(Irmina day)
Ирмин ден - газене на подници
„Ирминден“ или „Еремия“, както е познат в различни краища на България, е стар народен обичай, свързан с предпазване от змии, гущери и всякакви „пълзящи гадини“. Празникът се отбелязва на 1 май по стария народен календар и е свързан със свети пророк Йеремия, но в народната традиция християнският образ се преплита с много по-древни езически представи за пролетта, земята и скритите сили на природата.
 |
| Ирмин ден (Irmina day) |
Един от най-интересните и зрелищни обичаи на този ден е именно „газенето на подници“.
Подницата е глинен или железен съд/похлупак, използван някога при печене на хляб. В различни райони на България хората нареждали подници в двора или на мегдана, палели огън около тях и след това ги прескачали или газели боси, най-често младите жени и децата. Смятало се, че така човек се предпазва от ухапване от змии през лятото и ще бъде здрав през годината.
На места обичаят се изпълнявал още по-символично:
- - подниците се нагорещявали;
- - около тях се обикаляло с дрънкане на маши, ръжени и тенекии;
- - произнасяли се заклинателни думи срещу змиите;
- - палели се огньове, които „пречистват“ двора и дома.
Често жените викали:
- - „Бягайте змии и гущери, днес е Ирминден!“
Или:
- - „Еремия в поле, змии в море!“
В народните представи именно около Ирминден „се събуждали“ змиите. Затова в този ден имало и редица забрани:
- - не се работело с вълна и конци;
- - не се шиело и плетяло;
- - не се изнасял огън от къщата;
- - не се споменавала думата „змия“, за да не се привличат влечугите.
Интересно е, че обичаят носи белези на много древни ритуали за преход между сезоните. Огънят, шумът и кръговото движение са типични елементи на старите балкански и славянски обредни практики за прогонване на злото и хаоса. „Газенето на подници“ вероятно е остатък от древен пролетен очистителен ритуал, по-късно свързан с християнския календар.
В някои етнографски райони Ирминден е бил особено важен празник за жените, защото се вярвало, че те пазят дома и децата от „нечисти сили“, болести и отровни животни. Обредите се изпълнявали рано сутрин, преди изгрев, когато според народните вярвания границата между човека и природните сили е най-тънка.
Днес обичаят почти не се практикува в автентичния си вид, но споменът за него остава като част от богатата българска народна култура — свят, в който огънят, думите и ритуалът са били не просто символи, а начин човек да живее в хармония и предпазливост спрямо природата.
dLambow - "samou4itel1"
dLambow - News-1-Ones
