Translate

---------------------------------------------------------------------------------

02 октомври 2014

Пунктуация | dLambow

Правила за пунктуация в английски език (Punctuation in English)


Какво е пунктуация (What is punctuation)?


Първият знак за пунктуация - параграфос.

Предполага се, че първия знак за пунктуация [ pʌŋ(k)tʃʊˈeɪʃ(ə)n ] е бил изобретен от Аристотел (384 - 322 пр. н. е.), за да обозначи с него изменение на смисловото значение. Наричал се е параграфос и представлявал кратка хоризонтална линия в долната част на началото на реда. В късното Средновековие на това място започнали да поставят буквата «с» като съкращение на capitulum (глава). А съвременната практика на отделянето на параграфите във вид на отстъп и с пропуснат (празен) ред е приета едва в XVII век.

Произход на понятието "пунктуация"

Терминът пунктуация произхожда от interpunctio или punctuatio — от лат. punctus или punctum — точка. Нейното начало е сред гръцките граматици. Самото понятие обаче се различава от съвременното сред старогръцките и римските граматици. Пунктуацията на древните е имала предвид предимно ораторски изисквания (произнасяне на реч) и се състои в поставянето на прости точки в края на изреченията или в използването на абзаци, наречени редове или стихове.

English Punctuation
Пунктуация в английски език

Препинателни знаци

Новата пунктуация с използването на препинателни знаци за разбиване на текста на малки смислови отрязъци е започнало около 194 г. пр. н. е., когато граматика Аристофан Александрийски изобретил триточковата система за разбиване на текста на големи, средни и малки отрязъци. Тя е доразработена от по-късни граматици. Първоначално гърците са използвали само един знак - точка (на старогръцки στιγμή), която е поставена в горната част на реда, след това в средата й, след това в долната част.

Други гръцки граматици, като Никанор, използват други системи за интерпунктура, но всички те смесват синтактичната страна на речта с логическата, но не се развиват в стройна система от правила. Затова правилно поставените препинателни знаци помагат да се постигне смислово разчленяване на изречението и да се установят смисловите отношения между думите и изразите в него. Неправилното поставяне на знаците може да изкриви смисъла и значението на изказването.

Средновековна пунктуация

Същата несигурност съществува и през Средновековието, до около 15 век. когато братята-типографи на Манутия увеличават броя на пунктуационните знаци и подчиняват използването им на определени правила. Те всъщност трябва да се считат за бащите на съвременната европейска пунктуация, в която оттогава не са направени съществени промени. Независимо от взаимното влияние на различните съвременни европейски езици, в някои отношения правилата са различни (например, английските запетая или тире често се поставят преди и и изобщо не се използва пред относителни изречения.

Най-трудната и най-точна интерпунктура е немската. Нейната теория е изложена много подробно в Бекер ("Ausführliche Deutsche Grammatik", 2 -ро изд., Франкфурт, 1842 г.), а нейната история и характеристики са дадени в книгата на Билинг: "Das Prinzip der Deutschen Interpunction" (Берлин, 1886).



Определения за пунктуация в английски език (Definitions of punctuation)

Съществуват много и различни определения за термина "пунтуация", но общо взето, те са сходни и изясняват същността на понятието. Ето някои от най-популярните определения за пунктуация:

  1. -Набор от правила за поставяне на препинателни знаци, разделящи думите на удобни за възприемане групи, които внасят ред в тези групи и помагат правилно да се възприема смисъла им;
  2. -Правилата за използване на допълнителните писмени знаци (освен азбучните и фонетични букви) - т.н. препинателни знаци, служещи за обозначаване на ритмиката и мелодията на фразите или иначе казано - фразовата интонация;
  3. -Системата от символи, които използваме за разделяне на изписаните изречения и части от изреченията и за изясняване на тяхното значение;
  4. -Инструментите, използвани в писмена форма за разделяне на изречения, фрази и изрази, така че предвиденото им значение да е ясно;
  5. -Системата от символи, които използваме за разделяне на писмените изречения и части от изреченията и за изясняване на тяхното значение. Всеки символ се нарича "препинателен знак";
  6. -Набор от специфични знаци или символи, които използвахме, за да изразим ясно смисъла на нашите изречения и да направим потока на текста гладък;
  7. -Системата от знаци или символи, дадени на читателя, за да му покаже как е изградено изречението и как трябва да бъде прочетено, като прави смисъла ясен. Всяко изречение трябва да включва поне главна буква в началото и точка, удивителен знак или въпросителен знак в края. Тази основна система показва, че изречението е завършено;
  8. -Набор от знаци, който регулира и изяснява значението на различните текстове. Терминът „пунктуация“ произхожда от средновековната латинска дума „pūnctuātiōn“, което означава маркировки или знаци. Целта на пунктуацията е да изясни значението на текстовете чрез свързване или разделяне на думи, фрази или изрази.

Към всичко казано до тук, можем само да добавим, че пунктуацията е много важно средство за оформяне на писмената реч. Да се разбере значението на изречение, записано без препинателни знаци, понякога е трудно. А ако се поставят необходимите препинателни знаци, значението му веднага се изяснява.

Защо пунктуацията е важна (Why is punctuation important)?

Когато говорим, можем да направим пауза или да подчертаем определени думи и фрази, за да помогнем на хората да разберат какво казваме. Но когато пишем, за тази цел могат да се използват различните пунктуационни знаци - така се показват различните паузи и акценти. Пунктуационните знаци помагат на читателя да разбере какво имаме предвид.
Пунктуационният знак се използва в писмена форма за разделяне на текстовете на фрази и изречения и изясняване на значението им.

Правила за пунктуация в английски език (English Punctuation rules)


Използване на препинателни знаци

Английската пунктуация е строго регламентирано понятие, но в същото време е възможно и известно творчество, но за да се изучи то, са нужни не малко усилия и навлизане в практическия език. Правилата на английската пунктуация са важни в писмените текстове и включват използването на различни препинателни знаци (или специални символи) за изясняване на значението и отделянето на фрази и изречения. Следователно, ние трябва да разбираме пунктуацията, за да разбираме по-добре писането и четенето на английски.

На правилата за английска пунктуация е свойствена и определена изменчивост. Заедно с основните постулати, те включват и указания, отличаващи се от строго нормативните и допустимите варианти, основаващи се не само на смисловите атрибути на написания текст, но и на особеностите на неговия стилистичен характер. Могат да се отличат три основни аспекта, определящи предназначението на пунктуационните правила в английски език:

  • - интонационно,
  • - логическо,
  • - синтактическо

Общо казано, пунктуацията на английски език съвпада с българската, но определени различия има, а известни затруднения предизвикват употребата на апостроф и запетая. Иначе, точка, въпросителен и възклицателен знак се поставят в края на изречението. Но точка се поставя също и след абревиатури и инициали на имена, макар че напоследък това се забелязва все по-рядко (NHL, BBC).

Често се случва функциите на едни и същи препинателни знаци и начини за оформяне на сходни езикови явления, да не съвпадат. В български език пунктуацията зависи най-вече от синтактичната структура на изреченията, докато в английски синтактичните граници вътре в изречението не е задължително да се оформят пунктуационно.

Основни правила за пунктуация на английски език (English punctuation rules)

В основните правила за английска пунктуация са включени 14 препинателни знака. Ето в какви случаи се използват:

За да завършване на изречение (To end a sentence)
  • точка — period-амер. или full stop-англ. — ( . )
  • въпросителен знак — question mark — ( ? )
  • удивителен знак — exclamation mark — ( ! )
  • многоточие — ellipsis — (. . .)
За отделяне на фрази или елементи (To separate phrases or items)
  • запетая — comma — ( , )
  • точка и запетая — semicolon — ( ; )
За започване на списък — To begin a list
  • две точки — colon — ( : )
За цитиране или посочване на заглавие (To quote or indicate a title)
  • единични кавички — single quotation marks — ( '....' )
  • двойни кавички — double quotation marks — ( "...." )
За посочване на допълнителна информация (To indicate extra information)
  • скоби — parentheses — ( ),
  • квадратни скоби — brackets — [ ]
  • големи скоби — braces — { }
  • тире — em dash — ( — )
Да се покажат алтернативи (To show alternatives)
  • наклонена черта — slash — ( / )
Подробности за всички пунктуационни знаци и други символи в английската писменост може да видите тук ...

Пунктуационен знак точка 

Обикновено се поставя в края на такива съкращения, като

  • - prof. (professor),
  • - dep. (departure),
  • - re. (regarding),
  • - arr. (arrival) и др.

Но ако в абревиатурата влиза последната буква на думата, то в този случай точка не е нужна.

  • - St Mary's Hospital
  • - Dr Rowell
  • - 33, Pine Rd
  • - United Goods Ltd


Пунктуация при пряка реч

Препинателните знаци при пряка реч се поставят вътре в кавичките. Може да се използват единични кавички - ' ' или двойни - '' ''. Двойните кавички са били разпространени в ръкописните материали. Когато пряката реч се състои само от самия цитат, всички други препинателни знаци се поставят вътре, между кавичките.

  • “How come I don't get any eggs and bacon? Why don't I have any milk in my cereal?”

Когато имаме пряка реч, представляваща изречение, която следва след цитат, трябва да поставим запетая, преди да затворим кавичките. Ако цитата завършва с въпросителна или удивителна, то тези пунктуационни знаци също се поставят преди затварянето на кавичките.

  • "That's right," the guard said.
  • "That's not her, I told you!" he shouted, pointing at the drawing.

Когато пряка реч е пред цитата, се поставя двоеточие. Самият цитат започва с главна буква и се поставя в кавички.

  • Guy said the first: "I wonder how deep it is?"

Когато един цитат се дели на две части с пряка реч, след края на първата част на цитата се поставя запетайка, а след това и затварящите кавички. След това, пак запетая в края на изречението, въвеждащо втората част от цитата. Следват кавичките за откриване на втората част на цитата, която вече не се пише с главна буква:

  • "But I can assure you, Ginny," he added, "that you couldn't do better than Vogel."

Когато цитата се образува от две пълносъставни изречения, след думите, влизащи в пряката реч, се поставя точка, а втората част от цитата започва с главна буква.

  • - “Well,” his mother says. “I saw you kick a chicken, so you don't get any eggs."

Когато края на цитата представлява край на цялата структура на пряката реч, всеки финален пунктуационен знак - точка, въпросителна, удивителна, се поставя преди закриващите пряката реч кавички:

  • She didn't return his affection, but said: 'I have had to make an important decision.'
  • He said only, 'May I walk home with you?'
 

Заключение

Може да се каже, че най-малкото, пунктуацията в английски език (English Punctuation rules) може да възпрепятства лъжливото тълкуване на думите, изразите и изреченията. Благодарение на нея може да се установи нагледен синтаксис и строеж на произносимите изречения.

Тук са разположени добри справки, указания и препратки за ползване на всички препинателни знаци в английската пунктуация и към тях човек може да се възползва винаги, когато възникнат трудности при оформянето на писмена работа - съчинение, реферат или изследователска работа в английски език.

----------------

19 коментара:

  1. Общо казано, пунктуацията на английски език съвпада с българската, но определени различия има, а известни затруднения предизвикват употребата на апостроф и запетая. Иначе, точка, въпросителен и възклицателен знак се поставят в края на изречението. Но точка се поставя също и след абревиатури и инициали на имена, макар че напоследък това се забелязва все по-рядко (NHL, BBC).

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Статута на чуждия език, като предмет за изучаване още в училище, значително се изменя, заради социално икономическите и политическите преобразования в обществата. Преди, изучаването на един или друг чужд език (английски, руски ...), се определяше в голяма степен от идеологически причини. А днес изборът е възоснова на полезност като средство за комуникация. Но независимо какви са мотивите за учене, някои технически подробности, като граматика, пунктуация, лексика..., си остават едни и същи.

      Изтриване
    2. Пунктуационната система на английския език макар да има сходства с българската, има и своите различия. Често се случва функциите на едни и същи препинателни знаци и начини за оформяне на сходни езикови явления, да не съвпадат. В български език пунктуацията зависи най-вече от синтактичната структура на изреченията, докато в английски синтактичните граници вътре в изречението не е задължително да се оформят пунктуационно.

      Изтриване
    3. Английската пунктуация е строго регламентирано понятие, но в същото време е възможно и известно творчество, но за да се изучи то, са нужни не малко усилия и навлизане в практическия език.

      Изтриване
    4. Тук са разположени добри справки и указания за ползване на всички препинателни знаци в английската пунктуация и към тях човек може да се възползва винаги, когато възникнат трудности при оформянето на писмена работа - съчинение, реферат или изследователска работа. Материалите са подходящи за ученици, студенти, учители и преводачи при работа над граматиката по английски език.

      Изтриване
    5. Punctuation Marks – препинателните знаци в английски език се използват по-рядко отколокото в български език и правилата са по.малко твърди за спазване. Иначе, в употреба са същите пунктуационни знаци - точка, въпросителна, удивителна, двоеточие и т.н. Овладяването на добрата пунктуация е умение да се направи правилен избор на нужното място, така че читателя да разбира написаното по възможно най-добрия начин.

      Изтриване
  2. Пунктуационния знак точка обикновено се поставя в края на такива съкращения, като
    - prof. (professor),
    - dep. (departure),
    - re. (regarding),
    - arr. (arrival) и др.
    Но ако в абревиатурата влиза последната буква на думата, то в този случай точка не е нужна.
    - St Mary's Hospital
    - Dr Rowell
    - 33, Pine Rd
    - United Goods Ltd

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Full Stop (англ.) или Period (амер.) е знака точка - поставя с в края на разказните изречения:
      Не was there. - Той беше там.
      I study English. - Аз уча английски.

      Изтриване
  3. Някои общоприети знаци за пунктуация в английски език:
    . – full stop / period (точка)
    ? – note of interrogation / question mark (въпросителна)
    ! – note of exclamation / exclamation mark (възклицателна)
    , – comma (запетая)
    ; – semicolon (точка и запетая)
    : – colon (двуеточие)
    – – hyphen (чертичка)
    ­­­­­­­­­— – dash (тире)
    … – dots (многоточие)
    ‘ – apostrophe (апостроф)
    [ ], ( ) – brackets / parenthesis (квадратни и кръгли скоби)
    “ “ – inverted commas / quotation marks

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ако Ви се е налагало да учите английски език в училище, не може да не сте забелязали, че граматическия раздел "Пунктуация" е практически неосветен в училищните учебници и граматически справочници. Да се предаде в писмен вид устната реч, правилно да се оформи по смисъл, граматика и интонация - това е ролята на препинателните знаци. А цялата система от пунктуационни знаци и правилата за тяхното използване, се нарича "Пунктуация".

      Изтриване
  4. Владеенето на език е средство за взаимодействие между хората, начин за приобщаване към ценностите на друга култура, възможност за развитие на интелектуалните способности на човека. Част от това владеене е изучаването на граматиката, а част от нея е и пунктуацията.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Темата "пунктуация" е актуална в съвременния английски език, тъй като именно пунктуационните значи влияят на структурата, ритъма, тоналността, стила и смисъла на изреченията и текста като цяло. Те свидетелстват за наличието на логично ударение, показват границата на ритмичната група и подават сигнали за пауза.

      Изтриване
  5. Общо, в употреба са около 14 пунктуационни знаци. Тук е описано приложението на основните от тях, така че всеки да може самостоятелно да усъвършенства своите знания по английски език, развивайки умения за разбиране на чуждестранната реч.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. При пряка реч, препинателните знаци се поставят вътре в кавичките. Може да се използват единични кавички - ' ' или двойни - '' ''. Двойните кавички са били разпространени в ръкописните материали. Когато пряката реч се състои само от самия цитат, всички други препинателни знаци се поставят вътре, между кавичките.
      “How come I don't get any eggs and bacon? Why don't I have any milk in my cereal?”

      Изтриване
    2. Когато имаме пряка реч, представляваща изречение, която следва след цитат, трябва да поставим запетая, преди да затворим кавичките. Ако цитата завършва с въпросителна или удивителна, то тези пунктуационни знаци също се поставят преди затварянето на кавичките.
      "That's right," the guard said.
      "That's not her, I told you!" he shouted, pointing at the drawing.

      Изтриване
  6. Когато пряка реч е пред цитата, се поставя двоеточие. Самият цитат започва с главна буква и се поставя в кавички.
    Guy said the first: "I wonder how deep it is?"

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Когато един цитат се дели на две части с пряка реч, след края на първата част на цитата се поставя запетайка, а след това и затварящите кавички. След това, пак запетая в края на изречението, въвеждащо втората част от цитата. Следват кавичките за откриване на втората част на цитата, която вече не се пише с главна буква:
      "But I can assure you, Ginny," he added, "that you couldn't do better than Vogel."
      Така с пример пунктуацията става по-ясна и разбираема.

      Изтриване
    2. Когато цитата се образува от две пълносъставни изречения, след думите, влизащи в пряката реч, се поставя точка, а втората част от цитата започва с главна буква.
      - “Well,” his mother says. “I saw you kick a chicken, so you don't get any eggs."

      Изтриване
  7. Когато края на цитата представлява край на цялата структура на пряката реч, всеки финален пунктуационен знак - точка, въпросителна, удивителна, се поставя преди закриващите пряката реч кавички:
    She didn't return his affection, but said: 'I have had to make an important decision.'
    He said only, 'May I walk home with you?'

    ОтговорИзтриване

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.

Популярни публикации

Последователи - Абонати: