Функции на инфинитива | dLambow

Функции на инфинитива (Functions of the infinitive)

 

Използване на инфинитив (Uses of Infinitives)

Както вече знаем от темата за английския инфинитив (the Infinitive) той е нелична форма на глагола, която само назовава действието и изпълнява функции както на глагол, така и на съществително.

Неговите функции и роли в рамките на изречението могат да бъдат:

• - на подлог
• - на част от съставно именно сказуемо
• - на част от съставно глаголно сказуемо
• - на допълнение (пряко и сложно)
• - на определение
• - на обстоятелствено пояснение

Освен изброените до тук, се срещат употреби както с частицата "to", така и без нея, а също и редица по-специфични случаи. Единствената функция, която инфинитива не може да изпълнява, това е функцията на просто сказуемо.

Използване на инфинитив

Основни функции на инфинитивите (Functions of Infinitives)

Подлог (Subject).

В ролята си на подлог, инфинитива се намира най-често в началото на изречението и винаги преди сказуемото. Превежда се или с неопределена форма на глагола или като съществително.

• To smoke is harmful. - Пушунето е вредно. = Да се пуши е вредно.
• To live is to struggle. - Да живееш, значи да се бориш. = Животът е борба.

Инфинитив със зависими думи образува инфинитивна група.

• To learn English is not difficult. - Да се учи (ученето) на английски не е трудно.
• To find your mistake was useful. - Да откриеш (откриването на) своята грешка, беше полезно.
• To fulfil the condition was out of my power. - Да се изпълни (изпълнението на) условието, не беше по силите ми.

Част от съставно именно сказуемо.

Инфинитив се използва във функция на именна част на съставно именно сказуемо, като идва след глагола-връзка to be (am, is, are, was, were,…), който понякога се превежда като "значи", "заключава се в".

• Our task is to do the work well. - Нашата задача е да свършим работата добре.
• The point is to achieve the aim. - Главното е да се достигне целта.
• The problem was to get there in time. - Проблемът беше да се доберем там навреме.

Част от съставно глаголно сказуемо.

Инфинитив се използва като част от съставно глаголно сказуемо с модални глаголи. 
- Без частицата "to" -  с повечето модални глаголи.

• We can go there tomorrow. - Ние може да отидем там утре.
• We must stay at home. - Ние трябва да останем в къщи.
• You may swim in the river. - Ти може да поплуваш в реката.

- С частицата "to" след ought (to) – длъжен, би следвало.

• You ought to call him. - Ти би трябвало да му позвъниш.
• She ought to be told about it. (Passive) - На нея трябва да й се каже за това.

- След спомагателни глаголи в роля на модални.

• I am to meet him here. - Аз трябва да го срещна тук.
• He has to go there. - Той трябва да отиде там.
• You don’t have to do it. - Ти не си длъжен да правиш това.

Допълнение.

В ролята си на допълнение, инфинитива се намира след сказуемото, изразявано от преходен глагол, или след прилагателното. Превежда се неопределена форма на глагола.
- Като пряко допълнение след сказуемо.

• He asked to change the ticket. - Той помоли да смени билета.
• She began to talk. - Тя започна да говори.
• He continued to write. - Той продължаваше на пише.

- Като пряко допълнение след прилагателно.

• He is afraid to miss the train. - Той се страхуваше да не изпусне влака.
• He will be crazy to do that. - Той ще полудее, ако направи това.
• I’m glad to help you. - Аз се радвам да ти помогна.

- Като сложно допълнение - инфинитивен израз.

• I want him to come in time. - Аз искам той да дойде навреме.
• He asked me to wait a little. - Той ме помоли да почакам малко.

Определение.

Като определение, инфинитива се намира след определяемата дума (съществително, местоимение, числително).
- След съществително.

• He had a great desire to travel. - Той имаше голямо желание да пътува.
• Suddenly she felt the need to speak. - Изведнъж тя почувства необходимост на говори.

- След неопределено местоимение.

• Give me something to eat. - Дай ми нещо за ядене.
• I have nothing to tell you. - Аз нямам какво да ти кажа.

- След редно числително.

• He was the first to realize the situation. - Той беше първият, който разбра ситуацията.
• Who was the last to come? - Кой дойде последен?

Обстоятелствено пояснение.

Инфинитив се използва като обстоятелствено пояснение за изразяване на цел и следствие.
- Обстоятелство за цел.

• He stopped to speak to Maria. - Той се спря, за да поговори с Мария.
• I have come here to meet her. - Аз дойдох тук, за да се срещна с нея.
• We had a swim so as to cool off. - Ние поплувахме, за да се охладим.

- Обстоятелство за следствие.

• He is too lazy to get up early. - Той е доста ленив, за да става рано.
• He is too young to understand it. - Той е твърде млад, за да разбере това.
• It was too late to come back. - Беше твърде късно, за да се връщаме обратно.

Това е основната информация по темата за функциите на инфинитива (Functions of the infinitive) и ролите, които той изпълнява в английското изречение.

----------------