Латинска азбука - Латиница | dLambow

 (Latin alphabet - Alphabetum) -

Латиница или Латинска азбука

Латиница (Latin alphabet)

 

 

Таблица: Латинска азбука (Произнасяне на латиницата на основните европейски езици)
№	азб	лат	англ	бг	ру	нем	фр	ит
01	A a	ā	a [eɪ]	а	а	A	а	а
02	B b	bē	bee [biː]	бе	бэ	Be	bé	bi
03	C c	cē	cee [siː]	це	цэ	Ce	cé	ci
04	D d	dē	dee [diː]	де	дэ	De	dé	di
05	E e	ē	e [iː]	е	е	E	е	е
06	F f	ef	ef [ef]	еф	эф	Ef	effe	effe
07	G g	gē	gee [dʒiː]	же	гэ/жэ	Ge	gé	gi
08	H h	hā	aitch [eɪtʃ]	хаш	аш/ха	Ha	hache	acca
09	I i	ī	i [aɪ]	и	и	I	i	i
10	J j	jot	jay [dʒeɪ]	джи	йот/жи	Jot	jie	i lunga
11	K k	kā	kay [keɪ]	ка	ка	Ka	ka	kappa
12	L l	el	el [el]	ел	эль	El	elle	elle
13	M m	em	em [em]	ем	эм	Em	emme	emme
14	N n	en	en [ɛn]	ен	эн	En	enne	enne
15	O o	ō	o [əʊ]	о	о	O	o	o
16	P p	pē	pee [piː]	пе	пэ	Pe	pé	pi
17	Q q	qū	cue [kjuː]	кю	ку	Qu	cu	cu
18	R r	er	ar [ɑː]	ер	эр	Er	erre	erre
19	S s	es	ess [es]	ес	эс	Es	esse	esse
20	T t	tē	tee [tiː]	те	тэ	Te	té	ti
21	U u	ū	u [juː]	у	у	U	u	u
22	V v	vē	vee [viː]	ве	вэ	Vau	vé	vu/vi
23	W w	double -vē	double-u ['dʌbljuː]	дабъл ю	дубль -вэ	We	double -vé	doppia vu
24	X x	ex	ex [eks]	хикс	икс	Ix	ixe	ics
25	Y y	ī Graeca	wye [waɪ]	игрек	игрек	Ypsilon	i grec	i greca
26	Z z	zēta zet	zed [zɛd,ziː]	зет	зет	Zett	zède	zeta
Латински букви от латиницата с номера и название на: латински, английски (с транскрипция), български, руски, немски, френски и италиански езици.

Има ли изобщо латиница (Is there a Latin alphabet)?

Латинската азбука (Latin alphabet), наричана още латиница, е най-широко използваната азбучна система за писане в света, като друга такава е кирилицата. Стандартната писменост на английския език и езиците на по-голямата част от Европа и тези области от света, които са заселени от европейци също я използват.

Латински език произхожда от Индо-европейското езиково семейство - езика на древните римляни. Той е по-твърд и по-конкретен, но не така гъвкав и богат както е старогръцкия. И латинския и старогръцкия са литературни езици. Първончално латински са говорили в древен Рим, но с възникването на Римската империя той става официален език и за останалите народи в нея.

До XIX в. на латински са писани мнозинството от научните и философските съчинения. Въпреки това, днес самия латински е мъртав език. Но макар и мъртъв, той все още е официален език за Католическата църква, а на латиница пишат повечето европейски народи и много от останалите народи по света.

 

Защо много европейските езици използват една и съща азбука?

Не всички, но много езици от Централна и Западна Европа използват латинската азбука като основа за своята писменост, тъй като всички те са повлияни от нея. Тя е основният език за научна, религиозна и административна писменост в продължение на много векове. Повечето езици в Америка, Африка, Австралия и част от Азия също използват латиница.

Защо латински е мъртъв език (Why is Latin a dead language)?

Латинският език е мъртъв език в смисъл, че вече не се говори като първи език от никой народ или държава по света. Въпреки това, той продължава да живее чрез многобройните си дъщерни езици. Католическата литургия, класическата наука и медицината продължават да го ползват в една или друга степен, а също се използва и като част от юридическите изследвания. 

Доколкото град Ватикана има статут на самостоятелна държава, може да се каже, че това е единствената страна в света, която използва официално латински език.

Кой е създал латинската азбука (Who invented the Latin alphabet)?

Латиницата възниква на основата на азбуката от Куме, западна разновидност на гръцката азбука, която е заета и модифицирана от етруските, а след това е адаптирана от римляните за писане на техния латински език. 

Около 850 г. пр. н. е. гърците започват да използват финикийската азбука, но я допълват с гласни букви и така се появява първата азбука от съвременен вид. Знаците за срички са премахнати. Гръцката азбука се използва в Гърция и до днес. 

Около 775 г. пр. н. е. областта Етрурия (в централна Италия) е превзета от гърците, като етруските приемат и адаптират за свои нужди гръцката азбука. А около 650 г. пр. н. е. римляните завладяват етруските земи и адаптират тяхната (етруска) азбука за латинския език, което се счита за началото на латиницата.

 

Легенда за латиницата

Според една римска легенда, кимерийката Сибила Кармента е създала латинската азбука чрез адаптиране на гръцката азбука, използвана в гръцката колония Кума в Южна Италия. Тя е била представена на латинците от Евандер, нейния син. Счита се, че е възникнала в средата на първото хилядолетие (най-вероятно - 8-ми век) преди новата ера. 

Колко са латинските букви в латиницата (How many letters are in the Latin alphabet)?

Съвременната латиница се състои от 52 букви (главни и малки), плюс 10 цифри, препинателни знаци и различни други писмени символи. Всеки език, който ползва латиницата, добавя към нея свои допълнителни писмени символи. Основната латиница по ISO се състои от два набор от 26 букви, кодифицирани в различни национални и международни стандарти и използвани широко в международната комуникация. Това са същите букви, които съставляват и английската азбука.

Коя е 27-та буква от азбуката (What is the 27th letter of the alphabet)?

Амперсандът (&) често се появява като знак в края на латинската азбука, както например в списъка с букви на Byrhtferð от 1011 г. Днес често "&" (амперсанд) се смята за 27-та буква от английската азбука и се преподава на децата в САЩ и другаде по света.

Дали английската азбука е латиница (Is English alphabet Latin)?

Всъщност, съвременната английска азбука е латиницата, състояща се от 26 букви, всяка от които има форма за главни и малки букви. Възниква около 7 век от латинската писменост. Латинската азбука, наричана понякога и римската азбука (Roman alphabet), е колекция от букви, първоначално използвани от древните римляни за писане на латински език, а след това се пренася като основа за съставянето на азбуките и писмеността и в редица съвременни, предимно европейски езици.

Латински букви от историческото развитие на латиницата

Латински букви от архаичната латинска азбука:

𐌀, 𐌁, 𐌂, 𐌃, 𐌄, 𐌅, 𐌆, 𐌇, 𐌈, 𐌉, 𐌊, 𐌋, 𐌌, 𐌍, 𐌎, 𐌏, 𐌐, 𐌑, 𐌒, 𐌓, 𐌔, 𐌕, 𐌖, 𐌗, 𐌘, 𐌙, 𐌜, 𐌚

Латински букви от 7-ми век пр.н.е. - 21 букви:

A, B, C, D, E, F, Z, H, I, K, L, M, N, O, P, Q, R, S, T, V, X

Латински букви от 1-ви век пр.н.е. - 23 букви:

A B C D E F G H I K L M N O P R S T V X Y

Модерна азбука с 25 латински букви:

Aa Bb Cc Dd Ee Ff Gg Hh Ii Jj Kk Ll Мм Nn Oo Pp Qq Rr Ss Tt Uu Vv Xx Yy Zz

Добавяне на северноевропейския диграф VV - 26 латински букви:

Aa Bb Cc Dd Ee Fg Gg Hh Ii Jj Kk Ll Мм Nn Oo Pp Qq Rr Ss Tt Uu Vv Ww Xx Yy Zz

Латинска азбука (Alphabetum)

Обозначения на колоните по-долу:
Колона 01 - Латински букви (Latin  Letters)
Колона 02 - Латинско наименование на буквите (Latin name)
Колона 03 - Произношение на латинските букви на латински език (Latin pronunciation - IPA)

• 01 - 02 - 03

• A a - ā - [ aː ]
• B b - bē - [ beː ]
• C c - cē - [ keː ]
• D d - dē - [ deː ]
• E e - ē - [ eː ]
• F f - ef - [ ɛf ]
• G g - gē - [ ɡeː ]
• Hh - hā - [ haː ]
• I i - ī - [ iː ]
• J j - jie - [ jay ]
• K k - kā - [ kaː ]
• L l - el - [ ɛl ]
• Mm - em - [ ɛm ]
• N n - en - [ ɛn ]
• O o - ō - [ oː ]
• P p - pē - [ peː ]
• Q q - qū - [ kuː ]
• Rr - er - [ ɛr ]
• S s - es - [ ɛs ]
• T t - tē - [ teː ]
• U u - u - [ uː ]
• V v - vē - [ veː ]
• W w - wei - [ wye ]
• X x - ix - [ iks ]
• Y y - ī Graeca - [ iː ˈɡraɪka ]
• Z z - zēta - [ ˈdzeːta ]
  

Буквите J и W са създадени по-късно през Средновековието за други езици, които ползват латиница.

Произнасяне буквите от латинската азбука на български
1.	A a	а
2.	B b	бе
3.	C c	це
4.	D d	де
5.	E e	е
6.	F f	еф
7.	G g	же
8.	H h	хаш
9.	I i	и
10.	J j	джи
11.	K k	ка
12.	L l	ел
13.	M m	ем
14.	N n	ен
15.	O o	о
16.	P p	пе
17.	Q q	кю
18.	R r	ер
19.	S s	ес
20.	T t	те
21.	U u	у
22.	V v	ве
23.	W w	дабъл
24.	X x	ю
25.	Y y	хикс
26.	Z z	игрек

 

Български букви на латиница
я	на латиница	ya
ъ	на латиница	a
ц	на латиница	ts
ж	на латиница	zh
ю	на латиница	yu
щ	на латиница	sht
ш	на латиница	sh
й	на латиница	y
х	на латиница	h
ь	на латиница	y
ч	на латиница	ch

 

Българската азбука на латиница
1.	А, а	A, a
2.	Б, б	B, b
3.	В, в	V, v
4.	Г, г	G, g
5.	Д, д	D, d
6.	Е, е	E, e
7.	Ж, ж	Zh, zh
8.	З, з	Z, z
9.	И, и	I, i
10.	Й, й	Y, y
11.	К, к	K, k
12.	Л, л	L, l
13.	М, м	M, m
14.	Н, н	N, n
15.	О, о	O, o
16.	П, п	P, p
17.	Р, р	R, r
18.	С, с	S, s
19.	Т, т	T, t
20.	У, у	U, u
21.	Ф, ф	F, f
22.	Х, х	H, h
23.	Ц, ц	Ts, ts
24.	Ч, ч	Ch, ch
25.	Ш, ш	Sh, sh
26.	Щ, щ	Sht, sht

 

Класификация на звуковете в латиницата

Гласни в латиницата (vocālеs)

1. Прости гласни (monophthongi):

•  a,
•  e,
•  i,
•  o,
•  u,
•  y.

2. Двугласни (diphthongi):

•  ae,
•  au,
•  ei,
•  eu,
•  oe,
•  ui.

Съгласни в латиницата

1. Шумови (неми) или преградни съгласни (mutae или explosīvae)
a) по признак звучност/беззвучност

• - звучни съгласни (mediae):
•  b,
•  d,
•  g;
• - беззвучни съгласни (tenues):
•  p,
•  t,
•  c
•  (k),
•  (q);

b) по място на учленение

• - устнени съгласни (labiāles):
•  b,
•  p,
•  (ph);
• - зъбни съгласни (dentāles):
•  d,
•  t,
•  (th);
• - гърлени съгласни (gutturāles):
•  g,
•  c
•  (k),
•  (q),
•  (ch);

2. Континуантни съгласни

• a) носови (nasāles):
• m,
• n;
• b) плавни (liquidae):
• l,
• r;
• c) съскави или спиранти (spirantes):
•  f,
•  v,
•  s,
•  h,
•  (j)

3. Аспировани съгласни (aspirātae - само в гръцки думи):

•  ph,
•  th,
•  ch,
•  rh

Основната латинска азбука днес:

1. Aa,
2.  Bb,
3.  Cc,
4.  Dd,
5.  Ee,
6.  Fg,
7.  Gg,
8.  Hh,
9.  Ii,
10.  Jj,
11.  Kk,
12.  Ll,
13.  Мм,
14.  Nn,
15.  Oo,
16.  Pp,
17.  Qq,
18.  Rr,
19.  Ss,
20.  Tt,
21.  Uu,
22.  Vv,
23.  Ww,
24.  Xx,
25.  Yy,
26.  Zz.

Това е стандартната съвременна латиница с 26 букви (големи и малки), която се води от Международната организация по стандартизация (ISO) като "основна латинска азбука". Това е и модерната английска азбука.

Латински сентенции за живота
(Latin maxims about life)

109 Латински сентенции за живота на латиница. (109 Latin maxims about life.)
1.	Acta deos numquam mortalia fallunt	Смъртните действия никога не заблуждават боговете.
2.	Acta, non verba	Дела не думи.
3.	Ad Astra per Aspera	През премеждията към звездите.
4.	Ad hoc	За това.
5.	Ad hominem	Към човека.
6.	Ad infinitum	До безкрайност.
7.	Ad meliora	Към по-добри неща.
8.	Aere perennius	По-траен от бронз.
9.	Age quot agis	Правете каквото правите.
10.	Alea iacta est	Зарът е хвърлен.
11.	Alma mater	Подхранваща майка.
12.	Amor et melle et felle est fecundissimus	Любовта е богата и на мед, и на отрова.
13.	Amor vincit omnia	Любовта побеждава всичко.
14.	Amore et melle et felle es fecundissimus	Любовта е богата на мед и отрова.
15.	Aquila non capit muscas	Орелът мухи не лови.
16.	Ars longa, vita brevis	Изкуството е дълго, животът е кратък.
17.	Astra inclinant, sed non obligant	Звездите ни склоняват, не ни връзват.
18.	Audentes fortuna iuvat	Съдбата обича смелите.
19.	Aut Caesar aut nihil	Или Цезар, или нищо.
20.	Aut viam inveniam aut faciam	Или ще намеря начин, или ще го направя.
21.	Barba non facit philosophum	Брадата не го прави философ.
22.	Barba tenus sapientes	Мъдър до брадата.
23.	Bis dat qui cito dat	Този дава два пъти, който дава веднага.
24.	Bona Fide	С добра воля.
25.	Caesar non supra grammaticos	Императорът не е над граматиците.
26.	Carpe diem	Живей за мига.
27.	Carpe vinum	Грабнете виното.
28.	Carthago delenda est	Картаген трябва да бъде разрушен.
29.	Castigat ridendo mores	Смехът коригира морала.
30.	Cogito, ergo sum	Мисля, следователно съществувам.
31.	Condemnant quo non intellegunt	Те осъждат това, което не разбират.
32.	Creo quia absurdum est	Вярвам, защото е абсурдно.
33.	Cui bono?	Добре за кого?
34.	De facto	Всъщност.
35.	De gustibus non est disputandum	За вкусовете няма какво да се спори.
36.	De omnibus dubitandum	Бъдете подозрителни към всичко.
37.	Destitutus ventis, remos adhibe	Ако ветровете ви подведат, използвайте греблата.
38.	Deus ex machina	Бог от машината.
39.	Dulce est desipere in loco	Сладко е понякога да се правиш на глупак.
40.	Dulce est desipere in loco	Приятно е да се отпуснете от време на време.
41.	Dulce periculum	Опасността е сладка.
42.	Dum spiro spero	Докато дишам се надявам.
43.	Eheu fugaces labuntur anni	Уви, мимолетните години се изнизват.
44.	Et cetera	И други подобни неща.
45.	Et tu, Brute?	И ти ли, Бруте?
46.	Ex nihilo nihil fit	Нищо не идва от нищото.
47.	Faber est suae quisque fortunae	Всеки човек е майстор на собственото си състояние.
48.	Factum fieri infectum non potest	Невъзможно е едно дело да бъде отменено.
49.	Fere libenter homines id quod volunt credunt	Мъжете обикновено вярват в това, което искат.
50.	Festina lente	Бързай бавно.
51.	Finis coronat opus	Краят увенчава работата.
52.	Flectere si nequeo superos, Acheronta movebo	Ако не мога да преместя рая, ще създам ада,
53.	Fons vitae caritas	Любовта е изворът на живота.
54.	Forsan et haec olim meminisse iuvabit	Може би дори тези неща ще е добре да си спомняме един ден.
55.	Hei mihi! Quod nullis amor est medicabilis herbis	О, аз! Любовта не се лекува с билки.
56.	Homo sine amore vivere nequit	Човек без любов не може да живее.
57.	In absentia lucis, Tenebrae vincunt	При липса на светлина преобладава тъмнината.
58.	In vino veritas	Във виното има истина.
59.	Inis vitae sed non amoris	Краят на живота, но не и на любовта.
60.	Ita vero	Така наистина.
61.	Libertas perfundet omnia luce	Свободата ще наводни всички неща със светлина.
62.	Lupus in fabula	Вълкът в приказката.
63.	Lupus non timet canem latrantem	Вълкът не се страхува от куче, което лае.
64.	Malo mori quam foedari	По-скоро смърт, отколкото безчестие.
65.	Malum consilium quod mutari non potest	Лош е планът, който не може да се промени.
66.	Me vexat pede	В подножието ме дразни.
67.	Mea culpa	По моя вина.
68.	Mea navis aëricumbens anguillis abundant	Моят кораб на въздушна възглавница е пълен със змиорки.
69.	Memento vivere	Не забравяйте да живеете.
70.	Mortuum flagellas	Вие бичувате мъртвец.
71.	Mulgere hircum	Да издоя мъжка коза.
72.	Natura non constristatur	Природата не е натъжена.
73.	Nemo mortalium omnibus horis sapit	От смъртните хора никой не е мъдър по всяко време.
74.	Nemo saltat sobrius	Никой не танцува трезвен.
75.	Nitimur in vetitum	Ние се стремим към забраненото.
76.	Non desistas non exieris	Никога не се предавай, никога не се предавай!
77.	Non ducor duco	не съм воден; Аз водя.
78.	Nullum magnum ingenium sine mixture dementia fuit	Не е имало голяма мъдрост без елемент на лудост.
79.	Omnes una manet nox	Всички ни очаква една нощ.
80.	Omnia causa fiunt	Всичко се случва с причина.
81.	Pax vobiscum	Мир на теб.
82.	Pecunia non olet	Парите не миришат.
83.	Per angusta ad augusta	През трудностите към почестите.
84.	Per se	От само себе си или в себе си.
85.	Persona non grata	Нежелан човек.
86.	Plenus venter non studet libenter	Пълният корем не обича да учи.
87.	Quam bene vivas refert non-quam diu	Важно е колко добре живеете, а не колко дълго.
88.	Qui totum vult totum perdit	Който иска всичко, губи всичко.
89.	Quid infantes sumus	Какво сме ние, бебета?
90.	Quid pro quo	Нещо за нещо.
91.	Respice finem	Помислете за края.
92.	Risus abundat in ore stultorum	Смехът е изобилен в устата на глупците.
93.	Sapere aude	Осмелете се да знаете.
94.	Si vis amari ama	Ако искаш да бъдеш обичан, обичай.
95.	Sic gorgiamus allos subjectatos nunc	Ние с удоволствие пируваме с онези, които биха ни покорили.
96.	Sine qua non	Без което не.
97.	Solamen miseris socios habuisse doloris	Мизерията обича компанията.
99.	Status quo	Състояние на нещата.
99.	Sui generis	От неговия/неговия/техния собствен вид.
100.	Surdo oppedere	Да се оригнеш пред глухите.
101.	Timendi causa est nescire	Невежеството е причината за страха.
102.	Timeo Danaos et dona ferentes	Страхувам се от гърците дори да носят подаръци.
103.	Ubi amor, ibi dolor	Където има любов, има и болка.
104.	Ut ameris, amabilis esto	Ако искате да бъдете обичани, бъдете обичани.
105.	Veni, vidi, vici	Аз дойдох видях победих.
106.	Vinum et musica laetificant cor	Виното и музиката радват сърцето.
107.	Vita in motu	Животът е в движение.
108.	Vita incerta, mors certissima	Животът е несигурен, а смъртта е най-сигурна.
109.	Vivamus, moriendum est	Нека живеем, защото трябва да умрем.

----------------