Translate

---------------------------------------------------------------------------------

03 август 2014

Гласни звуци | dLambow

 (Vowel sounds) -

Гласни звукове в английски език

 

Фонетична транскрипция на гласните звукове (phonetic transcription)

Всички  звуци в английски език Speech Sounds in English, гласни и съгласни, са повече от броя на буквите, с които разполагат, което налага някои от звуците да се изписват с комбинация от букви и това поражда въпроса за тяхната фонетична транскрипция (Vowel sounds / Speech Sounds in English and their phonetic transcription).

Гласните звукове
Гласните звукове (Vowel sounds)

Гласните звуци в английски език  (Vowel sounds / Speech Sounds)

Гласните звукове (vowels) са такива звуци, които се получават при свободното преминаване на въздуха през гласовите струни (гласовия тракт) и се състоят само от гласен тон. За английските гласни звуци е характерно, че има два начина да бъдат произнасяни - кратко и удължено, поради което те се подразделят на:
  • - кратки и
  • - дълги.
Дългите гласни, за разлика от кратките, при фонетичната транскрипция, се означават със знака за удължаване [:] двоеточие, например - [a:], [ɔ:], [i:]. Кратките и дълги гласни трябва да се изговарят точно, защото в противен случай може напълно да се промени смисъла на думата, като при:
  • - ship [∫ip] - кораб;  sheep [∫i:p] - овца
  • - chick [t∫ik] - пиле;  cheek [t∫i:k] - буза
  • - it [it} - то;  eat [i:t] – ям
 

Фонетика на гласните звуци и тяхната транскрипция при изговаряне:

 

Кратки гласни (Short vowels):

  • 26) [i] - кратко “и”, с отпуснати лицеви мускули, it [it], his [hiz]
  • 27) [e] - кратко “е”, ten [ten], bread [bred], bed [bed]
  • 28) [æ] - блеещ звук, между “а” и “е”. Отваря се широко устата за “а”, а се изговаря “е”, had [hæd], flat [flæt], man [mæn]
  • 30) [o] – произнася се като “о”, November [no“vembə‘
  • 30) [ɔ] - кратко, отсечено “о”, но с отпуснати, по-слабо окръглени устни, hot [hɔt], stop [stɔp], on [ɔn], got [gɔt], dog [dɔg]
  • 32) [u] - кратко, късо “у”, с отпуснати лицеви мускули, book [buk], cock [kuk], football [futbɔ:l]
  • 34) [ʌ] - кратък звук между “а” и “ъ”, като неударено българско “а” във “вана”, “кана”, “Гана”; sun [sʌn], but [bʌt], cup [cʌp]
  • 36) [ə] - кратко “ъ”, но със силно отпуснати лицеви мускули, letter [letə], about [əbaut], the [θə]
 

Дълги гласни (Long vowels):

  • 25) [i:] - дълго “и”, със стегнати лицеви мускули, see [si:], bee [bi:]
  • 29) [a:] - дълго, гърлено “а”, last [la:st], father [fa:θə], are [a:]
  • 31) [ɔ:] - дълго “о” с по-затворени и издадени устни, morning [mɔ:niη], wall [wɔ:l], more [mɔ:]
  • 33) [u:] - дълко “у”, със стегнати лицеви мускули и по-закръглени устни, too [tu:], soon [su:n], pool [pu:l]
  • 35) [ə:] - дълга гласна като “ъ”, но със силно отпуснати лицеви мускули, learn [lə:n], dirt [də:t], girl [gə:l]
  • 37) [ju:] - дълго “ю”, you [ju:], music [mju:zik]

Според броя на звуковите елементи,  гласните звуци биват:

  • - едногласни - монофтонги (monophthongs)- звуци, състоящи се от един елемент,
  • - двугласни - дифтонги (diphthongs) - звуци, състоящи се от два елемента,
  • - тригласни - трифтонги (triphthong) - звуци, състоящи се от три елемента


Според начина на изговаряне:

  • - отворени - звуци, които се образуват с малко разтваряне на устата;
  • - затворени - звуци, които се произнасят с широко отваряне на устата;
  • - полуотворени (полузатворени) - звуци, които се образуват с полуотворена (полузатворена) уста.

Фонетична транскрипция (Phonetic Transcription )

Фонетичната транскрипция (phonetic transcription) представлява графичното изписване на звученето на думите и е предназначена за точно графични записване на звученето на произношението. Всеки отделен звук се обозначава (изписва) с определен знак, което изключва различното му четене и произнасяне. 

Фонетичната транскрипция се записва в квадратни скоби [ .... ]. В английските речници, за изписване на транскрипцията, се използва международната фонетична азбука (international phonetic alphabet, IPA), която е съставена на основата на латинската азбука с добавянето на други знаци.

Понякога, за облекчаване на работата с различните шрифтове или за по-лесно възприемане, могат да се използват знаци, които са различни от тези в IPA. Също трябва да се знае, че различните варианти на английски език имат известни различия в озвучаването на едни и същи думи. Всичко това води до там, че в различните речници е възможно леко разминаване в транскрипцията на едни и същи думи.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

10 коментара:

Жеко каза...

При изговарянето на гласните звуци е необходима правилна артикулация, т.е. правилно положение на органите на речта и тяхното движение при произнасянето на звука. Добре е това да се заучи буква по буква, за всеки звук, като така се превръща в основа за по-нататъшен правоговор.

Веска Станева каза...

При правилна артикулация, съответния гласен звук се произнася правилно. По принцип е трудно да се обяснява това, поради което най-добрия метод е многократното повторение, докато се получи желаното. И повтаряйте, докато започне да се получава устойчиво добре. Нужна е тренировка.

Таня Миленова каза...

Ако някой от английските гласни звуци не ви се получава, проверявайте си артикулацията - тя е ключ към правилното произношение в английски език.

Marko_In каза...

Според артикулацията (участието на органите на речта) английските гласни звуци се подразделят на:
- предноезични - образуващи се от предната част на езика,
- средноезични - образуващи се от средната част на езика,
- задноезични - образуващи се от задната част на езика.

mamita- каза...

Някои звуци от английски език имат известно сходство с подобни звуци от български език, но трябва да знаем, че артикулацията на английските звуци е различна и подобно сходство е само относително. В практически план, ако не се съобразите с тази констатация, резултата ще бъде говор с акцент. А сега си спомнете как Ви звучи чужденец който Ви говори на български със значителен акцент. Същото ще си помислят и англичаните за Вас, ако не се постараете повече в английския правоговор.

Алина Дан- каза...

Двугласния звук в английски звук се нарича дифтонг (diphthong) и представлява съчетание на две съгласни, произнасяне като един звук (което е различно от понятието "буквосъчетание", при което се изговарят два отделни звука), с преход от основния гласен звук към другия. Например, дифтонга [ei] като в думата "бей" или [oi] в думата "мой".

Жеко каза...

В английски език има само 6 гласни букви, но проблема се състои в това, че с тяхна помощ се предават цели 22 различни звука, някои от които доста се различават от българските гласни букви и звуци. И ако не ги заучим правилно, оставаме с доста силен чуждестранен (български) акцент.

Анонимен каза...

Картинката не се отваря. И в други статии на самоучителя има този проблем.

Анонимен каза...

Моля Ви, ако може, да дадете пример за произнасянето на [ɜ:].
Благодаря!

dLambow каза...

Полуотворената средна незакръглена гласна е вид гласен звук, използван в някои говорими езици. Символът в Международната фонетична азбука, който представлява този звук, е огледално обърнат латинизиран вариант на гръцкия малък епсилон, ɛ.[1] В българския той е сходен със звука, обозначаван с „е“, но с по-задно произнасяне на езика.

Полуотворената средна незакръглена гласна се използва в езици като английски (bird, [bɜːd])

Популярни публикации

Абонати:

Последни публикации в Самоучител: