Лингвистика | dLambow

(Linguistics in English) -

Лингвистика на английски език

Лингвистика

 

Какво е лингвистика?

Терминът лингвистика идва от латинската дума lingua, което означава „език“. Думата „лингвистика“ е заимствана. Ако се придържаме към българското значение на термина, тогава то е езикознание. Следователно лингвистиката е науката, която изучава езика - информация за това:

• - как езикът се откроява сред другите явления на реалността,
• - какви са неговите елементи и единици,
• - как и какви промени настъпват в езика. 

 

Какво е английска лингвистика?

Лингвистика на английския език - изследва структурите и моделите на английския език, неговото функциониране и развитие, а също така се сравнява с други езици, за да се идентифицират връзките с тях.

Лингвистика (Linguistics)

Лингвистиката е обща и специфична.

Обща лингвистика - изследва и сравнява всички езици по света като цяло. Лингвистиката на английския език е частна лингвистика, която се занимава с един, специфичен език. В най-широкия смисъл на думата лингвистиката се подразделя на 

• научна (теоретична) и 
• практическа (имперична). 

Най-често се има предвид научната лингвистика, а тя е част от семиотиката (semiotics) като наука за знаците. С езиказнанието професионално се занимават езиковедите (linguists).

Практично (емпирична) лингвистика

Емпиричната лингвистика получава езикови данни по два начина. Първо, методът на експеримент е да се наблюдава поведението на ораторите на живи диалекти. Вторият начин: опериране с филологически методи, събиране на материали от „мъртви“ писмени езици и взаимодействие с филологията, която изучава писмени паметници в техните културно-исторически връзки.

Теоретична лингвистика

Теоретичната лингвистика изследва езиковите закони и ги формулира под формата на теории. Тя може да бъде или описателна (описваща реалната реч), или нормативна, т.е. посочва как да "трябва" да се говори и пише. Езикът, изучаван от лингвист, е обектен език, а езикът, на който е формулирана теория, е метаезик (metalanguage /ˈmɛtəlaŋɡwɪdʒ/).

• Метаезик

Метаезикът на лингвистиката има свои специфики: включва езикови термини, имена на езици и езикови групировки, системи за специално писане - транскрипция и транслитерация и т.н. На метаезика се създават метатекст (т.е. текстове за език) това са граматики, речници, езикови атласи, карти на географското разпределение на езиците, езикови учебници, разговорници и др.

• Общ език

Може да се говори не само за „езици“, но и за „език“ като цяло, тъй като езиците на света имат много общо. Частната лингвистика изучава един език, група сродни езици или двойка езици за контакт. Общите черти на всички езици, както емпирично, така и дедуктивно, изследващи общите модели на функциониране на езика, разработват методи за изучаване на езика и дават научна дефиниция на езиковите понятия.

Част от общата лингвистика е типология (typology), която сравнява различните езици независимо от степента на тяхното взаимодействие и прави изводи за езика като цяло. Тя идентифицира и формулира езикови универсалии, т.е. хипотези, приложими към повечето от описаните езици по света.

Едноезикова лингвистика

Едноезичната лингвистика е ограничена до описанието на един език, но може да отдели различни езикови подсистеми в него и да изследва връзката между тях. По този начин:

• - диахронната лингвистика (diachronic linguistics) сравнява различни времеви раздели в историята на езика, разкривайки загуби и нововъведения;
• - диалектологията (dialectology) сравнява своите териториални варианти, разкривайки техните отличителни черти;
• - стилистиката (stylistics) сравнява различни функционални разновидности на езика, разкривайки приликите и разликите между тях и т.н.

Езикови факти и явления

Езикът не се дава на лингвиста чрез пряко наблюдение; пряко наблюдаеми са само фактите от речта или езиковите явления - тоест речевите актове на носителите на жив език, заедно с техните резултати (текстове) или езиков материал. В древни времена науката за езика е изучавала само родния език на учения, но не и чужди езици; изучавали са се и престижните езици на духовната култура, а живият говорим език на хората остава извън сферата на внимание на учените. До 19 век. науката за езика е била нормативна, стремейки се да не описва живия говорим език, а да даде правила, според които човек би „трябвало“ да говори и пише.

Лингвистиката включва дейности, като:

• -езиково наблюдение;
• -регистрация на езиковите явления;
• -описание на фактите на речта;
• -излагане на хипотези за обяснение на тези факти;
• -формулиране на хипотези под формата на теории и модели, които описват езика; -експериментална проверка и опровержение; 
• -предсказване на речевото поведение. 

Обяснението на фактите е или

• -вътрешно чрез езикови факти, или
• -външно чрез физиологични, психологически, логически или социални факти.

 

Външна лингвистика

Външната лингвистика описва: езикът в цялото разнообразие на неговите социални варианти и функции; зависимост на структурата на езика от социалния слой, към който принадлежи говорещият, от неговата регионална принадлежност и от комуникативната ситуация на събеседниците.

Вътрешна лингвистика

Вътрешната лингвистика отвлича вниманието от тази зависимост, като разглежда езика като хомогенен код. Описанието може да бъде писмено и говоримо ориентирано; може да се ограничи само до "правилния" език, или също да вземе предвид различни отклонения от него; може да опише само система от закони, действащи във всички разновидности на един език, или също така да включва правила за избор между варианти в зависимост от неезиковите фактори.

Основни елементи на лингвистиката в английски език

Редът, в който са представени основните елементи на лингвистиката по-долу, е по-различен от реда в по-традиционни учебници по лингвистика. Често учебниците по лингвистика започват със звуците на езика и след това преминават към писмени форми. Това всъщност има смисъл в някакво отношение, защото в края на краищата говоримият език трябва да се разглежда като основно средство за човешка комуникация. 

От друга страна, повечето от хората ползващи интернет са свикнали да мислят за езика в неговата писмена форма, защото това е обикновено начинът, по който се третира и в училищата и в съвременното грамотно общество. Вероятно ще е по-разбираемо, ако вземем писмения език за отправна точка. Затова ето елементите:

• Морфология (Morphology)
• Морфосинтаксис (Morphosyntax)
• Синтаксис (Syntax)

1.    -Форма и функция (Form & Function)
2.    -Теория и практика (Theory & Practice)

• Семантика (Semantics)

1.    -Значение (Meaning)
2.    -Отличия (Distinctions)
3.    -Отношения (Relations)
4.    -Контекст (Context)
5.    -Категоризация (Categorisation)

• Фонетика и фонология (Phonetics & Phonology)

1.    -Фонетика (Phonetics)
      -Фонология (Phonology)
      -Сегментарен срещу надсегментарен (Segmental vs. Suprasegmental)
   

• Текстова лингвистика и прагматика (Text Linguistics & Pragmatics)

1.    -Лингвистика на текста (Text Linguistics)
2.    -Прагматика (Pragmatics)

Езикознанието е обобщение на всички науки за езика.

Фонетиката, граматиката, лексиката, стилистиката и др. са клонове на езикознанието. Невъзможно е да се изброи всичко, което включва езикознанието, защото то включва всичко. Някои науки са толкова тясно преплетени помежду си, че различията им се размиват, те могат да бъдат дъщерни форми на няколко други науки едновременно и следователно не е възможно да се говори за някакъв системен характер. 

Говорейки например за граматиката, можем ясно да кажем, че тя има два подраздела: морфология и синтаксис, които от своя страна имат свои клонове. Всички те са част от езикознанието (лингвистиката). Като хуманитарна наука лингвистиката не винаги прави разлика между субекта на познанието (психиката на лингвиста) от обекта на познанието (езика, който се изучава). Хората с фина езикова интуиция и засилена езикова рефлексия често стават лингвисти.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------