Универсални местоимения | dLambow

Универсални местоимения в английски език (Universal Pronouns in English)

 

Английско универсално местоимение

Към универсалните местоимения (Universal Pronouns) в английски език се отнасят следните:

• all,
• each,
• both,
• either,
• every,
• everything,
• everybody,
• everyone

Английско универсално местоимение

 

Универсалните местоимения (Universal Pronouns) са част от английските местоимения (English Pronouns) обхващат всички предмети, които могат да бъдат одушевени или неодушевени (поради това са "универсални"), като единно цяло.

• All nations of the world unite during the Olympic Games. - Всички страни се обединяват по време на Олимпийските игри.

• Everything is so tasty in that Italian restaurant. - Всичко е толкова вкусно в този италиански ресторант.

Специфични случаи

Само две от местоименията - everyone и everybody, се променят по падеж (everyone’s, everybody’s). Други две от универсалните местоимения - both и either, подразбират група от две лица или предмети, като - Both ги обозначава като единно цяло, а either – като отделни предмети::

• Both our computers make calculations connected with weather forecast. - И двата ни компютъра изпълняват изчисления, свързани с прогнозата за времето.

• Either of our computers can solve this task. - Всеки от нашите компютри може да реши тази задача.

Това беше основната информация по темата за универсалните местоимения  (Universal Pronouns in English) и тяхното използване в английски език.

----------------

Обектен / косвен падеж на личните местоимения | dLambow

Обектен / косвен падеж (English Objective Case) на личните местоимения в английски език

 

Косвен падеж на местоименията

В английски език личните местоимения и въпросителното местоимение who имат освен именителен и обектен / косвен падеж (Objective case). В този случай те се използват като предложно или безпредложно допълнение.

 

Косвен падеж на местоименията

В косвен (обектен) падеж, английските лични местоимения имат следните форми:

 

Единствено число:

• me —мен — на мен, от мен, с мен
• you — тебe  — на тебе, от тебе, с тебе
• him — него — на него
• her — нея — на нея
• it — него — на него

 

Множествено число:

• us — нас — на нас, за нас, с нас
• you — вас — на вас
• them — тях — на тях

 

Примери:

• Do you know him well? — Вие добре ли го познавате? - пряко допълнение
• Please, send him a letter. — Моля, пратете му писмо. - косвено допълнение
• She often speaks English to him. — Тя често му говори на английски език (Тя често говори с него на английски език). - предложно допълнение.

Функции

Личните местоимения в обектен падеж (Objective Case) в английски език обикновено изпълняват следните функции:

 

Пряко допълнение 

(т.н. винителен падеж, като отговарят на въпросите кого, какво).

• Do you know him?   - Познаваш ли го?
• Forget it! - Забрави (това)!
• I see it everywhere. - Аз го виждам навсякъде.
• Не loves me.    Той ме обича.

 

Безпредложно косвено допълнение 

(нещо като дателен падеж и отговарят на въпроса кому, на кого?).

• Tell her to call him up right away. - Кажи й да му позвъни веднага.
• Show me the pc.    - Покажи ми pc-то.

Местоимение без предлог, отговарящо на въпроса whom? - кому?, е безпредложно косвено допълнение и винаги стои пред прякото допълнение, за разлика от местоимението с предлог.

Други примери

• - Do you know him well? - Вие добре ли го познавате? - пряко допълнение
• - Please, send him a letter. - Моля, пратете му писмо. - косвено допълнение
• - She often speaks English to him. - Тя често му говори на английски език. -предложно допълнение
• - Whom do you know well here? - Вие кого познавате тук добре? - пряко допълнение
• - Whom does he always speak about? - Той за кого говори обикновено? - предложно допълнение

Но в разговорната реч местоимението who често се използва вместо в обектен в именителен падеж.

• - Who go you know here? - Вие кого познавате тук?
• - Who is she speaking to? - Тя с кого разговаря?

Обърнете внимание, че при задаването на въпрос в английски език предлога е в края на изречението.

Местоимения в кратки реплики

• Who did it? - Not me! / Me.    Кой направи това? - He съм аз! / Аз.
• I am feeling tired. - Me too.    Чувствам се уморен. - Аз също.

Това е основната информация за личните местоимения в английски език, които се намират и употребяват в коствен падеж. За други случаи и примери ще споменаваме в коментарите по-долу.

----------------

Произношение | dLambow

(English Pronunciation) -

Английско произношение

Какво е произношение?

Произношение (изговаряне) е възпроизвеждането на звуците на дадена реч - това е звуковата система на езика, изговарянето на думите. Ние често съдим за хората по начина, по който говорят, и сме склонни да считаме хората, които са с лошо произношение, за некомпетентни, необразовани или лишени от достатъчно знания, въпреки че слушателите отговарят само на собственото си произношение. Много хора, учещи чужд език намират, че произношението е един от най-трудните аспекти при изучаването на английски език.

Произход на понятието "произношение"

Като понятие, думата произношение (прононс) има френски произход "prononcer" - произнасям и означава:

• - особености на артикулацията на речеви звуци на всеки конкретен език. Правилното произношение е набор от ортоепични норми, присъщи на една или друга разновидност на езика;
• - начин, маниер на изговаряне, усвоени от народи, племена, местни жители, различни слоеве на обществото. Думата може да се произнася различно от различни хора или от различни социални, териториални, професионални, възрастови и други групи.

Английско произношение (English Pronunciation)

Произношение и акцент

Особен практически интерес представлява феноменът на чуждия акцент, който не е физиологична патология, но при ярка изразеност (т.нар. „силен акцент“) може да доведе до затруднения в устната комуникация. Често такива трудности се наблюдават както при разбирането на говорещ със силен акцент от носителите на езика, така и при намалените умения за слушане (тоест възприемането на истинска плавна реч на носителите на роден език чрез ухо) на самия говорещия.

Аспекти на произношението

Произношението се отнася до изговарянето на звуци, които използваме, за да създадем смисъл. То включва:

• - внимание към специфичните звуци на езика (сегменти),
• - аспекти на речта извън нивото на индивидуалния звук, като:

    = интонация,
    = фразиране,
    = ударения,
    = време,
    = ритъм,

• - как се проектира гласът (качество на гласа)
• - вниманието към жестовете и изразите, които са тясно свързани с начина, по който говорим езика.

Всеки от тези аспекти на произношението е обобщен по-долу и са предоставени връзки за по-нататъшно проучване.

Особености на свързаната реч

В английския език ние свързваме и смесваме звуци между думите по начин, различен от езика на другите езици, и тези функции ни помагат да управляваме моделите на

• - ударение,
•  -напрежение и
•  - промяна на височината.

Показателно е, че учещи, чийто завършващи съгласни в родният им език са редки или неизразени (например, много азиатски езици), може да се затрудняват да произнасят завършващи съгласни в думата и следователно да свързват думите по начин, който е типичен за английски език.

Органи на речта

Всички хора на земята имат еднакъв артикулационен апарат (органи на речта), който играе основна роля в произношението, но всеки език избира определени позиции на органите на речта за производство на своите си звуци. Органите на речта се намират в устната кухина:

• език,
• небце (твърдо и меко), което разделя устната кухина от носната кухина,
• зъби и
• устни.

Зад горните зъби има туберкули, наречени алвеоли. Най-голям брой говорни звуци се образуват в устната кухина поради голямата подвижност на езика и устните и способността за комбиниране на движенията им. Непосредствено зад алвеолите е твърдото небце, а срещу корена на езика е мекото небце.

Към активните органи на речта спадат и гласните струни. При произнасяне на глухи съгласни гласните струни не са напрегнати и са разделени. Когато гласните струни са напрегнати и близо една до друга, а въздушният поток ги кара да вибрират, възниква глас, който чуваме при произнасяне на звучни съгласни и гласни.

Произношение в обучението по чужд език

Важен аспект от изучаването на всеки чужд език е усвояването на съответното произношение на звуци и букви по характерния за съответния език начин. Още по-важно е изучаването на английското произношение, тъй като то има някои съществени различия от българското.

Ако слушате български език от устата на чужденец, ще установите, че на моменти трудно го разбирате, основно заради неправилното произнасяне на някои от нашите характерни звуци. Същото важи и за нас, когато се опитваме да кажем нещо на чужденец на родния му език. Произношенията са важни, за да ни разбират и за да не даваме акцент или поне да не е толкова забележим.

Английско произношение (English Pronunciation).

Английското произношение си има определените трудности. За разлика от нашия език, където думите звучат така, както са написани, в английски език използват 48 звука, а латинската азбука има само 26 букви. Поради това е необходимо специално внимание да се обърне в правилното заучаване на тези звуци и съответно за техния правопис, като буквосъчетания.

Почти винаги произнасянето на английска дума се различава от това, което е написано. Освен това, има английски думи, които се пишат по един и същ начин, но се произнасят различно в зависимост от контекста. А има и думи, които се произнасят по абсолютно един и същ начин, но има съвършено различно значение и се пишат по различен начин.

Правила за английско произношение (English Pronunciation).

Съществуват редица правила за английско произношение, четене и писане, които трябва да се знаят, макар че има и огромен брой изключения от тези правила. И изобщо, за правилно английско произношение, е необходимо да се започне с работа с всеки отделен английски звук до пълното му усвояване.

При това, обърнете внимание, че има значение и интонацията при оформянето на английско изречение. Кои части на изречението са под ударение, кои не са, а също и други фонетични особености. В добавка, с времето е добре да се научите да разпознавате британското и американското произношение (Pronunciation).

Транскрипция на думите в английските речници.

Във всеки английски речник се дава и произношението на съответните думи, като транскрипцията се изписва в квадратни скоби [хххх]. Така, всеки който изучава английски език и срещне непозната дума, е длъжен най-напред да се справи както с нейния правопис, така и с правилното й произношение в съответствие с изписаните транскрипционни знаци (тях също трябва да ги познавате, понеже в голямата си част те са различни от буквите в азбуката им). Без това е невъзможно обучението по английски. Много често, просто трябва да запомняте как се пише и как се чете една дума по метода на многократното повторение и изписване.

Особености на английското произношение

Органите на речта са устроени у всички народи по един и същи начин. Всеки език има свои особености в:

• -  звуковата си структура, свои начини за произнасяне на звуци и фрази;
• - определен начин на използване на речеви органите;
• - свои собствени характеристики в интонацията на изречението.

Същото важи и за английското произношение.

Звучните съгласни в английския език, в края на думите и преди беззвучните съгласни, не се оглушават. Звънкостт и глухотата  са смислоразличителни черти, т.е. водят до различаването една дума от друга:

• bad (лош) - bat (прилеп)

Беззвучните (глухите) съгласни в края на думите се произнасят много енергично. Звучните съгласни се произнасят по-малко енергично, особено в края на думите. Повечето английски съгласни

• [t],
• [d],
• [n],
• [l],
• [s],
• [z],
• [tʃ],
• [dʒ]

се образуват, когато върхът на езика докосне алвеолите. Пробвайте:

• tin [ tin ] - калай
• day [ dei ] - ден
• late [leit] - късно
• name [ neim ] - име

В английското произношение ясно се разграничават напрегнатата и удължената артикулация на някои гласни и отпуснато и кратко произношение на други. Например:

• [ nib ] - [ ni:d ] / nib - need / острие - нужда
• [ luk ] - [ lu:p ] / look - loop / изглед - примка
• [kʌm] - [ kɒ:m ] / come - calm / идвам - спокоен

В английски език има дълги звукове, които се произнасят напрегнати и удължено, докато кратките гласни са отпуснати и кратки:

• [ ʌ ] - [ a: ]
• [ i ] - [ i: ]

Удълженото произнасяне на гласни в транскрипцията се обозначава с двоеточие след гласната. Удължаването и краткостта различава една дума от друга. Например:

• [ ful ] - [ fu: l ] / full - fool / пълен - глупак
• [ liv ] - [ li: v ] / live - leave / живей - напускай
• [kʌt] - [ka:t] / cut - cart / режа - количка

В английското произношение съгласните не се смекчават.

• Има дифтонги (ди - два, фтонг - звук), които са неделими звуци. Първата част на "ядрото" на дифтонга се произнася доста ясно, втората част е приплъзване по посока на звуците 

[ i ], [ ə ] или [ ai ] - [ eə ]

• [ aʊ ] - [ ʊə ]
• [ ɔi ] - [ əʊ ]
• [ ei ] - [ iə ]

Произношението на повечето английски гласни се извършва отпуснато, т.е. ъглите на устните са леко изтеглени встрани, а устните не са закръглени или изпъкнали. Например:

• pen [ pen ] - писалка
• sieve [ siv ] - сито
• coat [ kəʊt ] - палто

Междузъбни звуци  [ð ], [ θ ]. Например:

• thick [ θik ] - дебел
• thin [ θin ] - тънък
• they [ ðei ] - те
• this [ ðis ] - е

Устно-устен звук [ w ]. Например:

• wait [ weit ] - чакай
• we [ wi: ] - ние
• why [ wai ] - защо

Носов звук [ŋ]. Например:

• sing [ siŋ ] - да пея
• song [ sɒŋ ] - песен
• writing [ `raitiŋ ] - писмо

Звук [ r ]. Например:

• write [ rait ] - пиша
• wrote [ rəʊt ] - написал
• river [ `rivə ] - река

Звукът [ ɜ: ]. 

Например:

• early [ `ɜ:li ] - ранен
• girl [ gɜ:l ] - момиче
• turn [ tɜ:n ] - завъртане

На английски език артикулация, т.е. произношението на гласните почти не се влияе от съгласните. Гласната е водещият звук в артикулацията. В тази връзка се препоръчва при изучаването на английското произношение да се комбинира всяка гласна с възможно най-много различни съгласни.

----------------

Форми на глагола в сегашно време | dLambow

Форми на глагола в сегашно време (Present Tense)

Глаголът в английски език има четири основни форми за сегашно време (Present Tense):

Форми на глагола в сегашно време

Сегашно неопределено / просто време (Present Indefinite / Simple Present Tense) 

се използва за да изрази:

• 1. Обичайно, постоянно, типично действие или характерен признак или свойство на подлога, а също така - за да се предадат общоизвестни факти и прости истини, имащи място в настоящето, но които не са привързани към момента на говоренето.
• 2. Редовно повтарящо се действие в настоящето.
• 3. Ред последователни действия в настоящето.

Англичаните са си измислили доста различни наименования за едно и също нещо - просто сегашно време (the present tense):

• indefinite present tense
• immediate present tense
• simple present tense
• present progressive tense

Както казва един испански учител, нали някой трябва да защитава дисертация и да стане «доктор».

Сегашно продължително време (Present Continuous Tense) 

се използва за да се изрази:

• 1. Действие, извършващо се в момента на говоренето.
• 2. Продължително действие, извършващо се и в настоящия момент от време. 

Сегашно перфектно време (Present Perfect Tense) 

се използва, за да се изрази:
Действия или състояния, които вече са завършили към момента на говорене, ако резултата от извършеното има значение в настоящия момент.

   

Сегашно перфектно продължително време (Present Perfect Continuous Tense) 

се използва, за да изрази продължително действие, започнало в миналото и продължаващо до момента на говоренето, като при това:

• 1. Действието още може да продължава в момента на говоренето, като при това трябва да покажем продължителността на периода на действие;
• 2. Действието е завършило непосредствено преди момента на говорене, но неговия резултат присъства и в сегашния момент.

Система от глаголни времена в английски език.

Системата от глаголни времена в английски език е доста по-сложна от тази в български език. Ако ние отчитаме три времена - сегашно, минало и бъдеще време, то в английски език се появяват още времена, които отчитат такива аспекти като завършеност и продължителност на времето. Освен това, за правилно разбиране и употреба на глаголните форми, е важно да отчитаме по какъв начин интересуващото ни действие се отнася към момента на говоренето -

• съвпада ли с него или
• не го отчита,
• завършено ли е към момента на говоренето или
• все още се намира в процес на осъществяване.

----------------

Именителен падеж на личните местоимения | dLambow

 

Именителен падеж на личните местоимения в английски език (Personal Pronouns - Subjective case)

 

Падежи на английските лични местоимения
Лице	Именителен падеж (Subjective case) (кой? какво?)	Обектен падеж (кого? на кого? какво? на какво?)
	Единственное число
1-во 2-ро 3-то	I [ai] аз you [ju:] ти he [hi:] той she [ʃi:] тя it [it] то	me [mi:] мен, на мене you [ju:] теб, на тебе him [him] него, на него her [hə:] нея, на нея it [it] него, на него
	Множественное число
1-во 2-ро 3-то	we [wi:] ние you [ju:] вие they [ðei] те	us [ʌs] нас, на нас you [ju:] вас, на вас them [ðеm] тях, на тях

 

Личните местоимения в именителен падеж

Личните местоимения (The Personal Pronouns) в английски език (English language), когато са в именителен падеж (Subjective case), изпълняват функциите на
- подлог (Subject) и
- именна част на съставното сказуемо (Predicate).

Личните местоимения в именителен падеж

1) В качеството си на подлог:

• She was there yesterday. — Тя беше там вчера.
• You don’t understand me. — Ти не ме разбираш.

2) В качеството си на именна част на съставно сказуемо,

личните местоимения могат да се употребяват както в именителен, така и в обектен (косвен) падеж.

    

Формите за именителен падеж

При това, формите за именителен падеж се считат за официални и писмено приложими, докато формите за обектен падеж са разговорните.

• Who is there? – It is I. (официална форма) = It is me. (разговорна форма) Кой е там? – Това съм аз.

----------------

Сказуемо | dLambow

 (The English predicate) -

Английско сказуемо

 

Какво е сказуемо?

Сказуемото е главна част на изречението, която изразява дадено действие. Функцията на сказуемото обикновено се изпълнява от глагол. Сказуемото се открива с въпроса „Какво прави?“, прието е да се подчертава с две хоризонтални черти.

Сказуемото е граматически термин за думите в изречение или израз, които описват действието, но не и темата. С други думи, сказуемото обяснява какво прави подлога (субекта - извършителя на действието).

 

Понятие за сказуемо

Понятието "сказуемо" (predicate) се използва в лингвистиката (езикознанието - linguistics). Има две определения за сказуемо, които донякъде объркват изучаващите английски език:

1. - Първото: Сказуемо е всичко в стандартно разказно изречение, с изключение на подлога;
2. - Второто: Сказуемо е само основния глагол в изречението или сказуемен израз.

Нещо, което се потвърждава или отрича за подлога, обозначаващо взаимодействие, състояние, принадлежност, което се състои от глагол с или без допълнения или обстоятелства към него.

Значение на понятието

Но за да можем ние като българи да го разберем и осмислим, ще кажем, че сказуемото е една от двете главни части на изречението (the main parts of the sentence), като другата е подлог. То е основна част на английското изречение, обозначаваща действие, състояние или качеството на обекта или лицето, изразени чрез подлога в изречението.

Подлог и сказуемо

Подлогът и сказуемото са свързани помежду си в изречението и са зависими един от друг. Това означава, че като правило, когато анализирате структурата на изречение, и подлога и сказуемото трябва да се изучават заедно.

Тъй като подлогът е лицето, мястото или нещото, за което се отнася изречението, сказуемото трябва да съдържа глагол, обясняващ какво прави подлога. Може също да включва обстоятелство, допълнение или наречие.

Въпроси към сказуемо

Сказуемото е част от завършена мисъл, съдържаща и подлог и глагол (verb), който от своя страна изисква, разрешава или включва и други елементи на изречението, за да се получи цялостна завършена в смислово отношение мисъл. То отговаря на въпроси като:

• - What does the subject do? - Какво прави подлога?
• - What is done with the subject? - Какво се прави с подлога?
• - What is the subject? - Какво е подлога?

Как да разпознаем сказуемите в изречението?

Сказуемите могат да бъдат:

• - един глагол или глаголна фраза (simple predicate - просто сказуемо),
• - два или повече глагола, свързани със съюз (compound predicate - сложно сказуемо), или
• - всички думи в изречението, които дават повече информация за подлога (complete predicate - пълно сказуемо).

За да намерите сказуемото, просто потърсете какво прави подлога.

Сказуемо (predicate)

Някои примери на изречения със сказуемо:

• Ivan dances. — Иван танцува. (самостоятелен глагол - сказуемо)
• Ivan reads the book. — Иван чете книга. (пряко допълнение)
• Ivan's mother, Anna, gave me a present. — Майката на Иван, Ана, ми даде подарък. (непряко допълнение без предлог)
• Ivan listened to the radio. — Иван слушаше радиото. (предложно допълнение)
• They elected him president. — Те го избраха за президент. (сказуемно определение)
• Ivan met Mary in the park. — Иван срещна Мери в парка. (наречие)
• Ivan is in the park. — Иван е в парка. (обстоятелствено допълнение)
   

Видове сказуемо в английски език

Сказуемото в английски език бива просто (Simple Predicate) и съставно. Съставното сказуемо (Compound Predicate), от своя страна, бива два вида:

• съставно именно сказуемо (Compound Nominal Predicate),
• съставно глаголно сказуемо (Compound Verbal Predicate).

А сега, да ги разгледаме в по-големи подробности.

Просто сказуемо (Simple Predicate)

Просто сказуемо се изразява с глагол в лична форма и всякакво време, залог и наклонение. Формата на глагола може да бъде

проста, т.е. без спомагателен глагол:

• Не speaks English. — Той говори английски.

сложна, т.е. със спомагателен глагол:

• Не is reading now. — Той сега чете.
• I shall be waiting for you at 6. — Ще те чакам в шест часа.

Глаголи с послеслог.

Глаголи с послеслог, като:

• - to carry out (изпълнявам, осъществявам) 

или устойчиви съчетания с глаголно значение, като:

• - to take care (грижа се), 

също образуват просто сказуемо в изречението.

Съставно глаголно сказуемо (Compound Verbal Predicate)

Съставно глаголно сказуемо се изразява чрез

съчетаване на модални глаголи и инфинитив на основния глагол

• can,
• may,
• must и др

съчетания на инфинитив с герундий на глаголи като:

• to continue,
• to begin,
• to start,
• to want,
• to decide,
• to end,
• to intend и др.

изразяващи начало, продължение и край на действие или отношение на лицето, изразено с подлога, към действие, изразено с инфинитив или герундий:

• Heat can melt ice, vaporize water and cause bodies to expand. — Топлината може да разтопи леда, да превърне водата в пара и да предизвика разширение на телата.
• The airplane got covered with ice and they had to make a forced landing. — Самолета се обледени и на тях им се наложи принудително кацане.
• You are to follow the doctor's prescription. — Вие сте длъжни да следвате предписанията на лекаря.
• Hе was still asleep when the snow began to fall. — Той още спеше, когато заваля сняг.
• I want to remind you of a promise you made to me. — Искам да Ви напомня за обещанието, което ми дадохте.
• The snow had ceased falling. — Снегът престана да вали.

С глаголи и словосъчетания.

Съставно глаголно сказуемо се изразява също и с глаголи и словосъчетания с присъединени към тях инфинитив или причастие:

• The beta-rays are known to move with high velocity. — Известно е, че бета лъчите се движат с голяма скорост.
• I seem to have promised you that I'd take you in my lab. — Струва ми се, че Ви обещах да Ви взема в моята лаборатория.
• He is sure to be sent there. — Той е уверен (сигурен), че ще го изпратят там.
• He was seen crossing the bridge. — Той бе видян да пресича моста (Видяха го да пресича моста).

Съставно именно сказуемо (Compound Nominal Predicate)

Съставното именно сказуемо се състои от глагол-връзка (link-verb) и именна част на сказуемото (nominal part of the predicate). Именната част на сказуемото се нарича също предикативен (сказуемен) член (predicative).

Връзката в съставното именно сказуемо има служебни функции

тя свързва подлога с именната част на сказуемото и служи като показател за време, залог, наклонение, а в някои случаи и за лице и число. Най-често използваната връзка е глагола to be.

• Forces are vector quantities. — Силите са векторни величини.

Освен глагола to be, функцията на връзка може да се изпълнява и от други глаголи, като:

• to get,
• to become,
• to grow,
• to turn — в смисъл ставам, преминавам от едно състояние в друго,
• to seem,
• to appear — изглежда

и други, които указват, че нещо или някой се намира в дадено състояние или че преминава от едно състояние в друго.

• Не seems quite well. — Той изглежда съвсем добре.
• The weather got colder and the leaves on the trees turned yellow — Времето застудя и листата на дървета пожълтяха.

Именната част на сказуемото може да бъде изразена чрез:

• - 1. Съществително

The unit of resistance is  an ohm — (Мерната) Единица за съпротивление е ома.

• - 2. Прилагателно

The peaceful coexistence of different social systems is possible — Мирното съвместно съществуване на различни социални системи е възможно.

• - 3. Числително

The mass of an electron is 1/1830 that of a hydrogen atom — Масата на електрона е 1/1830 част от масата на водородния атом.

• - 4. Местоимение

The street is mine, the houses are mine. — Улицата е моя, къщите са мои.

• - 5. Наречие

The lesson is over. — Урокът свърши.
She is out. — Нея я няма (Тя излезе).

• - 6. Нелични форми на глагола (инфинитив, причастие, герундий)

The thing to do now," he said, "is to close up, go home, and sleep." — "Това, което трябва да се направи сега", каза той, "е да затваряме (приключваме работата), да си отиваме в къщи и да се наспим"
All the doors of the laboratories and classrooms were closed and locked. — Всички врати на лабораториите и класните стаи бяха затворени и заключени.

Our aim is mastering English. — Нашата цел е да усъвършенстваме своя английски език.

• - 7. Словосъчетания

I am in a hurry. — Аз бързам.

Thе molecules of all bodies аге in constant motion — Молекулите на всички тела са в постоянно движение.

• - 8. Сложни изрази с инфинитив и герундий (сложна именна част на сказуемото)

The aim was our winning one of the first places in the contest. — Целта беше в това, да завоюваме едно от първите места в състезанието.
"Ivan has one chance in ten," the doctor said. "And that chance is for her to want to live." — "Шансовете на Иван са едно към десет», каза лекаря, «и те се състоят в това, той да иска да живее".

Това са основните данни за сказуемото в английски език с някои нагледни примери за използването му в английското изречение. В следващи публикации и в коментарите по-долу ще даваме още сведения.

----------------

Разделителни местоимения | dLambow

Разделителни местоимения в английски език (other - another)

 

Английско разделително местоимение

Към разделителните местоимения, като част от групата на английските местоимения (English Pronouns), спадат следните:

• other,
• another.

Английско разделително местоимение

 

С помощта на разделителните местоимения (other, another) един предмет може да се отдели и отличи от други предмети от същия вид.

• One of the dogs was black and the other – grey.

Едното куче беше черно, а другото - сиво.

Производни от разделителните местоимения.

Тези две местоимения се променят по падеж (other’s, another’s), а освен това "other" може да има и множествено число - others.

Местоимението "The Other"

Местоимението "the other" се използва за замяна на съществително с определителен член, когато става дума за ограничен набор от предмети.

• If I’m not mistaken Vanya has two kids.
• The younger is 4, what about the other? (the kid)

Ако не греша, Ваня има две деца.

Ако съществителното е дадено в множествено число, то в този случай се използва формата "others":

• I’m working alone in the office now, others are on vacation.

Аз работя сам в офиса сега, останалите са в отпуска.

Местоимението "Another"

"Another" замества съществително в единствено число с неопределителен член, когато набора от предмети не е ограничен.

• I’ve read many books about the Nature and yesterday I found another. (a book).

Аз съм прочел много книги за природата и вчера намерих още една.

Това са основните случаи и правила за използване на разделителните местоимения (other - another) в английски език. За други специфични случаи ще пишем в коментарите по-долу.

----------------

Състав на английското изречение | dLambow

Състав на изречение в английски език (The English Sentence)

 

Състав на английските изречения

Използването на изречения (sentences) е характерна особеност на всеки език, използват се и в английски език (English language). 

 

Състав на английските изречения

 

Какво представлява английското изречение?

Група от думи, притежаваща четири основни характеристики:

1) Всяко изречение започва с главна буква (capital letters): 

A, B, C, D, …. Другият вид букви, които се използват в изречението се наричат малки букви (lower case): a, b, c, d, ….

2) Всички изречения завършват с един от препинателните знаци (punctuation marks):

• точка — a period (.)
• удивителна — an exclamation mark (!)
• въпросителна — question mark: (?)

 

3) Изречението съдържа поне една завършена мисъл (clause), 

при което имаме най-малко един подлог (subject) и едно сказуемо (predicate).

4) Всички изречения се подчиняват на стандартен английски словоред (a standard english word order). 

Ето правилно построени изречения:

• The dog bit the man. — Кучето ухапа човека.
• The man bit the dog. — Човека ухапа кучето. (макар, че е малко вероятно)

А следващото не е изречение, защото макар да е съставено от същите думи, като горните две изречения, те не са подредени по стандартния в английски език ред:

• The bit man dog the.

Използването на изречения в английски език (English Sentences) се приложимо както в говоримата (spoken speech), така и в писмената реч (written speech).

----------------

Характеристика на личните местоимения | dLambow

Характеристика на личните местоимения в английски език (Personal Pronouns in English)

Английски лични местоимения - характеристики

Тук ще се запознаем с някои от основните характеристики на личните местоимения в английски език (Personal Pronouns in English), както и със значенията, в които се използват.

I  — аз

 

Английски лични местоимения - характеристики

В английски език, местоимението I винаги се пише с главна буква, независимо от мястото, което заема в изречението. Ако то се намира в едно изречение с друго лично местоимение (или съществително), то се поставя след тях:

• Yesterday my friend and I saw a new film. — Вчера ние с приятеля ми (приятеля ми и аз) гледахме нов филм.

 

you — ти, Вие

В английски език няма разлика между вежливата форма на обръщение Вие и по-фамилиарната - ти, както е в български език. Местоимението you има една форма за единствено и за множествено число, а сказуемото след него, винаги се поставя в множествено число:

• Boys, where are you? — Момчета, къде сте?
• Elena, where are you? — Елена, къде си (сте)?

Забележка: Когато искат да подчертаят разбирането на местоимението you като множествено число, то в британския английски език казват:

• you two/three…, 
• you lot, 
• you people,

а в американския английски

• you folks, 
• you all’s, 
• you guys

независимо от пола на събеседника.

• Hi, everybody. What do you guys plan for the weekend? — Привет на всички. Какво планирате (вие момчета) за почивните дни?

he — той, she — тя

Местоимението he заменя съществително в мъжки род. А местоимението she замества съществително в женски род. Говорейки за животни, местоименията he или she се използват само тогава, когато искаме да подчертаем техния пол, а също в различни приказки, басни или в описания на привичките и характера на своите домашни любимци, като по този начин ги отделяме от общата маса на другите животни.

Изключение: В Англия, говорейки за кораба (всякакъв размер и предназначение) или за автомобила, използват местоимението she (но ако става дума за самолет - използват it). Названията на повечето страни също се считат за съществителни от женски род:
England,  Bulgaria, Russia и т.н.

• My father has got an excellent car. She starts up so easy and hasn’t let me down yet. — Баща ми има отлична кола. Тя пали толкова лесно и никога до сега не ме е оставяла (подвеждала).

it — той, тя, то

Местоимението it заменя съществителните, обозначаващи неодушевен предмет, абстрактно понятие, животно, растение, а също заменя съществителните baby,  child – бебе, дете, освен ако не се акцентира върху пола на детето. На български език се превежда като той, тя, то - в зависимост от рода на съответното съществително в български език.

• I looked at the window. It was closed. — Аз погледнах прозореца. Той беше затворен.
• Where is your cat? – It is on the sofa. It is sleeping. — Къде е котката ти? Тя е на дивана. Тя спи.

they — те

Местоимението they заменя както одушевлени, така и неодушевлени съществителни в множествено число:

• Where are the books? – They are on the shelf. — Къде са книгите? Те са на полицата.

Това са основните характеристики и значения на личните местоимения в английски език (Personal Pronouns in English). За останалите случаи ще споменаваме по-долу в коментарите.

----------------

Лични местоимения | dLambow

 (Personal pronouns) -

Личните местоимения на английски език

Лични местоимения в английски език
Лице	Именителен падеж	Обектен падеж
Единствено число
1-во	I (аз)	me (мен, на мен)
2-ро	you (ти)	you (теб, на теб)
3-то	he / she /it (той, тя, то)	him / her / it (него, нея, него, на него, на нея)
Множествено число
1-во	we (ние)	us (нас, на нас)
2-ро	you (вие)	you (вас, на вас)
3-то	they (те)	them (тях, на тях)

Английско лично местоимение (Personal pronoun)

Личните местоимения  (Personal pronouns) са най-очевидните претенденти за по-голямата група на английските местоимения (English Pronouns).  Те са думи, които могат да заменят съществителните. В долните примери местоименията са използвани вместо повтарящи се съществителни.

• I saw a boy in the street. He greeted me. — Видях момче на улицата. То ме поздрави.
• My friend and her brother like to ski. They ski whenever they can. — Моята приятелка и нейния брат обичат да карат ски. Те карат ски винаги когато могат.

Лични местоимения (Personal pronouns)

 

В първото изречение местоимението he - той, е използвано вместо повтарящото се съществително boy. Във втория пример, местоимението they (те) е използвано вместо съществителните friend и brother.

Личните местоимения в английски език имат два падежа:

• -    именителен - обикновено в ролята на подлог,
• -    обектен / косвен - обикновено в ролята на на допълнение.

1) Именителен / общ падеж (Subjective case) на личните местоимения в английски език: -

В именителен падеж, английските лични местоимения имат следните форми:

Единствено число:

• I — аз
• you — ти, 
• You - Вие
• he — той
• she — тя
• it — то

 

Множествено число:

• we — ние
• you — вие
• they — те

Тези местоимения са в именителен падеж (Subjective case), понеже могат да бъдат използвани като подлог (Subject) в изречението. 

Именителен падеж (Subjective case)

 

По-долу има примери, в които местоименията изпълняват ролята на подлог.

• I am ready. — Аз съм готов.
• He is a good singer. — Той е добър певец.
• She is a teacher. — Тя е учителка.   
• It is an old apple tree. — Това е старо ябълково дърво.
• We are brothers. — Ние сме братя.
• You are right. — Ти си прав. Вие сте прави.
• They are happy. — Те са щастливи.

2) Обектен / косвен падеж (Objective case) на личните местоимения в английски език.

Единствено число:

• me — мен — на мен, от мен, с мен
• you — тебe  — на тебе, от тебе, с тебе
• him — него — на него
• her — нея — на нея
• it — него — на него
  

Обектен падеж / Косвен падеж (Objective case)

Множествено число:

• us — нас — на нас, за нас, с нас
• you — вас — на вас
• them — тях — на тях

Предложно допълнение

В английски език личните местоимения и въпросителното местоимение who имат освен именителен и обектен / косвен падеж (Objective case). В този случай те се използват като предложно или безпредложно допълнение. Примери:

• Do you know him well? — Вие добре ли го познавате? - пряко допълнение
• Please, send him a letter. — Моля, пратете му писмо. - косвено допълнение
• She often speaks English to him. — Тя често му говори на английски (Тя често говори с него на английски). - предложно допълнение

Въпросително местоимение:

• Who — кой
• Whom — кого — кому

• Whom do you know well here? - Вие кого познавате добре тук? - пряко допълнение
• Whom does he always speak about? - Той за кого говори обикновено? - предложно допълнение

Но в разговорния език, местоимението who често се употребява в именителен падеж вместо допълнение.

• Who go you know here? — Вие кого познавате тук?
• Who is she speaking to? — Тя с кого разговаря?

Притежателен / родителен падеж:

• My — мой
• Our — наш

Притежателен падеж (Possessive case)

 

Това са основните данни, тънкости и подробности за личните местоимения в английски език (Personal pronouns).  Допълнителна информация може да споделяме по-долу, в коментарите.

----------------

Страдателен залог (Passive Voice) | dLambow

 

Страдателен залог в английски език (Passive Voice)

Английски времена в страдателен залог (Passive Voice)
Прости (Simple)
Сегашно (Present)	space is explored
Минало (Past)	space was explored
Бъдеще (Future)	space will be explored
Продължителни (Continuous)
Сегашно (Present)	space is being explored
Минало (Past)	space was being explored
Бъдеще (Future)	------------ -
Завършени/Перфактни (Perfect)
Сегашно (Present)	space has been explored
Минало (Past)	space had been explored
Бъдеще (Future)	space will have been explored

 

Какво е страдателен залог?

Преди всичко, нека да уточним, че основното понятие е "страдателен залог" (passive voice), но също се срещат и наименования, като "пасивен залог" или само "пасив".  Формата на Залог (Voice) в английски език показва дали подлога в английското изречение е осъществител или обект на действието, изразявано чрез сказуемото.  В английски език има два основни залога:

• - деятелен залог или активен залог (active voice - актив) и
• - пасивен залог или страдателен залог (passive voice - пасив).

 

Функция на страдателен залог

Не винаги човек знае кой точно извършва определено действие. Именно в тези случаи се използва Passive Voice (страдателен залог или пасивен залог). Функцията на страдателният залог е да бъде граматична конструкция, използвана, когато лицето, което извършва действието, не е известно или не е важно. Т.е. това е случая, когато лице или предмет, изразени чрез подлога, изпитват действието или въздействието, изразено чрез сказуемото, върху себе си. 

 

Ето примери на изречения в страдателен залог:

• - The big cake was baked by Ivan. - Големият кейк беше изпечен от Иван.
• -  His personal belongings were taken while he was taking a swim in the pool. - Личните му вещи са му отнети, докато е плувал в басейна.
• - The museum is being reconstructed now. - В момента се реконструира музеят.
• - The pizza had been delivered when he came back home. - Пицата вече беше доставена, когато той се върна у дома.
• - New fitness center will be opened next week. - Нов фитнес център ще отвори врати следващата седмица.
• - Her jewelry was stolen yesterday. - Бижутата й бяха откраднати вчера.

 

Страдателен залог (Passive Voice)

Граматика на Passive Voice

 

Как се образува страдателен залог?

За да се получи формата на английски глагол в страдателен залог, е необходимо да използваме спомагателния глагол "to be" в съответното време, лице и число, заедно с причастие в минало време (Participle II) на основния (смисловия) глагол:

• - за правилните глаголи + ed
• - за неправилни глаголи - формата Past Participle за съответния неправилен глагол.

Примери за образуване на изречение в страдателен залог:

• - This building will be demolished next month. - Това здание ще бъде съборено следващия месец.
• - My dog has been stolen. - Моето куче беше откраднато.

Използване на страдателен залог

Страдателет залог (passive voice) позволява на говорещите да не споменават подлога (субекта - изпълнителя на действието), особено когато информацията за него е неизвестна, маловажна, очевидна, поверителна или трудна за идентифициране.

• Пример: My car was stolen. - Откраднаха ми колата.

Passive Voice при Present Simple - Сегашно просто време:

Използване: Действие, което се случва редовно.   
Формула за образуване: is/am/are + V3   
Пример: 

• The kitchen is cleaned every day. - Кухнята се почиства всеки ден.

Passive Voice при Past Simple - Минало просто време:

Използване: Действие, извършено в миналото.
Формула за образуване: was/were + V3
Пример: 

• The kitchen was cleaned yesterday. - Кухнята беше почистена вчера.

Passive Voice при Future Simple - Future Simple време:

Използване: Действие, което може да се случи в бъдеще.
Формула за образуване: will be + V3
Пример: 

• The kitchen will be cleaned tomorrow. - Кухнята ще бъде почистена утре.

Passive Voice при Present Continuous - Сегашно продължително време:

Използване: Действието се развива в момента на говорене.
Формула за образуване: am/is/are + being + V3
Пример: 

• The kitchen is being cleaned at the moment. - Кухнята се почиства в момента.

Passive Voice при Past Continuous - Минало продължително време:

Използване: Действието е в ход в определен момент от миналото.
Формула за образуване: was/were + being + V3
Пример: 

• The kitchen was being cleaned when she came. - Кухнята бе почиствана, когато тя дойде.

Passive Voice при Present Perfect - Сегашно перфектно време:

Използване: Действието се е провело наскоро, но акцентът е върху резултата.
Формула за образуване: has/have + been + V3
Пример: 

• The kitchen looks so clean! - It has been cleaned recently. - Кухнята изглежда толкова чиста! - Била е почиствана наскоро.

Passive Voice при Past Perfect - Минало перфектно време:

Използване: Действието е приключило преди определен момент в миналото или преди да започне друго действие.
Формула за образуване: had been + V3
Пример: 

• The kitchen had been cleaned before I came. - Кухнята е била почистена преди аз да дойда.

Passive Voice при Future Perfect - Бъдеще перфектно време:

Използване: Действието ще приключи в бъдеще до определен момент.
Формула за образуване: will + have + been + V3
Пример: 

• The kitchen will have been cleaned by 4 o’clock. - Кухнята ще бъде почистена до 4 часа.

(Където: "V3" - е минало причастие (Participle II), използвано за образуване на времената на групата Perfect. )

Случаи, в които не се използва страдателен залог

• - Present Perfect Continuous - Сегашно перфектно продължително време
• - Past Perfect Continuous - Минало перфектно продължително време
• - Future Perfect Continuous - Бъдеще перфектно продължително време

Отрицателни изречения в страдателен залог

Отрицателната форма на страдателен залог се образува с частицата "not", която трябва да се постави след спомагателния глагол. Ако има няколко от тях, тогава частицата се поставя след първия.

• - The gift has not been bought yet. - Подаръкът още не е пристигнал.
• - He has not been seen anywhere. - Той никъде не е бил виждан (Него никъде не са го виждали).
• - This book was not written by him. - Тази книга не е написана от него.
• - I am not often invited to the parties. - Мен не ме канят често на партита.
• - He was not accused of stealing the money. -Той не е обвинен в кражба на парите.

Може също да се използва съкратена отрицателна форма на страдателен залог, в която частицата "not" е присъединена към спомагателния глагол.

• - Isn't the text written? - Текстът не е ли написан?
• - Hasn't the book been written? - Книгата не е ли била написана?

Въпросителни изречения в страдателен залог

Въпросителната форма на страдателен залог се образува, когато спомагателният глагол (или първият от тях) се поставя на първо място.

• - Will this book be delivered tomorrow? - Тази книга ще бъде ли доставена утре?
• - Are you often invited to the parties? - Често ли ви канят на партита?
• - Was your wallet stolen? - Беше ли откраднато портмонето Ви?
• - Has this task been explained to you? - Беше ли ви обяснена тази задача?
• - Will the fashion show be held next week? - Ще се проведе ли модното ревю следващата седмица?
• - Where were you born? – Къде си бил роден?

Въпросително-отрицателни изречения в страдателен залог

По-сложната въпросително-отрицателна форма на страдателен залог се образува с помощта на спомагателен глагол, който се поставя преди подлога и частицата "not",  след него.

• - Has the book not been written? - Книгата не е ли била написана?

Използване на модални глаголи в страдателен залог

Всички модални глаголи се използват за образуване на страдателен залог (пасив). Това става с помощта на самия модален глагол, към който се добавят и III форма на смисловия глагол. Формулата изглежда така:
Модален V + be + минало причастие (V3)
В резултатът се получават следните конструкции:

• - must be (трябва да е);
• - have to be (трябва да е);
• - ought to be (би следвало да е);
• - can be (може да е);
• - should be (би трябвало да е);
• - be supposed to be (предполага се, че е; счита се, че е);
• - may be (може да е);
• - might be (возможно е да е).

Примери на изречения в страдателен залог с модални глаголи:

• - He must be taken to the hospital. - Той трябва да бъде откаран в болницата.
• - He had to do this project. – Наложи му се да направи този проект.
• - The cake ought to be done soon. - Тортата би трябва да е готова скоро.
• - The work can be done soon. - Работата може да бъде завършена скоро.
• - This task should be done. - Тази задача би трябвало да бъде изпълнена.
• - The house may be cleaned. - Къщата може да бъде почистена.

Предлозите "by" и "with" в страдателен залог

Ако трябва да изясните кой или какво е причинило действието, трябва да използвате предлозите "by" и "with". Примери:

• - The books about Harry Potter were written by J.K. Rowling. - Книгите за Хари Потър са написани от Дж. К. Роулинг.
• - This sculpture was destroyed by unknown person. - Тази скулптура е унищожена от неизвестно лице.
• - The town was ruined by tsunami. - Градът беше разрушен от цунами.

Ако трябва да съобщите, че действието се извършва с помощта на предмет или инструмент, трябва да използвате предлога "with". Например:

• - The picture was drawn with pencil. - Картината бе нарисувана с молив.
• - He was hit with a stone. - Той бе ударен с камък.

Други форми на пасивен (страдателен) залог:

 

To be + III форма на смисловия глагол

• - She hopes to be chosen for this position. - Тя се надяваше да бъде избрана за тази позиция.

To have been + III форма на смисловия глагол

• - He thought to have been given money. — Той мислеше, че са му дали пари.

Being + III форма на смисловия глагол

• - I don’t like being told what to do. — Аз не обичам да ми казват какво да правя.

 

Таблица на английския страдателен залог
Видове	Simple (Indefinite)	Continuous (Progressive)	Perfect
Present	I am invited.	I am being invited.	I have been invited.
Past	I was invited.	I was being invited.	I had been invited.
Future	I shall/will be invited.	няма	I shall/will have been invited.
Future in the Past	I should/would be invited	няма	I should/would have been invited.
Глаголът е в страдателен залог (passive voice), когато лицето или предметът, изразени чрез подлога, изпитват действието или въздействието, изразено чрез глагола, върху себе си. Например: My dog has been stolen. - Моето куче беше откраднато.Кой изпитва действието, а не кой го върши!

Страдателен залог се използва, когато изпълнителя на действието не е очевиден или е несъществен, или когато действието или неговия резултат са по-интересни, отколкото изпълнителя. Страдателен залог (Passive Voice - Пасив) не може да бъде използван в английски език във времената от група Perfect Continuous и времето Future Continuous.

----------------

Степени за сравнения на наречията | dLambow

Степени за сравнения на наречията в английски език (Degrees of comparisons of adverbs in English)

 

Степени за сравнения  - сравнителна и превъзходна.

Наречията за начин на действие в английски език, а също и някои други, могат да имат степени за сравнения  - сравнителна и превъзходна (като положителната степен съвпада с изходната форма). Пред такива наречия може по смисъл да се постави very – много. 

Степени за сравнения  - сравнителна и превъзходна

Образуване на степените за сравнения на наречията.

Степените за сравнения на наречията се образуват така, както се образуват степените за сравнения на прилагателните. Но наречията за определено време, място и доста други - нямат степени за сравнение.

Едносложните наречия

Едносложните наречия (и двусложното early) образуват степени за сравнение чрез добавяне в положителната им форма за:

• -    сравнителна степен - суфикса -er, като крайното (r) се озвучава само когато следващата дума започва с гласна буква.
• -    превъзходна степен - суфикса -est, който се произнася [ist].

Примери:

Положителна степен:

• soon — скоро
• hard — усърдно
• fast — бързо
• late — късно
• early — рано

Сравнителна степен:

• sooner — по-скоро
• harder —  по-усърдно
• faster —  по-бързо
• later —  по-късно
• earlier — по-рано

Превъзходна степен:

• soonest — най-скоро
• hardest — най-усърдно
• fastest — най-бързо
• latest — най-късно
• earliest — най-рано

Наречията, образувани от прилагателни с помощта на  –ly.

Наречията, които са образувани от прилагателни с помощта на суфикса –ly, образуват сравнителна степен с помоща на думата more - повече, а превъзходна степен - с думата most — най-много от всеки (от всичко).

Положителна степен:

• easily — леко
• clearly — ясно
• bravely — храбро
• carefully — внимателно

Сравнителна степен:

• more easily — по-леко
• more clearly — по-ясно
• more bravely — по-храбро
• more carefully — по-внимателно

Превъзходна степен:

• most easily — най-леко
• most clearly — най-ясно
• most bravely — най-храбро
• most carefully — най-внимателно

Извън правилата.

Има някои наречия, както и съответстващите им прилагателни, които образуват степени на сравнение не по правилата.

Положителна степен:

• well — добре
• badly — лошо
• little — малко
• much — много
• far — далеч

Сравнителна степен:

• better — по-добре
• worse — по-лошо
• less — по-малко
• more — повече
• farther — по-нататък
• further— по-нататък

Превъзходна степен:

• best — най-добре
• worst най-лошо
• least — най-малко
• most — най-много
• farthest — най-далеч
• furthest — най-далеч

Сравнителна степен с "than".

При използване на сравнителна степен, често се използва съюза than и същите конструкции, които се използват при сравнение на прилагателните.

• She came  earlier than he did. — Тя дойде по-рано от него.
• She works better than he. — Тя работи по-добре от него.

Усилване на сравнителната степен.

За усилване сравнителната степен при наречията, също както и при прилагателните, се използват:

• much — доста, 
• much more — доста повече,
• a great deal, far — значително.

Например:

• He is feeling much better. — Той се чувства доста по-добре.
• It is much better to say nothing. — Доста по-добре е да не се казва нищо.
• He is feeling much worse. — Той се чувства доста по-зле.

----------------

Термини по аритметика | dLambow

Термини по аритметика в английски език (Terms of arithmetic in English)

 

Аритметична терминология

Ето някои прости аритметични действия на английски език:

 

Аритметична терминология

Събиране

(+) - plus.

Изваждане

(-) - mines.

Умножение

(*) - multiple.

Деление

(/) - divide.

Дроби:

• 1/2 - a half.
• 3.68 - three point six eight.
• 1/3 - one third.
• 3/4 - three quarters.

----------------