Обектен падеж с инфинитив в английски език (English Objective case with infinitive)
Обектен падеж с инфинитив
Както
и други инфинитивни конструкции в английски език и конструкцията "обектен падеж с инфинитив" няма точен аналог в български език и затова
се превежда с помощта на допълнително придатъчно изречение. В
английското изречение тази конструкция изпълнява ролята на сложно
допълнение, поради което се среща и термина Complex Object.
В основата
на тази инфинитивна конструкция се намира съчетанието на местоимение
(съществително ) в Objective case и Indefinite Infinitive в действителен или страдателен залог.
Употреба на конструкцията «Обектен падеж с инфинитив»
Конструкцията «Обектен падеж с инфинитив» се употребява със сравнително малко глаголи, поради което не е толкова сложно да се използва. Добре е тези глаголи да се запомнят по групи. След всички групи глаголи, с изключение на една, инфинитива се употребява с частицата «to».Първа група: след глаголи, изразяващи желание:
- to want,
- to wish,
- to like,
- should\would like,
- to hate…
- I want you to listen to me very carefully. — Аз искам от теб да ме слушаш много внимателно.
- She wished that day to last forever. — Тя пожела този ден да продължава вечно.
- We would like the work to be done by Tuesday. — Ние бихме искали работата да бъде извършена във вторник.
- I like things to be put back on their places. — Аз обичам нещата да се поставят обратно по местата им.
- I like it when things are put back on their places. — Аз обичам това, когато нещата се поставят обратно по местата им.
Втора група: След глаголи, изразяващи предположение:
- to expect,
- to suppose,
- to consider,
- to find,
- to believe,
- to know…
- We expected our cat to return home. — Ние очаквахме, че нашата котка ще се върне в къщи.
- I believe him to be right. — Аз вярвам, че той е прав.
- She supposed the road to be cleared from snow the next day. — Тя предполагаше, че пътя ще бъде почистен от снега през следващия ден.
- The teacher considered my work to be done properly. — Учителят считаше, че моята работа е била изпълнена добре.
Забележка: В някои случаи, пред инфинитива е възможно да се употреби не подложно, а възвратно местоимение:
- The young man considered himself to be of noble origin. — Младият човек считаше себе си, че е от благородно произхождение.
Трета група: След глаголи, изразяващи заповед, нареждане, разрешение, като:
- to order,
- to command,
- to allow…
- The policeman ordered the bags to be checked again. — Полицаят нареди чантите да се проверят отново.
- My brother didn't allow that mistake to be made. — Брат ми не позволи тази грешка да стане (да се случи).
- Mother does not allow us to jump on our beds. — Мама не ни разрешава да скачаме на нашите легла.
- The policeman ordered the bags to be checked again. — Полицаят нареди чантите да се проверят отново.
Четвърта група: След глаголи за чувствени възприятия, като:
- to watch,
- to see,
- to hear,
- to feel,
- to notice…
- We heard them mentionabout their future plans. — Ние ги слушахме да споменават своите бъдещи планове.
- Everybody noticed the window open. — Всеки забеляза как се отвори прозореца.
- I saw her cross the street. — Аз я видях как пресича (действието е завършено - улицата е пресечена) улицата.
Аз виждам, как тя започва да пресича улицата и как завършва преминаването през нея.
Ако в това изречение заменим инфинитива с причастие, то наблюдаваното действие може да не е завършено и да се разглежда в процес на осъществяване.
- I saw her crossing the street. — Аз я видях да пресича (но още не е пресякла и продължава да пресича) улицата.
Забележки:
1) Глаголите to hear и to see могат не само да обозначават процес на чувствено възприятие.
- To hear – узнавам (за нещо си);
- to see – разбирам.
- I heard that you had become a father. — Чух, че си станал баща.
- I see that we have nothing in common. — Разбирам, че между нас няма нищо общо (че ние нямаме нищо общо един с друг).
- I saw the man taken to hospital after the accident. — Аз видях да вземат мъжа след инцидента за болницата.
----------------
Личните местоимения в английски език имат два падежа: Именителен (обикновено в ролята на подлог) и Обектен (в ролята на допълнение).
ОтговорИзтриванеЛичните местоимения в обектен падеж могат да изпълняват роля на пряко допълнение:
ОтговорИзтриванеI see it everywhere. - Аз виждам това навсякъде.
Не loves me. - Той ме обича.
Do you know him? - Познаваш ли го?
Forget it! - Забрави (това)!
Личните местоимения в обектен падеж могат да изпълняват ролята на: безпредложно косвено допълнение - нещо като дателен падеж, отговарящ на въпроса кому?:
ИзтриванеTell her to call him up right away. - Кажи й да му позвъни веднага.
Show me the CD. - Покажи ми това CD.
Местоимение без предлог, отговарящо на въпроса whom? - на кого?, е безпредложно косвено допълнение и винаги стои пред прякото допълнение, за разлика от местоименията с предлог.
ОтговорИзтриване