Нереално-хипотетично наклонение | dLambow

(Subjunctive II Mood) -

Как се образува нереално-хипотетично наклонение и в кои случаи се използва?

Какво е нереално-хипотетично наклонение?

Нереално-хипотетично наклонение (Subjunctive II Mood) е форма на глагола, която се използва за изразяване на действия или ситуации, които са противоположни на действителността или при хипотетични ситуации, които биха били вярни, ако условията бяха други. Subjunctive II е от групата на косвените (непреките) английски наклонения и се използва за изказване за:

• - хипотетични ситуации,
• - изразяване на съмнение относно идея или
• - казване за неща,

които не са сигурни. Subjunctive II е далеч по-често използваният от двата варианта (Subjunctive I и Subjunctive II) и след като го разберете, наистина ще можете да задълбочите уменията си за разговор.

Нереално-хипотетично наклонение (Subjunctive II Mood)

Примери за subjunctive II mood

• - Ако бях по-висок, щях да играя баскетбол. (If I were taller, I would play basketball.)
• Бих искал да мога да летя. (I wish I could fly.)
• - Какво бихте направили, ако спечелите лотарията? (What would you do if you won the lottery?)

Past subjunctive обикновено се използва за обозначаване на минали или настоящи действия или ситуации.

Такива изречения също се състоят от две части:

• - основната - обикновено конструкция с думата "wish" (желая) и
• - подчинена, която обикновено започва с думите that (това), if (ако), as if (сякаш).

Образуване нереално-хипотетично наклонение

За да образуваме нереално-хипотетично наклонение в английския език, обикновено използваме вспомогателните глаголи would, could или might и инфинитива на основния глагол без частицата to. 

Например:

• - I would go to the beach. (Аз бих отишъл на плажа.)
• - She could speak five languages. (Тя би могла да говори пет езика.)
• - He might be late. (Той може би ще закъснее.)

Subjunctive II с "to be"

Past Subjunctive се образува с помощта на глагола в минало време, а глаголът "to be" има само една форма – "were" за всички лица и числа. С помощта на тази форма съобщаваме за нереално действие както в миналото, така и в сегашно и бъдеще време.

Например

• - I wish I lived in Sofia — Иска ми се да живея в София.
• - Our mother wished we were closer to each other — Майка ни искаше да сме по-близо един до друг.
• - If I were taller, I would have been able to reach the top shelf — Ако бях по-висок, щях да мога да стигна до горния рафт.
• - She spoke as if she had seen a ghost — Тя говореше така, сякаш е видяла призрак.
• - If I had more time, I would have finished the project earlier — Ако имах повече време, щях да завърша проекта по-рано.
• - It was suggested that he take a different approach to the problem — Беше му предложено да приеме различен подход към проблема.

Имайте предвид, че когато past subjunctive се използва в изречение с "If" (Ако), основната част обикновено съдържа модален глагол, най-вече "would" (би), а понякога и "should" (би трябвало), "might" (може) или "could" (би могло).

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------