Препинателни знаци | dLambow

 (Punctuation Marks) -

Кои са препинателните знаци ( . , ? ! ... ; : - " " ( ) ) и за какво се използват?

Препинателните знаци са като музика
В писмената реч носят хармония

Те показват как да четем и да разбираме
Смисъла, тона и емоцията на думите

 

Препинателни знаци (Punctuation Marks)

Какво са препинателните знаци?

Препинателните знаци са знаци, които се използват в писмената реч за да покажат разделението, свързаността и интонацията на думите, фразите и изреченията. Те помагат за по-добро разбиране на смисъла и нюансите на текста. В българския език има десет основни препинателни знаци:

• - точка,
• - запетая,
• - въпросителен знак,
• - удивителен знак,
• - многоточие,
• - точка и запетая,
• - двоеточие,
• - тире,
• - кавички и
• - скоби.

Всеки препинателен знак има свои правила за употреба и функции.

Определение за препинателен знак

Едно определение на препинателен знак е следното: „Препинателният знак в писмената реч е проекция на особеностите на звучащата реч.“

Кои са препинателните знаци?

В българския език има десет основни препинателни знака

Точка (.)

Точката е като край на песен
Завършва изречението със сила
След нея пишем с главна буква
За да започнем нова мелодия

Точката (.) е препинателен знак, който служи за отделяне на изречения, които изразяват завършена мисъл. След точка се пише с главна буква. Точката се използва за да покаже края на едно изречение и началото на друго. Например:

• Той отиде в магазина. Купи си хляб и мляко.
• Животът е кратък. Наслади се на всеки момент.
• Как се казваш? Аз съм Иван.

Точката се използва и за образуване на съкращения, като например:

• др. (другар)
• г. (година)
• т.н. (така наречен)

Точката се използва и за отбелязване на десетични дроби, като например:

• 3.14
• 0.5
• 1.618

Запетая (,)

Запетаята е като пауза
Отделя части от изказването
След нея пишем с малка буква
Освен ако не е име или наименование

 

Запетаята (,) е препинателен знак, който служи за отделяне на части от изречението, които имат различна граматическа функция или значение. След запетая се пише с малка буква, освен ако не следва име на лице, географско или историческо наименование. Запетаята се използва за:

Отделяне на подчинени изречения от главното. Например:

• Когато стана, видя че валя сняг.
• Ако искаш, можеш да дойдеш при мен.

Отделяне на придатъчни определения от определяното дума. Например:

• Той, който търси, намира.
• Цветята, които ми подари, са много красиви.

Отделяне на придатъчни обстоятелства от останалата част на изречението. Например:

• Вчера, когато се върнах от работа, те чакаха пред вратата.
• След утрешния изпит, ще отидем на кино.

Отделяне на обръщения, викове или междуметия от останалата част на изречението. Например:

• Здравей, Иване!
• Боже мой, какво става тук?
• Ех, колко съм щастлив!

Отделяне на еднородни членове или допълнения. Например:

• Тя обича да чете книги, списания и вестници.
• Той взе чашата, пиала и лъжицата.

Отделяне на вмъкнати конструкции или пояснения. Например:

• Той, разбира се, не знаеше за плана.
• Тази книга, написана от Хемингуей, е много интересна.

Въпросителен знак (?)

Въпросителният знак е като вик
Изразява любопитство или удивление
След него пишем с главна буква
Ако започва ново изречение

Въпросителен знак (?) е препинателен знак, който служи за отбелязване на въпросителни изречения или части от тях. Служи за отбелязване на въпросителни изречения или части от тях. След въпросителен знак се пише с главна буква, ако започва ново изречение. Въпросителният знак се използва за:

Отбелязване на пряк въпрос, който изисква отговор. Например:

• Как си днес?
• Колко часа е?
• Какво правиш?

Отбелязване на косвен въпрос, който е подчинен на друго изречение. Например:

• Попитах го как се казва.
• Не знаех колко струва тази рокля.
• Чудех се какво ще направи.

Отбелязване на реторичен въпрос, който не очаква отговор, а изразява чувство, становище или удивление. Например:

• Кой не обича цветя?
• Защо трябва да страдаме така?
• Как можеш да бъдеш толкова глупав?

Отбелязване на въпросително-отрицателно изречение, което изисква потвърждение или отрицание. Например:

• Не е ли това твоята книга?
• Ти не си гладен, нали?
• Той не беше вкъщи, дали?

Удивителен знак (!)

Удивителният знак е като акорд
Изразява чувство, повеление или желание
След него пишем с главна буква
Ако започва ново изречение

Удивителният знак (!) е препинателен знак, който служи за отбелязване на удивителни, повелителни или пожелателни изречения или части от тях. След удивителен знак се пише с главна буква, ако започва ново изречение. Удивителният знак се използва за:

Отбелязване на изречения, които изразяват чувство, емоция или становище. Например:

• Какъв прекрасен ден!
• Браво, ти си най-добрият!
• Как можеш да ми кажеш това!

Отбелязване на повелителни изречения, които изискват действие или поведение. Например:

• Стой тук!
• Мълчи!
• Помогни ми!

Отбелязване на желателни изречения, които изразяват пожелание или молба. Например:

• Да бъдеш здрав и щастлив!
• Да ти е сладко!
• Да се видим скоро!

Удивителният знак може да се употребява и в комбинация с други препинателни знаци, като например:

Въпросително-удивителен знак (?! или !?) - служи за отбелязване на въпрос, който изразява удивление, недоверие или негодувание. Например:

• Той направи какво?!
• Това ли е твоят отговор!?
• Как можеш да мислиш така?!

Многократен удивителен знак (!!!) - служи за подсилване на емоционалността или интензивността на изказването. Например:

• Това е невероятно!!!
• Спечелих лотарията!!!
• Спри незабавно!!!

Многоточие (…)

Многоточието е като ехо
Отбелязва прекъсната мисъл или повторение
След него пишем с малка буква
Освен ако не е име или наименование

Многоточие (…) е препинателен знак, който служи за отбелязване на прекъсната мисъл, незавършено изказване, пропуск в текста или повторение на дума или фраза. След многоточие се пише с малка буква, освен ако не следва име на лице, географско или историческо наименование. Многоточието се използва за:

Отбелязване на прекъсване на мисълта или изказването поради колебание, съмнение, страх или друго чувство. Например:

• Не знам как да ти кажа, но…
• Искам да ти кажа нещо важно, ама…
• Това е много опасно, трябва да бъдеш внимателен…

Отбелязване на незавършено изказване, което се подразбира от контекста или се оставя на читателя да довърши. Например:

• Той беше толкова щастлив, че…
• Ако продължаваш така, ще…
• И ти можеш да бъдеш успешен, ако…

Отбелязване на пропуск в текста, който е направен поради цензура, тайна или ненужност. Например:

• Той живее на ул. „…“ № …
• Документът съдържаше следното: „…“
• Тя каза: „Аз съм …“

Отбелязване на повторение на дума или фраза за подчертаване на идея или емоция. Например:

• Той беше много, много, много разочарован.
• Тя го обичаше безкрайно, безкрайно…
• Никога, никога не го забравяй…

Точка и запетая (;)

Точка и запетая е като свързка
Отделя изречения, свързани по смисъл
След нея пишем с малка буква
За да продължим ритъма на текста

 

Точка и запетая (;) е препинателен знак, който служи за отделяне на изречения, които са свързани по смисъл, но не са подчинени едно на друго. След точка и запетая се пише с малка буква. Точка и запетая се използва за:

Отделяне на изречения, които имат общо обстоятелство или допълнение. Например:

• Той обичаше да пътува; винаги откриваше нови места и хора.
• Тя беше умна и красива; всички я харесваха.
• Днес е студено и ветровито; няма да излизаме навън.

Отделяне на изречения, които са свързани с връзки като а, но, защото, обаче и други. Например:

• Той беше богат; а тя бедна.
• Тя го обичаше; но той не я забелязваше.
• Той не дойде; защото се разболя.

Отделяне на изречения, които са свързани с повторение на дума или фраза. Например:

• Животът е борба; борба за оцеляване; борба за щастие.
• Той е честен; честен и справедлив; честен и добър.
• Тя е като ангел; ангел на земята; ангел в сърцето ми.

Двоеточие (:)

Двоеточието е като встъпление
Въвежда цитат, пример или обяснение
След него пишем с малка буква
Освен ако не е име или наименование

Двоеточието (:) е препинателен знак, който служи за въвеждане на цитат, пример, обяснение, разяснение или последствие. След двоеточие се пише с малка буква, освен ако не следва име на лице, географско или историческо наименование. Двоеточието се използва за:

Въвеждане на цитат, който е дума в дума от друг източник. Например:

• Както казва Шекспир: „Бъди верен на себе си.“
• Той изрече следното: „Няма невъзможни неща.“
• Според статията: „Двоеточието е препинателен знак, който служи за въвеждане на цитат, пример, обяснение, разяснение или последствие.“

Въвеждане на пример, който илюстрира или допълва предходното твърдение. Например:

• Има много видове плодове: ябълки, круши, банани и други.
• Трябва да спазваш правилата на пътя: да не превишаваш скоростта, да не пиеш алкохол, да носиш колан и т.н.
• Той обичаше да чете класически автори: Достоевски, Толстой, Хемингуей и др.

Въвеждане на обяснение или разяснение, което пояснява или уточнява предходното твърдение. Например:

• Той беше много щастлив: най-накрая получи желаната работа.
• Тя не можеше да дойде: имаше важна среща.
• Това е много важно: не го забравяй.

Въвеждане на последствие или извод, който произтича от предходното твърдение. Например:

• Той не учеше достатъчно: не успя да изкара изпита.
• Тя беше много уморена: заспа веднага след като легна.
• Това е невероятно: той спечели лотарията.

Тире (-)

Тирето е като контраст
Отбелязва противопоставяне или промяна
След него пишем с малка буква
За да подчертаем разликата или причината

Тирето (-) е препинателен знак, който има различни функции в зависимост от контекста. Служи за отбелязване на противопоставяне, противоречие, прекъсване или промяна в хода на мисълта. След тире се пише с малка буква. Тире може да се използва за:

Свързване на две думи, които образуват сложна дума или съставно име. Например:

• Северо-западен
• Ханс-Кристиан Андерсен
• Краси-Мария

Свързване на две думи, които образуват съчетание с особено значение. Например:

• Черно-бял
• Да-не
• Хоп-троп

Свързване на две думи, които образуват съкращение или абревиатура. Например:

• БСП-СДС
• ВИП-персона
• КНСБ-Подкрепа

Свързване на две думи, които образуват противопоставление или противоречие. Например:

• Живо-мъртъв
• Горещо-студен
• Сладко-горчив

Свързване на два числа, които образуват интервал или диапазон. Например:

• 10-15 лева
• 2020-2021 година
• 9:30-10:00 часа

Тире не трябва да се бърка с по-дългото тире ( — ), което е по-дълго и има други функции.

Кавички („  “)

Кавичките са като рамка
Ограждат цитат, пряка реч или заглавие
В българския език са тип „елхичка“
За да се различават от другите знаци

Кавичките („“) са препинателен знак, който се използва за ограждане на цитати, пряка реч, заглавия на произведения или специални термини. Те имат различни функции в зависимост от контекста. В българския език се използват кавички тип „елхичка“. Кавичките се използват за:

Отличаване на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена. Например:

• Сладкарница „Неделя“
• Ханс-Кристиан Андерсен
• Краси-Мария

Отбелязване на пряка реч или цитиране на чужда реч. Например:

• Той каза: „Обичам те.“
• Както казва Шекспир: „Бъди верен на себе си.“
• Тя прочете стиха: „Слънцето грее, птичките пеят…“

Изразяване на ирония или недоверие. Например:

• Той е много „умен“.
• Това е „най-добрата“ книга, която съм чел.
• Тя ми каза, че е „заета“.

Отбелязване на непознати думи и изрази, както и термини, които разясняват в рамките на същото изречение. Например:

• Той е филолог, т.е. специалист по езикознание.
• Тя обичаше да играе „шах“, древна индийска игра.
• Това е „хипербола“, фигура на речта.

Скоби (( ))

Скобите са като допълнение
Ограждат допълнителна информация или пояснение
В тях може да има и други знаци
За да се обогати текста с детайли

Скобите (()) са препинателен знак, който се използва за ограждане на допълнителна информация, пояснение или коментар към текста. Те имат различни функции в зависимост от контекста. Скобите се използват за:

Отделяне на обособени или вметнати думи и изрази, които не са необходими за основния смисъл на изречението. Например:

• Той (моят брат) е много умен.
• Тя купи нова рокля (червена, с цветя).
• Това е много важно (не го забравяй).

Отделяне на пояснения или разяснения, които уточняват или обясняват предходното твърдение. Например:

• Той е филолог, т.е. специалист по езикознание.
• Тя обичаше да играе „шах“, древна индийска игра.
• Това е „хипербола“, фигура на речта.

Отделяне на пропуск в текста, който е направен поради цензура, тайна или ненужност. Например:

• Той живее на ул. „…“ № …
• Документът съдържаше следното: „…“
• Тя ми каза, че е „…“

Отделяне на многоточие, когато с него се означава, че е пропусната част от цитиран чужд текст. Например:

• Той каза: „Аз съм …“ (цитат от Уикипедия1)
• Според статията: „Скобите са знак за по-силно синтактично отделяне …“ (цитат от Уикипедия1)
• Както казва Шекспир: „Бъди верен …“ (цитат от Хамлет2)

Други препинателни знаци

Има ли в български език и други характерни писмени знаци (които не са букви и не са препинателни знаци), но се използват и за какво се използват и как?
Да, в българския език има и други характерни писмени знаци, които не са букви и не са препинателни знаци, но се използват за различни цели. Някои от тях са:

Апостроф (’)

Служи за отбелязване на съкращения или пропуски на гласове в думи. Например:

• Става дума за ’него.
• Той е от ’88 година.
• Това е ’само началото.

Диакритични знаци ( ̀, ̂, ̌, ̊)

Служат за отбелязване на ударението или тона на думите. Например:

• Здра̀вей
• Столи́ца
• Чешко̀

Знак за номер (№)

Служи за обозначаване на номер или поредност. Например:

• Ул. „Цар Иван Асен II“ № 15
• Статия № 5
• Въпрос № 3

Знак за параграф (§)

Служи за обозначаване на раздел или подраздел в текст. Например:

• § 1. Общи положения
• § 2. Права и задължения
• § 3. Санкции и наказания

Знак за процент (%) и свързани знаци (‰, ‱)

Служат за обозначаване на част от цяло или процентно отношение между две величини. Например:

• 50% от учениците са момичета.
• Ръстът на БВП е 3‰.
• Комисионната е 0,5‱.

Какво още пропуснахме да отбележим за препинателните знаци?

Някои други неща, които може да отбележим за препинателните знаци, са:

Стил, тона и емоционалност

Препинателните знаци не се използват само за синтактично и смислово членение на текста, но и за изразяване на стил, тона и емоционалността на автора. Например:

• - Употребата на многоточие може да създаде усещане за очакване, изненада или несигурност.
• - Употребата на удивителен знак може да подчертае вълнение, възхищение или гняв.
• - Употребата на кавички може да покаже ирония, цитат или специален термин.

Препинателните знаци не са еднакви във всички езици и писмени системи.

Някои езици имат различни видове или правила за употреба на препинателни знаци. Например:

• - Пунктуационните знаци в английски език са 14 на брой, като се използват кавички тип "цапка" (""), а не тип „елхичка“ („“).
• - В китайския език се използва вертикална черта (|) за отбелязване на параграф.
• - В арабския език се използва знак за процент (%), който изглежда като точка и запетая (;).

Различно значение

Препинателните знаци могат да имат различно значение в зависимост от контекста и мястото им в текста. Например:

• - Двоеточието може да въведе цитат, пример, обяснение или последствие.
• - Запетаята може да отдели части от изречението, еднородни членове, вмъкнати конструкции или обръщения.
• - Тирето може да свърже две думи, да отбележи противопоставяне, прекъсване или промяна в хода на мисълта.

Препинателните знаци са важна част от писмената реч и трябва да се използват правилно и уместно.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------