Транслитерация | dLambow

 (Transliteration of names from Cyrillic to Latin) -

Транслитерация на имена от кирилица на латиница и обратно

 

Таблица:
Транслитерация от кирилица на латиница
а	a
б	b
в	v
г	g
д	d
е	e
ж	zh
з	z
и	i
й	j
к	k
л	l
м	m
н	n
о	o
п	p
р	r
с	s
т	t
у	u
ф	f
х	kh
ц	ts
ч	ch
ш	sh
щ	shch
ъ	“
ь	‘
ю	yu
я	ya
Транслитерация от латиница към кирилица
A	А
B	Б
C	Ц
D	Д
E	Е
F	Ф
G	Г
H	Х
I	И
K	К
L	Л
M	М
N	Н
O	О
P	П
Q	Q
R	Р
S	С
T	Т
V	В
X	Ь
Y	Й
Z	З

 

Какво е транслитерация?

Транслитерация, в широкия смисъл на думата, е подробното и точно възпроизвеждане писмените знаци от един език към писмеността от друг език, при което всички знаци и тяхната последователност се предават от съответните знаци на другия език. Ключовата задача на тази процедура на преобразуване е да пресъздаде точното и недвусмислено значение на оригиналния текст.

С прости думи, задачата на транслитерацията е да преобразува оригиналния текст в процеса на транслитерацията му на друг език. Казаното означава, че е необходимо да има установена определена система, при която за всеки знак или последователност от знаци в едната писменост има определени и фиксирани точни знаци или последователност от знаци в другата писменост.

Транслитерация (Transliteration)

 

Как се формират правилата за транслитерация?

За да създадете вършещи работа правила за транслитериране от един на друг език, е необходимо да си отговарите на следните въпроси:

• - Как да заменим съответните писмени знаци?
• - В какъв ред да го направите?
• - В кои случаи знаците трябва да звучат по определен начин?

Например, при романизацията се цели предаването на нелатинска писменост (която не използва латинска азбука) със средствата на разширената латинска азбука с използването на деакретични знаци и буквосъчетания. При това предаване са възможни няколко варианта:

• - транслитерация на знак към знак,
• - транслитерация на съчетание от знаци към знак,
• - транслитерация на знак към съчетание от знаци,
• - транслитерация на съчетание от знаци към съчетание от знаци.

Възникване на транслитерацията

Необходимостта да се извършва транслитерация възниква през 19-ти век в библиотечното дело и по-конкретно - в пруските научни библиотеки, при изработването на единни каталози на трудовете, които са написани на различни езици - латински, кирилишки, арабски, индийски и др. 

Тези начални форми на транслитерация придобиват през 20-ти век стандартизиран вид. Така се постига конверсия на писмеността, при което на всеки графичен елемент или знак от едната система съответства такъв от другата писменост.

 

За какво е нужна транслитерацията?

По правило, транслитериране се използва за обработка на текстова информация в Интернет или в библиотеките. Когато човек търси или индексира някакви материали, процедурата по транслитерация ще помогне да се намери информацията, която търсите, написана на друг език, чрез съставянето на съответните картотеки.

Освен това има редица причини, поради които транслитерацията е търсена. Когато интернет тепърва започваше да се развива като средство за предаване на информация, той използваше основно латинската азбука (английски вариант). Разбира се, на Запад и в повечето европейски страни тези стандарти не предизвикаха никакви затруднения, но не и в случая с България и други страни със собствени азбуки, които са различни от ратиницата.

Ето защо възниква въпросът какво да се прави, ако не знаете добре английски - как да предадете информация на другоезични потребители, въпреки факта, че може да се използва само латиница? Скоро потребителите намериха решение и то се нарича транслитерация. Разбира се, във връзка с по-нататъшното развитие на World Wide Web стана възможно използването и на други знаци в допълнение към латински. Напоследък даже е възможно и използване на букви от кирилицата.

 

Транскрипция или транслитерация

За разлика от транскрипцията, която има за цел да предаде звуците на езика възможно най-точно, транслитерацията, както показва самият термин (лат. litera - буква), се отнася до писмената форма на езика: текст, написан на една или друга азбука се предава по азбуката на друга система. В този случай обикновено се взема предвид само съответствието на буквите от двете азбуки и не се вземат предвид звуците, които се крият зад тях. Транслитерацията се използва главно във връзка с мъртви езици, като:

• - санскрит,
• - акадски,
• - финикийски,
• - пруски,
• - шумерски,
• - хазарски,
• - староперсийски и др.

Освен това често се срещат текстове на живи езици, които използват малко позната или трудна азбука, като арабски и др. транслитерирано.

Транскрипцията трябва да се различава от транслитерацията, която се състои в прехвърляне на правопис буква по буква от една азбука в друга, например:

• - от български на латиница
• - от латиница на кирилица
• - от гръцки на латиница
• - от английски на кирилица или обратно и т.н..

 

Транслитерация на имена на латиница

Транслитерацията се използва широко при изписването на имена на места и други собствени имена. Въпреки очевидната простота на задачата за замяна на една буква с друга, транслитерацията често представлява големи трудности. Тези трудности произтичат от факта, че съставът на азбуката на един език често не съвпада със състава на азбуката на друг език.

Транслитерация на лични имена

Едно от най-очевидните практически приложения на транслитерацията е при превръщането на имената на хора и обекти от една писменост към друга. Това намира приложение както в преводите на текстове, така и при изготвянето на задгранични паспорти, при търсенето на родственици в другоезични сайтове, при опитите на чужденци да намерят свои роднини в България и т.н. 

Първоначалните пруски правила намират развитие в създаването на правила от Международната организация по стандартите (ISO). Във всички случаи се търси точност при транслитерацията на имената, за да се избегне допускането на грешки и неточности.

 

Видове транслитерации

Според строгостта на представянето:

Строга траслитерация

Замяна на всеки азбучен знак (буква) от оригиналния текст само с един азбучен знак от друга азбука:

• а→a,
• б→b,
• в→v,
• ю→û… и т.н.

Отслабена транслитерация

Замяна на някои азбучни знаци (букви) от оригиналния текст с комбинации от два или повече азбучни знака от друга писменост:

• ж→zh,
• ч→ch,
• ю→yu,
• я→ya…

Разширена транслитерация

Представяне на някои комбинации от знаци в изходния текст по специален начин:
й→y.

Според вида на изискванията

Еднозначност на  транслитерацията

Осигурява стабилност на представянето на писмени елементи от оригиналната писменост (букви, думи; изрази) чрез друга (конвентираща / преобразуваща) писменост.

Простота на  транслитерацията

Осигуряване на автоматично изпълнение на процедурата за транслитерация от изходния текст към конвертирания (преобразувания) текст на базата на прости алгоритми, сведени главно до използването на таблици за замяна на знаци от една система за писане със знаци от друга писмена система. Желателно е тази трансформация да бъде обратима, за да може да бъде възстановен оригиналният правопис, защото на практика това не винаги се спазва.

Спазване на правила за транслитериране

При прилагането на правилата за транслитериране изискванията за доброто съответствие на знаците на конвертируемите писмени системи, естетическите съображения и традиционните норми може да не се спазват навсякъде, въпреки че във всеки отделен случай е желателно да се разработят такива правила. 

 

Нарушаването на традиционните, фонетичните и естетическите норми трябва да е минимално. Въпреки това, всеки, който знае изходния език и правилата за транслитериране, ще е в състояние да възстанови оригиналния текст и да го прочете според правилата на изходния език. 

Транслитерация на българските букви с латински по ISO-R9-1968

 

Как се пише български текст на английски (с латински букви)?

Има международен стандарт за транслитерация на кирилицата към латиница - ISO-R9-1968, според който се прави следното транслитериране на всички български букви от кирилицата с букви на латиница:

• а – a,
• б – b,
• в – v,
• г – g,
• д – d,
• е – e,
• ж – zh,
• з – z,
• и – i,
• й – j,
• к – k,
• л – l,
• м – m,
• н – n,
• о – o,
• п – p,
• р – r,
• с – s,
• т – t,
• у – u,
• ф – f,
• х – kh,
• ц – ts,
• ч – ch,
• ш – sh,
• щ – shch,
• ъ – “,
• ь – ‘,
• ю – yu,
• я – ya.

 

Транслитерация от латиница към кирилица

или преобразуване на текст с латински букви на български (Transliteration from Latin to Cyrillic)

• A → А
• B → Б
• C → Ц
• D → Д
• E → Е
• F → Ф
• G → Г
• H → Х
• I → И
• K → К
• L → Л
• M → М
• N → Н
• O → О
• P → П
• Q → Q
• R → Р
• S → С
• T → Т
• V → В
• X → Ь
• Y → Й
• Z → З 

Имена на латиница по лична карта

Днес има едно практическо правило, което гласи, че ако трябва да изписвате името си на латиница за официални случаи, трябва да го правите в точно съответствие с личната си карта или задграничния си паспорт. Трябва да имаме предвид също, че в старите паспорти се ползваше друг вид транслитерация по правилата на френски език. Освен това има и такава по правилата на немски език.

Как се прави транслитерация на имена от кирилица на латиница (Transliteration of names from Cyrillic to Latin)?

Освен това има всевъзможни транслитерации на кирилица към латиница, използвани в интернет на принципа - на който както му е удобно или както си го знае. Всичко това води до значителни трудности и объркване. Затова правилото е винаги, когато може да използваме кирилица, а когато се налага транслитерация, да прибягваме до официално утвърдената транслитерация според

 

Закон за транслитерацията

В закона за транслитерацията се уреждат правилата за транслитерация, които са в съответствие с графичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции. Чрез правилата за транслитерация се осигурява еднозначно предаване на

• - български географски имена,
• - имена на исторически личности,
• - културни реалии,
• - термини с български произход в съответната научна област

със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука. Така, транслитерацията е предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от латински букви. 

Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви

От кирилица на латиница:

А, а → A, a
Б, б → B, b
В, в → V, v
Г, г → G, g
Д, д → D, d
Е, е → E, e
Ж, ж → Zh, zh
З, з → Z, z
И, и → I, i
Й, й → Y, y
К, к → K, k
Л, л → L, l
М, м → M, m
Н, н → N, n
О, о → O, o
П, п → P, p
Р, р → R, r
С, с → S, s
Т, т → T, t
У, у → U, u
Ф, ф → F, f
Х, х → H, h
Ц, ц → Ts, ts
Ч, ч → Ch, ch
Ш, ш → Sh, sh
Щ, щ → Sht, sht
Ъ, ъ → A, a
Ь, ь → Y, y
Ю, ю → Yu, yu
Я, я → Ya, ya

 

Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания

• буквеното съчетание "дж" се изписва и предава на латиница като "dzh";
• буквеното съчетание "дз" се изписва и предава на латиница като "dz";
• буквеното съчетание "ьо" се изписва и предава на латиница като "yo";
• буквеното съчетание "йо" се изписва и предава на латиница като "yo".
• буквеното съчетание "ия", когато е в края на думата, се изписва и предава чрез "ia".

 

Заключение

Сега вече вие знаете какво точно е транслитерация на текст и какво означава. Ако все още имате въпроси относно темата, която четете, пишете в коментарите и със сигурност ще получите отговор. 

----------------