Английска лексика | dLambow

Лексика на английски език (English Lexis)

 

Английска лексика (English Lexis)

Английската лексика (English Lexis) е един от основните елементи на английски език и е категория от лингвистиката (linguistics), наука за езика, изучаваща думите и тяхното значение. Лексиката като дума произлиза от гръцкото λέξις - lexis - "дума". Тя се занимава с пълния речников материал на езика - запас от думи и фрази, включително и всички форми, които имат лексикално значение или граматически смисъл или т.н. lexicon.

Много хора не знаят какво е "наследствен носител на езика" - (heritage language learner). Ако човек идва от САЩ в Мексико, на възраст 5 години, той знае някакъв базов английски и го говори свободно за своите 5 години, но след време испанският ще стане доминиращ. Този човек не знае много английски думи и трябва да ги учи, за да ги съхрани. Но все пак, 5 години е говорил на английски и се различава от хората, за които английският език е нов и чужд език. Та това е наследствен носител на езика.

Лексика на английски език - English Lexis

Лексикален запас

Лексиката обхваща най-изменчивата част от английския език - речниковия (лексикален) запас. Думите се намират в постоянно динамично състояние и постепенно попълват езика, остаряват и излизат от употреба, изменят се. Върху лексиката оказват влияние различни сфери на човешката дейност култура, традиции, наука, технологии и др. В днешно време, най-голямо влияние върху лексическия запас оказват информационните технологии.

Лексиката внася системност в езика.

По пътя на лексиката се създава системността на английския речник - структурните видове думи, семантическата и стилистическата дефиренциация на лексиката. Това са също и пътищата за попълване и развитие на речниковия състав, свободните словосъчетания и фразеологичните единици на езика.

Раздели в лексиката

 

Ономасиология (Onomasiology)

Ономасиологията (от гр. ὀνομᾰσία — наименование, обозначение + гр. λογος — слово, реч) е раздел от лексиката, който изучава речниковия състав на езика, неговите номинативни средства, типовете словесни единици, начините за номинация. Наука за имената - теория за номинациите; също един от двата раздела на семантиката, противоположен на семасиологията в посока на изследване. Ако семасиологията преминава от обозначение към значение, то ономазиологията води изследване от нещо или явление до размисъл за това нещо, явление и до тяхното обозначаване с езикови средства.

Семасиология (Semasiology)

Семасиологията (от гр: σημασία, - semasia, "означаване" + гр. λογος — слово, реч) е раздел от лексиката, който изучава значението на речниковите единици на езика, видовете лексикални значения, семантическата структура на лексемата. Тя е лингвистична дисциплина, занимаваща се с въпроса „какво означава думата X?“ - изучава значението на думите, независимо как се произнасят. Това е обратното на ономасиологията, която започва с понятие или обект и стига до иметото му, т.е. „как изразявате X?"

Фразеология (Phraseology)

Фразеологията (гр. phrasis – израз, logos – наука) е част от лексиката, която се занимава с изучаване на фразеологичните единици, т.е. на фразите, съставени от няколко думи, но нямащи статут на пълно и завършено изречение. Тя изучава устойчивите словосъчетания, тяхната семантика, етимология и употреба. За основоположник на фразеологическата теория се смята швейцарският автор Шарл Бали.

Ономастика (Onomastics)

Ономастиката (от гр. ὀνομαστική — искуството са се дават имена) е раздел от лексиката, който се занимава с науката за собствените имена. В нея могат да се обособят следните по-големи подраздели:- антропонимика - изучава собствените имена; - топонимика - изучава географските обекти. Ономастиката се занимава със значението, произхода и разпространението на имена, преди всичко имена на хора, но също и имена на географски обекти и др. Сродни с нея области са лингвистичните дисциплини етимология и генеалогията.

Етимология (Etymology)

Етимологията  (от гр: ἐτυμολογία от ἔτυμον – истинско, действително значение на думата, и logos – наука) е част от лексиката, която изучава произхода и развитието във времето на отделните думи, тяхната първоначална структура и семантични връзки. Това е сравнително-историческо езикознание. Терминът "етимология" възниква сред древногръцките философи-стоици и според по-късните свидетелства на Диоген Лаерций се приписва на Хризип (281 / 278-208 / 205 г. пр. н. е.). До 19 век терминът се е използвал и в смисъл на "граматика". Първоначално, у древните това е било учението за „истинското“ („първоначалното“) значение на думата (вж. Исидор Севилски - ок. 560-636).

Генеалогия (Genealogy)

Генеалогията (от гр: γενεα, семейство; и λόγος, знание) се интересува от произхода на отделните хора и семейства, посветена на изучаването на родствените отношения между хората, историята на рода и произхода на индивида. Генеалогията е свързана с хералдиката, както и с други специални исторически дисциплини.

Лексикография (Lexicography)

Лексикографията  (от гр. λεξικόν [lexikon] речник + γράφω [grapho] пиша) е науката, раздел от лексиката, която се занимава с въпросите по съставяне и изучаване на речници; наука, която изучава семантичната структура на думата, особеностите на думите, тяхното тълкуване. Лексикографията представя думата в съвкупност от всички нейни свойства, така че речникът се оказва не само уникален и незаменим учебник по езика, но и най -важният инструмент за научни изследвания.

Лексикален минимум (Lexical minimum)

Колко думи е нужно да знаете от английската лексика?
Това, очевидно, е доста разпространен въпрос, но отговора зависи от Вашата цел - писмено или устно общуване, специализация в определена област със своя си лексика, използвани диалекти и др. Иначе в английски език има около 100000 семейства думи, но едва ли има човек който да ги знае и използва активно всичките. Носителите на езика знаят от 10000 (необразованите) до 20000 (образованите).

Има една добра новина за учещите английски език - ако Вашата цел е да се научите на бегло общуване, не е необходимо да изучавате и запомняте 10000 думи. За начало напълно достатъчно е да се справяте добре и само с 2000. За начало, за обща култура научете около 700 - 1000 думи лексикален минимум. След това още по около 500 думи в областта, в която се специализирате и Ви се налага да ползвате - специализиран лексикален минимум.

Според професор Пол Нейшен (Paul Nation), за да получаваме удоволствие от четене на книга на английски език, трябва да знаем добре поне 8000 - 9000 семейства думи. А при изследвания на наследствени носители на езика, се установява, че човек с речников запас от 2500 пасивни семейства думи и 2000 активни семейства думи, може да води свободно общуване.

Има разлика между пасивна и активна речникова лексика.

Пасивната лексика (Passive vocabulary) се използва при четене и при възприемане слухово на речта, когато Вие възприемате информация. Активната лексика (Active vocabulary) се използва в устната и писмената реч, когато Вие съобщавате информация. При четене имате време да помислите. Но ако искате да общувате, нямате време за обмисляне, защото по определение, общуването трябва да е леко и плавно, без задръжки.

Когато изучавате английската лексика (думи, фрази и изрази), Ваша цел трябва да стане увеличаването на дълбочината на речниковия запас, а не неговата широчина. Много хора изучават английски език и знаят по 6-8000 думи, но не могат да произнесат нито едно изречение. Но има и хора, които знаят една 1000-3000 думи и с тяхна помощ могат свободно да общуват.

Да се учи лексика (чужди думи) като се запомня тяхното определение на родния език, не е ефективен начин за езиково обучение. Четенето е най-добрия начин да се увеличи речниковия запас от думи. Най-добре е да се учат думи, като се отчита тяхното значение в изречение. Думата може да се нари в речник, но се учи в изречения, а не сама по себе си.

Английски думи (English words).

Думата е сложна структурно - семантична единица и има цял ред признаци, по които речника може да бъде разделен на групи и подгрупи свързани помежду си или противопоставени едни на други речникови единици. Някои от тези признаци са:

• - структурен,
• - стилистичен,
• - сходство по значение,
• - сходство по форма,
• - етимология и др.  

Видове английски думи.

В съвременния английски език, по структура могат да се различат следните видове думи:

• - прости (red, leg, ask) и сложни (dark-haired, week-ender, horse-driven, air-sick, home-made),
• - непроизводни / корени (red, leg, ask) и производни (helpless, disorder, outwit),
• - пълноосновни (back, room, take) и абревиатурни (doc, prof, ref , USA, UNESCO).

Семейство думи.

Когато започвате да учите английска лексика (думи, фрази, изрази...), е добре да разберете разликата между всяка отделна дума в едно семейство думи. Постъпвайки по този начин, ученето Ви ще е най-ефективно, и ще разбирате как може да ги използвате тези ново заучени думи и изрази. Семейството думи представлява група от думи, които имат обща основа. Например, думите:

• - active - действен - прилагателно,
• - actively - действено - наречие,
• - activities - дейности - съществително в множествено число,
• - activity - дейност - съществително в единствено число,

всички тези принадлежат към едно семейство, но могат да изпълняват различни роли в състава на английското изречение.

Съчетания между английските думи.

А също и различни съчетания между тях - прости непроизводни, прости производни, сложни производни, сложни абревиатури и т.н. Добре е да се прави разлика между

• - сложните думи (съставени от различни морфеми) и  
• - сложните словосъчетания (съставени от различни думи).

Структурни единици.

Основните структурни единици на английски език са

• - думите,
• - словосъчетанията и
• - морфемите.

Но освен тях, можем да отделим и т.н. неутрални образувания. Те са структурни единици в английската лексика (English Lexis), които нямат ясно подчертана основа или дума, поради което могат да се тълкуват и като сложни думи и като словосъчетания (space vehicle, pain killer, sleeping pills, sewing machine, sound recording).

----------------