Лесен ли е английски език? | dLambov

(Is English Language easy? -

До колко е лесен английски език?

Преди да си отговорим на въпроса колко е лесен английски език за научаване, добре е да се запознаем с историята на неговото възникване, разпространение и налагане. Тя ще ни даде отговор и за правилния начин да го научим.

Лесен ли е английски език? (Is English Language easy?)

Какво ни е известно за историята на английски език?

Възникване

Английски език (English или the English language) е езикът на англо-фризката подгрупа от западната група на германския клон на индоевропейските езици. Родоначалник на съвременния английски е староанглийския, който е възникнал през дописменият период от германските езици, запазвайки много общо с тях, както в лексиката, така и в граматическата си структура. В по-ранна епоха, самите древни германци се отделят от индоевропейската културна и езикова общност, която включва предците на съвременните народи, говорещи:

• индоирански - (индийски, ирански) и
• европейски (келтски, романски, германски, балтийски и славянски) езици.

Германските езици са запазили древните слоеве на общата индоевропейска лексика, които са претърпели естествени исторически промени, и са се втъкали в английския език, след като той е придобил независимост.

Разпространение

Английският език възниква през ранното средновековие като потомък на англосаксонския език. Тогава той става роден за по-голямата част от британското население, а с териториалния растеж на Британската империя се разпространява още в Азия, Африка, Северна Америка и Австралия. След като британските колонии придобиват независимост, английският остава или роден език за по-голямата част от населението на:

• САЩ,
• Канада,
• Австралия,
• Нова Зеландия,

или е един от официалните езици за населението на:

• Индия,
• Нигерия и др. страни.

А освен това, английски се преподава и в образователни институции на много страни по света като чужд език. Днес той е най-важният международен език, което е следствие от колониалната политика на Британската империя през 19 век, а след това и от глобалното влияние на Съединените американски щати (САЩ) през 20 - 21 век. Благодарение на специфичната и целенасочена британска езикова толерантност, съществува значително разнообразие от английски диалекти.

Етапи на развитие

Прието е историята на английския език да се разделя на следните периоди: староанглийски (450-1066, годината на нормандското завоевание на Англия); средноанглийски (1066-1500);
ранно новоанглийски (края на 15 - средата на 17 век);
нов английски (от 1700 г. до днес);

Староанглийски период

Предците на днешните англичани - германските племена на англи, сакси, юти - се преселват на Британските острови в средата на V век. През тази епоха  англосаксонският (​​староанглийския) език се променя малко, без да се отклонява от линията на развитие на германските езици, с изключение на разширяването на речника. Англосаксонците, които се преместват във Великобритания, влизат в ожесточена борба с местното местно население - келтите. Но този конфликт е оказал слабо влияние върху структурата на староанглийския език. В староанглийските паметници са оцелели не повече от осемдесет келтски думи.

Някои от тези думи са се утвърдили в езика и се използват и до днес. Други са станали международно наследство. Такова слабо влияние на келтите върху староанглийския език може да се обясни с културната слабост на келтите в сравнение с победилите англосаксонци. Докато влиянието на римляните, които са притежавали част от Великобритания в продължение на 400 години, е по-значително. Латинските думи навлизат в стария английски на няколко етапа. Първо, някои от латинизмите са приети от немскоговорящото население в северната част на континентална Европа още преди преселването на част от германците на Британските острови.
Друга част са приети веднага след преселването на англосаксонците.

Имената на много видове храни и дрехи също са с латински произход, както и имената на редица култивирани растения. Друг слой латински думи (около 150) принадлежи към ерата на проникване на християнството във Великобритания. Те дълбоко навлизат в езика и стават част от него, заедно с местните германски думи. Това са преди всичко термини, които се отнасят пряко до църквата.  Ерата на набезите и временното завладяване на Великобритания от викингите (790-1042), дава на староанглийския език значителен брой често срещани скандинавски думи по произход. В края на този период постепенно започва да се проявява процес на опростяване на граматичната структура и морфология на езика.

Средноанглийски период

Следващият период в развитието на английския език обхваща времето от 1066 до 1485 година. Норманското завоевание от 1066 г. въвежда в староанглийския мощен нов лексикален слой от така наречените норманизми - думи, които се връщат към норманско-френския диалект на старофренския език, който се е говорил от завоевателите. Дълго време нормандският френски език остава официален език на църквата, правителството и висшите класи.

Но с времето нараства значението на средните и дребните земевладелци, които принадлежат в сравнително по-голяма степен към местното население на страната - англосаксонците. След господството на норманско-френския език, постепенно се оформя своеобразен „лингвистичен компромис“, резултатът от който е език, приближаващ се до това, което днес наричаме английски. Но нормандският френски език на управляващата класа отстъпва бавно:

• - през 1362 г. английският език е въведен в съдебното производство;
• - през 1385 г. е прекратено преподаването на нормандски френски език и е заменен от английски;
• - през 1483 г. парламентарните закони започват да се публикуват на английски.

Въпреки, че основата на английския език остава германска, тя включва значителен брой старофренски думи в състава си, така че той остава смесен език. Процесът на проникване на старофренски думи продължава до края на средноанглийския период, но достига своя връх между 1250 г. и 1400 г. Думите, свързани с търговията и индустрията, са от старофренски произход, а имената на простите занаяти са германски.

През този период граматическата структура на езика претърпява по-нататъшни промени: именните и словесните окончания първо претърпяват объркване, отслабват и след това, в края на този период, почти напълно изчезват. В прилагателните, заедно с прости методи за формиране на степени на сравнение, се появяват нови аналитични, като се добавят думите повече "по"’ и "най"  към прилагателното. Към края на този период (1400-1483 г.) в страната се налага лондонския диалект, възникнал от сливането и развитието на южните и централните диалекти. Във фонетиката се получава така наречената голяма смяна на гласни.

Новоанглийски период

Периодът на последващо развитие, към който принадлежи състоянието на езика в съвременна Англия, започва в края на 15 век. С развитието на печата и масовото разпространение на книгите, нормативният книжен език се затвърждава, фонетиката и говоримият език продължават да се променят, като постепенно се отдалечават от речниковите норми. Важен етап е формирането на диаспорни диалекти в британските колонии.

Разпространение

Английският е роден език за около 335 милиона души (по данни от 2003 г.), което го поставя на трето място в света след китайския и испанския езици, а освен това, хората, които го говорят (включително тези, за които е втори език) - са над 1,3 милиарда души (по данни от 2007 г.). Той е един от шестте официални, работни езици на ООН.

Английският е официален език в общо 54 държави по света:

• - Великобритания,
• - САЩ,
• - Австралия,
• - Ирландия (заедно с ирландския),
• - Канада (заедно с френски),
• - Малта (заедно с малтийски),
• - Нова Зеландия (заедно с маори и езика на жестовете).

Използва се като официален в някои държави от Азия

• - Индия,
• - Пакистан и други),

и Африка - главно бившите колонии на Британската империя, които днес са част от Британската общност на нациите, като в същото време по-голямата част от населението на тези страни говори и на други местни езици. Англоговорящите се наричат ​​англофони в лингвистиката; този термин е особено разпространен в Канада (включително в политически контекст, където англофоните в някои отношения се противопоставят на франкофоните).

Диалекти (Dialects) и варианти

Английски език има дълга история на формиране, развитие и териториално разпространение, което е неразривно свързано с промени, които се случват във времето, както и в географското и в социалното разнообразие на неговото използване. Различните диалекти имат значение за неговото формиране в Англия и с разширяването на зоната за масово заселване на носителите на този език извън границите на Англия и Великобритания, с течение на времето става възможно да се говори за различни национални варианти на английския език (Британски, американски английски и др.).

Лексикалните, произносителните и граматичните особености на речта в различните англоговорящи страни, в които езика има статут на държавен (официален), се обединяват в концепцията за национални версии на английския. Преди всичко, това са страни, където за по-голямата част от населението той е роден. Съответно се разграничават:

• - британски,
• - американски (САЩ),
• - канадски,
• - австралийски,
• - новозеландски

английски езици. В рамките на тези национални варианти, речта на местните говорещи също е разнородна, подразделяйки се на регионални и местни варианти, диалекти, териториални и социални диалекти, но често има общи разлики от националните варианти на другите държави.
 
Разнообразието на английските диалекти във Великобритания е много по-голямо, отколкото в САЩ, където средноатлантическият диалект е бил основата на литературната норма до средата на 20 век. От 50-те години на миналия век доминиращата роля в Съединените щати се измества към среднозападния диалект. Има значителна вариативност на английския език в съвременния свят. Някои изследователи различават три концентрични кръга на страните по неговото разпространение.

• - Първият, вътрешен кръг, включва държави със значително преобладаване на носители на езика;
• - Вторият кръг включва страните от Британската общност, в които той е измежду официалните езици, но не е роден за по-голямата част от населението;
• - Третата група включва и други страни, където английският е език за междудържавна комуникация, включително за научна такава.

Британски диалекти

Известни са следните диалекти в английския език:

• - Cockney
• - Scouse
• - Geordie
• - West Country
• - East Angli
• - Birmingham (Brummy, Brummie)
• - South Wales
• - Edinburgh
• - Belfast
• - Cornwall
• - Cumberland
• - Central Cumberland
• - Devonshire
• - East Devonshire
• - Dorset
• - Durham
• - Bolton Lancashire
• - North Lancashire
• - Radcliffe Lancashire
• - Northumberland
• - Norfolk
• - Newcastle Northumberland
• - Tyneside Northumberland
• - Lowland Scottish
• - Somerset
• - Sussex
• - Westmorland
• - North Wiltshire
• - Craven Yorkshire
• - North Yorkshire
• - Sheffield Yorkshire
• - West Yorkshire

Американски диалекти

Известни са три основни диалекта в американския английски:

• - Калифорнийский
• - Нью-йоркский
• - Миссисипский

Други диалекти.

Канадският английски е близък по произношение към американския английски, но често използва британските норми за правопис. Има един вариант на британския английски, който се използва в страни като Австралия, Нова Зеландия, Южна Африка, Великобритания и носи названието  Commonwealth English - език на Британското съдружие от нации.

Независимо от различията, характерни за различните страни от съдружието, този вариант ясно се отличава от американския диалект и се използва, например, като един от официалните езици на Европейския съюз. В британския и американския варианти има доста различия в произношението, в лексиката, в граматиката, които могат да доведат до недоразбиране или пълно неразбиране.

Бернард Шоу е писал, че САЩ и Великобритания са "две страни, разделени от общ език". Подобно изказване се приписва и на Уинстън Чърчил. Усредненият вариант, използван в международното общуване, се нарича Mid-Atlantic English (Средноатлантически английски).

Сленгове

Освен основните варианти на езика, съществуват огромен брой сленгове, появили се в резултат на използване на английската лексика в други езици. Например:

• - Franglais - френско-английски
• - Spanglish - испано-английски,
• - Germish - германо-английски,
• - Chinglish - китайско-английски,
• - Runglish - руско-английски,
• - Engrish - японо-английски, образци от който често се използват в различни инструкции за битова техника.

 

Жестови и изкуствени езици

На основата на английски език са създадени редица жестови езици и някои изкуствени езици, като Europanto. За целите на международното общуване в редица специални области, в това число и в областта на науката и техниката, се използват опростени варианти, като

• - Special English,
• - Basic English,
• - Seaspeak,
• - Airspeak,
• - Policespeak.

Това е основаната информация по темата с диалектите (English Dialects), както и посочване на основните от тях.
------------------------------

Коментари по темата

В английски език няма централен орган, който да е натоварен с координирането на неговото развитие. Докато с това, във Франция например, се занимава Френската академия на науките (за френски език). Това води до отсъствието на единна езикова норма. С други думи, всеки прави каквото си иска и се чувства свободен да се изразява както му е удобно. Това създава доста голям хаос в езика и множество диалекти.

Двата най-разпространени стандартизирани диалекта са:

• - основаващия се на южно британски диалект - британски или кралски английски,
• - основаващия се на средно западния американски диалект - (общо) американски английски.

Освен основните два, съществуват и други регионални варианти на английския, които на свой ред включват редица под-диалекти и говори, като например - кокни, скауз и джорди във Великобритания; нюфаундлендски английски в Канада или афроамерикански и южно американски английски в САЩ.

И в двата варианта на английски - американски и британски, има наистина не малък брой диалекти. Диалектът е тереториална езикова разновидност. Образуването им е обусловено от разпространението на Британската империя, а след това и от влиянието на САЩ по целия свят.

Най-много разпространени са южно-британски и среднозападен американски диалекти. Все по-голямото разпространение напоследък на американския вариант на английски език, се обяснява с простия факт, че повече от 70% от англо-говорещото население живее именно на американска територия.

Явно, като случая България - Македония има и другаде по света!!! Българският език също на практика е основен в двете държави макар в нашия съсед да го водят под друго име.

Съвкупността от диалекти, установили се на Британските острови, са възникнали в резултат от разширението на Британската империя, събитията след Втората световна война и влиянието на Съединените американски щати по цялото земно кълбо. Така количеството на английските диалекти е доста голямо, което предизвиква вече и някои трудности по тяхното систематизиране и класифициране.

Диалектът Кокни (Cockney) е исторически установил се лондонски диалект, характерен за различни райони и езикови низове.

Американския вариант на диалект оказва съответното влияние при видоизменянето на учебните пособия, в т.ч. и за чужденци. Промени се правят също и в речници, справочници във връзка със съществуването на

• - различни варианти за изписване на някои думи,
• - за тяхното произношение,
• - лексикалните им оттенъци,
• - вариантите за употреба в речта,
• - общата речева култура и др.п.

Имайте го предвид, ако учите американски английски, а освен това помнете, че има и много чисто американски диалекти на английския.
--------------------------------------