Морфема | dLambow

 (English morphemes) -

Морфема - значение, видове морфеми (English morphemes)

 

Какво е морфема?

Докато:

• - фонема (phoneme) е най-малката звукова единица в езика, а
• - графема (grapheme) е най-малката графична единица в писмеността на езика, то
• - морфема (morpheme) е най-малката смислова, значима и неделима (лексикална или граматическа) единица в езика. 

Ако думата е най-голямата единица в морфологията, то най-малката й единица е морфема, която няма позиционна самостоятелност, но притежава съществени признаци на езика, доколкото има:

• - звукова (външна) страна и
• - смислова (вътрешна) страна.

В граматиката и морфологията на английския език (виж тук ...) морфемата е езикова единица, която има определено значение, което не може да бъде разделено на по-малки части, така че те да запазят значението си. Морфемата има две страни:

• - семантична - съдържанието или значението, което влагаме в думата;
• - фонетична - непосредствено самата дума, която предава заложения в нея смисъл.

Морфема (Morpheme)

Етимологията (произход) на понятието морфема

В етимологията на понятието можем да уточним, че терминът "морфема" идва от френския език (morphe — форма), който от своя страна го заимства от гръцката дума "Μορφήμ" - "оформям, давам значение". Други значения на това понятие, приложими към езика, са "образ" и "вид". Всяка дума има такъв граматичен вид, какъвто го съставят неговите съставни части, при това има не само граматичен вид, а и лексикално значение.

Възникване на понятието за морфема

Понятието морфема за първи път е било предложено от известния лингвист и езиковед Бодуен де Куртене, като обобщено обозначение компонентите на думата - корените и афиксите. С времето това понятие било подложено на съществени промени в определени лингвистични направления. В по-широкия му смисъл морфема е всеки начин за изразяване на гратически отношения, затова към морфологията са добавени и частите на речта, а също и словореда в изречението.

Морфемата, като осмислена последователност от звуци

 

Последователност от звуци с разпознаваемо значение

Една дума не може да бъде разделена на морфеми просто по срички и по тяхното звучене. Някои морфеми, като apple / ябълка, имат повече от една сричка. Други, като завършващите на -s, нямат нито една. Морфемата е форма (последователност от звуци) с разпознаваемо значение. Ако знаем историята или етимологията на една дума, може да е полезно да я категоризираме в морфеми, но решаващият фактор е връзката между форма и значение.

Морфемата може да има повече от едно произношение или правопис. 

Например, обичайният множествен завършек на съществително име има два правописа (-s и -es) и три произношения (s-звук като в backs / гръб, z-звук като в bags / торби и приглушен z-звук като в batches / партиди.) Тази промяна е типична за морфемите в английски език, въпреки че не се отразява в правописа.

Морфи и аломорфи (Morphs and Allomorphs)

Морфемите са свързани в думите както структурно, така и семантично, поради което си влияят едни на други. Една дума може да се състои от една морфема (sad - тъжен) или две или повече морфеми (unluckily - за нещастие), всяка от които обикновено има специфично значение. 

 

Морф (Morph)

Когато морфемата е част от думата, тя се нарича морф (от гръцки: μορφή — форма). Морфите са минималните значими и осмислени части от словоформите в даден език, специфични представители на морфемите. Морфът обикновено се разглежда като непосредствен съставляващ на словоформата.

 

Морф (Morph)

Аломорф (allomorph)

Следните префиксите са аломорфи от една и съща отрицателна морфема
1.	in	insane	безумен
2.	il	illegible	нечетлив
3.	im	impossible	невъзможен
4.	ir	irregular	неправилен

 

Аломорф (Allomorph)

Аломорф имаме ако една морфема може да бъде представена с повече от една морфа, т.е. тя е аломорфна. Различните морфи, представляващи една морфема, се наричат ​​съответно нейни аломорфи. 

Още папримери:

Множественото число в английския език има три различни морфи:

• / s /, 
• / z / и 
• [əz], 

което превръща множественото число в аломорф. 

Миналото време е друга морфема, която има множество морфи:

• / t /, 
• / d / и 
• / əd /

и по този начин е аломорф. 

 

Видове морфеми

Морфемите и морфемния състав на думите се изучават от раздел на науката за езиците, наречен морфемика. В различните езици състава на морфемите е различен, но най-общо се изтъкват следните видове морфеми - класификация:

• Основа/Корен на думата (Главна морфема)
• Афикси (Афиксални морфеми)
• - Словообразуващи афикси (лексикални морфеми)
• = Представка (Префикс)
• = Наставка (Суфикс)
• - Формообразуващи афикси (граматически морфеми)
• = Окончание (флексия)
• = Определителен член (членна морфема)
• Особени морфеми
• - Постфикс
• - Интерфикс

А сега да разгледаме в по-големи подробности различните морфеми, според горната класификация.

Основа/Корен на думата (Главна морфема)

Основа (корен) е значеща част на думата без окончания и формообразуващи суфикси и постфикси. За да се отдели основата на думата, трябва да се отделят формобразуващите морфеми (окончание, суфикс, постфикс). Основата е постоянна част на думата във всичките й форми, за разлика от окончанието. 

 

Видове основи

В зависимост от това колко корена има в морфемната структура на думата, основите биват следните видове:

• - проста - съдържаща един корен с афикси;
• - сложна - съдържаща два и повече корена.

В корена е лексикалното значение на еднокоренните думи. Коренът обединява родствените думи в едно семейство.

Основата на думата бива производна и непроизводна:

 

Непроизводна основа

Непроизводната основа имат неразчленимите думи, съставени само от корен и окончания или само от корен.
 

Производни основи

Производните основи са образувани от други думи и са съставени от корен, представка, суфикс, постфикс. Основа, която образува нова дума с помощта на афикси, се нарича производна.

Афикси (Афиксални морфеми)

Има два вида афиксални морфеми (афикси)

• - словообразуващи (лексикални),
• - формообразуващи (граматически).

Словообразуващи афикси (лексикални морфеми)

Лексикалните морфеми се използват за образуване на нови думи. Словообразуващите афикси носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Тези морфеми са обект на лексикологията (словообразуването). Такива са:

Представка (Префикс - praefixus)

Представка (Префикс) - словообразуваща морфема ( от лат. praefixus - префикс - прикрепен отпред). С помощта на представките могат да се образуват нови думи или да се изразят различни техни значения.

• - pre-board

Наставка (Суфикс - suffixus)

Наставка (Суфикс - (от латински: suffixus "прикачен") - морфема, която се намира веднага след корена и служи за образуване на нови думи. Редица суфикси образуват формата на думите, поради което те се причисляват към формообразуващите афикси. В състава на една дума може да има един, два и даже три суфикса. Суфиксите могат да изразяват и субективни оценки за предметите.

Формообразуващи афикси (граматически морфеми)

Формообразуващи афикси (граматическите морфеми) се използват само за образуване на граматически форми и имат само граматично значение. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения в нея. Морфологията изучава граматическите морфеми.

Окончание (флексия - flexion)

При морфемен анализ на думите, първата стъпка е определяне на окончанието. Окончанието е формообразуваща морфема, стояща в края на думата и изразяваща граматично значение за род, лице, число и падеж и служеща за свързване на думите в словосъчетания, фрази и изречения. Някои думи имат нулево окончание, т.е. нямат окончание.

Определителен член (членна морфема) - 

Определителният член стои преди или след (в зависимост от езика) съществителни, прилагателни и някои причастия.

Особени морфеми

Освен основните лексикални и граматични морфеми, приложение в езиците намират и някои особени морфеми.

Постфикс (postfixus)

Постфикс (от лат. post - след; fixus - прикрепен) - това е служебна морфема, която се намира след корена или окончанието на думата. Постфиксите имат както словообразуващо значение за нови думи, така и граматическо значение. При морфемен анализ на някои думи, формообразуващите постфикси не влизат в тяхната основа.

Интерфикс (interfixus)

Интерфикс (от лат. inter - между; fixus - прикрепен; което е "свързващ елемент" или "съединителни гласни") - Във фонологията интерфикси или също наричани свързващи/съединителни елементи (съединителни морфеми) имат структурна роля в сложни думи, при което съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена. 

Така, те са поставени между две морфеми и нямат семантично значение. Т.е. те са структурни елементи на думата, които не изразяват самостоятелно значение, а изпълняват само свързваща/съединителна функция между частите на думата.

Морфемен анализ на дума

Морфемният анализ (разбор) на дума е анализа на нейния състав. Ред за извършване на морфемен анализ:

1. - Определяне частите на речта.
2. - Отделяне на окончанието. При неизменяемите думи няма окончание.
3. - Определяне корена (основата) на думата.
4. - Определяне на: префикси, суфикси, постфикси (ако има такива).

Видове морфеми в английски език

Английските морфемите са най-малките смислови единици в английски език. Те са два вида:

 

Morpheme

Free morphemes - Свободни морфеми

Те съществуват като отделни думи: eat - яж, date - дата, weak - слаб. Много думи на английски език са съставени от една свободна морфема. Например всяка дума в долното изречение е отделна морфема: I need to go now, but you can stay. / Аз трябва да тръгвам, но ти можеш да останеш. Нито една от деветте думи в това изречение не може да бъде разделена на по-малки части, така че да запазят значението си.

 

Bound morphemes - Свързани морфеми

Те не могат да съществуват отделно, без да губят смисъла си. Свързаните морфеми не съвпадат с независима дума и съществуват само в комбинация с друга морфема. Така че в думата  teacher - учител коренната морфема teach е свободна, тъй като съвпада със съответния глагол, който функционира независимо в речта. Свързаните морфеми се състоят от два отделни класа:

 

Base (root) morphemes - Основни (коренни) морфеми

Коренните морфеми, като правило, са едносложни, и отговарят в думите за предаване на по-конкретно значение, което всъщност придава на думата нейното основно лексическо значение. Пример за свободна коренна морфема е woman - жена. Пример на морфема със свързано основа е sent в думата dissent - инакомислие (несъгласие).

Affix morphemes - Афиксни морфеми

Афиксът (приставката) е свързана морфема, която идва преди или след основата и носи допълнително значение на думата. Афиксните морфеми могат да се подразделят още на:

Derivational Affixes

Афикс, който идва преди основата, се нарича префикс (приставка). Някои примери за префикси са ante—, pre-, un— и dis-, както е в следните думи:

• antedate - предварителен срок
• prehistoric - праисторически
• unhealthy - нездравословен
• disregard - невнимание 

 

Inflectional Affixes

Афикс, който идва след основата, се нарича суфикс (наставка). Примери за суфикси са -ly, -er, -ism и -ness, както е в следните думи:

• happily - щастливо
• gardener - градинар
• capitalism - капитализъм
• kindness - доброта

 

Граматични функции на суфиксите

Освен това, суфиксите, добавени към определени думи, изпълняват различни граматични функции.

• -s - Noun plural / Съществително в множествено число - Cats / Котки;
• -‘s - Noun possessive / притежателен падеж на съществително - Mother’s / На мама (Мамин);
• -s - Verb present tense third person singular / глагол в сегашно време, трето лице, единствено число - Has / има;
• -ing - Verb present participle, gerund / причастие в сегашно време, герундий - Walking / Разхождащ се;
• -ed - Verb simple past tense / глагол в просто минало време - Switched / Превключил;
• -en - Verb past perfect participle / причастие в минало време - Having been / Бидейки;
• -er - Adjective comparative / прилагателно в сравнителна степен - Bigger / По-голям;
• -est - Adjective superlative / прилагателно в превосходна степен - Biggest / Най-голям.

Значение на морфемите

Афиксалните морфеми, които видоизменят думата, се делят на

• - словоизменителни (променят граматичното значение) и
• - словообразувателни (изменят лексикалното значение).

Словоизменителните афиксални морфеми

не влияят на лексикалното значение на думата и изпълняват изключително граматическа функция. Те имат универсален характер и са приложими за практически всички думи от дадена граматическа категория. Каквито са, например, суфиксите за степени на сравнения.

Словообразувателните афиксални морфеми,

от своя страна, не притежават такава универсалност, независимо, че могат да изглеждат доста често приложими при създаването на нови думи.

Заключение

Морфемата се съчетава само с морфеми - тя не е самостоятелна синтактична единица. Влиза в изреченията само като част от дума. Т.е. тя е морфологично неделима и семантично несамостоятелна. Тя е номинативно неактивна единица - не може да служи като средство за назоване на предмети от обективната действителност, не може да изпълнява номинативна функция.

Морфема е минималната езикова единица, която има значение. Всички тези - префикс, суфикс, окончание - са морфеми. Но отделните букви или някои буквосъчетания не са морфеми, освен ако не представляват съюз или предлог (и, а, с, в...). Още трябва да се знае, че морфемата има значение, но извън думата не може да се използва.

Допълнителни ресурси по темата:

What are Morphemes?
https://www.rit.edu/ntid/sea/processes/wordknowledge/grammatical/whatare
Типы и виды английских морфем
https://classes.ru/grammar/24.leksikologiya_angliyskogo_yazyka/6.1.1.htm
Определение и примеры морфем в английском языке
https://www.wallstreetenglish.ru/blog/opredeleniye-i-primery-morfem-na-angliyskom-yazyke/

----------------