Английски правопис | dLambow

Правопис в английски език (English Spelling)

 

Правопис (spelling).

Понятието правопис очевидно означава да се познават правилата за правилно писане на думите в един език, в съответствие с това как се изговарят. За тази цел се използва и научното понятие "орфография", което от гръцки език означава - "орфо" - правилно, "графия" - писане. Или това е еднообразието при писмено предаване на думите и граматичните форми на речта. По конкретно става дума за набор правила. Еднообразното изписване следва да изглади индивидуалните и диалектни особености на произношението, което подпомага и взаимното разбиране при комуникациите между хората.

Английски правопис

Английски правопис (English Spelling).

В английски език има по-сложни правила за правопис в сравнение с редица други езици. Това е свързано със сложната история на формирането му. Така се стига до ситуацията да се пише едно, а да се чете друго. Почти всеки звук може да бъде изписан по повече от един начини, а много изписани думи могат да се транскрибират по повече от един начин. Голям принос в тази мешаница има факта, че англичаните нямат собствена, приспособена към езика им азбука, а ползват латиницата, в която има 26 букви, с които са принудени да изразяват около 44 - 49 английски звука.

Фонематично представяне на думите чрез букви.

Както е в повечето азбучни системи, буквите в английския правопис се използват за да обозначават определени звуци. Основният проблем в случая е в недостига на букви, което налага да се използват съчетания от по две или от по три букви за изразяване на определени звуци. Например, в думата "ship" кораб, диграфа (две букви) sh обозначава звука "ш". А в думата "ditch" триграфа "tch" обозначава звука "ч". Но също е възможно една и съща буква или съчетание от букви да означава различни звуци, когато се намират в различни позиции в думата.

Правопис, според произхода на думите.

Особено характерно за английски език е наличието на голям брой думи с чужд произход - латински, гръцки, френски, немски и др. По този начин, често се заимства правописа на такива думи, както е в съответния език, и това естествено не съответства на правилата за английски правопис. Примери за такива думи са гръцкото "myth", германското "pith" и др. Такова изписване на думите отразява не само техния произход, но и посочва официалния стил за даден текст.

Омофонни разлики.

В английски език има думи, които звучат по един и същ начин, но имат различен смисъл. Ако тези думи се и изписват по един и същ начин, ще бъде трудно да се различават и само ще може да се предполага какво е тяхното значение. Затова в тези случаи се прибягва до различно изписване на думите, макар че се произнасят по един и същ начин. Например - "hour" - час и "our" - наш. Произнасят се еднакво, но се различават с орфографичното добавяне на буквата "h". Друг пример - "plain" и "plane". По този начин се избягва пълното двусмислие на такива думи, поне при техния правопис.

Букви, показващи променено звучене на други букви.

Освен графичната функция, някои английски думи имат и друга функция - да указват други аспекти по произнасянето или значението на дадена дума. В този случай се използва термина "markers" - "указатели" за букви. По този начин може да се посочва информация от различен вид. Например, указание за различно произношение вътре в думата. Например, буквата "e" в думата "cottage" показва, че предходната буква "g" трябва да се чете като "дж". Това доста се различава от по-разпространеното произнасяне на тази буква като "г", като например в "tag". По този начин, една и съща буква може да дава различни указания за произношение. Също буквата "e" може да показва различно произношение на буквата "a" в думите "ban" и "bane".

Не функционални букви в правописа.

Някои букви в английски език нямат лингвистични функции. В древноанглийския и средноанглийския "v" е била алофон на "f" между две гласни. По този начин се отделя крайната неутрална гласна в края на думата, като например при "give" и "have", където "v" се използва за фонетично разделяне. Английското произношение не се е развивало заедно с произношението, поради което съществува общо графотактичесо ограничение за думите, завършващи на "v". Затова думи, които се изписват с крайно "v", като "rev" или "Slav", са сравнително редки.

Множествена функционалност.

Една буква може да се използва за няколко функции едновременно. Например, буквата "i" в думата "cinema" показва, че "i" се чете като "и", но в същото време показва и че "c" се чете като "s", а не като "k".

Категории гласни в ударените срички.

В английския правопис могат да се различат 20 основни гласни в ударени срички, които се разделят на 4 категории:

• ненапрегнати (Lax), 
• напрегнати (Tense),
  дълги (Heavy), 
• напрегнати-r (Tense-R).

Обикновено, ненапрегнатите звуци се различават от напрегнатите, чрез добавяне на нямо "e" в края на думата, като в "hat" напрегнато "a" — hate" ненапрегнато "a". Има и друг начин да се укаже наличието на напрегнати и напрегнати-r освен нямото "e". Това става чрез добавянето на гласна, като по този начин се образува диграф. В тези случаи, обикновено, първата гласна е главна, а втората е "указател". Например, при думите "man - main - mane - Maine. Чрез тези техники се постига еднозначно разпознаване на думи, които иначе са омоними (произнасят се по един и същ начин, но имат различно значение).

Диакретични знаци в правописа.

В английски език има думи, които може да се изписват с надбуквени (диакретични) знаци. Те са най-вече заимствани от френски език, но тези знаци все по-рядко се използват, особено в по-разпространените думи, даже в официални текстове. Обикновено тези думи се възприемат като чуждестранни и такива са cafe, pate, в които крайното "e" не е нямо, а се произнася. Други подобни са: attache, blase, bric-a-brac, cliche, creme, crepe, flambe, passe, pinata, protege, risque и др.

Как се формира правописа?

Има определено норми и правила за правопис, които регламентират изписването на думите в английски език. Но те не бива да се приемат като незаобиколим закон. Повечето от тях са обусловени от исторически закономерности и промени, ставащи в езика. Така постепенно те го променят. Тези процеси продължават, защото всеки език е живо явление, което води до периодично преразглеждане и промени. Ако повечето носители на даден език привикнат да употребяват една или друга "неправилна" дума, то постепенно тя се превръща в норма. Следователно, правописа е отражение на общоприетите начини за предаване на езиковите реалности.

Основни принципи на правописа.

От друга страна, да се приема системата за правопис като нещо напълно хаотично, която не се подчинява на никакви закономерности, също е неправилно. Могат да се различат три основни принципа на правопис:

• - Фонетичен - звуците се изписват така, както се произнасят.

• - Морфологичен - изписването на думите или части от тях, приемани за основни, не се променят при цялостната промяна на думите.

• - Исторически - писането на думите не се променя, независима как се произнасят. Затова този принцип, особено характерен за английския правопис, се нарича "традиционен".

----------