Видове срички | dLambow

 

Видове срички в английски език (Types of syllables in English)

Видове срички в английски език (Types of syllables in English)
1.	Отворени срички	Open syllables
2.	Затворени срички	Closed syllables
3.	Срички, завършващи на „гласна + r“	"R"-controlled
4.	Срички, завършващи на „гласна + r + гласна“	-
5.	Срички с двойка гласни	Vowel pair - Diphthong Vowel team syllable
6.	Срички, завършващи на нямо "е"	A vowel-consonant "-e" syllable Silent "-e"
7.	Последна стабилна сричка	Final stable syllable Consonant "-le"

 

Роля на сричките

За да разберем ролята на сричките в английски език, е добре да си представим всяка английска дума като цялостна уникална конструкция, която е "сглобена" от отделни, малки градивни елементи, наречени срички. Една сричка може да е изградена само от буква, а понякога и от цяла група съгласни и гласни, които англичаните произнасят по различен начин.

Но въпреки разнообразното четене, има няколко основни вида срички в английски език:

• - Отворени срички (Open syllables),
• - Затворени срички (Closed syllables),
• - Срички, завършващи на „гласна + r“ ("R"-controlled),
• - Срички, завършващи на „гласна + r + гласна“,
• - Срички с двойка гласни (Vowel pair - Diphthong  или Vowel team syllable),
• - Срички, завършващи на нямо "е" (A vowel-consonant "-e" syllable - Silent "-e"),
• - Последна стабилна сричка (Final stable syllable - Consonant "-le")

Всяка дума има поне една гласна. Думите с една буква, като "I" и "a", са срички, съставени само от гласни.

Видове срички

Отворени срички (Open syllables)

Отворената сричка е сричка, която завършва на гласна. Гласната в този тип сричка на английски език трябва да се чете удължено, тоест така, както е представена в английската азбука. Този тип сричка в английския също включва думи с ням e в края на думата.

Особености на отворените срички:

• - В отворената сричка се използва само една гласна.
• - Гласната се произнася по същия начин, както в азбуката.
• - Гласната е последната буква в сричката.
• - Отворените срички имат най-много една съгласна между отворената сричка и следващата гласна.

Примери за четене на гласни букви в отворена сричка

Буква "А" [eɪ]

• - fame [feɪm] - слава,
• - baby ['beɪbɪ] - дете,
• - female ['fi: meɪl] - жена.

Буквата "O" [əu]

• - note [nəut] - бележка,
• - zero ['zɪərəu] - нула,
• - frozen ['frəuz (ə) n] - замразен.

Буквата "E" [ɪ]

• - we [wɪ] - ние,
• - behind [bɪ'haɪnd] - зад,
• - uneven [ʌn'i: v (ə) n] - неуравновесен.

Буквата "I" [aɪ]

• - icy ['aɪsɪ] - леден,
• - iris ['aɪərɪs] - ирис (очи),
• - ivory ['aɪv (ə) rɪ] - слонова кост или кокаин.

Буквата "Y" [aɪ]

• - wry [raɪ] - крива,
• - apply [ə'plaɪ] - молба-заявка,
• - descry [dɪ'skraɪ] - обмислям.

Буква "U" [ju:]

• - funeral ['fju: n(ə) rəl] - погребение,
• - museum [mju: 'zi: əm] - музей,
• - universe [' ju: nɪvɜ: s] - вселена.

Затворени срички (Closed syllables)

Затворената сричка завършва с една или повече съгласни (с изключение на "r"). В този случай гласният звук в ударената сричка се чете кратко.

Особености на затворените срички

• - В затворената сричка се използва само една гласна.
• - Ако думата се състои само от две букви, тогава тя задължително трябва да завършва на съгласна.
• - Ако в една дума има само три букви, тогава в затворената сричка едната съгласна е преди, а другата (или останалите) са след гласната.
•   - В случай, че думата има две затворени срички, следващи една след друга, между гласните ще има съгласни.
•   - Всички звуци са кратки/къси.

Примери за четене на гласни букви в затворена сричка

Буква "A" [æ]

• - tomcat ['tɔmkæt] - котка,
• - wombat ['wɔmbæt] - уомбат (животинче от Австралия),
• - snatch [snætʃ] - грабеж.

Буквата "O" [ɔ]

• - clot [klɔt] - бучка,
• - pol [pɔl] - политик,
• - common ['kɔmən] - общ.

Буквата "E" [e]

• - gen [dʒen] - информация,
• - businessmen ['bɪznɪsmən] - предприемачи,
• - nest [nest] - гнездо.

Буквата "I" [ɪ]

• - chit [tʃɪt] - бележка,
• - splinter ['splɪntə] - треска,
• - miff [mɪf] - изплюване.

Буквата "Y" [ɪ]

• - mythology [mɪ'θɔlədʒɪ] - митология,
• - system ['sɪstəm] - система,
• - mystify ['mɪstɪfaɪ] - мистифицирам.

Буквата "U" [ʌ]

• - make-up ['meɪkʌp] - грим,
• - rummer ['rʌmə] - голяма чаша,
• - blush [blʌʃ] - руж.

 

Срички, завършващи на гласна + "r" ("R"-controlled)

В сричка, която завършва на гласна, последвана от буквата "r" гласните се четат удължено, а самото "r" в британския английски не се чете.

Особености на сричките, завършващи на гласна + "r"

• - Последните букви на сричката са (съгласна) + гласна + "r".
• - В този тип английска сричка всички звуци са дълги и в транскрипцията имат специално обозначение под формата на ":" - знакът за удължено изговаряне.

Примери за четене на гласни букви в срички, завършващи на гласна + "r"

Буквата "А" [ɑ:]

• - barge [bɑ: dʒ] - шлеп,
• - bazar [bə'zɑ:] - базар,
• - guitar [gɪ'tɑ:] - китара.

Буква "O" [ɔ:]

• - pork [pɔ:k] - свинско,
• - torque [tɔ:k] - усукана метална огърлица,
• - orc [ɔ:k] - орк.

Буквата “E” [ɜ:]

• - erne [ɜ: n] е орел с бяла опашка,
• - therm [θɜ: m] е единица топлина,
• - fern [fɜ: n] е папрат.

Буквата „I“ [ɜ:]

- pirn [pɜ: n] - намотка,
- smirch [smɜ: tʃ] - мръсно място,
-  kirn [kɜ: n] - празник на реколтата.

Буквата "Y" [ɜ:]

• - myrrh [mɜ:] - ароматна смола,
• - myrtle ['mɜ: tl] - мирта,
• - Mr. Byrd [bɜ: rd] - г-н Бърд.

Буквата "U" [ɜ:]

• - spur [spɜ:] - шпора (на обувки),
• - blur [blɜ:] - място,
• - concur [kən'kɜ:] - появяват се едновременно.

 

Срички, завършващи на "гласна + r + гласна"

Тази сричка прилича на отворена сричка с нямо "e", само че между нея и ударената гласна не е каква да е съгласна, а именно буквата "r".

Особености на сричките, завършващи на "гласна + "r" + гласна"

• - Някои гласни стават трифтонги или дифтонги.
• - Дифтонг (diphthong) - звук, образуван от комбинация от две гласни в една сричка, в която звукът първо се произнася като една гласна, но след това плавно се прелива в друга.
• - Трифтонг (triphthong) - комбинация от три букви или звука.

Примери за четене на гласни букви в срички, завършващи на гласна + "r" + гласна

Буквата "A" [ɛə]

• - Maryland ['mɛərɪlænd] - Мериленд,
• - wary ['wɛərɪ] - внимателен,
• - canary [kə'nɛərɪ] - канарче.

Буквата "O" [ɔ:]

• - shore [ʃɔ:] - бряг,
• - more [mɔ:] - повече,
• - revere [swɔ:] - клетва.

Буква "E" [ɪə]

• - sphere [sfɪə] - топка,
• - here [hɪə] - тук,
• - revere [rɪ'vɪə] - почитам.

Буквата "I" [aɪə]

• - mire ['maɪə] - тресавище,
• - crossfire ['krɔsfaɪə] - кръстосан огън,
• - retirement [rɪ'taɪəmənt] - пенсиониране.

Буквата "Y" [aɪə]

• - tire ['taɪə] - гума,
• - lyre ['laɪə] - лира,
• - gyre ['dʒaɪə] - кръгово въртене.

Буквата "U" [juə]

• - purely ['pjuəlɪ] - без примеси,
• - cureless ['kjuələs] - нелечим
• - demure [dɪ'mjuə] - скромен.

 

Срички с двойка гласни (Vowel pair - Diphthong  или Vowel team syllable),

Сричките с двойка гласни (vowel team syllable) имат две гласни една до друга, известни още като гласни диграфи (digraph) или дифтонги (diphthong), заедно образуват нов звук, както в думата

• -"south" - юг.

Важно е да забележите дали комбинация от гласни е обърната, като например io в lion. В този случай разделяте сричките между i и o, тъй като това не е двойка гласни, а два отделни гласни звука.

Гласни диграфи (vowel digraphs):

• - Дълго A дава: ai, ay, ea, eigh, ey
• - Дълго E дава: ee, ea, ey, ei, ie
• - Дълго I дава: ie, igh
• - Дълго O дава: oa, oe
• - Дълго U дава: ew, ue, eu

   

 Гласни дифтонги (Diphthong Vowel Teams):

• - oi,
• - oy,
• - ou,
• - ow,
• - au,
• - aw,
• - oo

 

Срички, завършващи на нямо "е" (A vowel-consonant "-e" syllable - Silent "-e")

Нямото "е" в края на сричката е условен индикатор, че сричката е отворена в тази дума, като гласната преди нямото "-е" се удължава. На английски език немите гласни в края на думите се считат за индикатор, че сричките са отворени. Съответно гласните се четат по абсолютно същия начин, както в отворени срички.

Беззвучна сричка или сричка с тиха гласна "е" в края.

• - Състои се от гласна, последвана от съгласна, и след това буквата "е", която просто не се произнася.
• - По правило това е последната сричка в коренната част на думата.

Примери:

• - fake [feɪk] – фалшив,
• - centime ['sɑ:nti:m] – сантим,
• - commune ['kɔmju:n] – община.

 

Последна стабилна сричка (Final stable syllable - Consonant "-le")

Този вид сричка завършва на  "l" с последващо "e". Тези комбинации се наричат "окончателни" (final), тъй като те се намират в крайната позиция на думите, а са "стабилни" (stable), тъй като произношението им е постоянно.

Този тип срички се открива в думи, като:

• - handle,
• - puzzle,
• - middle.

 

Други Final Stable Syllables:

tion = /shən/:

• - motion
• - nation
• - rotation
• - mutation

sion = /zhən/ или /shən/:

• - version
• - explosion
• - emulsion
• - compulsion

ture = /chər/:

• - mixture
• - nature
• - pasture
• - picture

age = /ij/:

• - package
• - passage
• - village
• - garbage

Заключение

Сричките са част от думата, представляващи комбинации от гласни и съгласни букви, изречени заедно с едно усилие или импулс на гласа. Всяка сричка трябва да съдържа гласна. Важно е сричките да бъдат разпознавани в думите. Когато стане възможно произнасянето на думите сричка по сричка, изговарянето на цялата дума става много по-лесно и с правилната интонация. Кратката характеристика на видовете срички в английски език ще ви помогнат да ги разпознавате и да спазвате присъщите за тях правила за произношение.

----------------

Мелодия на речта и Мелодика | dLambow

(Melody of speech) -

Мелодия на речта в английския език

Мелодика на речта

Какво е мелодия на речта?

Мелодика на речта (от старогръцки: μελῳδικός - melōdikós - мелодичен, песенен) в лингвистиката е основен компонент на интонацията. От акустична гледна точка, мелодията на речта е промяната във времето на честотата на основния тон, измерена в херци (Hz) или музикални интервали. Заедно с времевите характеристики на речта (темпо, паузи, смислово удължаване) и нейната интензивност, тя формира интонацията на речта.

Мелодика на речта (Речева мелодия или Мелодия на езика) се отнася до траекторията на височината на тона, свързана с изказванията с всякаква дължина. Този термин не води до разграничение по отношение на това дали височината е генерирана лексикално (тон) или постлексикално (интонация), или дали траекторията (или част от нея) изпълнява езикова или паралингвистична функция.

Мелодия на речта (Melody of speech)

Също може да се каже, че мелодика или мелодията на речта е:

• - съвкупност от закономерности, свързани с последователна промяна в тона на гласа при произнасяне на думи в изречението;
• - съвкупност от тонални средства, характерни за даден език;
• - промяна на честотата на основния тон при произнасяне на фраза.

Най-забележимата промяна в тона на гласа настъпва в края на изречението, както и в емоционално заредената реч.

Видове мелодики

Различават се различни видове мелодиии на речта:

• - на сричка,
• - на дума,
• - на фраза,
• - на изречение.

Мелодията на всеки език е представена от множество установени структури с техните фонетични варианти.

Функции на мелодиката

Какви функции изпълнява речевата мелодия?

Разбирането на мелодията на речта, т.е. вариациите на височината, свързани с тона и интонацията, може да се подобри, като се вземат предвид едновременно два основни факта:

• - че речта предава комуникативни значения и
• - че речта се възпроизвежда от човешкиа артикулационен апарат.

Във всички езици мелодиката изпълнява емоционални и граматически функции.
Прието е да се разграничават:
 

- Най-важния сегмент от изказването

Граматически значимата част на фразата (обикновено зоната на последната ударена сричка на изречението заедно с предударените и следударените срички;
 

- Граматически незначимата част

Намира се обикновено в началото и в средата на изказването).

Мелодиката на речта изпълнява следните функции:

• - Организацията на фразата, като с помощта на различни специални инструменти я разделя на синтагми и ритмични групи и свързва нейните части;

• - Комуникативните типове изказвания:

    = въпрос,
    = подбуждане,
    = разказване,
    = възклицание,
    = разпореждане и други.
В редица езици по света съществуват само мелодични начини за оформяне, при липсата на граматически. Например, така се формира:
    = общ въпрос на испански,
    = внушение на френски.

• - Подчертава отделните елементи на изказването;

• - Различните емоции, нюанси на модалност, ирония, подтекст.

• - В тоналните езици, като:

    = виетнамски,
    = китайски,
мелодиката разграничава значенията на думите поради вида на мелодичното движение в рамките на сричката или нейната позиция (музикално ударение).

Методика и изучаване на мелодията на речта

За изучаване на мелодиката се използва специално устройство, наречено интонограф. Езиковият анализ на мелодията на речта взема предвид:

• - Пелодичния диапазон (разликата между най-високата и най-ниската точки на промяна в честотата на основния тон),
• - Интервалите (съотношението между тези точки в музикално отношение на октави, кварти, квинти и други),
• - Пикове,
• - Степента на стръмност на промяната в тона,
• - Посоката на движение на честотата на основния тон (включително равния участък),
• - Мелодичните нива (слоеве). В различните фонетични школи се разграничават от три до шест нива.

Начини за представяне на мелодичните явления в речта

Има три основни начина за представяне на явленията на речевата мелодия:

- Контурен

Характерен е за европейската езикова традиция. Мелодиката се представя под формата на мелодични криви.

- Слоен

Характерен е за американските лингвисти. Мелодията на речта е фиксирана като прекъсната последователност от мелодични слоеве, обозначени с цифри. На слоевете се приписват:
 значението на пълнота,
 степените на незавършеност,
 изразените емоции;

- Комбиниран

Представлява комбинация от контурния и слойния методи, поради факта, че мелодичните нива не съществуват извън контурите, а за контурите не само формата е важна, но и разпределението по слоеве. Комбинациите от контури и слоеве могат да се разглеждат като мелодични модели.

Английска мелодика на речта (melody of speech)

С помощта на английската мелодика на речта, по време на разговор, почти всеки англичанин или американец, със сигурност може да определи, че вие не сте носител английски език и дори може конкретно да установи дали сте германец или французин. Въпреки, че възможно перфектно да произнасяте всички звуци, правилно да изграждате изречения и да говорите красноречиво, все пак това не е достатъчно.

Какъв е проблема?

Факт е, че започвайки да учим чужд език, ние примесваме модела на интонацията, ритъма, фразовото и логическото ударение, които са присъщи на нашия роден език. Такива клишета могат да се отразят на смисъла на съобщението, което да доведе до неразбиране. Английски език има определена звукова система и твърд ритмичен модел, съответстващ на такъв важен компонент на речта, като характерната мелодия на езика. 

Мелодиката на речта е редуването на възходящи и низходящи тонове. Обикновено повишаването или спадът на тона пада върху основната дума на изречението - ядрото (нейната ударена сричка):

• - Can you "hear" me? -  Чуваш ли ме?
• - It’s so "gor"geous! - Това е толкова прекрасно!

Основни речеви мелодии (тонове) в английски език

В английски език има две основни речеви мелодии (тонове):

• - Нисходящ тон (Tune I)
• - Възходящ тон (Tune II)

Нисходяща интонация (Tune I - the Falling Tone ↘)

Нисходящата интонация (Спадащ тон - Tune I ↘) изразява изразява завършеност на изказването и категоричност. Характерна е за:

• - разказни изречения,
• - повелителни изречения,
• - въпросителни изречения, които започват с въпросителна дума.

Първата ударена сричка се произнася с най-висок тон, след това има плавно намаляване на тона, а последната ударена сричка се произнася с рязък спад на гласа. Графично, спадащия тон се обозначава със стрелка, сочеща надолу ↘

Употреба на нисходяща интонация (Tune I)

= Изразяване на благодарност:

• - ↘ Thank you very much. - ↘ Благодаря ви много.
• - ↘ Thanks a million. - ↘ Благодаря милион.

= Изречения, които предават завършен, уверен, утвърждаващ или авторитетен тон:

• - Mark is from↘ London. - Марк е от↘ Лондон.
• - I do not ↘ know. Не знам ↘

= Възклицания под формата на междуметия, изказвания, общи или специални въпроси.

• - How very ↘ interesting! - Колко много ↘ интересно!
• - What a fine↘ day! - Какъв хубав↘ ден!

= Подбуждения, изразяващи директно искане или разпореждане:

• - Do not take this ↘ book! - Не вземайте тази ↘ книга!
• - Go to the↘blackboard! - Излезте на ↘черната дъска!

= Специални въпроси с официален, делови тон:

• - When is he at↘ home? - Той кога е в↘ вкъщи?
• - What do you↘ want? - Какво искаш ↘?

= Въпроси, тип "yes-no questions" - с настоятелен и заплашителен тон:

• - Did ↘ you take my passport? - ↘ Взе ли ми паспорта?
• - Are you taking me for ↘ granted?  - Приемаш ли ме за ↘ даденост?

= Отговори на общ въпрос:

• - Were are you from? I’m from ↘ Varna. - Откъде сте? Аз съм от ↘ Варна.
• - How old are you? I’m ↘ twenty. - На колко години си? Аз съм на ↘ на двадесет.

= Поздрави, изразени с официален или делови тон:

• - ↘ Hello! - ↘ Здравейте!
• - Good↘ morning! - Добро утро!

= Разпознаване на някого:

• - ↘ Alice, I’m glad to see you here! - ↘ Алис, радвам се да те видя тук!
• - Mr.↘Ivanov, it’s so good you’ve come! Г-н↘ Иванов, толкова добре, че дойдохте!

= В съкратени въпроси като скептицизъм и сарказъм:

• - I love you so↘much!↘ Do you? - Аз те обичам много↘!↘ Нали?
• - He said that he was very ↘ busy yesterday.↘ Was he? - Той каза, че е бил много ↘ зает вчера.↘ Дали?

= В кратки въпроси с възклицание:

• - She is a very clever↘ girl. Yes,↘ isn’t she! - Тя е много умно↘ момиче. Да, ↘ нали!
• - We really ↘ thrashed them this time. ↘ Didn’t we just! - Този път наистина ↘ ги разбихме. ↘ Нали, току-що!

= В разделителни въпроси, с настоятелен, изискващ съгласие тон:

• - You didn’t work ↘ hard, \ ↘ did you? - Не си работил ↘ усилено, \ ↘ нали?
• - We’ll talk about it ↘ later, ↘ won’t we?  - Ще говорим за това ↘ по-късно, ↘ нали?

= В разделителни въпроси, част от възклицание или разпореждане:

• - They live in ↘ Sofia, ↘ do not they? - Те живеят в ↘ София, ↘ нали?
• - You’ll go and bring me what I ↘ ask,↘won’t you? - Ще отидеш и ще ми донесеш това, за което ↘ моля, ↘ нали?

Възходяща интонация (Tune II - the Rising tone ↗)

Възходящата интонация (Tune II - Възходящ тон) изразява незавършеност на твърдението, липсата на категоричност. Използва се при:

• - изброяване,
• - общи въпроси, изискващи отговор „да“ или „не“,
• - първата част на алтернативните въпроси,
• - края на смислови групи, на които са разделени дългите изречения за улесняване на произношението.

Възходящ тон се използва при учтиво отправяне на поздрави, изрази на благодарност и др. Графично възхода в тона се обозначава със стрелка, сочеща нагоре ↗

Употреба на възходяща интонация (Tune II)

= Сбогуване:

• - ↗Good bye! - ↗Сбогом!
• - ↗Bye-bye! - ↗Чао-чао!

= Поздрави, изразени с окуражаващ, окуражаващ тон:

• - ↗ Hello! - ↗ Здравейте!
• - Hi, how ↗are you? - Здравей, как си ↗?

= Ободряващ окуражаващ, предразполагащ тон:

• - Have a cup of ↗ coffee. That’s very ↗ kind of you. - Изпийте чаша ↗ кафе. Това е много ↗ мило от ваша страна.
• - You better take your ↗ umbrella. Oh, don’t↗ worry. I’ll be ↗fine. - По-добре вземи своя ↗ чадър. О, не се тревожи↗. Ще се оправя ↗.

= За привличане на вниманието:

• - Professor ↗Ivanov, may I have you ↗ attention please? - Професор ↗Иванов, може ли ↗ внимание, моля?
• - ↗ Honey, I’d like to ↗talk to you now. - ↗ Скъпа, бих искал ↗ да поговорим с теб сега.

= За благодарност с рутинен тон:

• - Could you pass me an ↗apple, please? ↗Thank you. - Може ли да ми подадеш ↗ ябълка, моля? ↗Благодаря.
• - ↗This way, please. ↗ Thank you. - ↗Насам, моля. ↗ Благодаря.

= Разделителни въпроси, продължение на фраза:

• - She is pretty, ↗ isn’t she? - Тя е хубава, ↗ нали?
• - It is rainig, ↗is it? - Вали, ↗ нали?

= Разделителни въпроси с молба:

• - Will you open the door, ↗won’t you? - Ще отвориш вратата, ↗ нали?
• - Will you come to daddy, ↗won’t you? - Ще дойдеш при татко, ↗ нали?

= Съкратени въпроси, изразяващи скука, рутина:

• - She is an ↗accountant. ↗Is she? - Тя е ↗счетоводител. ↗Нали?
• - I’m going ↗ abroad. ↗Are you? - Заминавам ↗ в чужбина. ↗А ти?

= Уточняващи въпроси:

• - Excuse ↗ me, where is the ↗parking, please? ↗Sorry? - Извинете ↗, къде е ↗ паркинга, моля? ↗Съжалявам?
• - Hello, may I speak to the ↗manager? ↗Pardon? - Здравейте, мога ли да говоря с ↗мениджъра? ↗Съжалявам?
• - You’ll have to do that ↗again. ↗Again?  - Ще трябва да направите това ↗ отново. ↗Отново?

= Молба или разпореждане, изразени с приятелски, окуражаващ тон:

• - Don’t ↗worry! - Не се ↗безпокойте!
• - Come to↗ daddy! - Ела при↗ татко!

= За въпроси - твърдение:

• - You’ll arrive ↗ late? - Ще пристигнеш ↗ късно?
• - She is going to cook ↗pizza? - Тя ще готви ↗пица?

= Общи въпроси по подразбиране:

• - Are you ↗busy? - ↗Зает ли си?
• - Will you go to the ↗shop? - Ще отидеш ли в ↗магазина?
• - Can I take your ↗ book? - Мога ли да взема вашата ↗ книга?

= Възражения с враждебен тон:

• - You haven’t bought the↗salt!  Yes, I↗ have. - Не си купил↗солта! Да, не съм↗.
• - Stop answering ↗back!  But I↗don’t.  - Спрете да отговаряте ↗обратно! Но аз↗ не.

= Приятелски специални въпроси:

• - Where are you ↗from? - Откъде си ↗?
• - How long are you going to stay in ↗ New York? - Колко дълго се каниш да останеш в ↗ Ню Йорк?

 

Низходящо-възходяща интонация ↘ ↗

Низходящо-възходящият тон се характеризира с доста висок начало (височина), след което тонът спуска (пада), след това тонът се повишава отново (подем). Низходящо-възходящата интонация предава несигурност или факта, че премълчаваме нещо. Графично този модел се обозначава с две стрелки ↘ ↗

Употреба на Низходящо-възходяща интонация

= Отрицателни твърдения

• - She wasn’t very ↘ ↗ pleased. - Тя не беше много ↘ ↗ доволна.
• - I don’t think that’s ↘ ↗ true. - Не мисля, че това е ↘ ↗ вярно.

= Сбогуване:

• - ↘ ↗ See you! - ↘ ↗ Ще се видим!

= Неувереност и резерви:

• - Well I know his ↘ ↗ face, but I don’t remember his ↘ ↗name. - Ами знам лицето му ↘ ↗, но не си спомням името му ↘ ↗.
• - She is a good ↘ ↗sales-manager, though she doesn’t get along with the ↘ ↗ colleagues. - Тя е добър ↘ ↗ мениджър продажби, въпреки че не се разбира с ↘ ↗ колегите.

= Частично съгласие или несъгласие:

• - You are from New York, ↘ ↗ aren’t you? Well,↘ ↗Liza is, but I’m from ↘ ↗ London. - Вие сте от Ню Йорк, ↘ ↗ нали? Е, ↘ ↗ и Лиза е оттам, но аз съм от ↘ ↗ Лондон.
• - The party was ↘ ↗wonderful!  Well the ↘ ↗ food was great, but the evening was ↘ ↗ boring. - Купонът беше ↘ ↗прекрасен! Е, ↘ ↗ храната беше страхотна, но вечерта беше ↘ ↗ скучна.

= Отговаряне с неуверено възражение:

• - Are you going to contradict? Yes, I am (but not now) - Ще противоречиш ли? Да, (но не сега).

= Подкана - предупреждение:

• - ↘ ↗Watch out! - ↘ ↗Внимавай!
• - Be↘ ↗ careful! - Бъдете ↘↗ внимателни!

= Отрицателна подбуда:

• - Don’t open the ↘ ↗ window! - Не отваряйте прозореца ↘ ↗!
• - Don’t tell me I was ↘ ↗ wrong! - Не ми казвай, че съм ↘ ↗ сгрешил!

= Учтиво коригиране на събеседника:

• - She is coming on ↘ ↗ Friday. No, on ↘ ↗Monday. - Тя идва в ↘ ↗ петък. Не, в ↘ ↗понеделник.
• - It’ll take you only a few ↘ ↗ minutes. No, about ↘ ↗ half an hour. - Ще ви отнеме само няколко ↘ ↗ минути. Не, около ↘ ↗ половин час.

Заключение

Още веднъж да уточним, че в мелодиката на речта в английски език:

• - низходящият тон е студен и официален, докато
• - възходящият тон е чувствен и доброжелателен, а
• - низходящо-възходящият тон е балансиран и деликатен.

Доброто овладяването на тези интонационни модели на английската речева мелодия ще ви коства доста практика. Слушайте повече английска реч и говорете повече!

----------------

Видове ударения | dLambow

(Types of Stress in English) -

Видове ударения в английски език

Видовете английски ударения (Word Stress in English) са въпрос от принципно значение и са пряко свързани с интонацията, ритъма на говорене и мелодията на речта.

Акцентология (Accentology)

Акцентологията (от лат. Accentus – ударение) е приложен раздел на лингвистиката, която изучава особеностите и функциите на различните видове ударения. Наблягането в устната реч на определа фонетична единица:

• - сричка,
• - дума,
• - фраза,
• - установен израз,
• - значения,
• - отношения,
• - емоция или
• - цяло изречение

с помощта на фонетични средства, характерни за езика, се нарича ударение в широкия смисъл на думата. Например, в словесното ударение, в зависимост от основния начин на подчертаване на ударената сричка, в различните езици се разграничават няколко вида ударения.

Видове ударения (Types of Stress in English)

Интонация (Intonation)

Интонацията е "музиката" на речта. Когато говорим, гласът ни се движи нагоре и надолу в различни мелодични модели. Всеки език има своя уникална интонация. Във всеки език има интонационни модели (мелодика), които са характерни за определени комуникативни типове изречения, а също така отразяват различните чувства и отношение на говорещия към събеседника и към ситуацията, в която се осъществява комуникацията. Подобряването на интонацията (intonation) при произнасянето на изречението с правилните видове ударения, е един от ключовите елементи в английското произношение.

Ударение (Stress, emphasis, accent)

Ударението е изключително сложно явление. Има много подходи както по отношение на идентифицирането на неговата типология, така и по отношение на идентифицирането на многобройните му функции и видове. Такава фонетична техника, като ударението в английски език, заслужава подробно разглеждане, тъй като интонационното наблягане върху една:

• – сричка,
• – дума или
• – фраза

може значително да повлияе на промяната в смисъла на казаното. Правилно поставеното ударение е гаранция, че събеседникът ще разбере говорещия.

Фонетични ударения (Phonetic Stress)

Във фонетиката, фонетично ударение е степента на отделяне или наблягане (чрез някои акустични средства – с помощта на гласа) на някой от компонентите на речта:
– звук в състава на сричката,
– сричка в състава на думата,
– дума в състава на фрази, израз,
– дума в състава на изречение – за да се подчертае нейното особено информационно или емоционално значение,
– цяла фраза в състава на изречение,
– установен израз в съответната реч,
– изречение, като цяло.
Това означава, че моделите на ударение могат да помогнат да се разграничат значенията (информационни, лексикални или емоционални) на думи, фрази или цели изречения, които иначе изглеждат еднакви. Ударението е едно от фонетичните средства, които правят речта по-отчетлива, по-ясна, по-изразителна.

Видове фонетични ударения в английски език

Според мястото на възникване, се отличават следните видове ударения:

• – Сричково ударение (Syllabic stress) – в сричка

    = Първично ударение (Primary Stress):
    = Вторично ударение (Secondary Stress):
    = Неударени срички (Unstressed syllables)

• – Словесно ударение (Word Stress - Lexical Stress) – в думата,

    = Нефонемно ударение (Non-phonemic Stress)
    = Фонемно ударение (Phonemic Stress)
    = Съединения (Компоненти – Compounds)

• – Фразово ударение (Phrasal Stress) – във фраза,
• – Ударение в изречението (Sentence Stress).

А сега, ето повече подробности за всеки вид ударение, изброени по-горе.

Сричково ударение (Syllabic Stress)

Когато една дума има повече от една сричка, на една сричка в думата се дава по-голямо ударение, отколкото на която и да е от другите срички. Тази сричка се счита за ударената сричка. Очертават се:

• - ударени срички,
• - неударени срички и
• - вторично ударени срички

Говоримият английски следва свободен, ритмичен модел на меки удари. Ударените срички формират основната на този ритъм. Неударените и вторично ударените срички са необходими ритми, които запълват пространството между ударените срички в говоримия английски.

– Нива на сричкови ударения (Levels of Syllabic Stresses)

Някои езици са описани като имащи както първично ударение (primary Stress), така и вторично ударение (secondary Stress). Сричка с вторично ударение е ударена спрямо неударените срички, но не толкова силно ударена, колкото сричка с първично ударение. Както при първичното ударение, позицията на вторичното ударение може да бъде повече или по-малко предвидима. Английски език има три нива на сричкови ударения:

– Първично ударение (Primary Stress):

Най-силната сричка в думата. В едносричните думи тази сричка носи основното ударение. Основното ударение се маркира в IPA чрез поставяне на горна вертикална чертичка [ˈ] в началото на сричката. Това е главното или основното ударение, което изпълнява своята основна, отделителна функция.

– Вторично ударение (Secondary Stress):

Срички, които не са напълно неударени, но не са толкова силни, колкото основното ударение. Вторичното ударение се маркира със долна вертикална чертичка [ˌ] в началото на сричката. Второстепенно ударение, изпълняващо спомагателна функция.

– Неударени срички (Unstressed syllables):

Срички, които изобщо нямат или носят слабо ударение. В разговорния английски език, почти всички гласни от такива срички се произнасят като schwa [ə]. Третостепенно ударение (слабо, вторично или частично), често срещано върху втория елемент на английските сложни съществителни.

По този начин, някои по-дълги думи имат първична ударена сричка и една или повече вторично ударени или неударени срички. Първичната ударена сричка винаги е по-силна от вторичнете ударени срички, докато и двете са по-силни от неударените срички.

Словесно ударение (Word Stress - Lexical Stress)

Словесното ударение е средство за фонетично обединяване на думата в едно цяло. То позволява чрез подчертаване на отделна сричка в думата, да се разбере значението на съответната дума. Тази обединяваща функция се осъществява чрез основно подчертаване на една от сричките в думата (ударена), която "подчинява" останалите вторично (по-слабо) ударени или неударени срички. Две важни правила за словесното ударение:

• – Една дума, едно главно ударение.
• – Ударението винаги е върху гласна.

– Нефонемно ударение (Non-phonemic Stress)

Нефонемно ударение има в някои езици, при които поставянето на ударение може да се определи с правила. Следователно, то не е фонематично свойство на думата, защото винаги може да бъде променено чрез прилагане на правилата. За езиците, при които позицията на ударението обикновено може да се предвиди чрез просто правило, се казва, че имат фиксирано ударение. Например в:

• – чешки,
• – финландски,
• – исландски и
• – унгарски,

ударението почти винаги пада на първата сричка на думата.
В арменски и френски езици, ударението е на последната сричка на думата. В кечуа, есперанто и полски ударението почти винаги е на предпоследната.  

– Фонемно ударение (Phonemic Stress)

Фонемно ударение има за езици, в които позицията на ударението в думата не е напълно предвидима. Например:

• – английски,
• – руски,
• – италиански,
• – португалски и
• – испански.

Ударението обикновено е лексикално и трябва да се запомни като част от произношението на отделната дума, следователно то е фонематично свойство на думата. В някои езици, като испански, португалски, лакота и до известна степен италиански, ударението дори е представено в писмен вид с помощта на диакритични знаци, например в испанските думи célebre и celebré. Понякога ударението е фиксирано за всички форми на определена дума или може да падне върху различни срички в различни флексии на една и съща дума.

– Съединения (Компоненти – Compounds)

С малко изключения, английските сложни думи са ударени върху първия си компонент (сричка). Дори изключенията, като "mankínd" – човечество, също се акцентират върху първия компонент от някои хора или в някои видове английски. Същите компоненти, като тези за сложни думи, понякога се използват в описателни фрази с различно значение и с ударение върху двете думи:

• – [ bláck bírd ] (всяка птица, която е черна) и
• – [ bláckbird ] (специфичен вид птици) или
• – [ páper bág ] (чанта, направена от хартия) и
• – [ páper bag ] (хартиена чанта за носене на вестници).

– Фразово ударение (Phrasal Stress)

Фразовото ударение позволява чрез акцентиране на определена фраза в изречението, да се зададе правилната реч, удобна за слушане и разбиране. По подразбиране, определени думи в рамките на фрази или изрази носят ударение и при заучаването им те се заучават заедно с него. Фразовото ударение организира изказването, служи като основа за ритмичната структура на фразата, подчертава смисловия център на изречението.

Ударение в изречението (Sentence Stress)

Ударението в изречението е обобщаващия модел на ударени и неударени думи в едно изречение, а не едно конкретно ударение. Обикновено, това наблягане (подчертаване) е върху ключови думи, които носят важна информация, емоции и нагласи, в зависимост от конкретното значение, което говорещият иска да комуникира (вижте по-горе конкретните значения според различните видове ударения). Обикновено, такива думи са

• - съществителни,
• - главни глаголи,
• - прилагателни и
• - наречия.

В случая, не се подчертават функционалните думи. Функционалните думи са необходими за граматиката на изречението, но не носят самостоятелно лексикално значение. Обикновено те са:

• - спомагателни глаголи,
• - предлози,
• - членове и
• - местоимения.

Просодични ударения (Prosodic Stresses)

Прозодичното ударение (prosodic Stress) се отнася до модели на ударение, които се прилагат на по-високо ниво от отделната дума – а именно в рамките на цялото изречение. То може да включва определен естествен модел на ударение, характерен за даден език, но може също да включва и субективното поставяне на ударение върху определени думи поради тяхната относителна важност за общуването. Това е един от трите компонента на просодията, заедно с ритъма и интонацията.

Има няколко основни вида ударения, 

които водят до правилна интонация в английски език:

• – Тонично ударение (Tonic Stress),
• – Подчертаващо ударение (Emphatic Sentence-Stress),
• – Контрастно ударение (Contrastive Sentence-Stress),
• – Новоинформационно ударение (New information Stress).
• – Синтагматично ударение (Normal Sentence-Stress или syntagmatic Sentence-Stress)
• – Логическото ударение (Logical Sentence-Stress)
• – Ударение на изречението (Sentence Stress) – обобщаващ модел на всички ударения в изречението.

Използвайте тези различни видове ударения, за да подобрите произношението и разбираемостта си. Ето смисъла им в по-големи подробности:

Тонично ударение (Tonic Stress)

Тоничното ударение (Tonic Stress) е използването на акцент от говорещия, за да фокусира вниманието на слушателя. Това е аспект от уменията за говорене, който често се пренебрегва, но е от решаващо значение за сигнализирането на връзките между идеите както в монолози, така и в диалози. Ето един бърз пример:

• – To "be" // or "no"t to be – Да бъдеш или да не бъдеш?

Тоничното ударение се отнася до сричката в думата, която получава най-силно ударение в интонационна единица. Интонационната единица (intonation unit) има едно тонично ударение. Важно е да запомните, че едно изречение може да има повече от една интонационна единица и следователно да има повече от едно тонично ударение.

Емфатично ударение (Emphatic Stress) - акцентира върху емоции, нагласи

Основната функция на емфатичното ударение е да акцентира и изразява емоционални и оценъчни реакции при говоренето. Това ударение привлича вниманието към изключителния характер на това, което искате да подчертаете. Например:

• - That was a difficult test. - Това беше труден тест.

Контрастно ударение (Contrastive Stress) - акцентира върху разграничаването

Контрастното ударение се използва, за да се посочи разликата между един обект и друг. То често се използва с определящи фактори като:

• - this,
• - that,
• - these и
• - those.

Използва се и за наблягане на конкретна дума в изречението или сричка, което ще промени до известна степен значението й, за да подчертаем, че специално ги отличаваме от останалите, за да фокусираме вниманието върху тях.. То набляга на елементите в изречението, които е необходимо да се изтъкнат за яснота.

Новоинформационно ударение (New Information Stress)

Когато бъде зададен въпрос, исканата информация естествено се подчертава по-силно. Например:

• – Where are you from?
• – What do you want to do?
• – When does class begin?

Синтагматично ударение (Syntagmatic Stress)

Всички маркирани думи в долния пример носят така нареченото собствено ударение на изречението. Това ударение пада върху лексикалните (значещите) думи. И в трите синтагми, последните лексикални думи са подчертани, за да сигнализират за край на сигнала. Това ударение се нарича синтагматично ударение.

• - In ˇthis "room │there are a'pproximately ﺍ thirty ﺍstudents │that are 'taking 'notes during the \lecture \\ .

Логическото ударение (Logical Stress) - акцентира върху информационното значение

Основната идея на логическото ударение е да се отдели и акцентира върху дума или словосъчетание, които са най-съществени от гледна точка на информационното значение за общуването.

Логично-емфатично ударение (Logical-Emphatic Stress)

Често се случва различните видове ударени я в изречението (sentence Stress)  да вървят заедно и понякога е трудно да се разграничат едно от друго. В този пример:

• - Found?! - Намерено?!

се вижда използването и на емфатично и на логично ударения. Реч е така устроена, че често говорим не само за предаване на информация (logical), но и за да предадем нагласи и емоции (emphatic). В тези случаи би било правилно да се говори за логико-емфатично ударение.

Заключение

Излишно е да казваме, че да се научите правилно да поставяте ударението в английски език не е лесна задача. Има много правила и още повече изключения. За носителите на езика всичко изглежда се получава от само себе си, докато изучаващите английски трябва да повтарят и запомнят всичко много пъти. Това е и целта на тази тема - да ви ориентира и насочи относно видовете английски ударения и случаите на тяхната употреба.

----------------

Сричково ударение | dLambow

Сричково ударение в английския език (syllable stress)

Какво е ударение на сричка?

Словесното (лексикално) ударение е тясно свързано със сричкивото ударение. Всяка дума се произнася при издишване и говорещият изразходва въздуха постепенно, освобождавайки го на малки порции от устата си. При произнасяне, думите се разделят на къси звукови сегменти - срички.

В центъра на всяка сричка е определен гласен звук, който е най-звучен в сричката. Към него се присъединяват една или повече съгласни. Така се образува сричка. Сричката е съставена от гласна или комбинация от гласна със съгласни, която се произнася с едно издишване на въздуха.

Сричково ударение

Гласният звук е определящ за сричката

В една дума има толкова срички, колкото гласни звукове има в нея. Думите могат да бъдат съставени от една, две, три или повече срички. Ако думата има една гласна, тя е едносрична дума със съгласни. В сричката може да има само една гласна. Когато произнасяте английска дума, гласният звук на една от сричките звучи по-напрегнато, с по-голяма сила и дължина на гласните в сравнение с други гласни. Говорещият сякаш го удря с невидим чук, като по струна на музикален инструмент. Това е ударената гласна в тази дума.

Сричково ударение

Сричковото ударение е гласово наблягане върху гласна в сричката. Това става с един гласен звук във всяка дума, който произнасяме по-силно и по-дълго, което го отличава интонационно от другите гласни. При наличието на ударение, гласните звуци звучат различно и няма да създават трудности при писането. Гласният звук на ударена сричка е ударена гласна. Останалите гласни звуци в думата се наричат ​​неударени.

Обозначаване на ударение в сричките

Ударението се обозначава със специален знак под формата на коса черта, която се поставя над гласната буква на ударената сричка или пред и над ударената сричка (с фонетичното изписване на думите в транкрипция).

Когато една дума има повече от една срички, върху една сричка от думата се поставя по-голямо ударение, отколкото на която и да е от другите срички. Тази сричка се счита за ударена сричка.

Какво е ядрено ударение?

Английските думи са съставени от срички. Някои срички са ударени. Произнасянето на ударена сричка изисква повече мускулна енергия. Разпознаването на ударена (ядрена) сричка изисква от нас да възприемаме нейното акцентиране.

Какво прави една сричка изпъкваща?

Нейното произнасяне:

• - louder - по-силно,
• - higher - по-високо,
• - longer - по-дълго.

Такава сричка, по отношение на всички останали срички (в една дума) ще се чува като ударена, а останалите са неударени.

Три нива на сричкови ударения

В английски език има три нива на сричкови ударения (three levels of syllable stress), защото не всички срички в английските думи имат еднакво ниво на силата на звучене. Някои са по-силни, други са по-кратки и тихи, някои са между тях, а други са неударени.

• - Първично ударение (primary stress - Главно или Основно)

Първичното ударение се поставя върху най-силната сричка в думата, в която има две или повече срички.

• - Вторично ударение (secondary stress)

Вторичното ударение се поставя върху срички, които не са напълно неударени, но не са и толкова силно ударени, колкото е при носещите основното ударение.

• - Неударени срички (unstressed syllables)

Сричките, които изобщо не носят ударение.

Кои са тогава  4-те степени на ударение в английския език?

Някои автори разглеждат английският език като притежаващ четири нива на ударение:

• - първично (primary),
• - вторично (secondary),
• - третично (tertiary),
• - четворно (quaternary),

но обясненията им често си противоречат едно с друго. Общоприето е да се говори за трите нива на словесно ударение, обяснени по-горе.

Какво е основно ударение (primary stress) в английския език?

Основното ударение се носи от тази сричка в думата, която най-акцентирана:

• - по-дълго,
• - по-силно,
• - по-шумно,
• - по-виско на тон.

Сричката е най-малката единица на думата, която обикновено има една гласна и една или повече съгласни.  В едносричните думи тази сричка носи основното ударение (с изключение на някои кратки функционални думи като членът "the", които може да нямат никакво ударение. Основното ударение се маркира в IPA чрез поставяне на издигната (над реда) вертикална линия [ ˈ ] в началото на сричката.

Какво е вторично ударение (secondary stress) в английския език?

Вторичното ударение попада върху сричките, които не са напълно неударени, но не са толкова силни, като основното ударение. Вторичното ударение се маркира със спусната (под реда)вертикална линия [ ˌ ] в началото на сричката.

Какво са неударените срички (unstressed syllables) в английския език?

Неударените срички изобщо нямат (не носят) ударение. В английски език (особено в разговорната реч) почти всички те се изразяват с schwa [ ə ] за тяхна гласна, въпреки че [ i ] също често ще бъде без ударение, като [ i ] в happy [ ˈhæpi ]. Много рядко друга гласна, която не е шва, може да не е ударена, като например [ o ] в potato - [pəˈteto].

Добър пример за разликата между вторичното ударение и пълното отсъствие на ударение е крайната сричка на думата "delegate", използвана като глагол и използвана като съществително.

• - delegate (глагол) - [ˈdɛləˌɡet] - You have to delegate your responsibilities. - Трябва да делегирате своите отговорности
• - delegate (съществително) - [ˈdɛləɡət] - We elected a delegate to the national committee. - Избрахме делегат в националния комитет.

Заключение

Да се надяваме, че вече стана ясно какво е сричково ударение. Сричката е част от изговаряната дума. Всяка дума е с дължина поне една сричка, а много думи имат няколко срички. В по-дългите думи, освен първичното ударение, което е по-дълго, по-силно и по-виско на тон от другите срички в думата, има и вторично ударение, което е с по-ниски фонетични характеристики.

----------------

Ударение в изречението | dLambow

Ударение в изречението в английски език (Sentence Stress in English)

Какво е ударение в изречението?

Ударението в изречението (Sentence Stress, Sentence Accent или Prosodic Stress) е музиката на говоримия английски език. Подобно на словесното или лексикалното ударение (ударението в думите), ударението в изречението може да ви помогне да разбирате говоримя английски, дори ако някой говори бързо. 

Начинът, по който лексикалните ударения (Lexical Stress) се разпределят върху сричките на думите, но събрани за цялото изречение, се нарича ударение на изречението и задава този характерен ритъм или музика.

Ударение в изречението

Word Stress и Sentence Stress

По този начин, наблягането на определени думи в изречението  придава на английския неговия характерен ритъм (rhythm или beat). Помнете, че ударението на думата (Word Stress или Lexical Stress) е ударение върху една срички от една дума. Докато ударението в изречението (Sentence Stress или Prosodic Stress) е акцент върху определени цели думи в изречението.

Защо трябва да изучаваме ударението в изреченията?

Има две основни причини за това:

• - Може да помогне на учещите английски език да общуват по-добре, като използват акцентирането, за да подчертаят конкретни части от изречението, предавайки по-ефективно съответното послание.

• - Може да подпомогне по-лесно да разбират бързата устна реч.

Същност на понятието Sentence Stress

Ударението в изречението или изтъкването, наблягането, акцентирането е ударението, което определени думи получават при формулиране на определено изказване (изречение). Има обща тенденция да се поставя ударение върху по-силните срички на съдържателните думи (виж по-долу), например:

• - main verbs - основни глаголи,
• - nouns - съществителни,
• - adjectives - прилагателни,

а не върху функционални (структурни) думи (виж по-долу), например:

• - auxiliary verbs - спомагателни глаголи,
• - предлози - preposition,
• - местоимения - pronouns  и др.).

 

Stress-timed или Syllable-timed езици

Ударението в изречението води до определен ритъм на английския език, при който не всички срички получават едно и също ударение. Ето защо ние сме склонни да се отнасяме към английския език като към език акцентиран по време (Stress-timed), а не акцентиран по срички (Syllable-timed), при което  всички срички имат еднаква тежест. По този начин, за сведение, можем да разделим езиците в две групи:

 

Syllable timing:

• - French,
• - Italian,
• - Spanish,
• - Cantonese,
• - Mandarin

Stress timing:

• - English,
• - Dutch,
• - Farsi,
• - Russian,
• - Arabic,
• - Scandinavian

Типове думи в английското изречение

За да изясним същността на ударенията в изреченията, преди това трябва да уточним, че повечето английски изречения имат два основни типа думи (както бе споменато по-горе):

Съдържателни думи (Content words)

Съдържателните думи са ключовите думи в изречението. Те са важните думи, които носят значението или смисъла – истинското съдържание.

Структурни думи (Structure words)

Структурните думи не са много важни думи по отношение смисъла на казваното. Те са малки, прости думи, които правят изречението граматически правилно. Те придават на изречението правилната му форма – неговата структура.

Значение на съдържателните и структурните думи в изречението

Ако премахнете структурните думи от изречението, вероятно все още ще разберете изречението. Но ако премахнете съдържателните думи от изречение, няма да разберете смисъла му. Изречението остава без съдържание и смисъл.
Представете си, че получавате това съобщение в телеграма:

• - sell car - gone France (продам кола - заминах Франция)

Това изречение не е пълно и не е "граматически правилно". Но вероятно го разбирате. Тези 4 думи предават съдържанието сравнително добре.

• - Somebody wants you to sell their car for them because they have gone to France. (Някой иска да му продадеш колата, защото заминах за Франция.)

Можем да добавим няколко думи:

• - sell my car - I've gone to France (продай колата ми - заминах за Франция)

Така, новите думи всъщност не добавят повече информация. Но те правят посланието по-правилно граматически. Можем да добавим още повече думи, за да направим едно изцяло граматически правилно изречение. Но по принцип информацията е същата:

• - Will you sell my car because I've gone to France (Ще продадеш ли колата ми, защото заминах за Франция)

Защо това е важно за произношението?

Използването на ударение в изречението е важно, защото добавя "музика" към езика. Това е ритъмът на английския език. То променя скоростта, с която говорим (и слушаме) езика. Времето между всяка ударена дума е еднакво.

Ритъм (rhythm) на говорене

В нашето примерно изречение (по-горе) има 1 сричка между SELL и CAR и 3 срички между CAR и GONE. Но времето (t) на изговаряне на структурните думи между SELL и CAR и между CAR и GONE е едно и също. Така поддържаме постоянен ритъм върху акцентираните думи. За да направим това, изричаме „my - моята“ по-бавно и „because I've - защото аз“ по-бързо. Променяме скоростта на структурните думи, така че ритъмът на съдържателните думи да остане същият.

Заключение

Това е основната информация за ударението в английското изречение (Sentence Stress, Sentence Accent или Prosodic Stress), която ако бъде добре разбрана, няма да затруднява учещите езика, а напротив - ще им даде възможност да се изразяват по-правилно и да разбират по-лесно бърза устна английска реч.

----------------

Срички | dLambow

 

Какво е сричка в английски език (Syllables in English)?

Какво е сричка (What is a syllable)?

 

Гласни и срички

За да разберем какво е сричка и какви видове срички има, трябва да сме наясно, че в английската азбука (The English alphabet) има само 26 букви и шест от тях са гласни. Единично и в комбинация с други букви гласните образуват двадесет звукове в британския английски. В американския английски те са по-малко гласни. Във всеки случай това означава, че на английски всяка гласна може да бъде прочетена по различен начин. Зависи от:

• - вид сричка (отворена и затворена сричка на английски);
• - ударението;
• - съседните букви.

Шест типа срички в английски език

Определение за сричка (Definition)

Писмена или говорима езикова единица (най-малкият произносителен звуков комплекс от думата), съдържаща един гласен звук, със или без заобикалящи го съгласни, образуваща цяла или част от дума, което се нарича фонологично разделение на дадена дума. За сричка, в английски език, се среща и такава дефиниция: "начин за организиране на звуци около пика на звучността". Syllabification е термин, който се отнася до разделянето на думата на срички.

Сричката е фонологична единица, състояща се от един или повече звуци и е  разделена на две части - начало и рима. Римата се състои от връх или ядро ​​и всички съгласни след него. Ядрото обикновено е гласна, а съгласните, които предхождат римата в сричката, съставляват нейното начало. Например, има две срички във for-ming и три в con-so-nant.

Често срещан процес при усвояване на една сричка, е особено видим при първите 50 думи на детето, при което то използва редупликация (повторение на сричка). Този процес може да се види във форми като мама, тата, баба и т.н. Частичната редупликация (повторение на част от сричка) възниква малко по-късно, когато един звук е заместван от друг, както при тати, мами ...

Сричките често се разглеждат като изграждащи блокове за думата и могат да повлияят на ритъма на езика, на неговата мелодия и поетичност. Дума, която се състои от една сричка (dog), се нарича едносрична. Другите са двусрични, трисрични и многосрични. Колкото гласни чувате в една дума, толкова срички има думата. Понятието за сричка е по-лесно да се схване интуитивно, отколкото да му се даде ясно техническо определение.

Произход на понятието (Etymology)

Произхода на понятието Syllable (сричка) е англо-норманска вариация на старофренското sillabe, идващо от латинското syllaba, което произхожда от гръцкото συλλαβή, означаващо "взети заедно" или "съчетавам", и се отнася до букви, които са взети заедно, за да създадат един общ звук. Важно е да се знае, че в Международната фонетична азбука (International Phonetic Alphabet - IPA) точката ⟨.⟩ отбелязва сричките, кактое  в думата "astronomical" ⟨/ˌæs.trə.ˈnɒm.ɪk.əl/⟩.

Сричковото писане е започнало няколкостотин години преди първите букви. Най-ранните записани срички са на плочки и датират около 2800 г. пр. н. е. в шумерския град Ур. Тогавашното преминаване от пиктограми към срички се счита за "най-важният напредък в историята на писането".

Правила за образуване на срички в английски език.

Признаци за образуване на срички

Правилата за четене на гласни в английски език са свързани с определени признаци и с вида на сричките, в които се намират и които образуват. За да се раздели правилно една дума на срички и да се определи коя какъв вид е, трябва да се помнят следните правила за сричкоделенето.

• - Обърнете внимание на буквата, която следва след ударената гласна. Ако тя е съгласна, но не е "r", поставяйте я в следващата неударена сричка. Например: stu/dent.
• - Ако след гласната следват две или повече съгласни, даже ако това са "rr", оставете първата буква към ударената сричка, а втората присъединете към следващата, неударена сричка. Например: im/pu/dent.
• - Ако една от двете съгласни е самостоятелен сричкообразуващ съгласен звук (сонант), то другата съгласна също се притегля към него в една сричка. Например: ta/ble.

Шест типа срички (Six syllable types)

Има шест типа срички, които правят това възможно:

• Closed - затворена,
• Open - отворена,
• silent "e" - нямо е,
• vowel pair (Diphthong  или vowel team) - двойка гласни,
• "R"-controlled - "r"-контролирана,
• final stable syllable (Consonant-le) - последна стабилна сричка.

Всяка дума има поне една гласна. Думите с една буква, като "I" и "a", са срички, съставени само от гласни.

Как да преброим сричките (How To Count Syllables)?

За да броите сричките, сложете изпъната длан с гърба нагоре под брадичката си - така изговаряйте ясно и отчетливо думата и ще преброите колко пъти устата ви се отваря. Така ще преброите колко срички има във всяка дума. Това върши работа, защото устата ви трябва да се отваря всеки път при издаване на гласни звуци.

Защо сричките са важни (Why are syllables important)?

Сега, когато вече знаете какво е сричка и как да ги преброявате, може би се чудите защо трябва да ги знаете. нужно е защото повечето хора са объркани от правилата за правопис в английски език, които "нямат смисъл" или имат многобройни изключения. Има много правила, които регулират начина, по който четем и изписваме думите. 

Правилата за сричките са много важни за знанията за правопис и декодиране и са критични за учениците, които са в процес на усвояване на четенето и правописа. Познаването на различните модели на срички и как да се разделят думите на срички помага на учениците да декодират и изписват правилно думите. Те могат да предскажат какъв звук ще издаде гласна и да разбият по-дългите думи на по-малки части за по-лесно четене.

Разделяне на думата на срички (Syllabification)

Поради много слабото съответствие между звуците и буквите в правописа на съвременния английски език, сричането на английски трябва да се основава най-вече на етимологични, т.е. морфологични вместо на фонетични принципи. Следователно английските писмени срички не съответстват на действително говоримите срички на живия език. Английският позволява много сложни срички; сричките могат да започват с до три съгласни, а понякога да завършват с до четири.

Видове срички в английски език.

В английски език е важно да умеете да разбивате думата на срички и да определяте какъв вид срички има в дадената дума. Правилата за четене почти винаги се отнасят само за ударената сричка. В неударените срички гласните се редуцират или както казваме в българския език – потъмняват. Докато в ударените срички гласната се произнася ясно. Най-често в английски език се говори за следните видове срички:

• - отворени,
• - затворени,
• - с ударена гласна и буквата "r" или "r" + съгласна,
• - завършващи на "re".

Думата може условно да се разбие на съгласни и гласни букви, където във всяка група след съгласната следва гласна. Ако след съгласната няма гласна, то тази съгласна затваря сричката и я прави затворена сричка. Ако след съгласната има гласна, то това е отворена сричка.

Отворени срички в английски език.

Отворените срички в английски език завършват на гласна буква или на нямо “е”:

• these,
• she,
• begin,
• me (на мен, ми),
• tea (чай),
• hi (привет!).

При тях основната гласна се чете както е в азбуката. Често за обозначаване на отворена сричка се използва т.н. нямо "e", което не се чете, а само показва, че сричката е отворена:

• home,
• lake,
• make.

Освен това, отворени срички са тези, след които идва съгласна и отново гласна:

• home (къща),
• student (студент),
• lake (езеро).

В английски език има дълги и кратки гласни звуци

• [o, o:],
• [i, i:].

Дълги гласни обикновено се произнасят в отворените срички (или при написването на две гласни една до друга). В английското произношение има дифтонги - двойни гласни звуци. Например: [ou, au, ei, ai, ɛə, iə]. Част от тях се произнасят в отворени срички. Още примери за отворени срички:

• time – две отворени срички – ti-me
• line – отворена сричка – li-ne
• poke – отворена сричка – po-ke
• оpen - отворена сричка – прозинася се [ou]

Тук има някакви правила, но главното правило в английски език е, че произношението и изписването на думите трябва да се наизустява.

Затворени срички в английски език.

Затворените срички в английски език завършват на съгласни букви:

• man,
• yes,
• but,
• this,
• pen,
• red.

когато след гласната, на която е ударението, има една съгласна и след нея повече няма нищо. например:

• man,
• pen

или две и повече съгласни, след тях - не е важно, например:

• doll,
• doctor.

Гласната в тях е винаги кратка. Още примери за затворени срички:

• apple – затворена сричка, тъй като имаме app-le, където второто p затваря сричката.
• knock – затворена сричка
• dock – затворена сричка - dock
• opponent - затворена сричка, пише се двойна съгласна и се произнася ъ или о в зависимост от ударението.

В затворените срички има заложени някакви правила, но всички правила в английски език, както вече знаете, имат и много изключения. Което ни връща към главното правило - произношението и изписването на всяка дума трябва да се заучава.

 

Таблица за четене на английски гласни звуци, според различните срички:

Срич-ки	Отво-рени	Затво-рени	r след гласна	r между гласни
звуци букви	сложни звуци с [i] и [u]	кратки звуци	дълги звуци	сложни звуци
a	[ei] hate, taken	[æ] hat	[α:] hard	[εə] care
o	[ou] note, no	[כּ] not	[כּ:] nor	[כּ:] или [כּə] more
u	[ju:] pupil, tube	[٨] cut	[ə:] turn	[juə] cure
e	[i:] Pete, he	[e] met	[ə:] her	[iə] here
i, y	[ai] fine, final, my	[i] till, gyps	[ə:] girl, byrd	[aiə] fire, tyre

Заключение

За да прочетете правилно английска дума, трябва да правите разлика между отворени и затворени срички, както и да разберете къде пада ударението. Ударението влияе върху начина, по който се четат гласните в една сричка. Не забравяйте за дифтонгите, които се произнасят като два звука, и диграфи - комбинации от две букви, както и буквите, обграждащи гласната в една дума (r, re, nd и т.н.) И, разбира се, основното правило е, че английският език е пълен с изключения.

Допълнителни ресурси по темата:

Слоги в английском языке и их правила чтения
https://skyeng.ru/articles/kakie-byvayut-slogi-v-anglijskom-yazyke/
Какво е сричка?
https://www.greelane.com/bg/syllable-definition-1692165/
The 6 Types Of Syllables
https://thriveedservices.com/the-6-types-of-syllables/

----------------

Английски ритъм | dLambow

Английски ритъм (English Speech Rhythm)

 

Ритъм на говорене

Английски език е доста ритмичен език, при което английският ритъм се образува при редуването на ударени и неударени срички през определени равни интервали в английската реч. Ритъмът е модела "ударен - неударен - ударен - неударен". "Ударен" (stressed) е сричка, която носи ударение, а "неударен" (unstressed) е сричка без ударение. 

Ритъм на говорене

Този модел може да включва няколко неударени срички, които обикновено се съкращават и се произнасят слято в промеждутъка между ударените срички. Следователно, прилагат се фонетичните правила за редукция и съединяване, за да се съкратят неударените срички и гладко да се съединят думите в изречението.

Редукция и съединяване (Reduction and linking).

 

Фонетична редукция (Reduction).

Прилагането на фонетична редукция прави звука в неударените срички по-кратък. Например, неудареният редуциран гласен звук често се превръща в неутрален звук. В някои случаи, неутралния звук може да отпадне.     

Фонетично съединяване (Linking).

Използването на фонетично свързване (съединяване) е начин, който позволява гладко да се съедини последния звук от една дума с първия звук от следващата дума, без да се нарушава ритъма в изречението.

Скорост на речта (Speaking rate).

За понятието "скорост на речта" (Speaking rate) често се използва и заместващото понятие "темп на речта" (Speech Tempo). Нормалната скорост на речта в английски език е пряко свързана с ритъма на говорене и в това отношение "бързо" не винаги звучи "добре". Най-добрият начин да се постигне нормална скорост на английската реч е като се упражняваме в повторение на аудио материалите със скоростта на диктора от записа и това е около 150 - 16- думи в минута.


Средната скорост на американската реч в обикновен разговор е приблизително 140 - 160 думи в минута. Средната скорост на устно четене е 150 - 170 думи в минута. Това включва ударените и неударените думи, а също и кратки думи от вида "I, a, the, is, but", по-дълги думи, както и нормални паузи. Скоростта на речта или устното четене под 100 думи в минута се счита за твърде бавно, а скорост над 200 думи в минута, е твърде бързо.

Това е основната информация по темата за английския ритъм (Rhythm) на говорене, неговия модел, похвати и скорост, изяснен концептуално, за да даде възможност да се схване неговата същност, както и ограничителните общо приети параметри за нормален ритъм на говорене в английски език.

----------------

Контрастно ударение | dLambow

Контрастно ударение в английски език (Contrastive stress in English)

Фонетично ударение може да се появи както:

• - върху срички в думата (word stress), така и
• - върху думи в изречението (sentence stress). 

Ако се спрем на типа ударения в изречението, едно от тях е контрастното ударение (contrastive stress). То може да причини проблеми на обучаемите както при говоренето, така и при слушането. Какво е контрастно ударение, как се появява и използва в изреченията, как променя значението в говоримия английски език?

Контрастно ударение

Какво е контрастното ударение?

Контрастното ударение се използва, за да се посочи разликата между една дума и друга. То често се използва с определящи фактори като:

• - this,
• - that,
• - these и
• - those.

Използва се и за наблягане на конкретна дума в изречението или сричка, което ще промени до известна степен значението й, за да подчертае, че специално ги отличаваме от останалите, за да фокусираме вниманието върху тях. То набляга на елементите в изречението, които е необходимо да се изтъкнат за яснота. Ето някои примери на изречения с contrastive stress:

• – He came to the party yesterday. (с ударение на "he", не някой друг);
• – He walked to the party yesterday. (с ударение на "walked" - пеша, а не например "drove" - с кола.);
• – He came to the party yesterday. (с акцент върху "party", а не някаква друга среща или нещо друго);
• – He came to the party yesterday. (акцентира се върху "yesterday", а не днес или преди седмица).

Използване на контрастно ударение.

Като се използва контрастното ударение, се акцентира върху един обект, лице или явление, за да се подчертае, че именно то е важното, а не някои друго. Обикновено, се употребява с детерминатори (определители), като - "this, that, these and those". На пример:

• – I think I prefer this color. (именно "this" - този, а не някой друг цвят)
• – Do you want these or those curtains? (тук се акцентира върху алтернативите "these or those")

Промяна на значението

Когато се използва контрастно ударение към едно обичайно изречение, в резултат на това, то леко променя своето значение, като в допълнение показва именно какъв е акцента в него, кое е най-важното за говорещия, което той държи да се подчертае. Подчертава се лексикалното значение на съответната дума. Ето един диалог между пациент и лекар:

• – Patient: My partner thinks I'm drinking a bit much, so she asked me to come.
• – Doctor: And what do YOU think?

По този начин лекаря подчертава, че търси не мнението на някой друг, а именно това на пациента. Така се постигат различни нюанси в значението на английската реч.

Ето още някои характерни примери, в които намира приложение контрастното ударение

Използването на contrastive stress е с цел да се акцентира върху определени думи или алтернативи за избор, като по-този начин се променя и значението на изказването:

• – Are you going to go outside or stay inside for recess today?
• – Did you lose your math book or your reading book?
• – Are you walking or taking the bus?

В разговорния английски език, често се прибягва до поставянето на акцент или ударение върху най-важната дума в изречението.

• – He offered me thirteen percent but I wanted "fourteen".

Тук се акцентира върху правилното "fourteen". Понякога, също е важно коя част от думата е под ударение. В случая това е така: "_fourteen", а не "four_teen".

Това е основната информация по темата за контрастното ударение (Contrastive stress) и случаите на неговото използване в английски език за акцентиране на важни думи в изказването ни.

----------------