Наклонения | dLambow

(Moods) -

Наклоненията - възможност, позволение, забрана, желание, вероятност, увереност

Какво са наклоненията в езиците?

Наклонението е езикова категория, която изразява отношението на говорещия към глаголното действие или към изказването като цяло. Наклонението се отнася към по-общите модални значения, като:

• - Възможност
• - Необходимост
• - Желание
• - Молба
• - Заповед
• - Забрана
• - Степени на сравнение
• - Позволение,
• - Предположение,
• - Вероятност,
• - Увереност и много други.

Наклонения (Moods)

В езикознанието се различават два основни типа наклонения:

Глаголни наклонения

Изразяват отношението на говорещия към действителността на глаголното действие. Най-често срещаните глаголни наклонения са:

• Изявително наклонение - изразява действително действие, което се случва в настоящето, миналото или бъдещето.
• Условно наклонение - изразява действие, което е възможно или вероятно, но зависи от някакво условие.
• Повелително наклонение - изразява призив към действие.
• Молително наклонение - изразява молба или желание.
• Съвещателно наклонение - изразява колебание или съмнение.

Неглаголни наклонения

Изразяват отношението на говорещия към съдържанието на изказването, но не са свързани с глаголни форми. Най-често срещаните неглаголни наклонения са:

• Утвърдително наклонение - изразява увереност в истинността на изказването.
• Отрицателно наклонение - изразява съмнение или несъгласие с изказването.
• Условно-отрицателно наклонение - изразява съмнение или несъгласие с изказването, но и допуска възможността то да е вярно.
• Въпросително наклонение - изразява въпрос.
• Съжалително наклонение - изразява съжаление.

Граматически наклонения

Граматическите наклонения са форма на глагола, която изразява отношението на говорещия към реалността на действието. В повечето езици се различават три основни граматически наклонения:

Изявително наклонение (Indicative mood)

Изразява действие, което е реално или се приема за реално.

Условно наклонение (Conditional mood)

Изразява действие, което е възможно или необходимо при определени условия.

Повелително наклонение (Imperative mood)

Изразява заповед, молба или съвет.

Други форми на наклонения се срещат в някои езици, като например:

Желателно наклонение (Optative mood)

Изразява желание или молба.

Супинно наклонение (Supine mood)

Изразява действие, което е завършено или предстоящо.

Инфинитив наклонение (Infinitive mood)

Изразява действие, което е неопределено.

Съпътстващо наклонение (Participle mood)

Изразява действие, което е съпътстващо или предшестващо.

Сублимативно наклонение (subjunctive mood)

Изразява действие, което е необходимо или желателно, но не е сигурно.

Обективно наклонение (objective mood)

Изразява действие, което се извършва от някой друг, но е свързано с говорещия.

Наклоненията са отношение към предмета или глагола

Наклоненията са важен граматически елемент, който позволява на говорещите да изразяват по-точно и ясно своите мисли и чувства. Ето някои примери за използване на наклонения в различни езици:

Изявително наклонение

• Български: Аз чета книга.
• Английски: I am reading a book.
• Френски: Je lis un livre.

Условно наклонение

• Български: Ако отидеш на кино, ще се забавляваш.
• Английски: If you go to the movies, you will have fun.
• Френски: Si tu vas au cinéma, tu t'amuseras.

Повелително наклонение

• Български: Моля, затвори вратата.
• Английски: Please close the door.
• Френски: Ferme la porte, s'il te plaît.

Желателно наклонение

• Български: Дано спечели!
• Английски: I hope he wins!
• Френски: J'espère qu'il gagnera!

Сублимативно наклонение

• Български: Трябваше да отидеш на работа.
• Английски: You should have gone to work.
• Френски: Tu aurais dû aller travailler.

Други форми на наклонения

Освен граматическите наклонения, в езиците се срещат и други форми на наклонения, които не са свързани с глагола. Такива са например:

• Наклонения на прилагателните имена, които изразяват степен на сравнение или отношение към предмета, който определят.

• Наклонения на наречията, които изразяват степен на сравнение или отношение към глагола, който определят.

• Наклонения на местоименията, които изразяват отношение към лицето или предмета, който заместват.

В някои езици се срещат по-специфични наклонения.

Например, в българския език има оптативно наклонение, което изразява желание или пожелание. В някои славянски езици се среща съвършено наклонение, което изразява действие, което е завършено или е в процес на завършване.

Как се използват наклоненията?

Наклоненията се използват за изразяване на различни модални значения. Например, изявителното наклонение се използва за изразяване на факти или действия, които се приемат за реални. Условното наклонение се използва за изразяване на възможности или условия. Повелителното наклонение се използва за изразяване на заповеди, молби или съвети.

В допълнение към изразяването на модални значения, наклоненията могат да се използват и за други цели. Например, инфинитивът може да се използва за образуване на сложни глаголни форми, като например причастия и деепричастия. Супинът може да се използва за образуване на пасивни конструкции. Примери за наклонения в различни езици:

Български език:

• Изявително наклонение: "Той чете книга."
• Условно наклонение: "Ако той четеше книга, щяхме да разберем."
• Повелително наклонение: "Прочети книгата!"

Английски език:

• Изявително наклонение: "He reads a book."
• Условно наклонение: "If he read a book, we would understand."
• Повелително наклонение: "Read the book!"

Френски език:

• Изявително наклонение: "Il lit un livre."
• Условно наклонение: "S'il lisait un livre, nous comprendrions."
• Повелително наклонение: "Lis le livre!"

Испански език:

• Изявително наклонение: "Él lee un libro."
• Условно наклонение: "Si él leyera un libro, entenderíamos."
• Повелително наклонение: "¡Lee el libro!"

Характеристики и отношения между наклоненията

Реални наклонения (Realis moods)

Реалните наклонения са категория граматически наклонения, които показват, че нещо действително е така или всъщност не е така. Най-често срещаното реалистично наклонения е указателното настроение (indicative mood). Някои езици имат ясно изразено родово наклонение (generic mood) за изразяване на общи истини.

Нереални наклонения (Irrealis moods)

Нереалните наклонения или неиндикативните наклонения (non indicative moods) са набор от граматически наклонения, които показват, че нещо всъщност не е така или не е известно, че се е случило определена ситуация или действие. Те са всяко наклонение на глагол или изречение, което не е реалистично. Те могат да бъдат част от изрази на необходимост, възможност, изискване, желание или желание, страх или като част от съпоставителни разсъждения и т.н.

Глаголните форми Irrealis се използват, когато се говори за събитие, което не се е случило, няма вероятност да се случи или по друг начин е далеч от реалния ход на събитията.

Някои езици имат различни irrealis граматични глаголни форми. Много индоевропейски езици запазват подчинително наклонение (subjunctive mood). Някои също запазват оптативно наклонение (optative mood), което описва събития, които са желани или се надяват, но не са фактически.

Често срещаните нереални наклонения са:

• - условното наклонение (conditional mood),
• - подчинителното наклонение (subjunctive mood),
• - оптативното наклонение (optative mood),
• - съдебното наклонение (jussive mood),
• - потенциалното наклонение (potential mood).

Подчинително наклонение (subjunctive mood)

Подчинителното наклонение, понякога наричано съединително наклонение (conjunctive mood), има няколко приложения в зависими клаузи. Примерите включват обсъждане на въображаеми или хипотетични събития и ситуации, изразяване на мнения или емоции или отправяне на любезни молби (точният обхват зависи от езика). В английския език съществува подчинително наклонение, въпреки че то не е флективна форма на глагола, а по-скоро тип клауза, която използва голата форма на глагола, използвана също в императиви, инфинитиви и други конструкции.

Условно наклонение (conditional mood)

Условното наклонение се използва за говорене за събитие, чиято реализация зависи от друго условие, особено, но не изключително, в условни изречения. В съвременния английски този тип модалност се изразява чрез перифрастична конструкция с формата would + infinitive (например, I would buy) и по този начин е наклонение само в широк смисъл, а не в по-често срещания тесен смисъл на терминът "наклонение", изискващ морфологични промени в глагола.

Оптативно наклонение (optative mood)

Оптативното наклонение изразява надежди, желания или заповеди и има други употреби, които могат да се припокриват с подчинителното наклонение (subjunctive mood). Малко езици имат оптатив като отделно наклонение; някои от тях са албански, старогръцки, казахски, японски, финландски, непалски и санскрит.

Повелително наклонение (imperative mood)

Повелителното наклонение изразява директни заповеди, забрани и молби. При много обстоятелства използването на повелително наклонение може да звучи грубо, така че често се използва внимателно. Императивът се използва, за да се каже на някого да направи нещо без аргументи. Много езици, включително английският, използват глаголна основа, за да образуват повелително наклонение (като "go", "run", "do"). Други езици, като сери, хинди и латински, обаче използват специални императивни форми.

Юсивно наклонение (jussive mood)

Юсивът (съдебно наклонение), подобно на повелителното, изразява заповеди, увещания, но особено към трето лице, което не присъства. За разлика от това, императивът обикновено се отнася за слушателя.

Потенциално наклонение (potential mood)

Потенциалното наклонение е наклонение на вероятност, което показва, че според мнението на говорещия действието или събитието се считат за вероятни. Използва се във финландски, японски, в санскрит (където така нареченото оптативно наклонение може да служи еднакво добре като потенциално наклонение), в северния Wu и в саамските езици.

Предполагаемо наклонение (presumptive mood)

Предполагаемото наклонение се използва за изразяване на предположение или хипотеза, независимо от факта, обозначен с глагола, както и други повече или по-малко подобни нагласи: съмнение, любопитство, загриженост, състояние, безразличие и неизбежност. Използва се на румънски, хинди, гуджарати и пенджаби.

Хипотетично наклонение (hypothetical mood)

Няколко езика използват хипотетично наклонение, което се използва в изречения като "you could have cut yourself" („можехте да се порежете“), представляващо нещо, което може да се е случило, но не се е случило.

Инференциално (изводно) наклонение (inferential mood)

Инференциалното наклонение се използва за съобщаване на неочевидни събития, без да ги потвърждава. Често няма съмнение относно достоверността на изявлението (например, ако е било в новините), но просто фактът, че говорителят не е присъствал лично на събитието, ги принуждава да използват това наклонение.

В балканските езици същите форми, използвани за изводно наклонение, функционират и като възхитителни. Когато се говори за балкански езици, често се нарича преразказно наклонение (renarrative mood); когато се говори за естонски, това се нарича косо наклонение (oblique mood).

Въпросително наклонение (interrogative mood)

Въпросителното наклонение се използва за задаване на въпроси. Повечето езици нямат специално наклонение за задаване на въпроси, но изключенията включват уелски, ненецки и ескимосски езици като гренландския.

Деонтично наклонение (deontic mood) - епистемично наклонение (epistemic mood)

Лингвистите също разграничават наклоненията в две родителски иреални категории:

• - деонтично наклонение и
• - епистемично наклонение.

Деонтичното наклонение описва дали човек може или трябва да може да направи нещо. Пример за деонтично наклонение е: Тя трябва/може да започне. От друга страна, епистемичното наклонение описва шанса или възможността нещо да се случи. Това тогава ще промени нашия пример на: Тя може да е започнала. (She should/may start.)

Слабо наклонение (weak deontic mood)

За да обяснят допълнително модалността, лингвистите въвеждат слабо наклонение (weak mood).

• - Слабото деонтично наклонение (weak deontic mood) описва как даден курс на действие не се препоръчва или се приема с недоволство.

• - Слабото епистемично наклонение (weak epistemic mood) включва термините „може би“ ("perhaps") и „евентуално“ ("possibly").

Показателно наклонение (indicative mood)

Индикативното наклонение или доказателственото наклонение (evidential mood) се използва за фактически твърдения и положителни вярвания. Това е наклонението на реалността. Показателното наклонение е най-често използваното наклонение и се среща във всички езици.

Заключение

Наклоненията са важна езикова категория, която се използва за изразяване на различни модални значения. Те се използват за изразяване на действителни, възможни, необходими или желателни действия или състояния. В допълнение към изразяването на модални значения, наклоненията могат да се използват и за други цели, като образуване на сложни глаголни форми и пасивни конструкции.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------