Морфемен анализ | dLambow

(Morpheme analysis) -

Морфемният анализ увеличава речниковия запас и подобрява разбирането

Какво е морфемен анализ?

Морфемният анализ (Morpheme analysis) е лингвистичен подход (езиков анализ), който се използва за разпознаване, разглеждане, разчленяване и анализ на най-малките значещи единици, носители на смисъл (морфеми) в рамките на думата. Областта на лингвистичното изследване, посветена на морфемите, се нарича морфология.

Морфемен анализ (Morpheme analysis)

Какво са морфемите?

Морфемите са най-малките значими езикови единици, които имат самостоятелно значение или функция и могат да бъдат различени в един език. Те могат да бъдат:

• - корен (основа) на думата,
• - префикси - стоят пред основата на думата,
• - суфикси- стоят след основата на думата,
• - други езикови части,

които допринасят за значението на думите. Всяка от тях има свое собствено значение. Усвояването на език често започва с изучаване на коренни думи или морфеми, които формират основата на една дума. Морфемният анализ (разбор) на думата е анализа на нейния състав.

Морфемите могат да бъдат прости или сложни.

Прости морфеми

Простите морфеми са неделими и не могат да бъдат разчленени на по-малки значещи части.

Сложни морфеми

Сложните морфеми са съставени от две или повече прости морфеми.

Морфемите се делят на две групи:

- Словообразувателни морфеми

Служат за образуване на нови думи. Те могат да бъдат корени, представки и наставки.

- Формообразувателни морфеми

Служат за образуване на различни форми на една и съща дума. Те могат да бъдат окончания, представки и наставки.

Как идентифицирате морфемите?

Можем да идентифицираме морфема по три критерия:

• - Това е дума или част от дума, която има значение.
• - Не може да се раздели на по-малки смислени части без нарушаване на смисъла му или без безсмислени остатъци.
• - Повтаря се в различни среди на думи с относително стабилно значение.

Цел на морфемният анализ

Морфемният анализ има за цел да разбере структурата на езика, като изследва начина, по който морфемите се комбинират и образуват думи. Този анализ може да се извърши на ниво дума или дори на ниво изречение. Той може да включва идентификацията на префикси, суфикси, корени и други морфеми в думите.

Каква е стратегията за морфемен анализ?

По този начин целта на морфемния анализ е да изучава морфемите на думите, за да помогне за разбирането на значението на тези думи. В математиката тази стратегия за ограмотяване може да се приложи за изучаване на смислени части от думи. Например думата триъгълник има две морфеми, три и ъгъл.

Ред за извършване на морфемен анализ

За да направим морфемен анализ на една дума, трябва да следваме следните стъпки:

• - Избираме думата, която искаме да анализираме.
• - Определяме каква част на речта е.
• - Определяме къде е коренът (основата) на думата.
• - Определяме дали думата има словообразувателни морфеми.
• - Определяме дали думата има формообразувателни морфеми.
• - Отделяне на окончанието (при неизменяемите думи няма окончание).
• - Определяне на:
• = префикси,
• = суфикси,
• = постфикси (ако има такива).

Морфемен анализ се прави, като се разчленява думата по морфеми и се определя вида им. За целта се използват условни знаци, които се записват след всяка морфема. Например, след прости морфеми се записват точки, а след сложни морфеми се записват квадратни скоби.

Използване на морфемният анализ

Морфемният анализ се използва за изучаване на начина на образуване на думите - как те се състоят от по-малки части.

• - Помага за овладяването на правилата на словообразуването и словоизменението.
• - Помага за разширяване на речника.
• - Помага за разбирането на значението на думите.

Когато правим морфемен анализ, задаваме си въпроси като:

• - От какви части се състои тази дума?
• - Какво означава всяка от тях?
• - Как са комбинирани?

Морфемен анализ се използва за изследване на строежа на думите и за определяне на тяхното значение. Той е важен инструмент за изучаването на морфологията на езика.

Приложения от морфемния анализ

Приложенията на морфемния анализ са многобройни и се отнасят към разбирането на езиковите структури и функции. Ето някои от тях:

- Изучаване на строежа на думите

Морфемният анализ помага да се разбере как са съставени думите от морфеми и какви са функциите на отделните морфеми.

- Определяне на значението на думите

Морфемният анализ може да помогне да се определи значението на думите, като се анализират морфемите, от които са съставени.

- Разглеждане на значението на Думите

Морфемният анализ помага да се разбере, как морфемите влияят върху значението на думите. Например, ако разберем корена на думата, можем да създадем връзка с други думи, които споделят същия корен и следователно имат подобно значение.

- Граматически анализ

Морфемният анализ е полезен при изучаването на граматика. Той може да помогне при разпознаването на граматични форми, като отчита съществуването на различни граматически морфеми, които указват на времето, числото, рода и др.

- Сравнение на езици

Морфемният анализ може да се използва за сравнение на строежа на думите в различни езици.

- Машинно обработване на езика (Natural Language Processing - NLP)

В областта на компютърната лингвистика, морфемният анализ е важен етап в алгоритмите за обработка на естествен език. Това помага на компютърните системи да разбират и обработват текстове, разделяйки ги на морфеми.

- Учене на езика

За учещите се език, морфемният анализ може да бъде полезен инструмент за разглеждане на структурата на думите и изграждане на думовото богатство.

Заключение

Обобщено казано, морфемният анализ е важен инструмент за разбиране на езиковите структури и е от основно значение както за лингвистите, така и за области като Natural language processing (NLP), които използват езика като средство за общуване и обработка на информация.

Обработката на естествения език (Natural language processing - NLP) се отнася до клона на компютърните науки - и по-конкретно, клона на изкуствения интелект или AI - загрижен за това да даде на компютрите способността да разбират текст и изречени думи по почти същия начин, по който хората могат.

Морфемният анализ е важен, защото ни помага да разберем структурата и смисъла на думите, както и да установим връзки между думи с общ корен или префикс. Това може да подобри нашите умения за четене, писане и общуване.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Пълен член | dLambow

(Full Article) -

Използване на пълен член - случаи на употреба

Какво е пълен член?

Пълен член е част от речта, която се използва за да определим или изтъкнем някоя дума в изречението. Пълен член в българския език има две форми: -ът и -ят. Пълен член се слага след думата, която членува, и се съгласува с нея по род, число и падеж. Например:

• Момчето играе с топката. (Момчето и топката са членувани с пълен член)
• Момичето пее песента. (Момичето и песента са членувани с пълен член)
• Децата играят на двора. (Децата е членувано с пълен член)

Пълен член се употребява в няколко случая, като най-често е когато думата изпълнява служба на подлог в изречението. За да проверим дали думата е подлог, можем да я заменим с местоимението той (или тя, то). Ако замяната е възможна, значи думата е подлог и трябва да има пълен член. Например:

• Кучето лае. (Кучето е подлог, защото можем да кажем Той лае.)
• Лекарят прегледа болната. (Лекарят е подлог, защото можем да кажем Той прегледа болната.)

Пълен член (Full Article)

За какво се използва пълният член в българския език?

Пълният член може да има различни функции, като най-често е да покаже, че думата е:

• - подлог,
• - допълнение,
• - определение или
• - обстоятелство.

Пълният член също така може да изразява определени отношения между думите, като:

• - притежание,
• - принадлежност,
• - определеност и т.н.

Пълният член се слага след думата, която членува, и се съгласува с нея по род, число и падеж. Например:

• Книгата е на стола. (Книгата е подлог с пълен член -та, защото можем да кажем Тя е на стола.)
• Човекът с очилата е учител. (Човекът е подлог с пълен член -ът, защото можем да кажем Той е с очилата.)

Как да разбера кога трябва да използвам пълен член?

За да разберете кога трябва да използвате пълен член, можете да следвате следните правила:

1)

Пълен член се употребява, когато думата изпълнява служба на подлог в изречението. За да проверите дали думата е подлог, можете да я замените с местоимението той (или тя, то). Ако замяната е възможна, значи думата е подлог и трябва да има пълен член. Например:

• Момчето играе с топката. (Момчето е подлог, защото можем да кажем Той играе с топката.)
• Момичето пее песента. (Момичето е подлог, защото можем да кажем Тя пее песента.)

2)

Пълен член се употребява, когато думата е след някой от следните глаголи:

• - съм (бъда – бъд. време),
• - оказвам се,
• - изглеждам,
• - казвам се,
• - наричам се,
• - стана/ставам (със значение ’съм’),
• - остана/оставам (със значение ’съм’),
• - представлявам (със значение ’съм’).

Например:

• Андрис Берзинш е новият президент на Латвия. (Новият президент на Латвия е след глагола съм и има пълен член.)
• Отборът на Парагвай просто изглеждаше най-силният в квалификациите. (Най-силният в квалификациите е след глагола изглеждам и има пълен член.)

3)

Пълен член се употребява, когато думата е обръщение.
Например:

• Хей, ти, новият, какво правиш там? (Новият е обръщение и има пълен член.)
• Свидетелят, елате по-близо! (Свидетелят е обръщение и има пълен член.)

4)

Пълен член се употребява, когато думата е употребена самостоятелно в заглавие на книга, филм, пояснителен текст към снимка, диаграма, таблица и др. и не се намира след предлог. Например:

• „Прекрасният нов свят“ (Прекрасният нов свят е заглавие на книга и има пълен член.)
• Кози рог (Кози рог е заглавие на филм и няма пълен член.)
• По пътя (По пътя е заглавие на книга и няма пълен член, защото пътя е след предлог.)

Още примери за употребата на пълния член

• Колата е на брат ми. (Колата е подлог с пълен член -та, защото можем да кажем Тя е на брат ми.)
• Той взе книгата от библиотеката. (Книгата е допълнение с пълен член -та, защото можем да кажем Той взе нея от библиотеката.)
• Жената с шапката е моята учителка. (Шапката е определение с пълен член -та, защото можем да кажем Жената с нея е моята учителка.)
• Той живее в града на лалетата. (Лалетата е обстоятелство с пълен член -та, защото можем да кажем Той живее в града на тях.)
• Петър Иванов е новият директор на фирмата. (Новият директор на фирмата е след глагола съм и има пълен член -ят.)
• Той се оказа най-добрият ученик в класа. (Най-добрият ученик в класа е след глагола оказвам се и има пълен член -ят.)
• „Малкият принц“ е любимата ми книга. (Малкият принц е заглавие на книга и има пълен член -ят.)

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Пряка и непряка реч | dLambow

Пряка и непряка реч в английски език (Direct and Indirect Speech in English)

Пряка и непряка реч в английски език се използват за предаване на информация, получена от друго лице. По този начин английските пряка и косвена реч не се различават от техните аналози на други езици. Те, обаче, имат своите особености и има свои собствени правила и характеристики за превръщане на пряка реч в непряка реч. Нека разгледаме основните от тях.

Какво е пряка и непряка реч?

Чуждата реч (на някой друг) е изказване на автора или на други лица. Има различни видове чуждата реч - устна реч, писмена реч или мисли, които не са записани и не са изразени на глас. Речта на някой друг може да се предава по два начина:

• - пряка реч и
• - непряка реч.

Пряката реч се води от името на лицето, от което я изрича, а непряката - от името на автора, който ни препредава казаното или помисленото от някой друг.

Пряка и непряка реч

Пряката реч  (Direct Speech)

Пряката реч е дословно изказване на друго лице. Тя е чужда реч, възпроизведена без никакви промени, предадена от името на този, който я е казал, написал или помислил. Цитатът, в писмения английски език, винаги се поставя в кавички и се отделя от изречението със запетая или двоеточие. Например:

• - "What a beautiful dress!" Maria thought. — "Каква красива рокля!" помисли Мария.
• - She said, «I am afraid I will not be able to come, I’m sorry». — Тя каза: "Страх ме е, че няма да мога да дойда, съжалявам."  
• - "I won't be able to come," she said. - „Няма да мога да дойда“, каза тя.
• - He replied, "I don't understand." - Той отговори: „Не разбирам“.
• - Ivan told me: "I want to play with you." - Иван ми каза: „Искам да играя с теб“.

 

Пряката реч се състои от две части:

• - самата пряка реч (П) и
• - думите на автора (A).

Пряката реч са думите на говорещия, а думите на автора са думите, придружаващи пряката реч. Думите на автора могат да показват на кого принадлежи пряката реч; кога, как или при какви обстоятелства е произнесена.

• - (A) I said, (П) "Come with me." - (A) Аз казах: (П) „Ела с мен“.

 

Придружаващи глаголи при пряка реч

Думите на автора, придружаващи пряката реч, обикновено съдържат глаголи, обозначаващи процесите на реч или на мисъл, както и глаголи, обозначаващи действия, придружаващи речта, мислите, чувствата:

• - spoke,
• - said,
• - thought,
• - asked,
• - exclaimed,
• - ordered,
• - wrote,
• - sighed,
• - rejoiced,
• - surprised и т.н.

Непряка реч  (Indirect Speech / Reported Speech)

Непряка или докладвана реч в английски език имаме, когато нечии думи не се предават буквално, а чрез подчинено изречение, като не се използват кавички. В случая, препредаването на думите на друго лице е когато ние преразказваме на някого, какво е казал някой друг. Докладвана реч винаги идва след думите на автора, който ни я съобщава. Например:

• - My mum asked whether we were hungry. — Майка ми попита дали сме гладни. Майка ми попита дали сме гладни.
• - She said she could not come. - Тя каза, че не може да дойде.
• - Ivan told me that he wants to play with me. - Иван ми каза, че иска да играе с мен.
• - He said he did not understand. - Той каза, че не е разбрал.

Правила за превръщане на пряка в непряка реч

За да преведете пряката реч в непряка реч, трябва да извършим определени действия в 4 стъпки:

Правило 1. Премахнете кавичките и поставете думата "that". 

Например:

• - She said, “I will buy a dress”. - Тя каза: „Ще купя рокля“.
• - She said that I will buy a dress. - Тя каза, че аз ще купя рокля.

Имайте предвид, че "that" често може да бъде пропуснато, особено в разговорната реч.

Правило 2. Променете действащото лице

В пряката реч човек обикновено говори от свое име. Но в непряка реч не можем да говорим от името на този човек. Така сменяме „аз“ с друго действащо лице. Например:

• - She said, “I will buy a dress”.  - Тя каза: „Ще си купя рокля“.

Тъй като предаваме думите на момичето, поставяме „тя“ вместо „аз“:

• - She said that she will buy a dress. - Тя каза, че ще си купи рокля.

Правило 3. Съгласуватее времената

В английския език не можем да използваме в едно и също изречение и минало време и сегашно или бъдеще време. Следователно, ако кажем „каза“ (тоест използваме минало време), тогава следващата част от изречението трябва да бъде координирана с това минало време. Да вземем нашия пример:

• - She said, “I will buy a dress”.  - Тя каза: „Ще си купя рокля“.

За да съгласувате първата и втората част на изречението, променете "will" с "would".

• - She said that she would buy a dress.  - Тя каза, че ще си купи рокля.

Вижте пълната табличка за съгласуване на времената по-долу, в Правилото "one tense back" - "една крачка назад".

 

Правилото "one tense back" - "една крачка назад"

При предаване на непряка реч се прилага правилото "one tense back", т.е прави се съгласуване на времената по правилото "една стъпка назад". Тоест глаголът в изречението с пряката реч се използвана с едно време назад. Ето схемата за съгласуване на времената:

Време в пряка реч — Време в косвена реч
Present Simple — Past Simple;
Past Simple — Past Perfect;
Future Simple — Future Simple in the Past;
Present Continuous — Past Continuous;
Past Continuous — Past Perfect Continuous;
Future Continuous — Future Continuous in the Past;
Present Perfect — Past Perfect;
Future Perfect — Future Perfect in the Past;
Present Perfect Continuous — Past Perfect Continuous;
Future Perfect Continuous — Future Perfect Continuous in the Past.

НО!
Past Perfect и Past Perfect Continuous не се променят. Past Simple не се променя на Past Perfect, ако е посочена точната дата.

• - Kate said she often went jogging. — Кейт каза, че е родена през 1992 г.
• - Kate said she often went jogging. — Кейт каза, че често ходи на джогинг.
• - She said that she always drank coffee. — Тя каза, че винаги е пила кафе.

 

Правило 4. Променяте някои думи

В някои случаи, трябва да се съгласуваме не само за времената, но и други отделните думи. Какви са тези думи? Нека разгледаме малък пример.

• - She said, “I am driving now”.  - Тя каза: „Аз шофирам сега“.

Тя в момента говоренето шофира. Но когато предаваме думите й, няма да говорим за този момент, а за момент в миналото. Следователно, трябва да промените "now" (сега) на "then" (тогава). И така се получава:

• - She said that she was driving then.  - Тя каза, че е шофирала тогава.

По-подробна табличка с този вид промени вижте по-долу в "Промяна на местоименията и наречията".

Промяна на местоименията и наречията при пряка и непряка реч

Пряка реч — Непряка реч
ago — before
here — there
this week — that week
this — that
these — those
now — then
today — that day
tomorrow — next day
the day after tomorrow — 2 days later
yesterday — the day before
the day before yesterday — 2 days before
last week — the week before
two days ago — two days before
next week — the next week

Английски въпроси при пряка и непряка реч

В косвената реч, при въпросите, словоредът е прав, а вместо въпросителна се поставя точка. Въпросите в непряката реч всъщност не са въпроси, тъй като словоредът в тях е същият като в утвърдителното изречение. Не използваме спомагателни глаголи (do, does, did) в такива изречения. Например:

Пряка реч - Непряка реч

He asked, “Do you like this cafe?” - He asked if I liked that cafe.
Той попита: „Харесва ли ви това кафене?“ - Той ме попита дали харесвам това кафене.

Where is the post office, please? — She asked me where the post office was.
Къде е пощата, моля? — Тя ме попита къде е пощата.

Специални въпроси в непряка реч

Специалните въпроси се задават със следните въпросителни думи:

• - what – какво
• - when – кога
• - how – как
• - why - защо
• - where – къде
• - which – който

Когато превръщате такива въпроси в непряка реч, използвате прав словоред (както в утвърдителните изречения) и използвате въпросителна дума. Например, ако имаме въпрос в пряка реч:

• - She said, “When will you come?”. - Тя каза: "Кога ще дойдеш?".

В непряка реч такъв въпрос би изглеждал така:

• - She said when I would come. - Тя каза кога ще дойда.

Молби и разпореждания при пряка и непряка реч

Ако бъдете учтиво помолени или ви бъде наредено да направите нещо, в непряката реч се използват думите:

• - to say,
• - to tell,
• - to order,
• - to ask,
• - to beg

и глагол в инфинитиве. Например:

Пряка реч – непряка реч
Please help me. — She asked me to help her.
Моля, помогни ми. — Тя ме помоли да й помогна.

Отрицателно изречение при пряка и непряка реч

За да изградим отрицателно изречение, използваме not и глагола в инфинитив.

Пряка реч – непряка реч
Please do not be late. — She asked us not to be late.
Моля, не закъснявайте. — Тя ни помоли да не закъсняваме.

Заключение

И така, да се надяваме, че изяснихме какво е пряка и непряка реч в английски език (Direct and Indirect Speech in English). Речта на говорещия в английски език може да бъде предадена по два различни начина: в пряка реч (Direct Speech) или в непряка реч (Indirect Speech или Reported Speech). Пряката реч предава казаното от говорещия дословно, а непряката реч го предава не буквално, а ни съобщава какво е неговото съдържание.

----------------

Непряка реч | dLambow

Непряка реч в английски език (Indirect speech in English)

Какво е непряка реч?

Общувайки с хората, ние постоянно получаваме някаква информация от тях, която впоследствие предаваме на някой друг, като преразказваме какво сме чули - това е непряка реч. Има няколко варианта за предаване на такава информация, но основният е просто да обясните със собствените си думи по начина, по който сте я разбрали. Или можете да дадете да се разбере, че идеята не е ваша. Докато пряката реч е доста лесна за използване, то в непряката реч на английски има редица характеристики, които трябва да се имат предвид.

Промяна на времената в непряка реч

Непряка реч в английски език

Ако учите английски език и искате да перифразирате и предадете нечии думи, но не знаете как? Тогава е време да научите как се изгражда непряката реч на английски:

• - по какви правила се превеждат цитати и фрази,
• - по какви начини могат да се предават думите на други хора,
• - има ли трудности при превода,
• - кои са изключенията

За непряка реч в граматиката на английския език наистина е предвиден сериозен набор от правила. Но те не са трудни за научаване, ако ги запомняте по систематичен начин.

Пряка и непряка реч

Първо, нека да се ориентираме в основните термини.

Пряка реч (direct speech)

Пряката реч е непосредствено и буквално препредаване на изречено от едно лице. Това е цитат или цитиране и той не се променя. В английски език такива думи се поставят в кавички, а пред пряката реч се поставя запетая, вместо двоеточие пред думите на автора и тире пред пряката реч, както е в български език.

Примерна схема на изречение с пряка реч

Думите на автора, — "пряка реч."
или
"Пряка реч", — думите на автора.

Моля, обърнете внимание, че точката в края на изречението в първия случай се поставя преди кавичката, а не след нея, като е на български. Освен това, кавичките на английски, винаги се поставят отгоре.

• - “I will not accept his apology”, she said. — „Няма да приема извинението му“, каза тя.
• - Lucy says, "I have good health." – Луси казва: „В добро здраве съм“.
• - She asked, “Do you feel comfortable here?” — Тя попита: „Удобно ли ви е тук?“

Непряка реч (Indirect speech или Reported speech)

Всички изречения могат да се препредават от пряка в непряка реч. Чрез непряката реч казаното от събеседника се препредава не дума по дума, като в пряката реч, а с помощта на подчинени изречения. В този случай кавички и запетаи вече не се използват. Това е начин да се предаде съдържанието на казаното, без да се съхранява неговата дословност, нито особеностите на стилистиката.

• - Nick said that he would buy a ticket to Egypt tomorrow. – Ник каза, че той ще си купи билет за Египет утре.

Имайте предвид, че въпросителни и удивителни знаци не се използват в английската непряка реч.

Примерна схема на изречение с непряка реч

Всички изречения, които имат непряка реч, са сложни, където думите на автора се използват в главното изречение, а самата непряка реч се използва в подчиненото изречение. По правило, на първо място се поставя главното изречение, а след него идва подчиненото изречение, което в подобни речеви конструкции често се въвежда от съюз или местоимение. 

Схема:

Думи на автора — въвеждаща дума — непряка реч.

Струва си да се отбележи, че запетаята след думите на автора на английски не се използва.

• - She asks when you’ll be free. — Тя пита кога ще бъдеш свободен.
• - He said (that) they d everything very much. — Той каза (че) всичко им харесало много.

Правила за преобразуване на пряка в непряка реч

След встъпителните думи поставяме съюза "that". Между другото, въпреки че това се счита за правило, нарушаването му няма да е грешка. В някои случаи можете да използвате непряка реч без съюза "that". В главното изречение формата за време се запазва непроменена, но в подчинененото изречение работи правилото „крачка назад“ или така нареченото правило за съгласуване на времената. То казва, че при преобразуване на пряка реч в непряка, времето в изречението се променя към това, което го предхожда. Променяме глагола от "to say" на "to tell", ако това повече подхожда по смисъл.

Преобразуване на пряката реч в непряка

За да преобразувате пряката реч в непряка реч, трябва да пропуснете запетаите и кавичките след думите, които са включени в пряката реч. Всички притежателни и лични местоимения се променят в зависимост от лицето, което разказва. Ако повелителното наклонение се използва в пряка реч, тогава ще трябва да трансформираме глагола в непряка реч в инфинитив.

И ако използвате въпросителни изречения, тогава ще трябва да трансформирате тези изречения в подчинени изречения според правилото. Когато задавате общ въпрос, трябва да използвате подчинени изречения с уводни съюзи "whether", "if". Всички наречия за време и указателни местоимения трябва да се променят в подчиненото изречение според значението си.

Съгласуване на времената при непряка реч

Ако използваме непряка реч в английски език, тогава изказването ще бъде препредавано от името на трето лице, при което словоредът се променя и могат да се използват други временни форми (вижте таблицата). Непряката реч се преобразува в подчинено изречение.
Сегашно време преминава в минало време.

• - Present Continuous става Past Continuous.
• - Вместо Present Perfect ползваме Past Perfect.
• - Present Perfect Continuous се превръща в Past Perfect Continuous.
• - Past Simple става на Past Perfect.
• - Past Continuous става Past Perfect Continuous.
• - Във всяка форма на бъдеще време, will се променя в would, образувайки бъдеще в миналото.

Ако главното изречение е в минало време, подчиненото изречение също ще трябва да промени времето си на съответното.

• - He said, “I have never been to South Korea.” - Той каза: "Никога не съм бил в Южна Корея."

В какви случаи и как се използва непряка реч?

С помощта на непряка реч може да препредавате

• - въпроси,
• - изявления,
• - молби,
• - заповеди.

Ако използвате утвърдителна форма, тогава изречението трябва да бъде подчинено и съюзът, който трябва да се използва е "that". Ако изречението е в минало време, то ще бъде леко променено, според правилата за съгласуване на времената. Тези правила имат свои собствени характеристики, така че координацията на времената е най-добре да се разглежда отделно от непряката реч (вижте таблицата).

Ако предавате думи или мисли на други хора, тогава глаголът също ще се промени, а именно - правилният избор на неговата форма. Ако в изречението присъства лицето, към което е насочено обръщението, тогава глаголът се заменя от "say" да "tell".

• - Въпросът в непряката реч има прав словоред, а в края на изречението въпросителният знак се заменя с точка.
• - Специален въпрос в непряката реч се представя под формата на допълнително подчинено изречение, свързано с въпросителни думи с главната част.

Как да превръщаме модалните глаголи за непряка реч?

Ако използвате модални глаголи в непряка реч (indirect speech), не бързайте да ги променяте по правилот "крачка назад". Това наистина се отнася за някои от тях, докато някои от глаголите остават непроменени.

Модалните глаголи, които се променят в непряка реч, включват:

• - Can → could;
• - May → might;
• - Must → had to;
• - Will → would;
• - Have or has to → had to;
• - Can’t → wouldn’t be able to.

Модални глаголи, които не се променят при превод от direct speech в indirect:

• - Should;
• - Would;
• - Could;
• - Might;
• - Ought to;
• - Need;
• - Had to;
• - Had better.

Имайте предвид, че ако е необходимо да се изрази отрицание в изречение с непряка реч, можете да използвате формите:

• - didn’t need,
• - didn’t have to,
• - wouldn’t have to.

За да преведете правилно пряката реч, трябва да запомните следните особености на непряката реч:

• - Променят се времената на глаголите, но има и изключения.
• - Модалните глаголи се превеждат според техните собствени правила.
• - Не забравяйте да променяте местоименията според значението им.
• - Проучете таблицата с наречия за време и място.

Това са основните правила за изграждане на непряка реч на английски език.

----------------

Английски префикси | dLambow

(English Prefixes) -

Английски префикси или представки използвани най-често в английски език.

Какво е префикс (Prefixe)?

Определение

По определение "префикс" (Prefixe) или казано на български език - представка, е специална част от думата (вид морфема - тук...), която се намира пред корена и променя неговото лексическо или граматическо значение. Терминът е част от английската морфология, като произхожда от френски език - prefix и от латински език - praefixus със значение на "прикрепен отпред".

Структура на думата с префикс:

un + friendly = unfriendly (недружелюбен)

Други значения и използване

Понятието за префикси, освен в лингвистиката (езикознанието), се използва и в информатиката със значение на "начало на ред, а в терминологията на компютърните мрежи TCP/IP — означава маска на подмрежата, чиято дължина е броя на единици, съдържащи се в маската.

Примери с префикси в английски език:

• - known (известен) – unknown (неизвестен)
• - direct (пряк) – indirect (непряк)
• - regular (редовен) – irregular (нередовен)

Още примери:

• - prefix – префикс, представка
• - impolite – неучтив
• - antiaircraft – противовъздушен
• - co-operation (cooperation) – сътрудничество
• - undergo – подлагам се

Префикси в английски език

Английски префикси (English Prefixes).

Използване

Преди всичко, за английските префикси (English Prefixes) трябва да се каже, че те се използват за словообразуване, а не да променят частите на речта (т.е. от глагол да стане съществително или прилагателно), т.е. изменят неговия смисъл, понякога в напълно противоположен (legal - законен – illegal - незаконен).

Някои основни английски префикси (представки):

a-  im-  macro- anti-  in-  non- co-  infra-  over-  de-  inter-  out-  demi-  intra-  pre-  dis-  ir-  pro-  ex-  il-  post-  extra-  micro-  retro-  en-  mini-  re-  hyper-  mis-  sub-  hypo-  mono-  super-  hemi-  multi-  semi-  trans-  un-  ultra-  under-  em- 

Отрицателни префикси (представки)

Префиксите un-, in-, im-, il-, ir-, a-, non-, dis- и mis- се използват за образуване на отрицателната форма на думата или нейния антоним. Най-често те са прикрепени към прилагателни. В изречение те могат да бъдат заменени с отрицателна частица not.

• -  I am unable to do this. (с not: I am not able to do this) - Не мога да го направя.
• -  It’s impossible! (с not: It’s not possible!) - Не може да бъде!

Префикси за образуване на прилагателни

un-   

отрицателна стойност, противоположна на   
known-unknown   
известен-неизвестен

ir-   

отрицателна стойност (използвана преди 'r')   
regular-irregular   
правилен-неправилен

il-   

отрицателна стойност (използвана преди 'l')   
legal-illegal   
законно-незаконно

in-   

отрицателна стойност   
formal-informal   
официално-неформално

im-   

отрицателна стойност (използвана преди 'p' или 'm')   
possible-impossible   
възможно-невъзможно

non-   

отрицателна стойност   
metallic- nonmetallic   
метален-неметален

dis-   

отрицателна стойност   
honest-dishonest   
честен-нечестен

pre-   

до, преди   
historic-prehistoric   
исторически-праисторически

post-   

след   
war-post-war   
военен-следвоен

under-   

недостатъчно   
used-underused   
използван-недоизползван

anti-   
анти, противоположно   
social-antisocial   
сочиален-антисоциален

hyper-   
супер, свръх   
active-hyperactive   
активен-свръхактивен

Префикси за образуване на съществителни

mis-   
отрицателно значение   
fortune-misfortune   
успех-провал

dis-   
отрицателно значение   
ability-disability   
способност-неспособност

un-   
отрицателно значение   
certainty-uncertainty   
определеност-неопределеност

ex-   
бивш   
wife-ex-wife   
жена - бивша жена

in- (il, im, ir)   
отрицателно значение   
visibility-invisibility   
видимост-невидимост

co-   
съ   
author-co-author   
автор-соавтор

de-   
отрицателно значение   
motivation-demotivation   
мотивация- демотивация

Префикси за образуване на глаголи

re-   
правя отново   
write-rewrite   
пиша-преписвам

over-   
над   
work-overwork   
работя-преработвам се

dis-   
не   
like-dislike   
харесвам-нехаресвам

mis-   
неправилно   
understand-misunderstand   
разбирам-неразбирам

de-   
отрицателно значение   
form-deform   
формирам-деформирам

under-   
под   
estimate-underestimate   
оценявам-недооценявам

en-   
подобрявам   
able-enable   
способен-активирам

Правила и правопис на префиксите

Най-често представките са прикрепени към глаголи, прилагателни, съществителни, причастия. Правописът им може да бъде различен. Често англичаните пишат префикси с дефис (чертичка, късо тиренце), докато американците предпочитат да пишат думите слято (и това касае при тях не само префиксите). По този начин, в сходни текстове с различна националност на авторите, може да срещнете:

• - co-operation и cooperation,
• - re-write - rewrite,
• - ultra-violet - ultraviolet,
• - co-worker – coworker
• - re-do – redo

Установените изрази винаги се пишат слято, като такива думи почти никога не се използват с префикси.

• - antibiotic - антибиотик
• - submarine - подводница
• - postpone - отлагам
• - transfer - превод

Няма ясни правила за прикачване на префикси, тъй като английските префикси са заимствани от френски, гръцки и латински. Ето защо е по-добре да запомняте думите с префикси и тяхното значение поотделно. Но познаването на префиксите ви помага да запомните по-бързо новите думи.

Значение и използване на английските префикси (Use of Prefives)

Различните английски префикси, намиращи най-широко приложение в английски език, често имат латински, а понякога и гръцки произход. Много често аналогични префикси и думи, в които са използвани, има и в български език, което улеснява разбирането им.

• =in-

Образува думи с противоположно значение от това на основата:
- correct – правилен / incorrect – неправилен,
- adequate – адекватен / inadequate – неадекватен,
- complete - пълен / incomplete - непълен.

• =im-

Пред някои съгласни (р, m) префикса in- може да приеме формата im-, например:
- possible – възможен / impossible – невъзможен,
- memorial – паметен / immemorial – древен,
- possible - възможен / impossible - невъзможен,
- mortal - смъртен / immortal - безсмъртен.

• =il-

Присъединявайки се към думи, започващи с буквата "l", префикса in- приема формата il-, например:
- liberal – либерален / illiberal – нелиберален,
- limitable – ограничен / illimitable – неограничен,
- logical - логичен / illogical - нелогичен.

• =ir-

Присъединявайки се към думи, започващи с буквата "r", префикса in- приема формата ir-, например:
- regular – редовен / irregular – нередовен.

• =un-

Образува думи със значение, противоположно на основата, например:
- happy - щастлив / unhappy - нещастен,
- official - официален / unofficial - неофициален,
- popular - популярен / unpopular - непопулярен,
- usual – обичаен / unusual – необичаен,
- reversible - обратим / irreversible - необратим.

• =non-

Произхожда от частицата "no", не се използва често, но най-често се пише с дефис (чертичка), макар че американците го пишат слято и означава отрицание или отсъствие, например:
- conductor – проводник / nononductor – непроводник,
- essential – съществен / nonessential – несъществен,
- conformity - съответствие / nonconformity - несъответствие,
- performance - изпълнение / nonperformance - неизпълнение,
- nonconductor (изолатор),
- nonsense (безсмислица).

• Понякога заменя префикса un-:

unprofessional – nonprofessional (непрофесионален,
undurable – nondurable (недълготраен).

• =dis-

Може да изразява и отрицание и противоположно действие или понятие. Използва се с прилагателни, глаголи и съществителни.

Прилагателни:
- disagreeable – неприятен,
- disapproved – неодобрен,
- disorganized – неорганизиран.
- dishonest – нечестен,
- disrespectful – непочтителен,
- proportional - пропорционален / disproportional - непропорционален.

Съществителни:
- disfigure – изкривявам, изопачавам,
- disjoin – разединявам,
- dislike – неприязън,
- connection (съединение, връзка) – disconnection (разсъединяване),
- disbalance – дисбаланс.

Глаголи:
- to like (обичам) – to dislike (не обичам)
- to cover (покривам) – to discover разкривам)

• =mis-

Има значение на неправилно, невярно, грешно:
- misunderstand – неправилно разбрано,
- misleading – въвеждащ в заблуда,
- mismatch – несъответствие,
- misusage – неправилна употреба,
- to misspell – неправилно написано,

• =re-

Предава значение за повторение.
- Re-send the message, please. - Изпратете съобщението още веднъж, моля.
- restructuring – реструктуриране,
- re-export – реекспорт,
- to resell – препродавам,
- to redo – преправям.

• =over-

Има значение на нещо над, свръх.
- to pay (плащам) — to overpay (надплащам)
- to leap - скачам / to overleap - прескачам,
- to load - товаря / to overload - претоварвам.
- to estimate - оценявам / to overestimate - преоценявам.

• =under-

Има значение на нещо под, непълно, недостатъчно, например:
- to lie - лежа / to underlie - лежа под,
- to load товаря / to underload - недонатоварвам,
- to do - върша / underdone - недовършен.

• =post-

Има значение на после, след:
- war (война) — post-war (следвоенен),
- postposition (постпозиция).

• =fore-

Има значение за предшестване, по-рано, предварително.
- to see - виждам / to foresee - предвиждам,
- to show - показвам / to foreshow - предвещавам,

• =pre-

Има значение на пред, по-рано:
- historic (исторически) — prehistoric (доисторически),
- pre-war (довоенен),
- to heat - нагрявам / to preheat предварително нагрявам.

• =anti-

Има значение на против:
- fascist (фашист) — anti-fascist (антифашист),
- aircraft (самолет) — anti-aircraft (противовъздушен),
- anti-terrorism (борба против тероризма).

• =counter-

Има значение на контра, против:
- to act - действам / to counteract (противодействам),
- measure (мяра) – countermeasure (контрамярка),
- attack (атака) – counterattack (контраатака).

• =co-

- Има значение на съвместно действие, сътрудничество.
- operation (действие) – cooperation (сътрудничество),
- existence (съществуване) – coexistence (съвместно съществуване).

• =Inter-

Има значение на вътре, между, взаимност:
- national (национален) — international (интернационален, международен),
- city (град) – inter-city (междуградски),
- dependent (зависим) – interdependent (взаимозависим).

• =ex-

Има значение на бивш:
- champion (шампион) — ex-champion (екс-шампион),
- ex-president (екс-президент),
- ex-wife (бивша жена).

• =Sub-

Има значение на под:
- marine (морски) — submarine (подводен),
- paragraph (параграф, пункт) – subparagraph (подпункт),
- terraneous (наземен) – subterraneous (подземен).

• =ultra-

Има значение на свръх, ултра:
- modern (съвременен) — ultra-modern (ултра-съвременен),
- ultra-short (много къс),
- ultraviolet (ултравиолетов).

• =de-

Има значение за лишаване, отстраняване, отменяне:
- to code - кодирм / to decode - декодирам, разшифровам,
- declassed — декласифициран.
- to train — влак / to detrain - слизам от влака.

• =en-

Има значение на правя и образува глаголи от прилагателни и съществителни:
- large (голям) — to enlarge (увеличавам, разширявам);
- circle (кръг) — to encircle (обкръжавам, правя кръг)

Това е основното значение на английските префикси или представки (English Prefixes) и някои характерни случаи на най-честото им използване в английски език, съпроводени с редица показателни примери.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Морфема | dLambow

 (English morphemes) -

Морфема - значение, видове морфеми (English morphemes)

 

Какво е морфема?

Докато:

• - фонема (phoneme) е най-малката звукова единица в езика, а
• - графема (grapheme) е най-малката графична единица в писмеността на езика, то
• - морфема (morpheme) е най-малката смислова, значима и неделима (лексикална или граматическа) единица в езика. 

Ако думата е най-голямата единица в морфологията, то най-малката й единица е морфема, която няма позиционна самостоятелност, но притежава съществени признаци на езика, доколкото има:

• - звукова (външна) страна и
• - смислова (вътрешна) страна.

В граматиката и морфологията на английския език (виж тук ...) морфемата е езикова единица, която има определено значение, което не може да бъде разделено на по-малки части, така че те да запазят значението си. Морфемата има две страни:

• - семантична - съдържанието или значението, което влагаме в думата;
• - фонетична - непосредствено самата дума, която предава заложения в нея смисъл.

Морфема (Morpheme)

Етимологията (произход) на понятието морфема

В етимологията на понятието можем да уточним, че терминът "морфема" идва от френския език (morphe — форма), който от своя страна го заимства от гръцката дума "Μορφήμ" - "оформям, давам значение". Други значения на това понятие, приложими към езика, са "образ" и "вид". Всяка дума има такъв граматичен вид, какъвто го съставят неговите съставни части, при това има не само граматичен вид, а и лексикално значение.

Възникване на понятието за морфема

Понятието морфема за първи път е било предложено от известния лингвист и езиковед Бодуен де Куртене, като обобщено обозначение компонентите на думата - корените и афиксите. С времето това понятие било подложено на съществени промени в определени лингвистични направления. В по-широкия му смисъл морфема е всеки начин за изразяване на гратически отношения, затова към морфологията са добавени и частите на речта, а също и словореда в изречението.

Морфемата, като осмислена последователност от звуци

 

Последователност от звуци с разпознаваемо значение

Една дума не може да бъде разделена на морфеми просто по срички и по тяхното звучене. Някои морфеми, като apple / ябълка, имат повече от една сричка. Други, като завършващите на -s, нямат нито една. Морфемата е форма (последователност от звуци) с разпознаваемо значение. Ако знаем историята или етимологията на една дума, може да е полезно да я категоризираме в морфеми, но решаващият фактор е връзката между форма и значение.

Морфемата може да има повече от едно произношение или правопис. 

Например, обичайният множествен завършек на съществително име има два правописа (-s и -es) и три произношения (s-звук като в backs / гръб, z-звук като в bags / торби и приглушен z-звук като в batches / партиди.) Тази промяна е типична за морфемите в английски език, въпреки че не се отразява в правописа.

Морфи и аломорфи (Morphs and Allomorphs)

Морфемите са свързани в думите както структурно, така и семантично, поради което си влияят едни на други. Една дума може да се състои от една морфема (sad - тъжен) или две или повече морфеми (unluckily - за нещастие), всяка от които обикновено има специфично значение. 

 

Морф (Morph)

Когато морфемата е част от думата, тя се нарича морф (от гръцки: μορφή — форма). Морфите са минималните значими и осмислени части от словоформите в даден език, специфични представители на морфемите. Морфът обикновено се разглежда като непосредствен съставляващ на словоформата.

 

Морф (Morph)

Аломорф (allomorph)

Следните префиксите са аломорфи от една и съща отрицателна морфема
1.	in	insane	безумен
2.	il	illegible	нечетлив
3.	im	impossible	невъзможен
4.	ir	irregular	неправилен

 

Аломорф (Allomorph)

Аломорф имаме ако една морфема може да бъде представена с повече от една морфа, т.е. тя е аломорфна. Различните морфи, представляващи една морфема, се наричат ​​съответно нейни аломорфи. 

Още папримери:

Множественото число в английския език има три различни морфи:

• / s /, 
• / z / и 
• [əz], 

което превръща множественото число в аломорф. 

Миналото време е друга морфема, която има множество морфи:

• / t /, 
• / d / и 
• / əd /

и по този начин е аломорф. 

 

Видове морфеми

Морфемите и морфемния състав на думите се изучават от раздел на науката за езиците, наречен морфемика. В различните езици състава на морфемите е различен, но най-общо се изтъкват следните видове морфеми - класификация:

• Основа/Корен на думата (Главна морфема)
• Афикси (Афиксални морфеми)
• - Словообразуващи афикси (лексикални морфеми)
• = Представка (Префикс)
• = Наставка (Суфикс)
• - Формообразуващи афикси (граматически морфеми)
• = Окончание (флексия)
• = Определителен член (членна морфема)
• Особени морфеми
• - Постфикс
• - Интерфикс

А сега да разгледаме в по-големи подробности различните морфеми, според горната класификация.

Основа/Корен на думата (Главна морфема)

Основа (корен) е значеща част на думата без окончания и формообразуващи суфикси и постфикси. За да се отдели основата на думата, трябва да се отделят формобразуващите морфеми (окончание, суфикс, постфикс). Основата е постоянна част на думата във всичките й форми, за разлика от окончанието. 

 

Видове основи

В зависимост от това колко корена има в морфемната структура на думата, основите биват следните видове:

• - проста - съдържаща един корен с афикси;
• - сложна - съдържаща два и повече корена.

В корена е лексикалното значение на еднокоренните думи. Коренът обединява родствените думи в едно семейство.

Основата на думата бива производна и непроизводна:

 

Непроизводна основа

Непроизводната основа имат неразчленимите думи, съставени само от корен и окончания или само от корен.
 

Производни основи

Производните основи са образувани от други думи и са съставени от корен, представка, суфикс, постфикс. Основа, която образува нова дума с помощта на афикси, се нарича производна.

Афикси (Афиксални морфеми)

Има два вида афиксални морфеми (афикси)

• - словообразуващи (лексикални),
• - формообразуващи (граматически).

Словообразуващи афикси (лексикални морфеми)

Лексикалните морфеми се използват за образуване на нови думи. Словообразуващите афикси носят основното речниково значение на думата и служат за образуване на нови думи. Тези морфеми са обект на лексикологията (словообразуването). Такива са:

Представка (Префикс - praefixus)

Представка (Префикс) - словообразуваща морфема ( от лат. praefixus - префикс - прикрепен отпред). С помощта на представките могат да се образуват нови думи или да се изразят различни техни значения.

• - pre-board

Наставка (Суфикс - suffixus)

Наставка (Суфикс - (от латински: suffixus "прикачен") - морфема, която се намира веднага след корена и служи за образуване на нови думи. Редица суфикси образуват формата на думите, поради което те се причисляват към формообразуващите афикси. В състава на една дума може да има един, два и даже три суфикса. Суфиксите могат да изразяват и субективни оценки за предметите.

Формообразуващи афикси (граматически морфеми)

Формообразуващи афикси (граматическите морфеми) се използват само за образуване на граматически форми и имат само граматично значение. Граматическите морфеми служат за образуване на различните форми на една дума и са носители на граматическите значения в нея. Морфологията изучава граматическите морфеми.

Окончание (флексия - flexion)

При морфемен анализ на думите, първата стъпка е определяне на окончанието. Окончанието е формообразуваща морфема, стояща в края на думата и изразяваща граматично значение за род, лице, число и падеж и служеща за свързване на думите в словосъчетания, фрази и изречения. Някои думи имат нулево окончание, т.е. нямат окончание.

Определителен член (членна морфема) - 

Определителният член стои преди или след (в зависимост от езика) съществителни, прилагателни и някои причастия.

Особени морфеми

Освен основните лексикални и граматични морфеми, приложение в езиците намират и някои особени морфеми.

Постфикс (postfixus)

Постфикс (от лат. post - след; fixus - прикрепен) - това е служебна морфема, която се намира след корена или окончанието на думата. Постфиксите имат както словообразуващо значение за нови думи, така и граматическо значение. При морфемен анализ на някои думи, формообразуващите постфикси не влизат в тяхната основа.

Интерфикс (interfixus)

Интерфикс (от лат. inter - между; fixus - прикрепен; което е "свързващ елемент" или "съединителни гласни") - Във фонологията интерфикси или също наричани свързващи/съединителни елементи (съединителни морфеми) имат структурна роля в сложни думи, при което съединява двата корена, представката и наставката или представката и корена. 

Така, те са поставени между две морфеми и нямат семантично значение. Т.е. те са структурни елементи на думата, които не изразяват самостоятелно значение, а изпълняват само свързваща/съединителна функция между частите на думата.

Морфемен анализ на дума

Морфемният анализ (разбор) на дума е анализа на нейния състав. Ред за извършване на морфемен анализ:

1. - Определяне частите на речта.
2. - Отделяне на окончанието. При неизменяемите думи няма окончание.
3. - Определяне корена (основата) на думата.
4. - Определяне на: префикси, суфикси, постфикси (ако има такива).

Видове морфеми в английски език

Английските морфемите са най-малките смислови единици в английски език. Те са два вида:

 

Morpheme

Free morphemes - Свободни морфеми

Те съществуват като отделни думи: eat - яж, date - дата, weak - слаб. Много думи на английски език са съставени от една свободна морфема. Например всяка дума в долното изречение е отделна морфема: I need to go now, but you can stay. / Аз трябва да тръгвам, но ти можеш да останеш. Нито една от деветте думи в това изречение не може да бъде разделена на по-малки части, така че да запазят значението си.

 

Bound morphemes - Свързани морфеми

Те не могат да съществуват отделно, без да губят смисъла си. Свързаните морфеми не съвпадат с независима дума и съществуват само в комбинация с друга морфема. Така че в думата  teacher - учител коренната морфема teach е свободна, тъй като съвпада със съответния глагол, който функционира независимо в речта. Свързаните морфеми се състоят от два отделни класа:

 

Base (root) morphemes - Основни (коренни) морфеми

Коренните морфеми, като правило, са едносложни, и отговарят в думите за предаване на по-конкретно значение, което всъщност придава на думата нейното основно лексическо значение. Пример за свободна коренна морфема е woman - жена. Пример на морфема със свързано основа е sent в думата dissent - инакомислие (несъгласие).

Affix morphemes - Афиксни морфеми

Афиксът (приставката) е свързана морфема, която идва преди или след основата и носи допълнително значение на думата. Афиксните морфеми могат да се подразделят още на:

Derivational Affixes

Афикс, който идва преди основата, се нарича префикс (приставка). Някои примери за префикси са ante—, pre-, un— и dis-, както е в следните думи:

• antedate - предварителен срок
• prehistoric - праисторически
• unhealthy - нездравословен
• disregard - невнимание 

 

Inflectional Affixes

Афикс, който идва след основата, се нарича суфикс (наставка). Примери за суфикси са -ly, -er, -ism и -ness, както е в следните думи:

• happily - щастливо
• gardener - градинар
• capitalism - капитализъм
• kindness - доброта

 

Граматични функции на суфиксите

Освен това, суфиксите, добавени към определени думи, изпълняват различни граматични функции.

• -s - Noun plural / Съществително в множествено число - Cats / Котки;
• -‘s - Noun possessive / притежателен падеж на съществително - Mother’s / На мама (Мамин);
• -s - Verb present tense third person singular / глагол в сегашно време, трето лице, единствено число - Has / има;
• -ing - Verb present participle, gerund / причастие в сегашно време, герундий - Walking / Разхождащ се;
• -ed - Verb simple past tense / глагол в просто минало време - Switched / Превключил;
• -en - Verb past perfect participle / причастие в минало време - Having been / Бидейки;
• -er - Adjective comparative / прилагателно в сравнителна степен - Bigger / По-голям;
• -est - Adjective superlative / прилагателно в превосходна степен - Biggest / Най-голям.

Значение на морфемите

Афиксалните морфеми, които видоизменят думата, се делят на

• - словоизменителни (променят граматичното значение) и
• - словообразувателни (изменят лексикалното значение).

Словоизменителните афиксални морфеми

не влияят на лексикалното значение на думата и изпълняват изключително граматическа функция. Те имат универсален характер и са приложими за практически всички думи от дадена граматическа категория. Каквито са, например, суфиксите за степени на сравнения.

Словообразувателните афиксални морфеми,

от своя страна, не притежават такава универсалност, независимо, че могат да изглеждат доста често приложими при създаването на нови думи.

Заключение

Морфемата се съчетава само с морфеми - тя не е самостоятелна синтактична единица. Влиза в изреченията само като част от дума. Т.е. тя е морфологично неделима и семантично несамостоятелна. Тя е номинативно неактивна единица - не може да служи като средство за назоване на предмети от обективната действителност, не може да изпълнява номинативна функция.

Морфема е минималната езикова единица, която има значение. Всички тези - префикс, суфикс, окончание - са морфеми. Но отделните букви или някои буквосъчетания не са морфеми, освен ако не представляват съюз или предлог (и, а, с, в...). Още трябва да се знае, че морфемата има значение, но извън думата не може да се използва.

Допълнителни ресурси по темата:

What are Morphemes?
https://www.rit.edu/ntid/sea/processes/wordknowledge/grammatical/whatare
Типы и виды английских морфем
https://classes.ru/grammar/24.leksikologiya_angliyskogo_yazyka/6.1.1.htm
Определение и примеры морфем в английском языке
https://www.wallstreetenglish.ru/blog/opredeleniye-i-primery-morfem-na-angliyskom-yazyke/

----------------

Английска морфология | dLambow

(English Morphology) -

Морфология на английски език

 

Произход на понятието морфология

Английска морфология (English morphology - от гръцки език: morphe - форма, logos - учение) е лингвистична дисциплина в английски език, която изучава структурата на английската дума като езикова единица - нейните части, начини за словообразуване, словоформи, функции,граматично значение, строеж, структура и изменения в рамките на английското изречение.

Морфеми

Основни понятия на науката морфология са морфемите, които включват знания за корена (основата) на думата, афиксите, суфиксите, окончанията, флексиите и фонемите. Една от най-характерните особености на английската морфология са кратките думи. Правени са множество изследвания на различни класически литературни произведения (Дикенс, Байрон, Шели) с практически едни и същи резултати - в английски език преобладават кратките морфологични форми.

Произход на английските думи

Макар че, характерно за английската морфология е значителното наличие на кратки думи, това не означава, че няма и дълги. Английският език е от групата на германските езици, но в него има много заимствано от романските езици. Именно думите от романски произход са преобладаващо дълги и сложни. Характерно, че значителна част от тези по-сложни и дълги думи се срещат в пресата или в научните работи, докато в поезията и художествената литература преобладават кратките.

Английска морфология (English morphology)

Корен на думата / коренна дума (Root word).

 

Базова част на думата

Корен в английската морфология е основната част от английска дума, която не съдържа префикси, суфикси и други подобни - това е базовата част на думата. В лингвистиката коренната дума притежава основното значение на всяка дума. Това е, което остава, след като премахнете от нея всички афикси, като

• - префиксите, като "un-" или "anti-" и
• - наставките (суфиксите) като "-able" и "-tion."

Коренна морфема е единен морфологичен елемент за семейство еднокоренни думи, като например:

• - fresh - свеж,
• - refresh - освежавам,
• - refresher - освежител,
• - refreshment - възстановяване на силите.

В този случай коренната морфема е "fresh".

С дума като „lovely“, когато отнемете наставката „-ly“, оставате с коренната дума „love“. Други думи, като „schoolhouse“ и „armchair“, се състоят от две коренни думи, свързани заедно. Други примери за коренни думи:

• - name
• - get
• - fish
• - read
• - work.

 

Основна форма на думата (Base form of the word).

Частта на думата без окончанието се нарича основа. В английската граматика основа е формата на дума, към която могат да се добавят префикси, суфикси и други афикси за създаване на нови думи. Например, instruct - instruction - instructor - reinstruct. Нарича се още корен или стъбло. Казано по друг начин, основните форми са думи, които не са получени или съставени от други думи. Пример: love – loved

Афикси (Affixes).

Афиксите (от латински език: affixus - прикрепен) се определят в морфологията, като части от думата (морфеми), имащи граматическо значение, които се добавят към корена и променят неговото значение. С помощта на афикс могат да се образуват нови думи. В английския език афиксите са широко използвани за образуването на нови думи от корените на съществуващи думи с помощта на наставки (префикси) и суфикси. 

Познаването на техните значения помага да се определи значението на непознати думи, образувани с тяхна помощ от познати думи. Афиксите могат да се използват за образуване на нови думи в английски език, а могат да се използват и за нови словоформи - за изменяне формата на една и съща дума. Примери:

• -говоря / speak – спикер, оратор / speak+er (словообразователен суфикс),
• -зависи / depend – зависело / depend+ed (формообразователен суфикс).

 

Според мястото, което заемат в думата, афиксите се подразделят на:

-1.  Префикси 

(Prefixes - приставки), които се намират пред коренната дума. Пример: read - reread с добавяне на префикс re- (чета - препрочитам). Английските префикси (приставки) имат изключително словообразуващи функции и не участват в образуването на словоформите. Например: пиша – write, пиша много – over+write, подписвам – under+write, преписвам – re+write и пр. Повече за английските префикси четете тук ...

- 2. Суфикси 

(Suffixes - от лат. suffixus - прикован, прикрепен), които се намират след корена на думата. Пример: work - worker с добавяне на суфикс -er (работя - работник). Повече за английските суфикси четете тук...

- 3. Инфикси 

(infix), които се поставят по средата на думата. Преобладават в разговорната реч. Като английски инфикс може да служи даже отделно взета дума - например, flipping, от което се образува unbeflippinglievable. Съществуват мнения, че в думите mothers-in-law или passers-by суфикса –s играе ролята на инфикс.

- 4. Циркумфикси 

(circumfixes или CIRC, confix, ambifix) са афикси, които имат две части, едната поставена в началото на думата, а другата в края.  В английски език те са рядко срещани, вече са престанали да се развиват с нови разновидности, но в исторически план има някои примери, които все още се използват разговорно и в литературата. Два от най-известните circumfixes в английски език са: "en- -en" в enlighten и "em- -en" в embolden. В по-старата употреба на езика обаче сегашно причастие (present participle) може да се образува с помощта на циркумфикса "a- -ing": "a- -ing" в a-flying и "a- -ing" в a-caroling. Те се пишат с начални и крайни тирета, както е показано в примерите по-горе. 

- 5. Окончания 

(Endings). В английски език няма много на брой окончания, но всяко от тях носи важно граматическо значение. Лесно ще усвоите простите правила за използване на окончанията -ing, -s, -es, -ed в английските думи. Английският принадлежи към категорията на аналитичните езици: граматическите връзки в него се изразяват не чрез промяна на думата и добавяне към нея на различни морфеми (представки, наставки, окончания), а чрез използване на различни служебни думи - предлози, модални и спомагателни глаголи. И следователно няма толкова много окончания, като основните са само три: -s (-es), -ed и -ing. Повече за английските окончения четете тук...

Флексия (inflection).

Английска флексия (от лат. flexio - сгъване, преход) е словоизменителен афикс, част от словоформата, изразяваща граматическо значение. Намаляването на флексията в английския език е довело до установяване на строг ред на думите в изречението. Така, някои думи, без да променят формата си, могат да функционират като различни части на речта. Съществително може да се използва като глагол, наречие като прилагателно и обратно, възможни са и други варианти на взаимна замяна и употреба.

• -I heard her name (глагол) his name (съществително). - Аз я чух да назовава неговото име. Още за английската флексия може да намерите тук...

Морфема (Morpheme).

Английска морфема (от гръцки език: morphe - форма) е минималната езикова единица, имаща значение. Ако думата е най-крупната единица в морфологията, то морфемата е най-малката. При това, при морфемата отсъства позиционна самостоятелност. Тя има външна звукова форма и вътрешно смислово съдържание. Корените, префиксите, суфиксите и окончанията са морфеми. Морфемата е част от думата, има значение, но не може да се използва самостоятелно, извън думата и не носи ударение. Изходна морфема е базовата форма на английската дума, както се изписва в речниците. Например:

• крак – leg (а не крака – legs),
• дърво – tree (а не дървета – trees),
• червей – worm (а не червеи – worm`s) и пр.

Повече подробности за английските морфеми четете тук...

Фонема (Phoneme).

Английска фонема (от гръцки език: phonema - звук) е най-малката единица на звуковия строй на езика, от която се образуват морфемите, думите и изреченията. Подробности за английските фонеми вижте и тук...

Дума (Word).

Английската дума е съставна част от речта в английската морфология, която се използва в изречението и служи за изразяване на определено самостоятелно понятие. Думите имат смисъл, могат да се употребяват самостоятелно и носят ударение (не повече от едно). Да дадат точно определение на понятието "дума" (основния предмет на морфологията) не могат даже опитните езиковеди, понеже определенията ще бъдат различни за различните езици. Що се касае до английската дума, може би най-добре е да се каже, че тя е минималната езикова единица, която притежава позиционна самостоятелност.

И наистина, думата в английски език може да заема различни позиции в изречението и е най-малката езикова единица, която може да съществува самостоятелно. Думите в изречението са подвижни, могат да заемат различни позиции. Те са хем най-малките синтактически функционални единици, хем най-големите морфологични единици. Доста повече подробности за особеностите на английските думи има в тази тема ...

Морфологията изучава думите като съставни части на речта.

В английски език са отличават следните части на речта:

• - Съществително име (the noun) - части от речта, обозначаващи предмет: boy (момче), courage (смелост), news (новини).
• - Прилагателно име (the adjective) - част от речта, употребяваща се за да обозначи признак на даден предмет: large (голям, огромен), simple (прост), old-fashioned (старомоден).
• - Глагол (the verb) – част от речта, обозначаваща действие и състояние на предмета: to speak (говоря), to come (идвам).
• - Местоимение (the pronoun) - част от речта, употребявана вместо съществително или прилагателно име: Ivan gave Maria a book. She took it. (Иван дава книга на Мария. Тя я взема.)
• - Числително име (the numeral) - част от речта, която обозначава количеството на предметите или техния ред на изброяване: three («три» – количествено числително), thirty («тридесети» — редно числително).
• - Наречие (the adverb) – част от речта, обозначаваща признак на действие или предмет: seldom (рядко), still (все още), slowly (бавно), warmly (топло).
• - Междуметие (Interjection)
• - Съюз (the conjunction) – служебна дума, служеща да свързване на думите в просто или сложно изречение: and (и), but (но, а) и др.
• - Предлог (the preposition) – служебна дума, стояща пред съществително или местоимение: on (на, в), in (в, през), from (от) и др.

Частите на речта могат да се разделят на:

• - Служебни думи (съюзи, предлози, членове) - изразяват различни отношения между частите на изречението и между изреченията, но нямат самостоятелно значение. Служебни думи могат да бъдат също и някои от спомагателните глаголи, участващи в образуването на сложни глаголни форми
• - Самостоятелни думи (съществителни, прилагателни, глаголи, местоимения, числителни, наречия).
• - Междуметията (думи, изразяващи чувства, но без да ги назовават) не са нито служебни, нито самостоятелни думи, поради тяхното специфично значение и роля в изречението.

Това са основните моменти, залегнали в предмета на английска морфология (English morphology), касаещи основно структурата на английските думи.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------