Заповедни или повелителни изречения | dLambow

Заповедни или повелителни изречения (Imperative Sentences)

 

Повелително изречение (Imperative Sentence)

Подбудителното изречение е единия от двата вида подбудителни изречения (Hortatory Sentences), като другият са възклицателните изречения. Можем да кажем, че то изпълнява ролята на изходящо действие - подлогът казва на някого какво да прави, докато при възклицателните изречения е обратното - някой или нещо друго въздейства на подлога и той е развълнуван от това.

• Will you give me that book? - Ще ми подадеш ли тази книга?
• Do be quick! - Хайде, побързай!
• Close the door, won't you? - Би ли затворил вратата?

Повелително изречение

Така става ясно, че повелителните изречения изразяват един широк диапазон от желания, от заповед до молба, като подбуждат някой друг да свърши нещо или да извърши някакво действие. Обикновено, повелителното изречение започва със смисловия глагол, без частицата "to". Например:

• Open the book, please. – Отворете книгата, моля.

Тъй като подлога "you" (ти, вие, Вие) в повелителните изречения не се използва (но се подразбира), а ние винаги се обръщаме към второ лице когато изразяваме заповед или молба, то в зависимост от ситуацията, можем да превеждаме или като "отвори" или като "отворете". Думата "please" - "моля" може да се намира както в началото, така и в края на изречението. Ако е в края, отделяме я със запетая. Ако е в началото - няма запетая.

Състав на повелителните изречения

Както и в български език, повелителните изречения могат да са съставени от сказуемо, изразено с глагол в повелителна форма или от сказуемо с отнасящите се към него думи. Често започват с глагол (нулев подлог - "You").

• Write! - Пишете! Пиши!
• Don't talk! - He разговаряйте!
• Tell me all about it. - Разкажи ми всичко за това.
• Don't look at me like that! - Не ме гледай по този начин!

Форма на повелителното изречение

По своята форма, повелителното изречение може да бъде:

Положително (affirmative)

• Do write to me! - Пиши ми!

 

Орицателно (negative).

• Negating an Imperative Sentence - отрицателно повелително изречение с частицата "не",
• Don't wait for my answer. - Не очаквай да ти отговоря.

 

Въпросително (interrogative).

• Can you park nearby?  - Може ли да паркираш наблизо?

 

"Let`s" или "Let" изречения.

В английски език има една специфична група повелителни изречения, започващи с "Let`s" или "Let" - "хайде". В изреченията с "let`s" това се разшифрова като "let us" - "хайде ние". Следва инфинитив без частицата "to".

• - Let`s play piano. Хайде да посвирим на пиано.
• - Let`s dance, shall we? - Хайде да потанцуваме.

Има и изречения само с "let".

• Let her come in. - Нека тя да влиза.
•  

Видове повелителни изречения

 

Забрана - Prohibition.

• - Stop! - Спри!

 

Заповеди - Command.

• - Get out of my way! - Пази се от пътя ми!
• - Stop! - Спри!
• - Go. - Върви.
• - Hurry! - Побързай!

 

Молби - Requests.

• - Close the window, will you? -Би ли затворил прозореца?

 

Покани - Invitations.

• - Let’s throw a party! - Хайде да направим парти (забава)!

 

Предупреждения - Warnings.

• - Don't wait for my answer. - Не очаквай отговор от мен.

 

Предложения - Suggestions.

• - Enjoy some fresh strawberries. - Насладете се на пресни ягоди.

 

Съвети - Advices.

• - Don't listen him, Kate. - Не го слушай, Кейт!

Препинателни знаци.

Обикновено, в края на повелителното изречение се използва удивителна или точка, като препинателен знак.

Това е основната информация по темата за заповедните или повелителни изречения (Imperative Sentences), тяхната структура, състав, форма и разновидности, придлружени с подходящи примери за използване в английски език.

----------------

Относителни местоимения | dLambow

 (Relative Pronouns)

Относителни местоимения в английски език

Относителни местоимения в английски език
Who	[ huː ]	който (за човек)
Which	[ wɪʧ ]	който (за вещ)
That	[ ðæt ]	който
Whose	[ huːz ]	чийто
Whom	[ huːm ]	на когото
Which	[ wɪʧ ]	който
Whom	[ huːm ]	на когото
Why	[ waɪ ]	защото
When	[ wɛn ]	когато
Where	[ weə ]	където
Whoever	[ huːˈɛvə ]	който и да е
Whomever	[ huːmˈɛvə ]	на който и да е
Whichever	[ wɪʧˈɛvə ]	което и да е

 

Относителните местоимения са думи, които въвеждат изрази (clauses), които описват съществителни или местоимения, споменати по-рано, независимо дали са:

• - хора,
• - места,
• - неща,
• - животни или
• - идеи. 

Относителни местоимения са:

• - who,
• - which,
• - that,
• - where,
• - when,
• - whose. 

Например за относително местоимение в изречение:

• - He is the man who saved me. - Той е мъжа, който ме спаси.

 

Английско относително местоимение

Една от групите на английските местоимения (English Pronouns) са относителните местоимения (Relative Pronouns), които на външен вид доста приличат на въпросителните + "that", но изпълняват други функции в английското изречение.

Относителни местоимения (Relative Pronouns)

Ето примери с въпросително и относително местоимение, за да се установи разликата:

• Who is absent today? - Кой отсъства днес? (въпросително)
• I don't know who is absent today. - Аз не знам кой отсъства днес. (относително)

 

В следните примерни изречения относителните местоимения се използват, за да определят предшестващо съществително

• This is the pen which (that) I found. - Това е писалката, която намерих.
• This is the place where I was born. - Това е мястото, където съм роден.
• This is the month when they go on holiday. - Това е месеца, в който те отиват на почивка.
• She is the woman whose son is a burglar. - Това е жената, чийто син е крадец.

По този начин, относителното местоимение въвежда изрази (clauses), които описват съществително или местоимение. Независимо, че относителните местоимения не се променят по род и число, те зависят от определяемия обект. 

Например, ако искаме да определим човек, използваме местоимението "who".

• The professor who wrote the textbook is teaching the class. - Професорът, който написа учебника, преподава на класа.
• He is the man who saved me. - Той е мъжа, който ме спаси.

Списък на относителните местоимения

Това е списъка на най-често използваните английски относителни местоимения:

• who - който (за човек)
• which / that - който (за неодушевен предмет, вещ)
• where - къде, където (за място)
• when - кога, когато (за време)
• whose - чийто, на когото (принадлежност)
• that - който.

Значения на някои относителни местоимения

По-горе вече уточнихме списъка с основните относителни местоимения. Те свързват подчинено изречение с главното, като при това се различават от съюзите по това, че представляват част от подчиненото изречение.

• I know the lecturer who will make today’s report. (“who” служи като подлог за подчиненото изречение) - Аз познавам лектора, който ще прави (изнася, чете) днешния доклад.

 

Местоимението "Who".

"Who" обозначава хора.

• This is the engineer who has designed the new engine. - Това е инженера, който проектира новия двигател.

Местоимението "Whose".

"Whose" отразява принадлежност към одушевени предмети.

• Do you remember the man whose car was stolen yesterday? - Помниш ли човека, чиято кола откраднаха вчера?

Местоимението "Which".

"Which" се отнася до неодушевени предмети.

• He showed me the museum which was founded 400 years ago. - Той ми показа музея, който е основан преди 400 години.

Местоимението "That".

Относителното местоимение "that" не е въпросителна дума (за разлика от останалите в групата) и се отнася както за одушевени, така и за неодушевени предмети.

• This is the apple tree that (which) I’ve grown myself. - Това е ябълковото дърво, което аз сам отгледах.
• This is the man that (whom) I fired yesterday. - Това е човека, който уволних вчера.

Това е основната информация по темата за относителните местоимения (Relative Pronouns), техните видове, разновидности, функциите, които изпълняват в изречението и някои особености в английски език при тяхната употреба.

----------------

Въпросителни местоимения | dLambow

 

Въпросителни местоимения (WH-words - Interrogative Pronouns) в английски език

 

Таблица на английските въпросителните местоимения (WH-words - Interrogative Pronouns)
who?	[ huː? ]	кой?
whom?	[ huːm? ]	на кого?, кому?
which?	[ wɪʧ? ]	кой от тях?
what?	[ wɒt? ]	какво?, какъв?
where?	[ weə? ]	къде?
when?	[ wɛn? ]	кога?
whose?	[ huːz? ]	чий?
why?	[ waɪ? ]	защо?
whoever?	[ huːˈɛvə? ]	който и да е
whatever?	[ wɒtˈɛvə? ]	каквото и да е
whichever?	[ wɪʧˈɛvə? ]	което и да е

 

Въпросително местоимение (Interrogative Pronoun)

Завършващата група на английските местоимения (English Pronouns) са въпросителните местоимения (Interrogative Pronouns), които на външен вид доста приличат на относителните, но изпълняват други функции в английското изречение. Те обозначават неизвестни за питащия лица и предмети, които трябва да бъдат назовани в отговора на въпросите.

• Which is the best one to choose? - Кой е най-добрия да си избера?
• What is your destination? - Какво е твоето направление?
• Who asked the question? - Кой задава въпроса?

Тези местоимения са известни още с наименованието си "въпросителни думи" - "WH-words" или встъпителни въпроси - introduce questions. 

Въпросително местоимение (Interrogative Pronoun)

Списък на въпросителните местоимения (WH-words)

Кои са въпросителните местоимения (Interrogative Pronouns - WH-words) и как се използват в английски език? Има доста въпросителни местоимения (WH-words), но най-разпространените от тях са следните:

• who? - кой?,
• whom? - на кого?, кому?,
• which? - кой от тях?,
• what? - какво?, какъв?,
• where? - къде?,
• when? - кога?,
• whose? - чий?,
• why? - защо?,
• whoever? - който и,
• whatever? - каквото и,
• whichever? - което и.

Функции на въпросителните думи (introduce questions)

Основната функция на въпросителните местоимения е да образуват въпросителни изречения под формата на специални въпроси, но също така въпросителните думи изпълняват ролята на подлог, прилагателно или допълнение с предлог в края си. Ето някои примери:

• Who is your brother? - Кой е брат ти? (подлог)
• Which seat is yours? - Кое място е твоето? (прилагателно)
• What is the book about? - За какво е книгата? (допълнение)

Има случаи, в които въпросително местоимение може да послужи като именна част на сказуемо, като в известната пословица:

• Tell me who your friends are and I'll tell you who you are. - Кажи ми кои са твоите приятели и аз ще ти кажа какъв си ти.

Някои особености на въпросителните местоимения

 

Who - Whom

От всички въпросителни местоимения, само "who" има официално звучаща форма за обектен падеж "whom", но в разговорната английска реч нейното използване не е задължително.

• Who / Whom did you invite for your birthday? - Кого си поканил за своя рожден ден?

 

Which - What

Местоимението "which", за разлика от "what", предполага избор измежду ограничен брой лица или предмети.

• I’d paint my room in blue or yellow. Which of the colours do you like more? - Аз бих боядисал стаята си в синьо или жълто. Кой от тези два цвята харесваш повече?
• I have no idea what colour to use in my room. What colours do you like? - Нямам идея с какъв цвят да боядисам стаята си. Ти какви цветове харесваш?

Whoever, Whichever и Whatever

Местоименията "whoever", "whichever" и "whatever", включени във въпросителни изречения, придават чувствата на изумление или негодувание.

• Whatever is this thing on the floor? - Какво е това нещо на пода?

Това е основната информация по темата за въпросителни местоимения (WH-words - Interrogative Pronouns), техните видове, разновидности, функциите, които изпълняват в изречението и някои особености в английски език при тяхната употреба.

----------------

Инфинитив във функцията на подлог | dLambow

Инфинитив във функцията на подлог (Infinitiv as a subject)

 

Инфинитив (English Infinitive)

Английският инфинитив (English Infinitive) е една от неличните форми на глагола (другите са герундий и причастие), която изразява действие, но без да посочва число, лице и наклонение. На български - това е неопределена форма на глагола. Инфинитивът притежава признаци на съществително и на глагол.

Инфинитив като подлог

Като съществително, инфинитива може да изпълнява в изречението функциите на подлог, допълнение, именна част на съставно именно сказуемо.

• Maria closed her eyes and tried not to think. - Мария затвори очите си и се опитваше да не мисли.
• Quickly she dressed, and went into the other room to prepare their breakfast. - Тя бързо се облече и отиде в другата стая, за да приготви тяхната закуска.

Инфинитив във функцията на подлог (Infinitiv as a subject).

Една от функциите, които може да изпълнява инфинитива в английското изречение, е тази на подлог, като в този случай обикновено стои в началото на изречението.

• То see means to believe. - Да виждаш, означава да повярваш.
• То skate is pleasant. - Пързалянето на кънки е приятно.
• To read is a great pleasure. - Четенето е голямо удоволствие.
• То swim in the lake was pleasant. - Плуването в езерото беше приятно.

Инфинитивът, използван като подлог, може да се превежда на български език с неопределена форма на глагола или като съществително.

• То think of it helps me to be merry. - Мисленето за това ми помогна да съм весел.
• To smoke is harmful. - Пушенето е вредно. = Да се пуши е вредно.
• To live is to struggle. - Да живееш, означава да се бориш. Живота е борба.
• То smoke is bad for health. - Пушенето е вредно за здравето.

Понякога, инфинитива използван за подлог, стои след сказуемото. В този случай изречението започва с формалния подлог "it".

• It is strange to speak to him about it. - Странно е да се говори с него за това.
• It's time to go home.— Време е да си ходим в къщи.

Това е основната информация по темата за използването на инфинитив във функцията на подлог (Infinitiv as a subject) в английското изречение.

----------------

Присъединителни части на изречението | dLambow

 

Присъединителни части на изречението

 

Свързващи думи (Linking words)
1.	даже	even	[ ˈiːvən ]
2.	особено	especially	[ ɪsˈpɛʃəli ]
3.	което означава че	which means that	[ wɪʧ miːnz ðæt ]
4.	например	for example	[ fɔːr ɪɡˈzɑːmpl ]
5.	в това число, включително	including	[ ɪnˈkluːdɪŋ ]
6.	при това, нещо повече	moreover	[ mɔːˈrəʊvə ]
7.	по този начин	in this way	[ ɪn ðɪs weɪ ]
8.	в значение на	in the meaning of	[ ɪn ðə ˈmiːnɪŋ ɒv ]
9.	не само	not only	[ nɒt ˈəʊnli ]
10.	въобще	at all	[ æt ɔːl ]

 

Joining parts of the sentence

Английският синтаксис се занимава със структурата, с допълнителни елементи, главните, второстепенни части на изречението (Parts of the sentence).

Присъединителни части на изречението

В присъединителните части на простото английско изречение (Joining parts of the sentence), интонационно и по смисъл се отделят части, които имат значение за

• - уточняване,
• - поясняване и
• - присъединяване,

които като цяло са допълнителни съобщения, сведения, разяснения или забележки, възникващи попътно във връзка със съдържанието на основното изказване.

В тези случаи се използват най-често запетая и по-рядко с тире, като препинателни знаци за тяхното отделяне от присъединяваните части, за които се отнасят.

Свързващи думи за присъединителните части

Освен с препинателните знаци, свързващите части на изречението имат особени свързващи думи, които са характерни за функциите им, като:

• даже - even, 
• особено - especially, 
• което означава че - which means that, 
• например - for example, 
• в това число, включително - including, 
• при това, нещо повече - moreover, 
• по този начин - in this way, 
• в значение на - in the meaning of, 
• не само - not only, 
• въобще - at all и др п. 

 Ако присъединителна част на изречението започва с уводна дума (например, в частност, даже...), то запетая след уводната дума не се поставя. Но се използва по-продължителна пауза. Това е основната информация по темата за присъединителни части в състава на английското изречение (Joining parts of the sentence), тяхното значение и свързващите ги думи към останалите части на изречението.

----------------

Утвърдително изречение | dLambow

Утвърдителни изречения в английски език (Affirmative Sentences)

 

Утвърдително изречение (Affirmative Sentence)

Както вече стана дума, простото разказно английско изречение (Simple Declarative Sentence) има две разновидности - утвърдителна и отрицателна, като утвърдителната форма е характерна за преобладаващата част от разказните изречения в английски език. Понякога определението за утвърдително изречение е, че ако то не е отрицателно разказно изречение, значи е утвърдително, като по този начин, в лингвистиката и граматиката, утвърдителните и отрицателните форми се противопоставят.

• It is dark. - Тъмно е.
• I am hugry. - Аз съм гладен.
• A pen is on the table. - Писалката е на масата.

Утвърдително изречение

Тези форми могат да се прилагат не само към цели изречения, но и към изрази и фрази или други фрагменти на речта. Като правило, утвърдителните изречения се използват за изразяване на правдивостта на базовото твърдение. В английската граматика, за обозначаване на термина "утвърдително изречение", се използват следните словосъчетания:

• "Affirmative Sentence", 
• "Positive Sentence",
• "Assertive Sentence".

Примери за утвърдителни изречения

Английските утвърдителни разказни изречения покриват целия диапазон от времена и форми. Ето редица примери в това направление с отчитане на времената:

Simple Present

• He writes a letter.

 

Present Continuous

• She is speaking with friends.

 

Present Perfect

• He has written a letter.

 

Simple Past

• She spoke with friends.

 

Past Continuous

• He was written a letter.

 

Past Perfect

• She had spoken with friends.

 

Present Perfect Continuous

• He has been writing a letter.

 

Will-future

• She will speak with friends.

 

Going to-future

• He is going to write a letter.

Утвърдителните разказни изречения трябва добре да се изучат, защото след това те стават основа за изучаването и на другите видове прости английски изречения - отрицателно, въпросително, възклицателно, повелително. Именно по този начин, запознаването с останалите видове изказвания, става най-продуктивно и запомнящо се.

Словоред в утвърдително изречение

Английският език се слави с твърдо установен словоред на своите изречения и това включва задължително присъствие на подлог и сказуемо във всяко изречение. Това са двете главни части на изречението, но към тях се добавят и второстепенните - допълнения, обстоятелства и определения с техните си разновидности. Изключения от установения словоред са допустими само в неформалната разговорна реч.

Общата схема на утвърдителния словоред е следната:

   (1) Подлог - (2) Сказуемо) - (3) Второстепени части на изречението
Ето пример с номерирани части:

• Maria (1) goes (2) to school every day (3).

 

Понякога се говори и за следния порядък:

(0) Второстепенни части на изречението - (1) Подлог - (2) Сказуемо - (3) Второстепени части на изречението

• Every day (1) Maria (2) goes to school (3).

От примерите се вижда, че подлога винаги се намира преди сказуемото, като изключение има само по отношение на изразите "there is" или "there are".

Разгърнат словоред в утвърдително изречение.

Ако представим второстепенните части на изречението в разгърнат вид, то тогава простото разказно утвърдително изречение ще придобие следната схема на построяване:

• 0 място - обстоятелство (не е задължително да го има),
• I място - подлог,
• II място - сказуемо,
• III място - допълнение,
• IV място - обстоятелство,

Пример:

• I saw Peter yesterday.

А сега ще дадем още по-разгърната схема с различни варианти за представителство на едно или други части на изречението. Обърнете внимание, че подлог и сказуемо има във всички примери задължителни. Ще използваме следната номерация за различните части на изречението:

• (1) Подлог
• (2) Сказуемо
• (3) Пряко допълнение
• (4) Косвено допълнение
• (5) Предложно допълнение
• (6) Обстоятелство за начин
• (7) Обстоятелство за място
• (8) Обстоятелство за време

А сега ето и примерите, като след всяка дума е поставен съответния номер на част на изречението:

• She(1) read(2) her mother(4) an article(3)   
• She(1) read(2) an article(3) to her mother(5)   
• We(1) were walking(2) slowly(6) along the street(7) early in the morning(8)
• Early in the morning(8) we(1) were walking(2) slowly(6) along the street(7)   
• I(1) met(2) her(3) there(7) last summer(8)

Това е основната информация по темата с утвърдителното изречение (Affirmative Sentence), неговите времеви разновидности, както и строгия словоред, прилаган в английската граматика.

----------------

Подбудителни изречения | dLambow

 

Подбудителни изречения (Hortatory Sentences) в английски език

 

Видове подбудителни изречения в английски език (Kinds of Hortatory Sentences)
Повелителни изречения (Imperative sentences)
1.	Забрана	Prohibition
2.	Молби	Requests
3.	Покани	Invitations
4.	Предупреждения	Warnings
5.	Предложения	Suggestions
6.	Съвети	Advices
Възклицателни изречения (Exclamatory sentences)
1.	What-възклицание	What-Exclamatory
2.	How-възклицание	How-Exclamatory
3.	Въпросително възклицание	Interrogative- Exclamatory
4.	Извикване, възкликване	Ejaculative
5.	Изненада	Surprise
6.	Възхищение	Admiration

 

 

Английски изрази за подбудителни изречения (Hortatory Sentences)
1.	to get smb	to do smth
2.	to have smb	do smth
3.	to make smb	do smth

 

Подбудително изречение (Hortatory Sentence)

Ако следваме класификацията на простите английски изречения (Simple sentences), това е третия вид - подбудителни изречения (Hortatory Sentence). Има известна бърканица с понятията "подбудителен", "повелителен", "възклицателен", поради което някои хора пишат по темата едно, а имат пред вид друго. Затова нека да изясним терминологията.

• - Подбудителни са всички изречения, които предизвикват някаква емоция у някого.
• - Повелителни са случаите когато ние разпореждаме или подканяме някой друг да свърши нещо (изходяща емоция).
• - Възклицателни са изреченията, в които изразява емоция затова, че някой друг е накарал нас да се развълнуваме (входяща емоция).

Подбудително изречение

Видове подбудителни изречения (Kinds of Hortatory Sentences)

За да придобием възможно най-ясна представа за разнообразието от подбудителни изречения, най-добре да ги дадем в една подредена класификация, като имаме предвид, че те са два основни вида - повелителни и възклицателни, и всеки от тях са подразделя на още подвидове. Ето класификацията:

Повелителни изречения (Imperative sentences):

• Забрана - Prohibition,
• Молби - Requests,
• Покани - Invitations,
• Предупреждения - Warnings,
• Предложения - Suggestions,
• Съвети - Advices.

Възклицателни изречения (Exclamatory sentences):

• What-възклицание - What-Exclamatory,
• How-възклицание - How-Exclamatory,
• Въпросително възклицание - Interrogative-Exclamatory,
• Извикване, възкликване - Ejaculative,
• Изненада - Surprise,
• Възхищение - Admiration.

Повелителните и възклицателните изречения ще ги разгледаме в подробности в самостоятелни теми.

Какво е подбудително изречение (Hortatory Sentence)?

Всяко подбудително изречение съдържа в себе си израз на някаква емоция, възбуда, напрежение, възхищение и др. подобни. То или приканва да се извърши някакво действие или реагира емоционално на извършването на някакво действие. Признак за такова изречение е особената повелителна или възклицателна интонация. Съдържанието им може да бъде най различно - заповед, молба, предупреждение, протест, заплаха, възхищение, учудване, призив, покана, съвет, изненада и т.н.

Обикновено се използва глагол в повелително наклонение. Друг признак за разпознаване е наличието на удивителна (възклицателен знак) в края (а понякога и в средата) на изречението. Често в подбудителните изречения няма подлог (нулев подлог) но при всички случаи, той трябва да се подразбира. Ето примери:

• Don’t forget the rule! - Не забравяй правилото!
• Close the door. - Затвори вратата.
• Take your sit. - Би ли седнал? Седни!
• Take off your hat! - Свали си шапката!
• Let’s go to the disco! - Да отидем на дискотека!
• The river is rising! - Реката приижда (се повдига)!
• I can’t wait for the party! - Не мога да чакам за партито!
• Please don’t go! - Моля ти се, не отивай!

Формула на подбудителното изречение

                                    (1) verb - (2) object - (3) modifier

 

Verb — действие

Отговаря на въпроса, какво трябва да направи този, към когото се обръщаме или каква емоция предизвиква у нас някакво събитие.

Object — получател на действието

Отговаря на въпроса кой, какво, кому, на кого ... е получател или е потърпевш на действието или ситуацията.  

Modifier — обстоятелствата, при които се случват нещата. 

Отговаря на въпроси като как, кога, къде, накъде, защо...? Глаголът в горните случаи обикновено е в проста форма (както е в речниците) и обикновено се състои от една дума, с изключение на фразовите глаголи. В отрицателната форма, отпред се поставя само "do not" (съкратено "don't"), без да се променя останалия словоред.

Подбудителните и разказните изречения са доста различни неща. Затова, в случая, е неуместно да се говори за времена - бъдеще или каквото и да е. Освен това, ако изречението е насочено към второ или към първо лице множествено число, т.е. ако призовава към общи действия, то тогава отпред се поставя израза "let us" или съкратеното "let's" = хайде. Например,

• - Let's go! - Да тръгваме!

Думата "please" е желателно да се поставя винаги, най-добре отпред или в самия край.

Форми на подбудителни изречения в английски език

 

Утвърдителна форма

Утвърдителната форма на подбудителните изречения съдържа повелително наклонение на глагола, което по форма съвпада с инфинитив без частицата "to":

• Listen to me! - Слушайте ме! Чуйте ме!
• Open the door! - Отворете вратата!

 

Отрицателна форма.

Отрицателната форма се образува с помощта на спомагателния глагол "to do" и отрицателната частица"not" (обикновено в съкратена форма - "don't":

• Don't open the window! - Те отваряй прозореца!
• Don't listen to him! - Не го слушайте!

 

Let форма.

За да се изрази подбуда към извършване на действие, обърната към първо и трето лице (съвместно действие) се използва "let форма" на глагола без частицата "to" съчетана със съответното местоимение в обектен падеж или съществително в общ падеж - "Let us" (съкратено - "let's"):

• Let us (let's) go there together. - Хайде да отидем там заедно.
• Let Ivan do it. - Нека Иван да направи това.

Граматични средства за оформяне на подбудителни изречения

Има няколко характерни средства от английската граматика, които намират приложение при съставянето на подбудително изречение.

Подбудителна интонация

Използва се в случаите когато към обикновено разказно, отрицателно или въпросително изречение просто се добави специфична емоционална интонация, без да се променя структурата му.

Сказуемо в повелителна форма.

Постига се чрез промяна във формата на сказуемото, като се използва повелителна форма, инфинитив, условно наклонение в съчетание със съответната подбудителна интонация.

Особени подбудителни частици.

Ефекта може да се постигне и чрез използването на особени частици, внасящи подбудителен оттенък в изречението (вижте темата за частиците).

Характерни английски подбудителни изрази

Има цяла една поредица характерни английски изрази с подбудителен характер, които са се утвърдили в говорния език и обикновено (но не винаги) започват с глаголите

• get,
• have,
• make

в минало време. Тези подбудителни глаголи изразяват молба, убеждение, принуждение. Ето някои от тях, придружени с примери:

to get smb - to do smth

със значение карам или убеждавам някого да направи нещо.

• Ivan got Maria to clean up the kitchen. - Иван кара Мария да почисти кухнята.

to have smb или do smth

със значение, че молим някого да свърши нещо.

• Maria had Ivan vacuum the carpets. Мария моли Иван да почисти килима (с прахосмукачка).

to make smb или do smth

със значение да принудим някого да извърши нещо.

• I made both of them take a break from the housework. - Аз ги заставям и двамата да преустановят работа по къщата.

Това е основната информация по темата за подбудителните изречения (Hortatory Sentences), техните разновидности и особености при използването им в английски език, придружени с конкретни и характерни примери.

----------------

Подложно подчинено изречение | dLambow

Подложно подчинено изречение (Subject Clauses)

 

Подложно изречение

Подчиненото подложно изречение (Subject Clauses) е е част от състава на сложно подчинените изречения, което изпълняват функцията на подлог и отговаря на въпросите "who?" - кой? или "what?" - какво? Мястото му обикновено е след сказуемото, като в този случай главното изречение започва с формалния подлог "it".

• It is important that the letter should be sent today. - Важно е писмото да бъде изпратено днес.
• It is strange that he should have said that. - Странно е, че той го е казал това.

Подложно изречение

При отсъствие на въвеждащо "it", подложното изречение винаги стои пред сказуемото в главното изречение.

• What you don’t understand is that he’ll never agree to this plan. - Това, което ти не разбираш, е че той никога няма да се съгласи с този план.
• Who saved his life remained unknown. - Кой му спаси живота, остана неизвестно.

Присъединяване на подложно изречение.

Подчинените подложни изречения се присъединяват към главното с помощта на:

Съединителни местоимения

• what,
• who,
• whom,
• which,
• whose.

При наличието на съединително местоимение "what", въвеждащо "it" не се използва. Например:

• What’s worrying me now is the state of her health. - Това, което ме безпокои сега, е състоянието на нейното здраве.

По функции, именното подчинено изречение в английски език, изпълнява функции, които са аналогични на съществителното име:

• What I believe is none of your business. - Какво вярвам аз, не е твоя работа.

Съединителни наречия

• when,
• where,
• how,
• why.

Например:

• Why he did not come is still not known. - Защо той не дойде, за сега не е ясно.

Някои съюзи, като

• that,
• whether,
• if.

Например:

• Whether he’ll agree is another question. - Дали той ще се съгласи, това е друг въпрос.

В тези случаи, когато се използва съюза "that", това става само с въвеждащо "it".

• Is it true that you’re going away? - Вярно ли е, че Вие заминавате?

Подчинени предложни изречения, започващи със съюзите "whether" или "if", трябва да се различават от подчинените изречения за време и условия. За разлика от последните, в подложните изречения, сказуемото може да бъде изразено с глагол във всяко от бъдещите времена:

• When I shall come back is hard to say. - Кога ще се върна, е трудно да се каже.
• If I shall come back is hard to to say. - Дали ще се върна, е трудно да се каже.

След изразите

• it is necessary,
• it is strange,
• it is important и др.

в подчиненото изречение, започващия със съюза "that" глагол-сказуемо в главното изречение, често се използва в условно наклонение.

Безсъюзно свързване, с въвеждащо "it".

• It is a pity you couldn’t come. - Жалко, че Вие не успяхте да дойдете.

Това е основната информация по темата за подложно подчинено изречение (Subject Clauses), неговата роля в сложно подчинените изречения, както и за функциите, които изпълнява в английски език.

----------------

Просто разказно изречение | dLambow

 

Прости разказни изречения (Simple Declarative Sentences)

 

Разказно изречение (Declarative Sentence)

Едно от простите английски изречения е разказното изречение (Declarative Sentence), с помощта на което се заявява някаква информация или идея. Точка е пунктуационния знак, който се използва в неговия край.

Разказно изречение

Различни съчинения, доклади, разкази са почти изцяло съставени с този вид разказни изречения. Ето някои примери:

• He read an atricle to his friend. - Той чете доклад на приятеля си.
• The concert begins in two hours. - Концерта започва след два часа.
• July 4th is Independence Day. Четвърти юли е денят на независимостта.
• They were walking slowly along the river. - Те де разхождаха бавно покрай реката.

Словоред в разказните изречения

Характерна черта на английските разказни утвърдителни изречения е техния прав словоред, което има голямо значение в съвременния английски език, поради слабо представената морфологична система на езика. Поради това, често части на изречението се разпознават като такива само благодарение на тяхното място в изречението.

• Declarative (определение) sentences (подлог) make (сказуемо) a statement (пряко допълнение). - Разказното изречение прави изявление.

Обичайният словоред в разказно изречение е следния:

• - подлог - заемащ първо място,
• - сказуемо - на второ място,
• - допълнение - пряко или косвено (предложно и безпредложно),
• - обстоятелствено пояснение - в края на изречението, за различни обстоятелства (време, място, причина, следствие ...),
• - определение - без постоянно място, може да е на различни позиции.

Ето нагледен пример:

• I (подлог) met (сказуемо) him (пряко допълнение) in the morning (обстоятелство за време). - Аз го срещнах сутринта.

 

Следователно, формулата на едно обикновено разказно изречение е следната:

Подлог (1) + Сказуемо (2) + Допълнение (3) + Обстоятелство (4)

• He (1) watches (2) TV-set (3) in the evening (4). - Той гледа телевизия вечер.

Възможни са и редица вариации на тази формула, понеже някои обстоятелствени пояснения и определенията могат да заемат различни, не постоянни позиции в изречението.

Форми на разказното изречение (Forms of Declarative Sentences).

В английски език се използват две основни форми на разказно изречение:

Утвърдителна форма (Affirmative Form).

Утвърдителни изречения се използват в качеството им на прости утвърждения на определена информация, факти, изявления. Повечето изречения са от този вид.

• I like to read books. - Аз обичам да чета книги.
• Maria is dancing – Мария танцува.

 

Отрицателна форма (Negatve Form).

В отрицателните разказни изречения словореда е почти същия, с тази разлика, че пред сказуемото се използва отрицателната частица "no" или "not", като, естествено, целта им е да се отрече някаква информация, събитие или идея.

• Peter isn’t at home – Петър не е в къщи.
• I am not composing a letter. - Аз не пиша писмо.

Това е основната информация по темата за просто разказно изречение (Simple Declarative Sentence), неговото значение, словоред и видове в английски език, придружени с конкретни примери за употребата му в различните ситуации.

----------------

Неразпространено просто изречение | dLambow

Неразпространени прости изречения (Unextended Simple Sentences)

 

Неразпространено изречение (Unextended Sentences)

Простите изречения в английски език са два вида - такива, които включват в себе си само граматичната основа - подлог и сказуемо (наричат се неразпространени изречения - Unextended Sentences) и такива, които освен основата включват в себе си и други части на изречението - допълнение, определение, обстоятелство (наричат се разпространени изречения - Extended Sentences).

• The sky is clear. – Небето е ясно.
• The truck has stuck. – Камионът е заседнал.
• Open the book. – Отворете книгата.

Неразпространено изречение

Следователно, неразпространените прости изречения са съставени само от главни части на английското изречение - подлог и сказуемо.

• The car (подлог) stopped (сказуемо). - Колата спря.
• Ivan (подлог) is laughing (сказуемо). – Иван се смее.
• George (подлог) has come (сказуемо). – Георги дойде.
• The plate (подлог) is broken (сказуемо). – Чинията е счупена.

Използване на неразпространените прости изречения

Това е възможно най-простия и икономичен вид изречение, който позволява да се разбере най-ясно по какъв начин е построено английското изречение като базова конструкция.

• Anna is sleeping. - Ана спи.

Подлогът е "Ann", а сказуемото"sleeping". Това е типичен пример за неразпространено просто изречение, като се спазва основното граматично правило в английски език - за да е пълноценно изречението, то трябва да съдържа и подлог и сказуемо, а освен това - подлога трябва да е преди сказуемото.

• The Moon doesn`t shine. – Луната не свети.
• The car (подлог) stopped (сказуемо). – Колата спря.
• The sun (подлог) is shining (сказуемо). – Слънцето свети.

Това е основната информация по темата за неразпространено просто изречение (Unextended Simple Sentences), неговия състав и значението му в английски език.

----------------

Възвратни въпроси с опашка | dLambow

Възвратни въпроси с опашка (Reflexive questions)

 

Възвратен въпрос (Reflexive questions) или въпрос с опашка

Терминът "възвратен въпрос" - "Reflexive questions" не е много популярен сред изучаващите английски език. Но всъщност, тази формулировка е позната от училище и на всеки ученик е известна основната особеност или разновидност на този вид английски въпроси, а именно, че ако в утвърждението има отрицание, то в опашката го няма или обратното. Ето примери:

Възвратен въпрос

• Parents want their children to make good grades, don’t they? - Родителите искат техните деца да носят добри оценки, нали?
• Parents don’t want their children to behave unwell, do they? - Родителите не искат техните деца да се справят (в училище) зле, нали?

Случаи на използване на възвратни въпроси с опашка

Още повече, че във възвратните въпроси (Reflexive questions) има и момент, който не е свързан с наличието или отсъствието на отрицание в главното изречение. Този момент е самата структура на главното изречение, в която има доста подводни камъни (както може да се очаква, всяко правило в английски език е съпроводено и с много изключения, понякога - толкова много, че единствения начин да се научат си остава упоритата и многостранна практика). Сега, да разгледаме особеностите с конкретни примери:

Първи случай.

• He has to do it himself, doesn’t he? - Той трябва да го прави това сам, нали?
• He has two cats, doesn’t he? - Той има две котки, нали?
• He has got two cats, hasn’t he? - Той притежава две котки, нали?

 

Втори случай.

• Somebody (Everyone, Someone) knows it, don’t they? - Всеки знае това, нали?

 

Трети случай.

• Nobody  knows it, do they? - Никой не знае това, нали? със значение на "No one" - "нито един".

 

Четвърти случай.

(Hardly, Seldom, Scarcely, Little, Barely, Few) + положительный вопрос. Пример:

• You hardly know him, do you? - Ти едва ли го познаваш, нали?

 

Пети случай.

I am…, aren’t I / am I not?  Примери:

• I am right, aren’t I? - Прав съм, нали?
• I am right, am I not? - Прав съм, нали?

Шести случай.

Let’s …., shall we? Примери:

• Let’s go to the beach, shall we? - Ще ходим на плаж, нали?
• Let’s go to the beach, will you? - Ще ходиш на плаж, нали?
• Let’s go to the beach, would you? - Би отишъл на плаж, нали?
• Let’s go to the beach, can you? - Можеш да отидеш на плаж, нали?

 

Седми случай.

Молба да се направи нещо + ", can't you?" или ", could you?" Примери:

• Help me, will you? - Ще ми помогнеш, нали?
• Shut up, can’t you? - Млъкни, не можеш ли?

 

Осми случай.

Молба да НЕ се върши нещо + ", will you?" Пример:

• Don’t forget, will you? - Няма да забравиш, нали?

 

Девети случай.

Молба или запитване за информация = отрицателно изречение + положителен въпрос. Примери:

• You haven’t seen my pen, have you? – Дали не си виждал писалката ме?
• You couldn’t lend me a dollar, could you? – Можеш ли да ми дадеш един долар на заем?

 

Десети случай.

• There are two pens on the table, aren't there? - Има две писалки на масата, нали?

 

Единадесети случай.

• This is Mr. Ivanova, isn’t it? - Това е г-жа Иванова, нали?

 

Дванадесети случай.

• There used to be a lot of cafes in the down, didn’t there? - Това трябва да е много кафе в долината, нали?

Накрая, имайте предвид, че отрицателно изречение не е само това, които съдържа отрицателна частица - "not / no". Такива са и изреченията, които съдържат думи с отрицателно значение. Тогава и след такива изречения може да се добави възвратен въпрос (въпрос с опашка). Ето някои от тези думи - (the) only, refuse, doubt, against, without, unable, unlikely - плюс думите от случаи три и четири. Това е основната информация по темата за възвратни въпроси с опашка (Reflexive questions) и случаите за използването им.

----------------

Уточняващи части на изречението | dLambow

 

Уточняващи части на изречението (Specifying parts of the sentence)

 

Уточняващи думи Уточняващи части на изречението (Specifying parts of the sentence)
1.	близо	near	[ nɪə ]
2.	вероятно	probably	[ ˈprɒbəbli ]
3.	всъщност	in fact	[ ɪn fækt ]
4.	даже	even	[ ˈiːvən ]
5.	далеч	away	[ əˈweɪ ]
6.	дори	even	[ ˈiːvən ]
7.	една	one	[ wʌn ]
8.	значи	so	[ səʊ ]
9.	изобщо	at all	[ æt ɔːl ]
10.	именно	namely	[ ˈneɪmli ]
11.	иначе	otherwise	[ ˈʌðəwaɪz ]
12.	като че ли	it seems like	[ ɪt siːmz laɪk ]
13.	може би	perhaps	[ pəˈhæps ]
14.	навярно	probably	[ ˈprɒbəbli ]
15.	наистина	indeed	[ ɪnˈdiːd ]
16.	например	for example	[ fɔːr ɪɡˈzɑːmpl ]
17.	обаче	however	[ haʊˈɛvə ]
18.	откъм	from	[ frɒm ]
19.	отпред	in front	[ ɪn frʌnt ]
20.	очевидно	obviously	[ ˈɒbvɪəsli ]
21.	още	more	[ mɔː ]
22.	по всяка вероятност	in all likelihood	[ ɪn ɔːl ˈlaɪklɪhʊd ]
23.	по такъв начин	in such a way	[ ɪn sʌʧ ə weɪ ]
24.	почти	almost	[ ˈɔːlməʊst ]
25.	само	only	[ ˈəʊnli ]
26.	следователно	therefore	[ ˈðeəfɔː ]
27.	според мене	in my opinion	[ ɪn maɪ əˈpɪnjən ]
28.	сякаш	as if	[ æz ɪf ]
29.	така да се каже	so to speak	[ səʊ tuː spiːk ]
30.	тогава	then	[ ðɛn ]
31.	тъкмо	exactly	[ ɪɡˈzæktli ]
32.	чак	until	[ ənˈtɪl ]

 

Кои са уточняващи части на изречението?

В английския синтаксис, освен допълнителни елементи, главните и второстепенни части на изречението (Parts of the sentence), интонационно и по смисъл се отделят и редица помощни части на изречението, които имат значение за

• - уточняване,
• - поясняване,
• - присъединяване,
• - включване,
• - изключване,
• - заместване,

и които като цяло са допълнителни съобщения.

Кои са уточняващи части на изречението?

В тези случаи се използват най-често запетая и тире, като препинателни знаци за отделянето им от основното изречение. 

Уточняеми и уточняващи части

При използване на тези елементи на изречението, можем да различим уточняващи и уточняеми негови части. Това са думи и словосъчетания, които се обособяват, като се отделят със запетая в началото или в края на изречението, или се отделят и от двете страни в средата на изречението. Уточняващите части придават по-конкретно значение, тъй като стесняват понятието, предавано на уточняемите части или го ограничават в определена степен. По този начин уточняващите и уточняемите части се отнасят едни към други като: общо - частно, широко - конкретно, родово - видово.

Могат да се уточняват всички части на изречението

Най-често се уточняват обстоятелства за време и място, но също и определения за цвят, размер и т.н. Уточняващите думи и изрази най-често се присъединяват към изречението със съюз или с израза "то ест" - т.е. Често използвани уточняващи думи и изрази са - иначе, така да се каже, тогава, именно, откъм, отпред, почти, далеч, близо и др.п. Това е основната информация по темата за елементите на изречението и уточняващите негови части, които имат добавъчни функции.


Разликата между поясняващите и уточняващите части на изречението се състои в това, че при уточняващите се преминава от по-широко към по-тясно значение на понятието, докато при поясняващите се обозначава едно и също понятие, но казано с други думи. При уточняването имаме преход от по-общо към по-конкретно, от по-широко към по-тясно, от родово към видово, като обикновено уточняващата част следва уточняваната (а не обратното). Пример: "Вчера, в шест часа...".

----------------

Просто сегашно причастие | dLambow

Просто сегашно причастие (Present Participle Simple - Participle I)

 

Причастие I (Participle I).

Причастие I (Participle I) е първия от двата основни вида причастия в английски език (Participles in English)

• - сегашно,
• - минало.

Съответства на нашето причастие за сегашно време, а в някои случаи и на деепричастие за несвършен вид и пълното му наименование на английски език е Present Participle Simple.

Причастие I

Примери:

• Reading – четейки, четящ,
• Resting – почивайки, почиващ,
• Walking - ходейки, ходещ.

Ето и няколко примера в изречения:

• Look at that walking man. - Погледни този ходещ мъж (човек).
• I can’t be serious walking with you in the street. - Аз не мога да бъда сериозен, разхождайки с теб по улицата.

Видове сегашно просто причастие (Present Participle Simple)

Причастие I или причастието за просто сегашно време има две разновидности.

Действителен залог (Active Case).

Причастие I  за сегашно време в действителен залог има проста форма с характерното окончание "-ing". Пример:

• - asking - питащ.

Страдателен залог (Passive Case).

Сегашното причастие в страдателен залог, обаче има сложна форма с "-ing" окончание. Пример:

• - being asked - бидейки питан.

Използване на сегашно причастие

Формата за сегашно причастие Participle I се използва независимо от времето, в което се намира сказуемото в изречението. То изразява само едновременност на действието, изразено с глагола - сказуемо. В английското изречение, причастие I (и двете разновидности - Active и Passive) изпълнява функциите на определение или на обстоятелствено пояснение.

Това е основната информация по темата за просто сегашно причастие (Present Participle Simple) и начините за използването му в английски език, както и за двете му разновидности, които ще разгледаме по-подробно в самостоятелни теми. Разбира се, темата може да се допълни с още примери, които ще спомогнат за доизясняването й.

----------------

Поясняващи части на изречението | dLambow

 

Пояснявани и поясняващи части на изречението (Clarifying parts of the sentence)

Добре е ясно да разберем и разграничим пояснителните части на изречението (Clarifying parts of the sentence), които служат за поясняване на определени думи, фрази или изрази в изказването. В този случай може да се каже, че поясняваните и поясняващите части са тъждествени понятия по съдържание. В класификацията принадлежат към второстепенните части на изречението.

Поясняващи части на изречението

Разлика между поясняващи и уточняващи части.

Разликата между уточняващите и пояснителните части се състои в това, че уточнението е преход от по-широко понятие към по-тясно, а пояснението е обозначаване на едно и също понятие, но казано с други думи. Следователно, пояснителите са втори наименования по отношение на първите, изразяващи по различни причини едно понятие недостатъчно определено и ясно.

Поясняващи съюзи

Често пред пояснителните части се използват думи като пояснителните съюзи: That is, namely, in other words, to put it another way, I mean, really - То ест, именно, а именно, казано с други думи, казано по друг начин, имам предвид, всъщност и др. п. При отсъствието на горните пояснителни думи, разделянето между поясняваните от поясняващите части може да става с тире, вместо със запетая.

Пунктуация при пояснителните части на изречението.

Понякога може да се среща и използването на точка и запетая или даже на двоеточие, като по този начин се цели да се избегне употребата на две тирета. За присъединяване на пояснителна част може да се използва и съюза "или" в неговия смисъл на "т.е." Определенията, носещи характер на пояснения (пред тях могат да се използват някои от изброените по-горе съюзи), се отделят със запетая от поясняваната дума.


Това беше основната информация по темата за поясняващите второстепенни части на английското изречение (Clarifying parts of the sentence), най-често използваните съюзи в тези случаи, както и някои особености на пунктуацията, свързана с тях.

----------------

Видове подлози в английски език | dLambow

Видове подлози - класификация (Kind of Sentence Subjects - Classification)

 

Английски подлог (The English Subject)

За начало на тази класификация е добре да изясним, че английският подлог (Sentence Subject) е една от двете главни части на изречението, заедно със сказуемото. Подлогът най-често се изразява със съществително или лично местоимение, но също и с почти всички останали части на речта, употребявани със значение на съществително, а също и със словосъчетания, фрази и изрази.

Английски подлози

Основна класификация на английските подлози.

За да получим главната структура или конструкция за класификация на подлозите в английски език, можем да го направим в зависимост от характера на подлога в изречението. От този критерий излизат следните видове подлог:

• - личен (personal),
• - неопределено-личен (indefinite-personal),
• - безличен (impersonal).

Начини за изразяване на личен подлог (Personal Subject).

Основа за разгръщане на по-нататъшната класификация на личните подлози ни дават различните начини за изразяването на подлог. Такива са:

• - прост,
• - сложен,
• - съставен.
  

Прост подлог (Simple subject).

Простият подлог е най-често срещания случай в английското изречение. Изразява се най-вече със съществително и местоимение, но и с всяка друга дума, която може да поеме такава роля. Ето някои от разновидностите:

Със съществително.

• Life is beautiful. – Животът е прекрасен

С местоимение.

• We are friends. – Ние сме приятели.

С числително.

• Two are absent. – Двама отсъстват.

С инфинитив.

• To lie is bad. – Да се лъже е лошо.

С герундий.

• Smoking is prohibited. – Пушенето е забранено.

Сложен подлог (Complex subject).

Сложният английски подлог включва в себе си именна група и всяка дума, фраза или израз, които я определят. Например:

• The woman who had stood near us in subway got into a bus. - Жената, която стоеше заедно с нас в метрото, се качи в автобуса.

- woman - ключово съществително,
- the woman who had stood near us in subway - сложен подлог.

Подлог със синтактичен комплекс (с инфинитив, герундий или причастие).

• It was very difficult for him to solve the problem. - За него беше доста трудно да реши проблема. (подлога - It was very difficult for him)

Подлог със словосъчетание.

• Something important was on her mind. - Нещо важно се въртеше в ума й. (подлога - Something important)

Подлог с израз.

• Who can do it is not known. - Този, който може да го извърши, е неизвестен. (подлога - Who can do it).

Съставен подлог (Compound subject).

Съставният английски подлог се състои от две или повече думи или именни групи (фрази, изрази) с техните модификатори, ако имат такива, които се свързват помежду си със свързващи съюзи.

• Ivan, Peter and Stefan swim. - Иван, Петър и Стефан плуват.

Начини за изразяване на неопределено-личен подлог (Indefinite-Personal Subject).

В неопределено личните изречения в английски език се съдържа подлог, обозначаващ неопределено лице. Такъв вид подлози се изразяват с помощта на думи заместители, като местоименията:

• - one,
• - they,
• - you.

Подлог с One.

• One can do it easily. - Някой (човек) може лесно да го направи. = Това е лесно за правене.

Подлог с They.

• They say that a new theatre will soon be built here. - Говори се, че скоро тук ще построят нов театър.

Подлог с You.

• You has to be a fool to believe that! - Трябва да си глупак, за да повярваш на това.

Начини за изразяване на безличен подлог (Impersonal Subject).

Безличен подлог имаме в такова изречение, чийто сказуемо не се отнася нито към личност, нито към предмет или абстрактно понятие. За разлика от български език, където е допустимо безподложно изречение (Играя навън. - без подлога "Аз"), то в английски език подлога е задължителен и затова в подобни изречения има т.н. формален подлог, изразяван най-често с местоимението за 3-то лице единствено число - "it" или с "There", които се поставят в началото на изречението.

Подлог с It.

• It was getting dark. (Hemingway) - Мръкваше.

Подлог с There

• There are no trees there. или There aren’t any trees there. - Там няма (никакви) дървета.

Форми на подлога (Forms of the subject).

Английският подлог е в състояние да бъде реализиран под най-различни форми, като една част от тях (за илюстрация) изброяваме по-долу.

Чрез съществително или фраза със съществително (Noun or Noun phrase).

• The large car stopped outside our house. - Голяма кола спря отвън нашата къща.

Чрез местоимение (pronoun).

• I love you. - Аз те обичам. - Обичам те.

Чрез герундий или фраза с герундий (Gerund or Gerund phrase).

• His constant hammering was annoying. - Неговото постоянно чукане беше обезпокоително.

Чрез ивфинитив с "to" (to-Infinitive or Infinitive phrase).

• To read is easier than to write. - Да четеш е по-лесно, отколкото да пишеш.

Чрез that-фраза (A full that-clause).

• That he had traveled the world was known to everyone. - Това че е обиколил целия свят, е известно на всеки.

Чрез относителен израз (A free relative clause).

• Whatever he did was always of interest. - Каквото и да прави той, това винаги е интересно.

Чрез цитат (A direct quotation).

• I love you is often heard these days. - "Обичам те." е израз, който често се чува тези дни.

Видове английски подлози - пълна класификация.

Личен подлог (Personal Subject).

    Прост подлог (Simple subject).

• Със съществително.
• С местоимение.
• С числително.
• С инфинитив.
• С герундий.

    Сложен подлог (Complex subject).

• Със синтактичен комплекс.
• Със словосъчетание.
• С изречение.

    Съставен подлог (Compound subject).

 
Неопределено-личен подлог (Indefinite-Personal Subject).

• С One.
• С They.
• С You.

Безличен подлог (Impersonal Subject).

• С It.
• С There

Нулев подлог  

Това е основната информация по темата за видовете английски подлози и тяхната класификация (Kind of Sentence Subjects - Classification), според различни признаци, придружени с конкретни примери от обичайната английска реч.

----------------