Translate

---------------------------------------------------------------------------------

14 септември 2014

Интонация | dLambow

 

Интонация - понятие, същност, значение


Какво е интонация?

Интонация (от лат. intonō - произнасям силно; intonatio) е съвкупността от модулационни характеристики на изречението по време на говорене, т.е. звуковите средства на езика, които формират изказването:
  • - тон (мелодия на речта) - осъществява се чрез повишаване или понижаване на гласа в различните фрази;
  • - продължителност на звука;
  • - сила (интензивност) на звука - отразява емоционалното състояние на говорещия,
  • - темп (скорост) на речта - бързият темп на говорене е свойствен за развълнуваната реч, а бавният - на тържествената реч;
  • - паузи - прекъсвания в речта с различна продължителност, които се използват не само за разделяне на речта на фрази и тактове, но и за изразяване на емоциите на говорещия. При липса на паузи между изказванията интонацията е основното средство за интегриране на фонетичните думи в речевите тактове. В съчетание с движението на гласовия тон, паузите често се използват за разграничаване на смисъла на изказванията;
  • - фонационни особености.
  • - различни видове ударения

Като допълнителни съставляващи на интонацията могат да се разглеждат:

  • - тембърът на речта (звуковата окраска, придаваща на речта едни или други емоционални и изразителни нюанси - "весел", "игрив", "мрачен", "ироничен", "съмнение", "вдъхновение" и др.
  • - ритъмът на говорене - редуване на ударени и неударени срички.

Различните интонациите позволяват не само да се направи речта по-малко монотонна, но и да се отделят частите от изказванията едно от друго, да се предаде отношението на говорещия към съобщаваните факти и дори да се разкрият социалните характеристики на човека. Интонацията е фонетично средство, което обединява отделните думи в единна фраза.

Intonation in English
Какво е интонация?

Още определения за интонация

Срещат се много и различни определения за същността на интонацията, като повечето им вариации се изчерпват със следните две:
  • - Интонацията определя тона и маниера (начина) на произношение, изговора, изразяването на чувство от говорещия, отношението му към предмета на речта, особеностите на душевното му състояние.
  • - Интонацията се изразява чрез ритмико-мелодична структура на речта, редуването на покачвания и спадове на тона по време на произношение.
Основна роля в интонацията играе мелодията на речта, а тоналните средства са основните интонационни средства. Интонацията е преди всичко средство за разграничаване на синтактични единици, поради което се разглежда по-подробно и в синтаксиса.

Интонация на гласа

С помощта на интонацията на гласа се разграничават, предават и отразяват:
  • - различните видове изречения,
  • - неутралното и субективното отношение към съдържанието на изказването,
  • - различните нюанси на емоциите.

Количествено-динамичните средства на гласовата интонация включват:

  • - увеличаване или намаляване на силата на звука,
  • - промяна на темпото на отделните речеви мерки.

Компоненти на интонацията

Ролята на интонацията в говоренето е очевидна, особено в ораторското изкуство и актьорската игра. Правилното разделяне на думите в речта, тяхното звучене и въздействие върху публиката са изследвани отдавна, а връзката между емоциите и интонацията е неоспорима.
Към основните интонационни компоненти се отнасят:
  • - ударения - словесни, фразови, логически - служещи като средство за подчертаване на отделни думи в изречението;
  • - паузи,
  • - тембр - бързината или забавянето на речта + паузите между речевите сегменти,
  • - мелодия,
  • - темп на говорене.
Но всички изброени елементи съществуват в единство.

Тембър

Тембърът или тембровите средства на интонацията са различните качества на гласа, които се определят от състоянието на гласните връзки:
  • - неутрален глас,
  • - задъхан глас,
  • - хриплив глас,
  • - напрегнат глас,
  • - писклив глас,
  • - отпуснат глас,
  • - напрегнат глас и т.н.

Мелодия на речта

В тесен смисъл интонацията се разбира като „движение на гласовия тон“ и съвпада с понятието за мелодия на речта. Мелодията на речта служи не само за организиране на фразите, но и за смислово разграничаване. Изказванията, състоящи се от едни и същи думи, могат да имат различни граматически (синтактически) значения в зависмост от тяхната мелодична страна. Т.е. с помощта на понижения и повишения в основния тон на гласа, могат да се изразяват различни цели на изказването:
  • - съобщение;
  • - подбуда към действие;
  • - въпрос;
  • - възклицание;
  • - учудване;
  • - молба;
  • - порицание и др.

Интонационна конструкция

Интонационна конструкция (ИК) е наборът от интонационни характеристики, достатъчни за разграничаване на значенията на изказванията и предаване на такива параметри на изявлението като:
  • - комуникативния тип,
  • - смислово значение на съставните му части,
  • - актуално разчленяване.
Като вид езиков знак тя има:
  • - план за изразяване и
  • - план за съдържание.

Признаците за разграничаване на интонационните конструкции са:

  • - направлението на тона на гласовия център (сричката, върху която започват измененията в компонентите на интонацията, които са важни за изразяването значения като въпрос, твърдение, волеизявление),
  • - съотношението на тоналните нива на съставните й части,
  • - продължителността на гласовия център (преместването на гласовия център е свързано с изместване на логическото ударение, като изразява смислови  различия в изречението),
  • - усилването на словесното ударение върху него;
  • - присъствието или отсъствието на затваряне на гласните струни в края на произношението на гласната в центъра на ИК, възприемано като рязко прекъсване на звученето.

Интонационната конструкция се реализира върху речев отрязък, който може да бъде просто или сложно изречение, главна или подчинена част на сложно изречение, фраза, отделна словоформа на самостоятелна дума или функционална дума. На практика интонационните конструкции са видове, до които се свежда цялото разнообразие от мелодични модели на изказванията. 




Видове интонации

Открояват се шест основни вида интонационни конструкции, всяка от които има свой център – сричка, върху която попадат текстовото, фразовото или логичното ударение. Освен "център", могат да се откроет също предцентров и следцентрови  части, киото в някои случаи может и да липсват.
  • - Въпросителна;
  • - Заплашителна;
  • - Съпоставителна;
  • - Повелителна (заповедна);
  • - Умолителна;
  • - Утвърдителна;
  • - Убедителна;
  • - Разказна;
  • - Възходяща;
  • - Низходяща;
  • - Фалшива;
  • - Възклицателна;
  • - Фразова;
  • - Шеговита;
  • - Изразителна.

От многото видове интонации особенно се открояват следните:


- Разказна интонация

Спокойно и равно произношение през цялото изказване. Разказът тече плавно, като от време на време гласът леко се повишава (интонационен връх) и понижава (интонационно понижение).

- Въпросителна интонация

Изразява се с повишен тон в началото и понижен тон в края на изказването.

- Възклицателна интонация

Изразява се с повишен тон в края на изречението, като ярко изразената емоционална окраска лесно привлича вниманието на публиката.

Какво е правилна интонация?

Темпото и скоростта на говорене са важни. Бързото темпо е характерно за развълнуваната реч. Бавното темпо е характерно за тържествената реч. Плавният преход от една скорост на говорене към друга често се използва в различни сфери. Разбира се, интонацията е невъзможна без използването на интензивността (силата) на гласа. Така става възможно да придаде емоционален заряд на разказа, или, напротив, да се смекчи тона.

Има два вида интонационни средства (intonem):

  • - Фразови акценти - поставят се предимно върху ударените срички на думите. Основната им характеристика е промяна в тона. Те изпълняват най-важните функции на интонацията: посоката на движение на тона показва целта на изказването или илокуцията, мястото на фразовото ударение показва „фокуса“ на изказването.
  • - Интегрални (неакцентни) характеристики - обхващат групи от думи или цели изречения.

Функции на интонацията

Интонацията предава допълнителен смисъл на казаното и подсказва какво е настроението на човек, неговото отношение както към събеседника, така и към обсъждания въпрос. По интонацията можете да определите колко е учтив човек, интересува ли се от комуникацията, дали е вдъхновен или раздразнен и т.н. Също така, в зависимост от интонацията, значението на самото изявление може да се промени. Ето и специфичните й функции в по-големи подробности:

- Семантична функция:

Изразява целта на изказването, неговата комуникативна организация, диференциране на части от твърдението според смисловата важност, разделяне на тема и рема.

- Експресивна функция:

Изразяване на емоциите на говорещия, оказване на влияние върху емоциите на слушателя. Осъществява се с интегрални средства.

- Синтактична функция:

Синтактичният компонент на изречението често се формира като единна интонационна група с общи интегрални характеристики и едно фразово ударение.

- Еуфонична функция:

Допринася за благозвучието на сегментите от речта, по-специално разделянето му на фрагменти, съизмерими във времето, редуващи се силни и слаби напрежения.
 

Интонация в английски език (Intonation in English)

 

Какво е английската интонация (English Intonation)?

Интонация (intonation in english) е последователното увеличаване или понижение на гласа. С нейна помощ може да придаде на изречението смислово натоварване и емоционална изразителност на думата или израза. С правилната интонация можете да създадете положителен емоционален фон по време на комуникация. На английски език основен е тона в края на изречението. Той помага да се определи изречението като:

  • - молба,
  • - утвърждение,
  • - въпрос или
  • - заповед.

Значение на английската интонация

В английския език интонацията играе особено важна роля в следствие на силно изразения аналитичен характер на английската реч. За сведение, при аналитичните езици, отношенията между думите се предават не с помощта на окончания, а чрез служебни думи - предлози, членове, спомагателни глаголи, а също и с помощта на интонация.
 

За какво се използва интонацията в английски език?

Интонация ((intonation) се използва във всеки език, за да се постигне вътрешно оформяне на изречението. Тя представлява сложно единство от:
  • - мелодика,
  • - ударения,
  • - темпорални компоненти (темпове, продължителности, паузации),
  • - ритми и
  • - тембрална окраска на гласа.
Интонацията се използва и в английски език, като с нейна помощ читателя разбира дали изречението е разказно, въпросително, молба, заповед или възклицание. С помощта на различни видове интонации ние можем да изразяваме нашите емоции, които влагаме в изказването си, като учудване, раздразнение, радост, недоволство и т.н. Всеки език ползва този инструмент на речта по свой си начин за оформяне на изказването.

Съставни елементи на интонациите

Различните видове интонации могат да се комбинират от различни съставни елементи, които е прието да се ползват. Такива са:

- Мелодика на речта -

тя се осъществява с помощта на повишаване или понижаване на гласа във фразата (за сравнение: разказна и въпросителна интонация).

- Ритъм на речта -

това е редуването на ударени и неударени срички (използването на различни видове ударения).

- Темп на речта -

това е бързината или бавността на речта и паузите между речевите отрязъци.

- Тембър -

това е звуковата окраска, придаваща на речта едни или други емоционално-експресивни оттенъци - весел, игрив, мрачен...

- Фразови и логически ударения -

използват се като средство за отделяне на отделни думи в изречението, с цел да се подчертае тяхното значение за изказването.
 

Избор на интонационни средства

В речевото общуване изборът на интонационни средства се определя от цяла поредица външни фактори. Характера и ситуацията на общуването влияят на интонационното оформяне на изказването - приятелското събеседване в неформална обстановка значително се различава от официалния и деловия разговор.
 
Фразата ще се произнася различно в зависимост от това дали говорещия иска да съобщи, да помоли или да получи информация. Интонационното оформяне на изказването зависи също и от формата на общуване - монолог, диалог или полилог. Емоционалното състояние на говорещия се отразява на в проявленията на различните интонации - неутралната реч интонационно се различава от емоционалната окраска.

Видове интонации в английски език

Интонацията в английски език е речевата мелодия на изречението. В английски език има две основни мелодии:
  • - низходяща (Tune I - Fall Intonation),
  • - възходяща (Tune II - Rise Intonation),
  • - низходящо-възходяща (Fall-Rise Intonation).
  • - разделена с интервал "fall" и "rise" интонация

Низходяща интонация (Tune I).

С низходяща интонация (Tune I - Fall Intonation) се изразява завършеност на изказването и категоричност. Използва се в:
  • - утвърдителните,
  • - заповедните
  • - разказвателните и
  • - въпросителните (започващи с въпросителна дума)
изречения. Тук интонацията постепенно спада, а на последната сричка спада рязко. Тази интонация се използва също и при отговорите Yes, ... или No, ..... .
  • - He is a teacher.
  • - Who is the teacher?

Възходяща интонация (Tune II)

С възходяща интонация (Tune II - Rise Intonation) се означава незавършеност на изречението и липсата на категоричност. Така се произнасят, например, общите въпроси - с леко повишаване на гласа.
  • - Is he a teacher?

Възходяща интонация се използва също и при:

Изброяване, като гласът се повишава в края на всяка от изброяваните думи или фрази.
  • - She has a shoes, a skirt, a blowse and a bag.

Раздяла - произнася се с повишение на гласа
  • - Goodbye! - Довиждане!

Молба под формата на въпрос - с нарастваща интонация.
  • - Can I open the (voice up) door? - Мога ли да отворя вратата?

Молба и учтиви изречения - с повишение в гласа.
- Come in! - Влез!

След уводни думи и наречия - в началото на изречението.
  • - Sometimes (voice up) I read books. - Понякога чета книги.

Низходящо-възходяща (Fall-Rise Intonation)

"Fall-Rise", както подсказва името, се състои от два елемента: низходяща и възходяща интонация на гласа. Понякога това се случва в рамките на един звук :
  • - No (fall). Well (rise) ... - Не. Ами ...
Много по-лесно е да се произнесе изречение, ако "fall" и "rise" са в съседни срички:
  • - All right. I will. - Добре. Аз ще.

Разделена с интервал "fall" и "rise" интонация

И накрая, възможни са и такива ситуации, когато "fall" и "rise" са разделени от няколко неударени срички:
  • - It wasn't really necessary ... - Всъщност, не беше необходимо...
Тук първата подчертана сричка се произнася с намаляване, а втората с увеличаване на тона.
Такъв вид интонация се използва, ако желаете:

А. Да поправите говорещия и да го подчертаете (т.е. важно е да подчертаете правилната информация):
  • - I believe they are coming on Thursday. - Friday. - Вярвам, че ще дойдат в четвъртък. - Петък.
  • - She said they were going to Switzerland. - To Sweden, actually. - Тя каза, че отиват в Швейцария. - Всъщност в Швеция.
  • - They have been married for ten years. - For twelve. - Те са женени от десет години. - За дванадесет.  

В. Да се изразите меко:
  • - Are you ready? - I am afraid not. - Готов ли си? - Страхувам се че ... не.
  • - You enjoyed the film, didn't you? - Not very. - Хареса ти филма, нали? - Не много.
  • - The test was difficult, wasn't it? - Not quite. - Тестът беше труден, нали? - Не точно.
  • - They are best friends, aren't they? - Not really. - Те са най-добри приятели, нали? - Не точно.
  • - You haven't seen anyone, have you? - Not exactly. - Не сте виждали никого, нали? - Не точно.

С. Да изразите съмнение или предположение:
  • - Where is he now? - He might be at home. - Къде е той сега? - Може да е у дома.
  • - What are you doing tonight? - I might go to the cinema. - Какво ще правиш довечера? - Може да отида на кино.
  • - Why did she leave early yesterday? - She might have been tired. - Защо си тръгна рано вчера? - Може да е била уморена.
  • - Who ordered pizza? - It might be John. - Кой поръча пица? - Може да е Джон.

D. Да изразите противопоставяне:
  • - I like coffee, but not in the evening. - Харесвам кафе, но не вечер.
  • - They want to come, but not today. - Искат да дойдат, но не днес.
  • - I'd love to play tennis, but not tomorrow. - Бих искал да играя тенис, но не утре.
  • - We visit our relatives, but not every week. - Посещаваме роднините си, но не всяка седмица.

Е. Да уточните информацията с помощта на разделителен въпрос:
  • - The book is on the shelf, isn't it? - It's on the table. - Книгата е на рафта, нали? - На масата е.
  • - He is studying Spanish, isn't he? - Italian, actually. - Той учи испански, нали? - Всъщност италиански.
  • - The children are at school, aren't they? - They are in the playground. - Децата са на училище, нали? - Те са на детската площадка.
  • - We left at 5, didn't we? - At 5.30. - Тръгнахме в 5, нали? - В 5.30 ч.

Фонетично обозначаване на интонациите

В Международната фонетична азбука (International Phonetic Alphabet)
  • - възходящата интонация се обозначава с диагонална стрелка, която се издига от ляво на дясно [↗],
  • - низходящата интонация - с диагонална стрелка, която спада от ляво надясно [↘].

Интонация в музиката

Музикалната интонация се отнася до организацията на височината на музикалните звуци или степента на точност на тяхното възпроизвеждане, което определя правилността или неправилността в тона при пеене или при свирене на музикален инструмент. Наричат я душата на музиката, основата на музикалното мислене и комуникация.

Музикалната интонация се основава на специфични средства за хармония, лад, метрика, които я организират музикално. Друга опора на музикалната интонация са жестовете, движенията, „немите интонации на тялото“. Тя бива:
  • - чиста,
  • - вярна,
  • - фалшива.
Музикалната интонация черпи своята изразителност от много източници. Една от най-богатите е интонацията на речта. Представете си разговор на непознат език. Какво може да се научи от него? Оказва се, много. Можете да разберете кой говори и как се отнасят един към друг. Можете да научите за характера и темперамента на участниците в разговора, за тяхното физическо и емоционално състояние – умора или вълнение, гняв или тъга. За тона на говорещия: дали пита, или говори за тайни. Ще усетите атмосферата на разговора, емоционалното му настроение.

Музикалното изкуство разчита и на собствения си вековен опит на интонационно изразяване. Най-простите интонации са типизирани в обобщени интонации на музикалните жанрове и стилове. Например, интонацията за траура е в арията lamento, арията на оплакването, характерна за ранната опера от епохата на барока. В музикалната елегия на сантиментализма има друга интонация: нейната тъга е лека и просветлена. Интонациите на тревожно напрегната балада и ведра пасторалност, епически епос и лирически възторжена поема, тържествен химн, възвишен хорал и дързък хопак се отличават безпогрешно за слуха.

Заключение

След като изучавате принципите на интонацията в английския език, вие не само ще можете да говорите по-красиво и по-добре, но и качествено да разбирате английската реч на слух. За вас дикторите от канала на Би Би Си, например, няма да ви се сторят неразбираеми. Опитайте се да практикувате повече, говорете и четете с интонация. След известни тренировки нивото на произношение ще се повиши значително и ще можете спокойно да си уговорите среща със самата кралица!
  • - Good luck with your English! - Успех с английския! 

----------------

18 коментара:

  1. Във всеки език интонацията служи за външно оформяне на изречението. Английската интонация е сложно единство от мелодика, ударения, темпорални компоненти (темп, продължителност, паузи), ритъм и тембърна окраска на гласа. Интонацията оформя изказването, предава емоциите на говорещия, неговото отношение към събеседника и предмета на речта.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ниско-възходящия тон в английската интонация звучи не категорично, с оттенък на неувереност, недоизказаност и колебание. Изреченията с нисък подем звучат въпросително, изразявайки готовност да се продължи беседата или вежливо одобрение.

      Изтриване
    2. Степенувано падане.
      Низходящата степенна скала за интонация е най-разпространена в монологичната и не емоционалната диалогична реч. Първата ударена сричка се произнася на по-високо ниво, с обичаен равен тон. Всяка следваща след нея ударената сричка се произнася на по-ниско ниво, образувайки степенуване в низходящ ред на сричките. Неударените срички се произнасят, по правило, на едно ниво с предходните ударени срички.

      Изтриване
    3. Навика за правилно интониране не се придобива бързо и изисква сериозни занимания. За това е нужно постоянно прослушване на речта на английски език и устно общуване. Преди да пристъпите към това, се запознайте по-обстойно с общите правила за английска интонация.

      Изтриване
  2. Едно от най-съществените различия между четенето и произнасянето на български и английски език се състои в интонацията. Тя е два вида - възходяща и низходяща. При първата тона се повишава, а при втората се понижава. Често възходяща интонация се използва при въпросителните изречения, а низходяща - при разказните. Опитайте нисходяща интонация в следните примерни изречения:
    The weather is fine.
    He didn’t steal the money.
    Send him to bed!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Интонирането помага да се направи речта по разбираема и осмислена. Ако Вие повишавате или понижавате тон, правите паузи, променяте темпото на говорене където е нужно, ще получите повече шансове да бъдете разбрани от носителите на езика.

      Изтриване
  3. Възходящата интонация предполага не категоричност, а понякога и незавършеност на изказването. Като правило, тя е типична за общите въпроси и при свързването на две прости изречения в състава на сложното.
    Were you present at the meeting?
    When the meeting was over, everyone rushed to the door.

    ОтговорИзтриване
  4. Интонацията в английски език е в пряка зависимост от правилата за поставяне на словесно ударение. Такова е отделянето на една или две срички в състава на сложна дума с помощта на силата, височината и продължителността на звуците. Съответно, различават следните словесни ударения:
    - динамично (силово или еспираторно),
    - музикално (тоново или мелодично),
    - количествено (квантитативно или дължинно).

    ОтговорИзтриване
  5. За графично изобразяване на различните видове интонация се използват различни знаци. "=" - с две паралелни линии се обозначава гласовия диапазон с горна и долна граница. "-" - с тире се обозначава ударена сричка. "." - с точка се обозначава неударена сричка. "/" или "\" - с наклонени черти се обозначават възходяща или низходяща (падаща) интонация в края на думата. Паузите се обозначават така: § - полупауза, | - пауза, || - дълга пауза (обикновено в края на изречението).

    ОтговорИзтриване
  6. Низходяща интонация - Обичайното мелодично завършване в английската интонация е спадане на гласа в края на изречението. Падането тона на гласа в ударена сричка започва от средно или по-ниско ниво, достигайки пределно никсо ниво. Падането става рязко по сравнение с български език. Българското падане на интонацията е доста по-различно - произнася се в по-тесен диапазон и завършва на по-високо ниво.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Низходящото завършване се обозначава в текста с наклонена черта отдолу, пред ударената сричка: \Lizzy. Ниското падане звучи категорично, сдържано, уверено, придавайки завършеност на изказването.

      Изтриване
    2. Постепенно нисходяща степенчата скала може да се произнася така, че понижението на гласовия тон може да бъде нарушено на някоя от ударените срички. Тази сричка обикновено се произнася по-високо от предшестващата. Това е постепенно нисходяща нарушена скала, където ударената сричка, звучаща на по-високо ниво, от предшестващата, се произнася с особен подем. Нарушението на понижението на гласовия тон може да става на всяка ударена сричка от скалата, освен първата ударена.

      Изтриване
  7. Нисък подем. За разлика от български език, английското низходящ завършване започва на най-ниското тонално ниво и плавно се повдига, без да стига средното ниво. При нас подема започва на по-високо ниво и завършва с лек спад. Графично низходящото възходящо завършване се обозначава с наклонена черта отдолу, пред ударената сричка - \Ellie.

    ОтговорИзтриване
  8. Интонация "Високо падане". При произнасяне на високонисходящо падение, гласовия тон започва по-високо от средното ниво и завършва на най-ниското ниво, при широк диапазон на падане. Графично високото падане се обозначава с наклонена черта пред ударената сричка: \ - Например: \Ann! Фразите с високо падане звучат оживено, дружелюбно, доброжелателно. Това завършване често се използва в диалоговата реч.

    ОтговорИзтриване
  9. С похвата "падане и подем" може да отдели определена дума в центъра на комуникативното изказване, посочвайки незавършеността на фразата. Той обозначава различен род подтекст - вежлива поправка, извинение, съжаление, съмнение, контраст. Графично този вид похват се обозначава със знака "v" пред ударена сричка: vGenerally…

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Падане - подем.
      В български език такова няма, но за английски това е типична интонация. Низходящо-визходящо завършване се отнася към сложните тонове - гласовия тон в началото се спуска до най-ниското ниво, а след това се подема нагоре. Тонът "падане-подем" може да се осъществява в пределите на една сричка или да се разпростира върху няколко. Ето обозначението му със знаци: \ . ./

      Изтриване
  10. Интонацията се изразява с понижение и повишение в тона на гласа докато се произнасят съответните фрази. Специално в английски език, тя е много важна за правилното разбиране на събеседника. С нейна помощ може да се варира изказването и да се получава емоционална окраска на казаното и завършеност на изречението.

    ОтговорИзтриване
  11. Защо ни е нужна интонация? Защото тя има смислоразделително значение и функции. Най-ярък пример са въпросителрните изречения. В писмената реч ние ги различаваме по въпросителните думи или обратния словоред. Докато в разговорната реч, особено напоследък, може да се срещнат въпроси прав словоред. В тези случаи разбираме, че събеседника задава въпрос, а не потвърждава нещо, именно по въпросителната интонация.

    ОтговорИзтриване

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.

Популярни публикации

Последователи - Абонати: