(The Present Continuous) -
Сегашно продължително време
Таблица: Сегашно продължително време |
Подлог |
Глагол "to be" Present Simple |
Базов глагол Present Participle |
Положителна форма |
I he/she/it we/you/they |
am is are |
speaking … playing … watching … |
Отрицателна форма |
I he/she/i twe/you/they |
am not is not are not |
speaking … playing … watching … |
Въпросителна форма |
Am Is Are |
I he/she/it we/you/they |
speaking … ? playing … ? watching … ? |
|
Сегашно продължително време (The Present Continuous) |
Сегашно продължително време.
Сегашно
продължително време (Present Continuous) в английски език се образува с
помощта на спомагателния глагол to be, в сегашно време - am, is, are и с
причастието за сегашно време на смисловия глагол - Present Participle
или ing-формата. Съкратените форми на спомагателния глагол са:
|
Образуване на сегашно продължително време (Forming the present continuous tense) |
- I am = I’m [aim],
- she is = she’s [∫i:z],
- we are = we’re [wiə],
- they are = they’re [ðeə],
- are not = aren’t [a:nt],
- is not = isn’t [iznt].
Образуване на сегашно продължително време (Forming the present continuous tense)
Утвърдителна форма — ... + am/is/are + ing-форма.
- I am (=I'm) playing. — Аз свиря.
- He (She, It) is playing = (...'s playing)
- We (You, They) are playing = (...'re playing)
Въпросителна форма — Am/Is/Are ... + ing-форма?
- Am I playing? — Свиря ли?
- Is he (she, it) playing?
- Are we (you, they) playing?
Отрицателна форма — ... am/is/are not + ing-форма
- I am not (=I'm not) playing. — Аз не свиря.
- He (She, It) is not playing = (isn't playing)
- We (You, They) are not playing = (aren't playing)
Present Continuous се използва за да изрази:
Основни случаи на употреба:
1. Действия, извършващи се в момента на говорене.
2. Продължително действие, извършващо се в сегашния период от време.
Допълнителни случаи на употреба:
3. За изразяване на бъдещо действие:
- планирано да бъде извършено от действащото лице;
- в допълнителни изречения за условие и за време.
1) Основното предназначение на Present Continuous
е
изразяването на действие, извършващо се в момента на говорене. При
това, наличието на думи, обозначаващи момента на говорене като
- now — сега,
- at this moment — в този момент и др. п.
е възможно, но съвсем не е задължително.
- I am sitting at my table and writing. — Аз седя на масата си и пиша.
- Hurry up! The bus is coming. — Побързай! Автобуса идва.
- It is raining. — Вали.
- Maria, what are you doing? — Мария, какво правиш (в момента)?
- You are not listening to me. — Ти не ме слушаш.
Ако в сегашния момент, за говорещия е по-важен самия факт на действието, отколкото процеса, то в този случай се използва Present Indefinite, а не Present Continuous:
- Why don’t you answer? — Защо не отговаряш?
- Stop talking! Why don’t you listen? — Престани да говориш! Защо не слушаш?
Ако
в момента на говорене се случват два едновременни процеса, то в този
случай са възможни всичките три варианта за изразяване на тези действия:
- двата в Indefinite,
- единия в Indefinite – другия в Continuous,
- двата в Continuous:
Do
you hear what he says? = Do you hear what he’s saying? = Are you
listening what he’s saying? — Чуваш (слушаш) ли какво казва (говори)
той?
2) За изразяване на продължително действие,
извършващо се в сегашния момент от време, макар да не е задължително да е в момента на говоренето. Примери:
- I am learning to drive. — Уча се да карам автомобил.
- He is studying at school. — Той се учи в училище.
- My husband is working on an invention. — Мъжът ми работи над едно изобретение.
Допълнителни случаи на употреба.
3) За изразяване на бъдещо действие:
-) За изразяване на планирано бъдещо действие
(действащото
лице изразява както намерението си да извърши действието, така и
увереността в неговото извършване, понеже има договореност, план,
закупени билети и т.н.) особено с глаголи обозначаващи действие или
движение.
В този случай, почти винаги се използва обстоятелство за време. Тази форма е типична за разговорния стил на изразяване, докато Present Indefinite е за официалния стил на говорене.
- I’m leaving tomorrow. — Аз заминавам (напускам) утре.
- We’re flying to Sofia in the morning. — Ние летим за София сутринта.
- We are dining out on Saturday. — Ние обядваме навън в събота.
- He is taking his examination on Friday. — Той взема изпита си в петък.
-) За изразяване на бъдещо действие
в обстоятелствени допълнителни изречения за условие и време, въвеждани със съюзи за
- условия: (if - ако, in case - в случай и т.н.) или за
- време: (before - преди, until (till) - докато, докато … не, while - по време на, when - когато, и др.).
Например:
- If I am sleeping when he comes, wake me up, please. — Ако спа, когато той дойде, моля да ме събудиш.
----------------