Словоред | dLambow

 (Word order in English sentence) -

Словоред в английското изречение

 

Какво е словоред (Word order)?

В лингвистиката словоред е редът на думите (синтактичните съставни части на даден език) в рамките на изречението. Някои езици използват сравнително фиксиран ред на думите, като често разчитат на словореда на съставните части за предаване на граматична информация. Други езици, които предават граматична информация чрез флексия, позволяват и по-гъвкав словоред, който може да се използва за кодиране на прагматична информацияс. 

Въпреки това дори езици с гъвкав словоред имат предпочитан или основен словоред. Словоред (начин на подреждане на думите в изречение) е един от методите за типологична класификация на езиците, като се отчита основният словоред в изречението:

• подлог (англ. subject),
• сказуемо (англ. verb),
• пряко допълнение (англ. object).

Вероятно сте забелязали, че размяната на мястото на думите в българското изречение най-често не променя смисъла му. Но в английски език това не е така - там словореда (Word order) е строго фиксиран и всяка дума си има свое място, особено що се касае до подлога и сказуемото.

• - Подлогът е това или този, който извършва действието или е това или този, за когото се говори.
• - Сказуемото е това, което подлога върши, т.е. сказуемото е глагол.

Английски словоред

Словоредът в изречението е важен за английски език. Връзката между думите и тяхната роля се изразява чрез реда им в изречението. Следователно, необходимо е да се знае мястото на всяка част на изречението, да не се бъркат и да не се сменят местата (особено на подлога и допълнението), тъй като това променя смисъла на изказването.

• Jane watched this movie last Sunday. – Джейн гледа този филм миналата неделя.
• This movie watched Jane last Sunday. – Този филм бе гледан от Джейн миналата неделя.

Правилото в английското изречение (English sentence) е, че подлога е на първо място, а сказуемото - на второ и след тях са всички останали.

• Ivan likes apples. - Иван харесва ябълки.
• Cats don’t eat dogs. - Котките не ядат кучета.
• She goes to work every day. - Тя отива на работа всеки ден.
• These flowers are so beautiful! - Цветята са толкова красиви.

Словоред на английското изречение (English sentence)

Трябва да запомним, че има 5 основни части на английското изречение в следния словоред:

подлог - сказуемо - допълнение - определение - обстоятелство

Тази схема е валидна за разказните (утвърдителни) изречения, тези, в края на които има точка. Понякога, пред подлога може да се постави определение. Освен това, трябва да се знае, че в английското изречение винаги има сказуемо, т.е. глагол.

• There are many wolves in the forest. - Има много вълци в гората.

Английските изречения могат да имат в прав и обратен словоред. 

Словореда (Word order)

Прав словоред

Прав словоред (Direct Word Order) в английски език се използва в разказните изречения (утвърдителни или отрицателни). При правият словоред главното е, че подлогът е преди сказуемото и се спазва следният ред на частитена изречението:

• 1. The Subject - подлог (Кой? Какво?)
• 2. The Predicate - сказуемо (Какво прави? В какво състояние е? Кой или какво е?)
• 3. Object - допълнение (Кого? На кого? С кого?)
• 4. Adverbial Modifier - обстоятелство (Кога? Къде? Как?)

• I sent you a letter yesterday. – Вчера ти изпратих писмо.
• They won’t go with us to the party tomorrow. – Те няма да отидат на партито с нас утре.

Определението в случая не се взема предвид, тъй като може да се отнася както за подлога, така и за допълнението и следователно може да заема различна позиция в изречението.

• Little Jenny plays with her friends every day. – Малката Джени играе с приятелите си всеки ден.
• Jack buys beautiful flowers for his wife every day. – Джак купува красиви цветя за жена си всеки ден.

Опитайте се сами да направите анализ на горните две изречения и да откриете къде е определението в единия и в другия случай и какво определя?

Обратен словоред

Indirect Word Order (обратен словоред или инверсия) имаме когато подлога идва след сказуемото.

1. Някои видове изречения изискват обратен словоред, 

като в повечето въпросителни изречения. В този случай, само част от сказуемото (спомагателен или модален глагол) се поставя пред подлога.

• Didn’t you go to the cinema yesterday? – Не си ли ходил на кино вчера?
• Would you bring me some tea, please? – Бихте ли ми донесли чай, моля?
• Is Francis working in his room at the moment? – Франсис работи ли в офиса си сега?

2. Но ако сказуемото е изразено с 

глагола "to be" (съм) или "to have" (имам), тогава те идват преди подлога. В съвременния английски смисловия глагол "to have" се използва по-често със спомагателния глагол "do".

• Have you a pen? – Имате ли химикалка?
• Do you have a pen? – Имате ли химикалка?
• Is she at home now? – Тя вкъщи ли е сега?

3. Обратен (непряк) словоред се използва и в изречения, започващи с 

"there" (конструкциите "there is" / "there are"), където "there" се използва като встъпление или формален подлог.

• There is nothing funny in what I say. – Няма нищо смешно в това, което казвам.
• There worked a lot of people for that plant. – Много хора работеха в тази фабрика.
• There plays Jane with her son in the garden. – Джейн си играе в градината със сина си.

4. Обратен словоред се използва в изречения, започващи с думата here (тук). 

Но ако подлогът е изразен с местоимение, тогава се използва прав словоред.

• Here is your teddy. – Ето го твоето плюшено мече.
• Here comes my sister Monica. – Идва сестра ми Моника.
• Here is the house where Jack lives. – Това е къщата, в която живее Джак.
• Here he is! – Ето го!
• Here we go! – Да започваме! Отиваме!

5. Обратен словоред се използва във втората част на сложните изречения 

след "so" (точно като) и "neither" (нито). В този случай, в подчиненото изречение се използва същият спомагателен глагол като и в главното изречение.

• Jack didn’t know how to repair that broken car, neither did we. – Джак не знаеше как да поправи тази повредена кола, нито ние знаехме.
• Most of French are good at cooking and so are you, right? – Повечето французи са добри готвачи, а вие сте един от тях, нали?

6. Обратен словоред се използва и в прости възклицателни изречения, 

изразяващи желания.

• Be it so! – Дано да е така!
• May you never be sad! – Нека никога да не бъдете тъжни!
• May all your wishes come true! – Пожелавам ти да се сбъднат всичките ти желания!

7. Непряк словоред се използва за изразяване 

и подчертаване на определена част от изречението. Това не зависи толкова от структурата на самото изречение, а повече от желанието на автора. Често това се случва, когато дадено обстоятелство е поставено в началото на изречение.

• Silently and attentively did the man listen to the priest. – Мълчаливо и внимателно човекът слушаше проповедника.
• In the dark wood with no paths stood and shouted two boys. – В тъмната гора, без нито една пътека, стояха и викаха две момчета.

8. Обратен словоред може да се използва, ако в началото 

на изречението има обстоятелства "in vain" (напразно), "never" (никога), little (малко), изразяващи отрицателно значение, както и думите "only" (само), hardly (едва ли), "no sooner" (не по-рано) и т.н. В този случай трябва да се използва спомагателният глагол "do", ако сказуемото не е изразено от спомагателен или модален глагол.

• In vain were we trying to find Mary in the wood. – Напразно се опитвахме да намерим Мери в гората.
• Never before have I seen such beautiful park. – Никога преди не съм виждал толкова красив парк.
• Little does he think that he doesn’t need our help. – Той изобщо не смята, че има нужда от нашата помощ.

9. Обратен словоред се използва след думите 

"so" (така), "thus" (така), now (сега), then (тогава, след), които са в началото на изречението. Ако подлогът е изразен с местоимение, тогава се използва прав словоред.

• Now was the time to attack. – Сега беше момента за атака.
• Thus spoke Mr. Jameson standing near the door. – Така говореше г-н Джеймсън, застанал на вратата.
• So he spent his holidays in Paris. – Така той прекара ваканцията си в Париж.

10. Обратен словоред може да се използва след наречия за посока, 

като например: in, out, down, away, up, ако се появяват в началото на изречение.

• Away ran children. – Децата избягаха.
• Down fell Peter. – Питър се строполи по гръб.
• Up flew Kate’s baloon. – Нагоре излетя балонът на Кейт.  

11. Обратен словоред се използва и в условни изречения 

без съюзи, ако сказуемото е изразено от глаголите was, were, had, could или should. В този случай изреченията звучат по-емоционално.

• Even was Ann starving, she would never ask for money. – Дори ако Ан гладуваше, тя никога нямаше да поиска пари.
• I would have felt better, had I stayed at home instead of going to school. – Щях да се почувствам по-добре, ако си останах вкъщи, вместо да ходя на училище.
• Jack wouldn’t take a taxi at night to go home, could he stay at our place. – Джак няма да взема такси през нощта, за да се прибере, може ли да остане у нас.

Мястото на допълнението в английския словоред

Допълнението в разказно изречение (утвърдително или отрицателно) обикновено идва след сказуемото.

• He will call you soon. – Той ще ви се обади скоро.
• I bought these flowers for you. – Купих ти тези цветя.
• My mom likes to give some advice. – Майка ми обича да дава съвети.

1. При възклицателни изречения

Въпреки това, във възклицателните изречения прекото допълнение може да се появи и в началото на изречението. В този случай се използва прав словоред.

• What a nice day we have today! – Какъв прекрасен ден имаме днес!
• What a lady I met yesterday! – Каква дама срещнах вчера!

2. При разделяне с обстоятелство

Понякога прякото допълнение може да бъде поставен в края на изречението, когато е отделено от сказуемото от други части на изречението (например от обстоятелство). Това се прави, за да се подчертае е допълнението по специален начин.

• Matt saw in the morning paper his own article. – Мат видя собствената си статия в сутрешния вестник.
• She took from her bag and gave John a big chocolate bar. – Тя извади от чантата си и даде на Джон голям шоколад.
• I had in my head a lot of disturbing and unpleasant thoughts. – Имах много тревожни и неприятни мисли в главата си.

3. За по-голяма изразителност

Косвено предложно допълнение може понякога да се появи в началото на изречението също за по-голяма изразителност. Това е типично за говоримия английски.

• In God we trust. – Ние вярваме в Бог.
• To Kate I send all my letters. – На Кейт изпращам всичките си писма.
• For Mark it wasn’t a big problem. – За Марк това не беше голям проблем.

4. Инверсия или обратен словоред

Понякога, след косвено предложно допълнение може да се използва инверсия или обратен словоред (сказуемото преди подлога) в началото на изречението, често в художествената литература.

• For this lady were written all my poems. – За тази дама са написани всичките ми стихотворения.
• To this circumstance may be attributed the fact that I have never met that man. – Фактът, че никога не съм срещал този човек, може да е свързан с тези обстоятелства.

Място на определението в английския словоред

Определението в английските изречения, изразено с прилагателни, съществителни, местоимения или причастия, в повечето случаи идва пред думата, за която се отнася.

• I bought a new straw hat. – Купих си нова сламена шапка.
• This small girls is my sister. – Това малко момиченце е моя сестра.
• We should throw away this old broken vase. – Трябва да изхвърлим тази стара счупена ваза.

Ако няколко определения се отнасят за една и съща дума, тогава техният ред често е произволен.  

Понякога определения, изразени от прилагателни 

с наставки -able, -ible, могат да идват след съществителното, за което се отнасят, особено акото е предшествано от думите "only" (единствен) или друго прилагателно в превъзходна степен на сравнение.

• The only way possible is to tell the truth. – Единственият възможен начин е да се каже истината.
• This story is the most interesting thing imaginable. – Тази история е най-интересното нещо, което може да се измисли.
• The only person visible was the soldier near the castle’s gates. – Единственият човек, когото можете да видите, беше войникът пред портата на замъка.

В някои устойчиви изрази определенията, 

изразени от прилагателно, винаги идват след съществителното.

• wealth untold – несметни богатства
• from times immemorial – от незапомнени времена
• a poet laureate – поет лауреат
• generations unborn – бъдещи поколения
• court martial – военно-полеви съд
• sum total – обща сума
• four years running – четири години подред
• the first person singular – първо лице единствено число
• the second person plural – второ лице множествено число

Определението "proper" (собствено) 

и "present" (присъстващ) идват след съществителното, за което се отнасят.

• This book tells us about art proper. – Тази книга ни разказва за изкуството като такова.
• All the people present clapped when the actor appeared on the stage. – Всички присъстващи ръкопляскаха, когато актьорът се появи на сцената.

Определенията, изразени с количествено числително, 

указващи номера на поредицата или мястото на подлога, винаги идват след съществителното. В този случай не се използва членуване.

• The poem I like is on page ten. – Стихотворението, който харесвам, е на десета страница.
• I am looking for room three zero five. – Търся стая номер 305.
• To go to the centre you should take train four. – За да отидете до центъра, трябва да вземете трамвай 4.

Определенията, изразени с прилагателни в изречението, 

са след неопределени и отрицателни местоимения.

• I want to eat something sweet. – Искам да ям нещо сладко.
• There is nothing funny in my words. – Няма нищо смешно в думите ми.
• You never do anything useful. – Никога не правиш нещо полезно.

Често определения, изразени с прилагателно, 

особено ако са няколко, се поставят след думата, за която се отнасят, за да я подчертаят. Такива определения се отделят от определяемата дума със запетая.

• Jack, tired and pale, fell on the sofa. – Джак, уморен и блед, се строполи на дивана.
• There stood a girl, small, cute and cheerful. – Там стоеше едно момиче, малко, мило и радостно.
• I looked in her eyes, large, blue and beautiful. – Погледнах в очите й, големи, сини и красиви.

Място на обстоятелството в английския словоред

Обстоятелството в английското изречение почти никога не отделя сказуемото от прякото допълнение. Следователно може да стои преди сказуемото или след прякото допълнение.

• Paul always buys bread here. – Пол винаги купува хляб тук.
• Matt is learning French diligently. – Мат учи усилено френски.
• She intuitively understood the request of the foreigner. – Тя интуитивно разбра молбата на чужденеца.

Обстоятелството за време може да бъде в началото 

или в края на изречението. Обстоятелствата обаче "now" (сега) и "then" (тогава) могат да се появят навсякъде в изречението.

• Tomorrow I will visit my grandma. – Утре ще отида при баба ми.
• I met Sally and Jordan this morning. – Срещнах Сали и Джордан тази сутрин.
• I will now work so, please, don’t disturb me. – Сега отивам да работя, така че моля не се намесвайте.
• Kate then remembered that she had forgotten to call Jack. – Тогава Кейт си спомни, че е забравила да се обади на Джак.

При посочване на конкретно време, 

първо се посочва времето в часове, а след това по-общи понятия, като "day" (ден), "night" (нощ), "morning" (сутрин), "evening" (вечер) и други.

• I will come at 8 in the morning. – Ще дойда в 8 сутринта.
• At 11 in the evening my phone rang. – В 11 часа вечерта телефонът ми звънна.

Обстоятелството за място обикновено се поставя 

и в началото или в края на изречение.

• Here my mother works. – Майка ми работи тук.
• I like walking in this park. – Обичам да се разхождам в този парк.
• Down this street there was a big bakery. – В дъното на тази улица имаше голяма пекарна.

Ако в едно изречение се срещат няколко обстоятелства, 

тогава обстоятелството за място е пред обстоятелството за време или причина.

• I am going to the country next week. – Другата седмица ще отида на село.
• I was waiting for my train there to go back to the city. – Там чаках влака си да се върне в града.

Обстоятелството за честота 

обикновено се поставя пред смисловия глагол или след спомагателните или модалните глаголи. Понякога те могат да се появят и в началото на изречението. Във въпросителни изречения това обстоятелство се поставя след подлога (и преди глагола).

• No one ever gave her flowers. – Никой никога не й е подарявал цветя.
• Have you ever been to London? – Бил ли си някога в Лондон?
• She is always complaining about her life. – Тя постоянно се оплаква от живота си.
• Occasionally people entered his shop to buy matches or a bottle of beer. – Понякога хората идваха в магазина му, за да си купят кибрит или бутилка бира.

Обстоятелството на начина на действие 

се поставя непосредствено след непреходния глагол.

• "Leave me alone!” Janice shouted loudly. – "Остави ме на мира!" Джанис извика силно.
• Ако сказуемото е изразено с преходен глагол, обстоятелството се поставя след прякото допълнение.
• Kate read the contract attentively and then signed it. – Кейт прочете внимателно договора и след това го подписа.

Ако към сказуемото има предложно допълнение, 

тогава между тях се поставя обстоятелството за начина на действие (след сказуемото и преди предлога).

• Charles asked politely for a cup of tea and some sugar. – Чарлз учтиво помоли за чаша чай и малко захар.

Обстоятелството за степен 

винаги стои преди сказуемото. Ако имаме сложно сказуемо, тогава обстоятелството се поставя след спомагателния глагол.

• We entirely agree with you. – Напълно сме съгласни с вас.
• I am quite tired at the moment. – Сега се чувствам доста уморен в момента.
• We have almost finished our homework. – Ние почти приключихме домашното.

Обстоятелството за степента "enough" 

(достатъчно) стои след прилагателното, за което се отнася. Ако обстоятелството се отнася за съществителното, то може да стои както пред, така и след него.

• My sister is clever enough but really lazy. – Сестра ми е достатъчно умна, но много мързелива.
• I have enough money, don’t worry. – Имам достатъчно пари, не се притеснявайте.
• We have time enough to rest a bit. – Имаме достатъчно време за малко почивка.

Словоред на въпросително изречение

Въпросително е изречението, в чийто край има поставена въпросителна. Словореда в този случай е по-различен. Но преди това трябва да разграничим, че има два вида въпроси - общ (General Question) и специален (Special Question). На общия въпрос отговаряме с "да" или "не", а на специалния въпрос отговаряме с нещо определено или специално, според това какво се пита.

Словоред със специален въпрос

В този случай словореда на въпросителното изречение със специален въпрос (с въпросителна дума) е следния:

Място 0 - въпросителна дума.

• What – какво?
• Who – кой?
• Who(m) – кому? на кого?
• Where – къде? на къде?
• When – кога?
• Why – пзащо?
• How – как?
• How much (many) – колко?
• Which – кой от?
• What – какво?
• Whose – чий? на кого?

Място 1 - Спомагателен глагол.

• is / are / am
• do/ does / did
• will / would / shall
• have / has
• can / could
• must
• may / might
• ought
• need
• should

 

Място 2 - Подлог.

 

Място 3 - Основен (смъслов) глагол - сказуемо.

 

Място 4 - Останалите думи.

В специалния въпрос, по въпросителната дума се определя какъв да е отговора. Например:

• Mother gave her son a tasty medicine yesterday because he was ill.

• Who? – Mother
• Whom? – son
• What medicine? – tasty
• When? – yesterday
• Whose son? – her
• What? – medicine
• Why? – because he was ill

Словоред с общ въпрос

Във въпросителни изречения с общ въпрос (в които се отговаря с "да" или "не") няма въпросителна дума, т.е. веднага идва ред на спомагателния въпрос.
Как се избира спомагателен глагол?
Много просто - този, който е и в изходното изречение. Ето примери:

• Ivan is a worker ---> is - Is Ivan a worker?
• Ana will drive ---> will - Will Ana drive?
• They have finished the report ---> have - Have they finished the report?

Какво се прави, ако няма спомагателен глагол?

Например: We visited the museum. Тук има само основен глагол – visited. В този случай се използва do/ does / did, в зависимост от времето. В нашия случай това ще бъде "did", тъй като глагола е в минало време.

• Did we visite the museum?

В обобщение, ако говорим за словореда в английското изречение (word order in English sentence), то той е следния: подлог - сказуемо - допълнение - определение - обстоятелство. Ако имаме въпросително изречение, на първо място идва спомагателния глагол, всичко останало се запазва. А ако имаме специален въпрос, въпроса идва преди спомагателния глагол и всичко останало се запазва. Това би следвало да е казано възможно най-просто и ясно и не би следвало да има проблеми в практиката на английски език. Още подробности и примери може да четете тук за: прав словоред, обратен словоред (инверсия).

----------------