Английската азбука | dLambow

(The English Alphabet) -

Английската азбука - възникване, развитие и разпространение

Английската азбука (The English alphabet)
1	A, a	a	[ eɪ ]
2	B, b	bee	[ biː ]
3	C, c	cee	[ /siː ]
4	D, d	dee	[ diː ]
5	E, e	e	[ iː ]
6	F, f	ef	[ ɛf ]
7	G, g	gee	[ dʒiː ]
8	H, h	(h)aitch	[ (h)eɪtʃ ]
9	I, i	i	[ aɪ ]
10	J, j	jay	[ dʒeɪ ]
11	K, k	kay	[ keɪ ]
12	L, l	el	[ ɛl ]
13	M, m	em	[ ɛm ]
14	N, n	en	[ ɛn ]
15	O, o	o	[ oʊ ]
16	P, p	pee	[ piː ]
17	Q, q	cue	[ kjuː ]
18	R, r	ar	[ ɑːr ]
19	S, s	ess	[ ɛs ]
20	T, t	tee	[ tiː ]
21	U, u	u	[ juː ]
22	V, v	vee	[ viː ]
23	W, w	double-u	[ ˈdʌbəl.juː ]
24	X, x	ex	[ ɛks ]
25	Y, y	wy	[ waɪ ]
26	Z, z	zee/zed	[ zi ]

Английската азбука (The English alphabet)

Английската азбука на български
1	Aa	ей
2	Bb	би
3	Cc	си
4	Dd	ди
5	Ee	и
6	Ff	еф
7	Gg	джи
8	Hh	ейч
9	Ii	ай
10	Jj	джей
11	Kk	кей
12	Ll	ел
13	Mm	ем
Английската азбука на български език (English alphabet in Bulgarian)
14	Nn	ен
15	Oo	оу
16	Pp	пи
17	Qq	кю
18	Rr	ар
19	Ss	ес
20	Tt	ти
21	Uu	ю
22	Vv	ви
23	Ww	дабъл ю
24	Xx	екс
25	Yy	уай
26	Zz	зед

Произход на английската азбука

Английската азбука (The English alphabet) е латинската азбука, състояща се от 26 букви, всяка с

• - главна форма (uppercase / capital letter)
• - малка форма (lowercase / small letter).

Името на азбуката (alphabet) е съставено от първите две букви на гръцката азбука:

• - алфа (alpha)
• - бета (beta).

Тази азбука възниква около 7-ми век от нашата ера, за да се пише на староанглийски език с латинска писменост. Оттогава буквите са били добавяни или премахвани, за да се получат настоящите букви.

Възникване на азбучна писменост

Ранната азбучна писменост започва преди около четири хилядолетия. Според много учени, в Египет между 1800 и 1900 година пр.н.е. се развива азбучната писменост. Произходът е протосинайска (протоканаанска) форма на писменост, която не е много добре позната.

След около 700 години финикийците разработват азбука, базирана на по-ранните основи. Тя е широко използвана в Средиземноморието, включително южна Европа, Северна Африка, Иберийския полуостров и Леванта. Азбуката се състоr от 22 букви, всички съгласни.

През 750 година пр.н.е. гърците добавят гласни към финикийската азбука и комбинацията се счита за първата истинска азбука. Тя е поета от латинците (римляните) и обединена с някои етруски знаци като буквата S и F.

История на английската азбука

Когато Римската империя достига Британия, тя донася със себе си латинския език. Британия по това време е под контрола на англосаксите, германско племе, което използва староанглийски като свой език. По това време, за записвания по староанглийски език се използва Футорк, по-стара азбука. Тя се нарича още рунична азбука.

Комбинацията от латинската азбука и руничната азбука на Футорк воде до модерната английска азбука. Някои от добавките от руничните азбуки са:

• - „търн“, който има звук „тх“ и
• - „уин“, който прави звука „у“.

Не забравяйте, че в латинската азбука няма буква „w“. В Средновековието, когато хората в Британия престанали да използват старите руни, буквата "търн" била постепенно заменена от „th“, а руничният „уин“ станал „uu“, който по-късно се превърнал в „w“.

По-късно през следващ период са добавени буквите „j“ и „u“ и броят на буквите станал 26. Въпреки това, комбинациите от букви като „æ“, „œ“ и символът амперсанд (&) също са включвани (понякога) в азбуката.

Развитие на английската азбука

Когато норманите нахлули в Британия през 1066 година, простолюдието използвало староанглийски език. Учените, духовниците и благородниците пишели и говорели на латински или нормандски. След два века под нормандско управление, писането на английски става популярно отново, като някои от староанглийските букви са премахнати.

През 15-ти век, когато се развива печатарството, английската азбука придобива по-стабилна форма. През 16-ти и 17-ти век, английският език се разширява с нови думи от други езици, особено от френски и латински. Това довежда до появата на нови звуци и правописни правила.

През 18-ти и 19-ти век, английският език става международен език, който се използва за търговия, наука и политика. Това означава, че английският език трябва да се приспособи към различни акценти, диалекти и регионални различия.

През 20-ти и 21-ви век, английският език продължава да се развива и обогатява с нови думи от технологичния напредък, медийната култура и глобализацията.

Букви от английската азбука

Английската азбука има:

• - 5 гласни букви (A, E, I, O, U) (и понякога Y);
• - 19 съгласни букви (B, C, D, F, G, H, J, K, L, M, N, P, Q, R, S, T, V, X, Z) (и понякога Y);
• - 2 букви (Y и W), които могат да функционират като съгласни или гласни.

Писменият английски има голям брой диграфи (двубуквени комбинации), като:

• - ch (ч),
• - ea (ий),
• - oo (у),
• - sh (ш) и
• - th (тх) и други.

Английски буквосъчетания са:

• - CK (к),
• - NG (нг),
• - PH (ф),
• - QU (ку),
• - WR (р) и много други

Сред езиците използвани в Европа, английският се отличава с това, че в английската азбука не се използват диакритични знаци в родните английски думи. В думи от чужд произход такива знаци се използват, но те не са част от английската азбука.

Английската азбука от 10 век

Буквите в английската азбука от 10 век са 29:

1. - A
2. - B
3. - C
4. - D
5. - E
6. - F
7. - G
8. - H
9. - I
10. - K
11. - L
12. - M
13. - N
14. - O
15. - P
16. - Q
17. - R
18. - S
19. - T
20. - V
21. - X
22. - Y
23. - Z
24. - &
25. - ⁊
26. - Ƿ
27. - Þ
28. - Ð
29. - Æ

Староанглийска азбука е записана през 1011 г. от монах на име Byrhtferð и включва:

• - 24-те букви от латинската азбука (включително амперсанд) и
• - 5 допълнителни английски букви:
• - Long S (ſ),
• - Eth (Ð и ð),
• - Thorn (þ ),
• - Уин (ƿ) и
• - Аш (ᚫ; по-късно
• - Æ и
• - æ).

В староанглийската азбука не са включени буквите:

• - J,
• - U и
• - W.

Те се появяват значително по-късно.

----------------