Епифизна жлеза | dLambow

(Pineal gland) -

Епифизна жлеза (Пинеална жлеза) - недоизучена мистерия в главния мозък

Какво е епифизата?

Епифизата е последната открита жлеза с вътрешна секреция, намираща се в задната част на главния мозък, която и до днес остава недоизучена мистерия. Озвучаването на епифизата е свързано с използването на много термини, които означават едно и също нещо, но могат да доведат до объркване за по-малко осведомените, затова нека да ги изясним:

• Епифиза (от древногръцки: Epiphysis);
• Епифизна жлеза (в англ.: Pineal gland);
• Пинеална жлеза (Corpus pineale);
• Шишковидно тяло (лат. Corpus pineale или Epiphysis cerebri);
• Епифизно тяло (Pineal body или Epiphysis cerebri);
• Дворецът ниуан – даоистки термин за епифизната жлеза (седалището на Душата - истинското Аз);
• Трето око - свързано със редица свръхестествени способности.

И така, епифизата, известна още като пинеална жлеза, е малка ендокрина жлеза, разположена в центъра на мозъка. При хората тя е с размерите на зърно пшеница и има формата на шишарка.

Епифизна жлеза (Pineal gland)

 

Какво представлява епифизната жлеза?

Епифизната жлеза (pineal gland), наричана също епифизно тяло (pineal body) или epiphysis cerebri, е малка жлеза в човешкия мозък, която се намира под задната част на corpus callosum. Тя е част от ендокринната система (endocrine system) и отделя хормона мелатонин (melatonin).

За какво служи епифизната жлеза?

Основната функция на епифизната жлеза е да получава информация за състоянието на цикъла светлина-тъмнина от околната среда и да предава тази информация чрез производството и секрецията на хормона мелатонин.

Какъв е нормалният размер на corpus pineale?

Нормалната епифизна жлеза изглежда като малка червеникаво-кафява структура с форма на шишарка. Нормалният размер варира между 10 и 14 mm. Обикновено се намира по средната линия над горните коликули `superior colliculi~ и по-ниско от сплениума на corpus callosum.

Какво се случва, когато епифизната жлеза се активира?

Когато се стъмни, епифизната жлеза освобождава мелатонин в тялото. Това води до усещане за сънливост, защото мелатонинът играе роля в регулирането на моделите на сън (циркадни ритми). През нощта притокът на мелатонин подпомага усещането за умора, което подпомага заспиването.

Шишарковидно тяло

Шишарковидното тяло е малко образувание, което се отнася към междинния мозък.
По форма прилича на шишарка с размери от няколко милиметра, леко приплесната в предно-задна посока. Епифизата достига своето пълно развитие към седмата година от живота, след което подлежи на бавно обратно развитие (инволюция). 

Тя е обвита от тънка съединителнотъканна обвивка (капсула), от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета. Делчетата се изграждат от два вида клетки: пинеалоцити и невроглия. Епифизата съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък.

Епифизата представлява част от т.нар. надхълмие (епиталамус), което се отнася към междинния мозък. Заляга в улея, формиран от двете горни хълмчета на четирихълмието (lamina quadrigemina) на средния мозък (mesencephalon). С предния си край се свързва с междинния мозък чрез специални образувания, наречени поводи – habenulae.

Откриване на епифизата

Епифизата е била известна още от древността. Древните гърци я наричали "епифизис" (epiphysis) или "надмозъчна жлеза" или "шишковидна жлеза" заради формата си. Те вярвали, че тя е свързана с третото око и има способността да вижда в тъмното.

Тя е била описана за първи път от гръцкия лекар и философ Хипократ (460-370 г. пр.н.е.). През 16 век френският лекар и анатомист Андреас Везалий я описва подробно в своя труд "De Humani Corporis Fabrica".

През 17 век френският физиолог Рене Декарт (1596-1650) е първият, който дава научно описание на епифизата като ендокринна жлеза. Той е вярвал, че тя произвежда „душата на животните“ и е мястото, където се събират всички сензорни впечатления и където се вземат решения. Италианският учен Франческо Реди също има принос в тази област. През 1700 г. е установено, че епифизата произвежда хормона мелатонин.

Местоположение

Епифизата е малка жлеза, която се намира в междинния мозък в основата на мозъка, в областта на мезоцефалона, в близост до хипоталамуса и таламуса (точно зад таламусните рога). Тя е с размерите на грахово зърно (около 5-8 мм), има формата на шишарка и е заобиколена от специална мембрана, която я предпазва от светлина.

Структура на епифизната жлеза

Епифизната жлеза е с размер на грахово зърно и се намира в центъра на мозъка. Тя има формата на малка шишарка.
Епифизната жлеза е обвита от тънка съединителнотъканна обвивка (капсула), от която в дълбочина проникват преградки, които я разделят на делчета.
Делчетата се изграждат от два вида клетки: пинеалоцити и невроглия. Пинеалоцитите са клетки, които произвеждат хормона мелатонин, а невроглията е подпомагаща тъкан, която осигурява защита и поддръжка на пинеалоцитите.
Епифизната жлеза съдържа калциеви зърна, наречени още мозъчен пясък. Тези зърна са видими на рентгенови снимки и могат да се използват за определяне на положението на жлезата.

Епифизата е изградена от два основни типа клетки:

• - пинеалоцити и
• - невроглия (невроепителни).

Пинеалоцитите са клетките, които произвеждат хормони (мелатонин). Невроглията е вид подкрепяща тъкан, която помага за защитата, като осигуряват хранителни вещества и кислород на пинеалоцитите. Но освен това, невроепителните клетки са свързани с визуалната система и могат да възприемат светлина (което съответства на хипотезите за трето око).

Приема се, че епифизата е съставена от две основни части:

• Епифизарна тъкан, която произвежда хормона мелатонин.
• Сероидна тъкан, която е отговорна за регулирането на циркадния ритъм.

Епифизата е свързана с междинния мозък чрез поводи, наречени habenulae.

Функции

Основната функция на епифизата е да произвежда хормоните мелатонин и серотонин. Мелатонинът е аминокиселина, която участва в регулирането на съня, будността и циркадния ритъм. Той се произвежда в тъмнина и се разгражда при светлина. Серотонинът регулира настроението.

Епифизата също така играе роля в регулирането на половото развитие и поведението. Мелатонинът помага на организма да се настрои на дневния и нощния цикъл, който е 24-часовият цикъл на будност и сън.

Епифизата има и други функции, които все още се изследват. Някои учени смятат, че тя може да участва в регулирането на настроението, апетита и репродуктивните функции. 

Други функции:

• Производство на мелатонин, хистамин, серотонин. Тези хормони регулират настроението, циркадния ритъм и половото развитие.

• Поддържане на активността на хипоталамуса и хипофизата. Тези две жлези контролират много други ендокринни жлези и функции.

• Повишаване на антиоксидантната защита на организма. Мелатонинът има антиоксидантни свойства и забавя стареенето на клетките.

• Нормализиране на водно-солевия метаболизъм. Епифизната жлеза регулира баланса на вода и соли в тялото и предотвратява отоки.

• Участие в други аспекти, като пигментация, сексуално поведение, вълнение и щастие.

Епифизната жлеза е важна за здравето и благополучието на човека.

Научно обяснение

Епифизата е важна за регулирането на редица жизненоважни функции, включително сън, будност, полово развитие и поведение. Мелатонинът е отговорен за регулирането на циркадния ритъм на тялото, който е 24-часовият цикъл на сън и будност. Мелатонинът се произвежда в тъмнина и се разгражда при светлина. Така:

• - Когато е тъмно, епифизата произвежда повече мелатонин, което ни кара да се чувстваме сънливи.
• - Когато е светло, епифизата произвежда по-малко мелатонин, което ни кара да се чувстваме будни.

Епифизата може да участва и в регулирането на настроението, апетита и репродуктивните функции. Например:

• - Някои изследвания показват, че мелатонинът може да има антидепресантни свойства.
• - Други изследвания показват, че мелатонинът може да помогне за регулирането на апетита и да намали риска от затлъстяване.
• - Трети изследвания показват, че мелатонинът може да помогне за регулирането на репродуктивните функции, като например овулацията при жените.

Изследвания на мелатонина

Научното обяснение за функциите на епифизата е основано на изследванията на мелатонина. Мелатонинът е производно на аминокиселината триптофан. Той се произвежда от пинеалоцитите под влиянието на светлината. Светлината инхибира производството на мелатонин, докато тъмнината го стимулира. Мелатонинът действа върху мозъка, за да регулира циркадния ритъм. Той помага на организма да се настрои на дневния и нощния цикъл, като:

• Удължава фазата на съня
• Намалява производството на хормони, които стимулират будността
• Укрепва имунната система

Хипотези

Освен научното обяснение, за епифизата се повдигат и редица хипотези за други функции на епифизата.

Регулирането на половото развитие

Мелатонинът може да забави половото развитие, като инхибира производството на хормони, които стимулират растежа на половите жлези.

Продължителността на живота

Мелатонинът може да има антиоксидантни свойства, които да предпазват клетките от увреждане. Той също така може да стимулира производството на хормони, които са свързани с дълголетието.

Трето око

Една от най-известните хипотези е, че епифизата е свързана с третото око. Третото око е мистично понятие, което се свързва с интуицията, ясновидството и духовното просветление. Някои хора вярват, че епифизата е рудимент на третото око, което все още има някои способности, дори и в човешкото тяло.

Роля в телепатията

Телепатията е способността да се предават мисли и чувства без думи.

Екстрасензорното възприятие

Друга хипотеза е, че епифизата е свързана с екстрасензорното възприятие. Някои хора вярват, че епифизата може да ни помогне да възприемаме енергии, които не можем да видим или чуем с обикновените си сетива.

Някои учени вярват, че епифизата може да играе и роля в други области, като например:

• Психично здраве
• Емоционално здраве
• Интуиция
• Чувственост

Мистификации

Епифизата е обект на много мистификации, митове и легенди през вековете. В миналото тя е била наричана "шестото чувство" и се е смятало, че има свръхестествени способности. Някои хора вярват, че епифизата е ключът към духовното просветление или че може да ни помогне да получим свръхестествени способности да виждаме в други измерения.

Други хора вярват, че тя е „трето око“, което е свързано с интуицията, духовността и телепатията. В древен Египет тя е била наричана "око на Хор" и се е считала за символ на мъдростта и интуицията. В индуизма тя е известна като "третото око" и се смята за център на съзнанието и духовността.

Епифизната жлеза е една от най-големите тайни, скрити от нас.

Тайната не е в това, че жлезата съществува, тайната е нейната функция.
На студентите по медицина им казват, че това е изхвърлен орган, но не е.
Епифизната жлеза е нашето трето око, тя е органът, чрез който сънуваме и си представяме нещо, а когато се активира, е и органът, който ни свързва с друго измерение на реалността, ч. : позволява ни да видим същества от друго измерение и отвъд него, за да отидем на астрално пътешествие (оставяйки физическото си тяло да пътува с неземното си тяло), да развием умствени умения като яснота или телепатия, а също и способността Време да пътуваме във времето за пътуване. ...
Храмът за постигане на божествена връзка е във всеки от нас...
Епифизната жлеза (известна още като ананас) има много значения.
За католическата религия е силата на Бог.
Зидарията е визията на Циклопа.
В египетската традиция се нарича Окото на Хор, дори в свещената геометрия виждаме, че окото на Хор съответства точно на целия сюжет на мозъка, а в азиатския свят като трето око или център на яснотата и интуицията.
В терминологията на встъпването в длъжност тя е известна като „портата на небето“ и дори френският философ Картезио предполага, че епифизната жлеза е това, което свързва или съдържа тялото с душата.
Той го определя като „щаб на душата“, защото според него епифизната жлеза не присъства в тялото и от двете страни.
Картезио вярвал (лъжливо), че е запазена изключително за човека.
Хормонът мелатонин, произвеждан от епифизната жлеза, чийто дефицит води до безсъние и депресия, се съдържа в някои храни като овес, царевица, домати, картофи, ядки, ориз и череши.
В древните храмове на шумери и вавилонци е имало култ към епифизната гандола и дори във Ватикана може да видите статуя с формата на ананас или епифизна гандел, която също е донесена отците, а на у има йероглифи всички от крушите Ще си изкарам добре
Епифизната жлеза отделя вещество, наречено ДМТ (диметилтриптамин), известно още като духовната молекула, която се освобождава по време на бързата фаза на движението на очите, така че когато сънуваме, тя отговаря за визуализацията на изображенията в сън.
Няма ли светлина, епифизната жлеза произвежда мелатонин от серотонин.
Това участва в регулирането на бдителността и циклите на съня и се използва за противодействие на ефектите от синдрома на времевия синтез.
DMT е толкова мощен, че може да транспортира човешкото съзнание чрез пътувания във времето и между измеренията.
Голямо количество ДМТ се произвежда в непосредствено състояние на предсмърт, поради което се приписва на способността да се навлиза в по-високо измерение на съзнанието.
Той достига мистични или междуизмерни състояния и е най-силното халюциногенно или ентеогенно съединение, което се среща в природата. Всички растения и животни (в различни концентрации) имат дълбок ефект върху съзнанието).

Заключение

Епифизата е малка, но важна жлеза, която играе недоизследвана роля в редица процеси в тялото. Тя е сложна жлеза, която играе важна роля в нашето здраве и благополучие. Научното обяснение за някои от функциите ѝ е добре известно, но за други има още какво да се желае, което поражда и много хипотези и мистификации, които се носят за нея. Тя е все още обект на изследване, но научните доказателства показват, че тя е от ключово значение за регулирането на редица жизненоважни функции.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------