Сезоните - годишни времена | dLambow

(Seasons) -

Защо наричаме сезоните годишни времена?

Какво са сезоните?

Сезоните (от англ.: Seasons) са периоди от годината, обикновено свързани с изменения във времето. Понятието идва от английски език и се използва едновременно с българското понятие "годишни времена". В умерените и полярни региони четирите сезона се наричат пролет, лято, есен и зима. В някои тропически и субтропични региони сезоните са два – дъждовният (или влажен, или мусон) сезон и сухият сезон.

Сезоните - годишни времена (Seasons)

Причината за сезоните е наклонът на оста на Земята спрямо равнината на орбитата ѝ. Отклонението е приблизително 23,5 градуса (23,45∘23,45∘). Като резултат от това едната част от планетата е винаги повече директно изложена на лъчите на Слънцето от другата. Това излагане се редува, докато Земята се движи по своята орбита.

Когато северният полюс е наклонен към Слънцето, в северното полукълбо е лято и там до Земята достигат повече слънчеви лъчи. През зимата към Слънцето е наклонен южният полюс. Тогава северното полукълбо се огрява по-слабо от Слънцето.

Какво наричаме годишни времена?

Сезоните, на български език, се наричат годишни времена, защото те се повтарят всяка година и са свързани с определени характеристики на времето, природата и живота на хората. Например:

- Сезонът пролет

е годишно време, когато се появяват цветята, птиците пеят и температурите се повишават.

- Сезонът лято

е годишно време, когато е топло, има много слънце и хората ходят на море.

- Сезонът есен

е годишно време, когато листата падат, плодовете зреят и хората се подготвят за зимата.

- Сезонът зима

е годишно време, когато е студено, вали сняг и хората празнуват Коледа.

 

Кога започва и свършва всяко от годишните времена?

В зависимост от това, как се измерват сезоните, те могат да започват и свършват в различни дати. Има два основни начина да се определят сезоните: астрономически и метеорологически.

Астрономическите сезони се определят според позицията на Земята спрямо Слънцето. Те започват и свършват със специални събития, наречени равноденствия и слънцестоения. Равноденствията са дните, когато денят и нощта са равни по продължителност. Слънцестоенията са дните, когато денят или нощта са най-дълги. 

Астрономическите сезони са следните:

• - Пролетта започва с пролетното равноденствие
• = около 20/21 март в Северното полукълбо
• = 22/23 септември в Южното полукълбо
• и свършва с лятното слънцестоение
• = около 21 юни в Северното полукълбо
• = 22 декември в Южното полукълбо.
• - Лятото започва с лятното слънцестоение и свършва с есенното равноденствие
• = около 23 септември в Северното полукълбо
• = 22 март в Южното полукълбо.
• - Есента започва с есенното равноденствие и свършва с зимното слънцестоение
• = около 21 декември в Северното полукълбо
• = 21 юни в Южното полукълбо.
• - Зимата
• = започва с зимното слънцестоение
• = свършва с пролетното равноденствие.

Метеорологическите сезони се определят според годишните температурни цикли. 

Те започват и свършват с първия ден на определени месеци. Метеорологическите сезони са следните:

• - Пролетта
• = започва на 1 март и свършва на 31 май в Северното полукълбо
• = започва на 1 септември и свършва на 30 ноември в Южното полукълбо.
• - Лятото
• = започва на 1 юни и свършва на 31 август в Северното полукълбо
• = започва на 1 декември и свършва на 28/29 февруари в Южното полукълбо.
• - Есента
• = започва на 1 септември и свършва на 30 ноември в Северното полукълбо
• = започва на 1 март и свършва на 31 май в Южното полукълбо.
• - Зимата
• = започва на 1 декември и свършва на 28/29 февруари в Северното полукълбо
• = започва на 1 юни и свършва на 31 август в Южното полукълбо.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------