Пласментна политика | dLambow

(Placement policy) -

Същност на пласментната политика и как се провежда?

Какво е пласментна политика?

Пласментната политика е елемент на пласмента, който е част от маркетинговия микс на фирмата, която определя как да се доставят произведените продукти до крайните потребители чрез създаването и развитието на редица пласментни процеси. Пласментната политика съдържа следните елементи:

Пласментна политика (Placement policy)

Избор на канали за дистрибуция

Това са звената, които участват в процеса на пренасяне на стоките от производителя до потребителя. Каналите за дистрибуция могат да бъдат директни (без посредници) или индиректни (с един или повече посредници). Изборът на канал за дистрибуция зависи от фактори като характеристиките на продукта, целевия пазар, конкурентната среда, разходите и рисковете.

Определяне на стратегия за дистрибуция

Това е начинът, по който фирмата разпределя своя продукт сред избраните канали за дистрибуция. Стратегията за дистрибуция може да бъде интензивна, селективна или изключителна, в зависимост от степента на покритие на пазара, която фирмата желае да постигне. Франчайзингът е специална форма на изключителна дистрибуция, при която фирмата предоставя правото да използва своята търговска марка и система на управление на други фирми срещу заплащане.

Организация и контрол на пласментните канали

Това е процесът на управление и координиране на дейностите на звената в канала за дистрибуция, така че да се осигури ефективно и ефикасно доставяне на продукта до потребителя. Организацията и контролът на пласментните канали включва определяне на ролите и отговорностите на звената, изграждане на взаимоотношения и комуникация между тях, решаване на конфликти и проблеми, оценка и подобряване на производителността.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Препинателни знаци | dLambow

 (Punctuation Marks) -

Кои са препинателните знаци ( . , ? ! ... ; : - " " ( ) ) и за какво се използват?

Препинателните знаци са като музика
В писмената реч носят хармония

Те показват как да четем и да разбираме
Смисъла, тона и емоцията на думите

 

Препинателни знаци (Punctuation Marks)

Какво са препинателните знаци?

Препинателните знаци са знаци, които се използват в писмената реч за да покажат разделението, свързаността и интонацията на думите, фразите и изреченията. Те помагат за по-добро разбиране на смисъла и нюансите на текста. В българския език има десет основни препинателни знаци:

• - точка,
• - запетая,
• - въпросителен знак,
• - удивителен знак,
• - многоточие,
• - точка и запетая,
• - двоеточие,
• - тире,
• - кавички и
• - скоби.

Всеки препинателен знак има свои правила за употреба и функции.

Определение за препинателен знак

Едно определение на препинателен знак е следното: „Препинателният знак в писмената реч е проекция на особеностите на звучащата реч.“

Кои са препинателните знаци?

В българския език има десет основни препинателни знака

Точка (.)

Точката е като край на песен
Завършва изречението със сила
След нея пишем с главна буква
За да започнем нова мелодия

Точката (.) е препинателен знак, който служи за отделяне на изречения, които изразяват завършена мисъл. След точка се пише с главна буква. Точката се използва за да покаже края на едно изречение и началото на друго. Например:

• Той отиде в магазина. Купи си хляб и мляко.
• Животът е кратък. Наслади се на всеки момент.
• Как се казваш? Аз съм Иван.

Точката се използва и за образуване на съкращения, като например:

• др. (другар)
• г. (година)
• т.н. (така наречен)

Точката се използва и за отбелязване на десетични дроби, като например:

• 3.14
• 0.5
• 1.618

Запетая (,)

Запетаята е като пауза
Отделя части от изказването
След нея пишем с малка буква
Освен ако не е име или наименование

 

Запетаята (,) е препинателен знак, който служи за отделяне на части от изречението, които имат различна граматическа функция или значение. След запетая се пише с малка буква, освен ако не следва име на лице, географско или историческо наименование. Запетаята се използва за:

Отделяне на подчинени изречения от главното. Например:

• Когато стана, видя че валя сняг.
• Ако искаш, можеш да дойдеш при мен.

Отделяне на придатъчни определения от определяното дума. Например:

• Той, който търси, намира.
• Цветята, които ми подари, са много красиви.

Отделяне на придатъчни обстоятелства от останалата част на изречението. Например:

• Вчера, когато се върнах от работа, те чакаха пред вратата.
• След утрешния изпит, ще отидем на кино.

Отделяне на обръщения, викове или междуметия от останалата част на изречението. Например:

• Здравей, Иване!
• Боже мой, какво става тук?
• Ех, колко съм щастлив!

Отделяне на еднородни членове или допълнения. Например:

• Тя обича да чете книги, списания и вестници.
• Той взе чашата, пиала и лъжицата.

Отделяне на вмъкнати конструкции или пояснения. Например:

• Той, разбира се, не знаеше за плана.
• Тази книга, написана от Хемингуей, е много интересна.

Въпросителен знак (?)

Въпросителният знак е като вик
Изразява любопитство или удивление
След него пишем с главна буква
Ако започва ново изречение

Въпросителен знак (?) е препинателен знак, който служи за отбелязване на въпросителни изречения или части от тях. Служи за отбелязване на въпросителни изречения или части от тях. След въпросителен знак се пише с главна буква, ако започва ново изречение. Въпросителният знак се използва за:

Отбелязване на пряк въпрос, който изисква отговор. Например:

• Как си днес?
• Колко часа е?
• Какво правиш?

Отбелязване на косвен въпрос, който е подчинен на друго изречение. Например:

• Попитах го как се казва.
• Не знаех колко струва тази рокля.
• Чудех се какво ще направи.

Отбелязване на реторичен въпрос, който не очаква отговор, а изразява чувство, становище или удивление. Например:

• Кой не обича цветя?
• Защо трябва да страдаме така?
• Как можеш да бъдеш толкова глупав?

Отбелязване на въпросително-отрицателно изречение, което изисква потвърждение или отрицание. Например:

• Не е ли това твоята книга?
• Ти не си гладен, нали?
• Той не беше вкъщи, дали?

Удивителен знак (!)

Удивителният знак е като акорд
Изразява чувство, повеление или желание
След него пишем с главна буква
Ако започва ново изречение

Удивителният знак (!) е препинателен знак, който служи за отбелязване на удивителни, повелителни или пожелателни изречения или части от тях. След удивителен знак се пише с главна буква, ако започва ново изречение. Удивителният знак се използва за:

Отбелязване на изречения, които изразяват чувство, емоция или становище. Например:

• Какъв прекрасен ден!
• Браво, ти си най-добрият!
• Как можеш да ми кажеш това!

Отбелязване на повелителни изречения, които изискват действие или поведение. Например:

• Стой тук!
• Мълчи!
• Помогни ми!

Отбелязване на желателни изречения, които изразяват пожелание или молба. Например:

• Да бъдеш здрав и щастлив!
• Да ти е сладко!
• Да се видим скоро!

Удивителният знак може да се употребява и в комбинация с други препинателни знаци, като например:

Въпросително-удивителен знак (?! или !?) - служи за отбелязване на въпрос, който изразява удивление, недоверие или негодувание. Например:

• Той направи какво?!
• Това ли е твоят отговор!?
• Как можеш да мислиш така?!

Многократен удивителен знак (!!!) - служи за подсилване на емоционалността или интензивността на изказването. Например:

• Това е невероятно!!!
• Спечелих лотарията!!!
• Спри незабавно!!!

Многоточие (…)

Многоточието е като ехо
Отбелязва прекъсната мисъл или повторение
След него пишем с малка буква
Освен ако не е име или наименование

Многоточие (…) е препинателен знак, който служи за отбелязване на прекъсната мисъл, незавършено изказване, пропуск в текста или повторение на дума или фраза. След многоточие се пише с малка буква, освен ако не следва име на лице, географско или историческо наименование. Многоточието се използва за:

Отбелязване на прекъсване на мисълта или изказването поради колебание, съмнение, страх или друго чувство. Например:

• Не знам как да ти кажа, но…
• Искам да ти кажа нещо важно, ама…
• Това е много опасно, трябва да бъдеш внимателен…

Отбелязване на незавършено изказване, което се подразбира от контекста или се оставя на читателя да довърши. Например:

• Той беше толкова щастлив, че…
• Ако продължаваш така, ще…
• И ти можеш да бъдеш успешен, ако…

Отбелязване на пропуск в текста, който е направен поради цензура, тайна или ненужност. Например:

• Той живее на ул. „…“ № …
• Документът съдържаше следното: „…“
• Тя каза: „Аз съм …“

Отбелязване на повторение на дума или фраза за подчертаване на идея или емоция. Например:

• Той беше много, много, много разочарован.
• Тя го обичаше безкрайно, безкрайно…
• Никога, никога не го забравяй…

Точка и запетая (;)

Точка и запетая е като свързка
Отделя изречения, свързани по смисъл
След нея пишем с малка буква
За да продължим ритъма на текста

 

Точка и запетая (;) е препинателен знак, който служи за отделяне на изречения, които са свързани по смисъл, но не са подчинени едно на друго. След точка и запетая се пише с малка буква. Точка и запетая се използва за:

Отделяне на изречения, които имат общо обстоятелство или допълнение. Например:

• Той обичаше да пътува; винаги откриваше нови места и хора.
• Тя беше умна и красива; всички я харесваха.
• Днес е студено и ветровито; няма да излизаме навън.

Отделяне на изречения, които са свързани с връзки като а, но, защото, обаче и други. Например:

• Той беше богат; а тя бедна.
• Тя го обичаше; но той не я забелязваше.
• Той не дойде; защото се разболя.

Отделяне на изречения, които са свързани с повторение на дума или фраза. Например:

• Животът е борба; борба за оцеляване; борба за щастие.
• Той е честен; честен и справедлив; честен и добър.
• Тя е като ангел; ангел на земята; ангел в сърцето ми.

Двоеточие (:)

Двоеточието е като встъпление
Въвежда цитат, пример или обяснение
След него пишем с малка буква
Освен ако не е име или наименование

Двоеточието (:) е препинателен знак, който служи за въвеждане на цитат, пример, обяснение, разяснение или последствие. След двоеточие се пише с малка буква, освен ако не следва име на лице, географско или историческо наименование. Двоеточието се използва за:

Въвеждане на цитат, който е дума в дума от друг източник. Например:

• Както казва Шекспир: „Бъди верен на себе си.“
• Той изрече следното: „Няма невъзможни неща.“
• Според статията: „Двоеточието е препинателен знак, който служи за въвеждане на цитат, пример, обяснение, разяснение или последствие.“

Въвеждане на пример, който илюстрира или допълва предходното твърдение. Например:

• Има много видове плодове: ябълки, круши, банани и други.
• Трябва да спазваш правилата на пътя: да не превишаваш скоростта, да не пиеш алкохол, да носиш колан и т.н.
• Той обичаше да чете класически автори: Достоевски, Толстой, Хемингуей и др.

Въвеждане на обяснение или разяснение, което пояснява или уточнява предходното твърдение. Например:

• Той беше много щастлив: най-накрая получи желаната работа.
• Тя не можеше да дойде: имаше важна среща.
• Това е много важно: не го забравяй.

Въвеждане на последствие или извод, който произтича от предходното твърдение. Например:

• Той не учеше достатъчно: не успя да изкара изпита.
• Тя беше много уморена: заспа веднага след като легна.
• Това е невероятно: той спечели лотарията.

Тире (-)

Тирето е като контраст
Отбелязва противопоставяне или промяна
След него пишем с малка буква
За да подчертаем разликата или причината

Тирето (-) е препинателен знак, който има различни функции в зависимост от контекста. Служи за отбелязване на противопоставяне, противоречие, прекъсване или промяна в хода на мисълта. След тире се пише с малка буква. Тире може да се използва за:

Свързване на две думи, които образуват сложна дума или съставно име. Например:

• Северо-западен
• Ханс-Кристиан Андерсен
• Краси-Мария

Свързване на две думи, които образуват съчетание с особено значение. Например:

• Черно-бял
• Да-не
• Хоп-троп

Свързване на две думи, които образуват съкращение или абревиатура. Например:

• БСП-СДС
• ВИП-персона
• КНСБ-Подкрепа

Свързване на две думи, които образуват противопоставление или противоречие. Например:

• Живо-мъртъв
• Горещо-студен
• Сладко-горчив

Свързване на два числа, които образуват интервал или диапазон. Например:

• 10-15 лева
• 2020-2021 година
• 9:30-10:00 часа

Тире не трябва да се бърка с по-дългото тире ( — ), което е по-дълго и има други функции.

Кавички („  “)

Кавичките са като рамка
Ограждат цитат, пряка реч или заглавие
В българския език са тип „елхичка“
За да се различават от другите знаци

Кавичките („“) са препинателен знак, който се използва за ограждане на цитати, пряка реч, заглавия на произведения или специални термини. Те имат различни функции в зависимост от контекста. В българския език се използват кавички тип „елхичка“. Кавичките се използват за:

Отличаване на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена. Например:

• Сладкарница „Неделя“
• Ханс-Кристиан Андерсен
• Краси-Мария

Отбелязване на пряка реч или цитиране на чужда реч. Например:

• Той каза: „Обичам те.“
• Както казва Шекспир: „Бъди верен на себе си.“
• Тя прочете стиха: „Слънцето грее, птичките пеят…“

Изразяване на ирония или недоверие. Например:

• Той е много „умен“.
• Това е „най-добрата“ книга, която съм чел.
• Тя ми каза, че е „заета“.

Отбелязване на непознати думи и изрази, както и термини, които разясняват в рамките на същото изречение. Например:

• Той е филолог, т.е. специалист по езикознание.
• Тя обичаше да играе „шах“, древна индийска игра.
• Това е „хипербола“, фигура на речта.

Скоби (( ))

Скобите са като допълнение
Ограждат допълнителна информация или пояснение
В тях може да има и други знаци
За да се обогати текста с детайли

Скобите (()) са препинателен знак, който се използва за ограждане на допълнителна информация, пояснение или коментар към текста. Те имат различни функции в зависимост от контекста. Скобите се използват за:

Отделяне на обособени или вметнати думи и изрази, които не са необходими за основния смисъл на изречението. Например:

• Той (моят брат) е много умен.
• Тя купи нова рокля (червена, с цветя).
• Това е много важно (не го забравяй).

Отделяне на пояснения или разяснения, които уточняват или обясняват предходното твърдение. Например:

• Той е филолог, т.е. специалист по езикознание.
• Тя обичаше да играе „шах“, древна индийска игра.
• Това е „хипербола“, фигура на речта.

Отделяне на пропуск в текста, който е направен поради цензура, тайна или ненужност. Например:

• Той живее на ул. „…“ № …
• Документът съдържаше следното: „…“
• Тя ми каза, че е „…“

Отделяне на многоточие, когато с него се означава, че е пропусната част от цитиран чужд текст. Например:

• Той каза: „Аз съм …“ (цитат от Уикипедия1)
• Според статията: „Скобите са знак за по-силно синтактично отделяне …“ (цитат от Уикипедия1)
• Както казва Шекспир: „Бъди верен …“ (цитат от Хамлет2)

Други препинателни знаци

Има ли в български език и други характерни писмени знаци (които не са букви и не са препинателни знаци), но се използват и за какво се използват и как?
Да, в българския език има и други характерни писмени знаци, които не са букви и не са препинателни знаци, но се използват за различни цели. Някои от тях са:

Апостроф (’)

Служи за отбелязване на съкращения или пропуски на гласове в думи. Например:

• Става дума за ’него.
• Той е от ’88 година.
• Това е ’само началото.

Диакритични знаци ( ̀, ̂, ̌, ̊)

Служат за отбелязване на ударението или тона на думите. Например:

• Здра̀вей
• Столи́ца
• Чешко̀

Знак за номер (№)

Служи за обозначаване на номер или поредност. Например:

• Ул. „Цар Иван Асен II“ № 15
• Статия № 5
• Въпрос № 3

Знак за параграф (§)

Служи за обозначаване на раздел или подраздел в текст. Например:

• § 1. Общи положения
• § 2. Права и задължения
• § 3. Санкции и наказания

Знак за процент (%) и свързани знаци (‰, ‱)

Служат за обозначаване на част от цяло или процентно отношение между две величини. Например:

• 50% от учениците са момичета.
• Ръстът на БВП е 3‰.
• Комисионната е 0,5‱.

Какво още пропуснахме да отбележим за препинателните знаци?

Някои други неща, които може да отбележим за препинателните знаци, са:

Стил, тона и емоционалност

Препинателните знаци не се използват само за синтактично и смислово членение на текста, но и за изразяване на стил, тона и емоционалността на автора. Например:

• - Употребата на многоточие може да създаде усещане за очакване, изненада или несигурност.
• - Употребата на удивителен знак може да подчертае вълнение, възхищение или гняв.
• - Употребата на кавички може да покаже ирония, цитат или специален термин.

Препинателните знаци не са еднакви във всички езици и писмени системи.

Някои езици имат различни видове или правила за употреба на препинателни знаци. Например:

• - Пунктуационните знаци в английски език са 14 на брой, като се използват кавички тип "цапка" (""), а не тип „елхичка“ („“).
• - В китайския език се използва вертикална черта (|) за отбелязване на параграф.
• - В арабския език се използва знак за процент (%), който изглежда като точка и запетая (;).

Различно значение

Препинателните знаци могат да имат различно значение в зависимост от контекста и мястото им в текста. Например:

• - Двоеточието може да въведе цитат, пример, обяснение или последствие.
• - Запетаята може да отдели части от изречението, еднородни членове, вмъкнати конструкции или обръщения.
• - Тирето може да свърже две думи, да отбележи противопоставяне, прекъсване или промяна в хода на мисълта.

Препинателните знаци са важна част от писмената реч и трябва да се използват правилно и уместно.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Избирателно наклонение | dLambow

(Optative Mood) -

Избирателно наклонение - значение, образуване, използване...

Какво е Избирателно наклонение (оптатив)?

Избирателното наклонение (Optative Mood - [ ˈɒptətɪv ]) е граматическо наклонение, което изразява:

• - желание,
• - молба,
• - пожелание,
• - предложения,
• - мечта или
• - възможност.

Опативното наклонение показва желание или надежда по отношение на дадено действие. Това е надмножество на кохортативното наклонение (cohortative mood) и е тясно свързано с подчинителното наклонение (Subjunctive mood), но е различно от пожелателното настроение (Suppositional Mood /  Desiderative mood).

Избирателно наклонение (Optative Mood)

В английски език няма специално морфологичен оптатив, но различни конструкции вменяват оптативно значение. Оптатив се среща в много езици по света, включително в:

• - латински,
• - гръцки,
• - старобългарски,
• - староруски,
• - ирландски,
• - келтски,
• - славянски,
• - арменски,
• - авестийски,
• - санскрит,
• - хинди и др.

В някои от тези езици избирателното наклонение е запазено и до днес, докато в други е изчезнало или е заместено от други граматически средства.

Каква е разликата между подчинително и избирателно наклонение?

Подчинителното наклонение (Subjunctive mood) се използва за изразяване на хипотетична ситуация, нещо, което не е реално (напр. възможност или действие, което все още не се е случило). Докато Опативното наклонение (Optative mood) се използва за изразяване на желания и надежди (напр. „може“).

Избирателното наклонение се формира по различни начини в различните езици.

В някои езици се образува от корена на глагола с помощта на специална наставка, докато в други се образува от формата на минало неопределено време с помощта на специална частица.

Избирателно наклонение в български език

В българския език избирателното наклонение се образува от основата на инфинитива с помощта на различни окончания или с бих, би, щеше, щяхме, щяхте, щяха...

Примери:

• Бих искал да уча български.
• Дано да успея.
• Щеше да ми кажеш.
• Щяхте да дойдете.
• Щяха да ме разберат.

В съвременния български език избирателното наклонение се използва сравнително рядко. Най-често се среща в устни форми на говор, например в молитви и благословии.

Избирателното наклонение в английски език

В английския език избирателното наклонение не съществува като отделно наклонение. Вместо това, желанията, молбите, пожеланията, възможностите, предположенията или хипотезите се изразяват с помощта на други граматически средства, като например:

• Модалните глаголи:
• - could,
• - would,
• - may,
• - might,
• - should
• Условното наклонение (Conditional Mood)
• Глаголната форма "to wish"

Например:

• I could be there if I had the time. (Можеше да бъда там, ако имах време.)
• I would like to go to the movies. (Бих искал да отида на кино.)
• It may rain tomorrow. (Може да вали утре.)
• I might go to the store later. (Може би ще отида до магазина по-късно.)
• I should probably go to bed. (Бих трябвало да си лягам.)
• I wish I had more money. (Бих искал да имам повече пари.)

В някои случаи, избирателното наклонение може да се изрази в английски език с помощта на форма на инфинитива, която не е свързана с сегашно време. Например:

• If I were you, I would do it. (Ако бях на твое място, щях да го направя.)
• If only I could fly! (Ако само можех да летя!)

В тези случаи, инфинитивът се използва за изразяване на състояние, което не е в съответствие с действителността.

Все пак, в английския език, избирателното наклонение (Optative Mood) може да се изразява с помощта на глагола "may":

• May I have a glass of water?
• I wish I could speak English.
• I hope the weather will be nice tomorrow.

В някои случаи, в английския език избирателното наклонение може да се изрази и с помощта на глагола "would":

• I would like to go to the movies.
• I would have been there if I had known.

Избирателното наклонение е до голяма степен заменено от други граматически форми в много езици, включително в английския. То обаче все още се използва в някои случаи, например в официален и тържествен стил, в литературата и в някои диалекти.

Ето някои примери за използване на избирателно наклонение в други езици:

 

Латински: 

• "Utinam vivamus!" (Да живеем!)

Гръцки: 

• "Θα ήθελα να πάω στον κινηματογράφο." (Бих искал да отида на кино.)

Санскрит: 

• "भवतु भवतु." (Да бъде!)

Литовски: 

• "Būtų gražu, jei jis ateitų." (Би било хубаво, ако той дойде.)

Старобългарски: 

• "Бъди благословен!" (Да бъде благословен!)

Староруски: 

• "Да будет воля твоя." (Да бъде волята твоя.)

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Пласментни процеси | dLambow

(Placement processes) -

Пласментни процеси подпомагат пазарната реализация на фирмата

Какво е пласментен процес?

Пласментният процес е част от пласментната дейност, свързана с:

• - разпространението,
• - пласирането,
• - продажбата или
• - разпродажбата 

на стоки или капитали на пазара. Той е част от пласмента, който е важен елемент от маркетинговия микс на всяко предприятие, тъй като определят начина, по който продуктите или услугите достигат до крайните потребители.

Пласментни процеси (Placement processes)

Основни пласментни процеси

Избор на канали за разпространение

Това е процесът на определяне на най-подходящите средства за доставка на стоките или услугите до клиентите. Каналите за разпространение могат да бъдат:

Директни

Директните канали включват продажба от производителя до потребителя без посредници, например чрез интернет, телефон или лично обслужване.

Недиректни.

Недиректните канали включват участието на един или повече посредници, например:

• - търговци на едро,
• - дистрибутори или
• - дилъри.

Организация на пласментната мрежа

Това е процесът на изграждане и поддържане на отношения с посредниците, които участват в разпространението на стоките или услугите. Това изисква определяне на:

• - цели,
• - функции,
• - задачи и
• - отговорности

на всеки посредник, както и координация и контрол на техните дейности.

Управление на пласментната логистика

Това е процесът на планиране, организиране и контролиране на потока на стоки или услуги от мястото на производство до мястото на консумация. Това включва:

• - определяне на нужното количество, качество и асортимент на стоките или услугите,
• - избор на подходящи средства за транспорт и складиране,
• - оптимизация на маршрути и графици,
• - управление на запасите и поръчките,
• - обработка на рекламации и връщания.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Форекс хеджиране | dLambow

(Forex hedging) -

Как хеджирането помага на форекс пазара?

Какво е Форекс хеджиране?

Форекс хеджирането (forex hedging) е вид финансова стратегия, която се използва за намаляване на риска от загуба при търговия с валути. Форекс хеджирането се състои в отваряне на противоположни или компенсиращи позиции в една или повече валутни двойки, за да се предотвратят или ограничат неблагоприятните колебания на обменните курсове.

Форекс хеджиране (Forex hedging)

Примери за Forex hedging

Освен класическото форекс хеджиране, има различни и различни други методи и инструменти за предпазване, като например:

Спот договори

Това са обикновени търговии, при които се купува или продава определено количество валута по текущата цена. Спот договорите имат кратък срок на доставка (2 дни) и не са много ефективни за хеджиране на дългосрочни позиции.

Форекс опции

Това са договори, които дават правото, но не и задължението, да купите или продадете определено количество валута по предварително уговорена цена и дата. Форекс опциите са по-гъвкави и персонализирани инструменти за хеджиране, които могат да защитят позициите от големи ценови движения.

Валутни фючърси

Това са договори, които задължават да купите или продадете определено количество валута по предварително уговорена цена и дата. Валутните фючърси са стандартизирани и търгувани на организирани борси. Те могат да бъдат полезни за хеджиране на големи позиции или изложеност на определена валутна двойка.

Форекс хеджирането има своите предимства и недостатъци.

Някои от предимствата са:

• Намалява риска от загуба при непредвидени ценови движения;
• Позволява да се запазят печеливши позиции без да се затварят;
• Осигурява стабилност и предсказуемост на паричните потоци;
• Подобрява управлението на капитала и планирането.

Някои от недостатъците са:

• Намалява потенциала за печалба при благоприятни ценови движения;
• Изисква допълнителни разходи за комисионни, спредове и премии;
• Може да бъде сложно и трудно за следене;
• Може да има регулаторни ограничения или забрани в някои страни или брокери;
• Надявам се, че тази информация ви е полезна и интересна.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Устен звук | dLambow

(Oral sound) -

Устни звуци - значение, образуване, използване...

Какво е устен звук?

Съгласните, произведени, когато въздухът преминава през устата (усната кухина), се наричат устни звуци, а звуците, произведени, когато въздухът преминава през носа (носната кухина), се наричат носови звуци. Така че, устен звук е звук, който се образува с помощта на устните. Устните могат:

• - да се затварят и отварят,
• - да се приближават и отдалечават,
• - да се заоблят и разтягат.

Така те променят формата на резонатора, какъвто е устната кухина, и създават различни устни звуци.

Устен звук (Oral sound)

В българския език има два вида устни звуци:

Лабиални звуци

Лабиалните звуци се образуват със затваряне или приближаване на горната и долната устна. Те са беззвучните п, ф и звучните б, в. Например: песен, брат, филм, вода.

Лабиодентални звуци

Лабиоденталните звуци се образуват с приближаване на долната устна до горните зъби. Те са беззвучния ф и звучния в. Например: факел, век

Ротизъм

Устните могат да участват и в образуването на други звуци, като например ротичния "р" в ротацизма, който се образува с трептене на горната устна или на езика до горното небце. Например:

• - река,
• - пръст,
• - ръст.

Как се произвежда устният звук?

Речта се произвежда чрез издишване на въздух от белите дробове в ларинкса, където стават:

- Фонация

гласните струни могат да се държат отворени, за да позволят на въздуха да премине през тях, или могат да вибрират, за да издадат звук (фонация). След това:

-Артикулация

въздушният поток от белите дробове се оформя от артикулаторите в устата и носа (артикулация).

По-специално, устният звук се произвежда с помощта на устните, които се движат по различни начини, за да променят формата на устната кухина. Устната кухина е част от резонатора, който е система от въздушни камери, които усилват и модифицират звука, който идва от гласовите струни.

За да произведете устен звук, трябва да следвате тези стъпки:

• Изберете устен звук, който искате да изговорите. Например:
• - п,
• - б,
• - ф,
• - в или
• - р.
• Поставете устните си в подходяща позиция за избрания звук. Например:
• - за п и б трябва да затворите устните си;
• - за ф и в трябва да приближите долната устна до горните зъби;
• - за р трябва да трептите горната устна или езика до горното небце.
• Издайте глас или безглас от гласовите струни. Например:
• - за п и ф трябва да издадете безглас;
• - за б и в трябва да издадете глас;
• - за р трябва да издадете глас с трептене.
• Отворете устните си, ако е необходимо, за да преминете към следващия звук. Например: ако искате да изговорите песен, трябва да отворите устните си след п, за да изговорите е.

Това е основният начин, по който се произвежда устен звук. Можете да практикувате с различни думи и изрази, които съдържат устни звуци.

Колко устни звука има в английски език?

Общоприето е, че има приблизително 44 звука в английския език, с някои вариации в зависимост от акцента и артикулацията. 44-те английски фонеми са представени от 26-те букви от азбуката поотделно и в комбинация.

Беззвучни (Unvoiced) и звучни (Voiced) устни звуци в английски език   

• [ s ]     [ z ]
• [ k ]     [ g ]
• [ p ]     [ b ]
• [ f ]     [ v ]
• [ t ]     [ d ]
• [ θ ]     [ ð ]
• [ ʃ ]     [ Ʒ ]
• [ t ʃ ]     [ dƷ ]

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Четвъртък | dLambow

(Thursday) -

Четвъртък - четвъртия ден от седмицата

Място и значение на деня Четвъртък (Thursday)

Четвъртък (Thursday) е четвъртият ден от седмицата в григорианския календар, следван от петък и предшестван от сряда. Името му Thursda произлиза от староанглийската дума Þūnresdæg, която означава „ден на Тор“, скандинавския бог на гръмотевиците. В други езици, името на деня е свързано с понятието за четвъртото число или с други божества, като Юпитер или Зевс.

Четвъртък (Thursday)

Велики четвъртък

В християнството, Четвъртък има специално значение като Велики четвъртък (Maundy Thursday), който празнува последната вечеря на Исус Христос с апостолите си преди разпятието му. В този ден, християните изповядват своите грехове, участват в литургията и измиват нозете на другите в знак на скромност и любов. Великият четвъртък е последният ден от Страстната седмица и предхожда Велики петък и Велика събота.

Планове за почивните дни

Четвъртък е също така ден, в който много хора започват да планират своите почивни дни, тъй като е близо до края на работната седмица. Някои хора избират да излизат в четвъртък вечер, за да се забавляват или да посещават културни събития. Други хора предпочитат да останат у дома и да се отпуснат или да гледат телевизия. Четвъртък е ден, в който можем да се радваме на живота и да благодарим за всичко, което имаме.

Културните традиции по света, свързани с Четвъртък (Thursday)

Четвъртък е ден, който има различни културни традиции по света, свързани с него. Ето някои примери:

В Индия

Четвъртък е считан за благоприятен ден за брак, тъй като е свързан с планетата Юпитер, която символизира богатство и просперитет.

В Исландия

Четвъртък е наричан Fimmtudagur, което означава „петият ден“. В този ден, много хора избягват да ядат месо и да пият алкохол, за да почитат старите скандинавски богове.

В България

Четвъртък е ден, в който се правят Колядки - коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки. Традицията на яденето на коледни пирожки по Коледа датира от xvi в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет.

В Тайланд

Четвъртък е ден, в който много хора носят розово или лилаво облекло, за да изразят своята почит към богинята Мае Пхосоп, която е покровителка на риса и земеделието.

Празници, свързани с Четвъртък (Thursday).

Велики четвъртък (Maundy Thursday)

Християнски празник, отбелязващ последната вечеря на Исус Христос с апостолите си. Този празник се пада в четвъртък преди Великден и е част от Страстната седмица.  

Денят на благодарността (Thanksgiving Day)

Национален празник в САЩ и Канада, посветен на благодарението за жетвата и други благословии. Този празник се пада в четвъртък от ноември в САЩ и в октомври в Канада. На Деня на благодарността се приготвя традиционна трапеза с печена пуйка, картофено пюре, брусничен сос и сладкиш с тиква.

Характеристики на деня Четвъртък

Денят Четвъртък (Thursday) може да има различни физиологически и психологически характеристики за различните хора, в зависимост от тяхната култура, религия, професия и личност. Някои общи характеристики са:

Физиологически характеристики

Денят Четвъртък може да бъде свързан с повишена активност и енергия, тъй като е близо до края на работната седмица и много хора се чувстват мотивирани да завършат своите задачи и проекти. Също така,

• - Четвъртък може да бъде свързан с по-високо ниво на стрес и напрежение, тъй като много хора се изправят пред конфликти или проблеми на работното място.

• - Четвъртък може да има и влияние върху здравословните навици и поведения на хората, като например храненето, спането, пушенето, пиенето или спортуването.

Психологически характеристики

Денят Четвъртък може да бъде свързан с различни психологически настроения и емоции, като например:

• - радост,
• - удовлетворение,
• - гордост,
• - надежда,
• - очакване,
• - тревога,
• - разочарование,
• - гняв или
• - скръб.

Тези настроения и емоции могат да бъдат повлияни от различни фактори, като например:

• - работната среда,
• - личните отношения,
• - социалната подкрепа,
• - жизнените цели или
• - религиозните убеждения.

Денят Четвъртък може да има и влияние върху психологическите процеси и функции на хората, като например:

• - възприятието,
• - паметта,
• - вниманието,
• - мисленето,
• - решаването на проблеми или
• - творчеството.

Кои са най-известните афоризми за Четвъртък (Thursday)?

Някои от най-известните афоризми за Четвъртък (Thursday) са:

• “Това трябва да е четвъртък. Никога не можах да се закача на четвъртък.” - Дъглас Адамс
• “Ако 40 е новият 30, а 50 е новият 40, защо четвъртък не може да бъде новият петък?” - Неизвестен автор.
• “И Бог каза: „Нека има светлина“ и имаше светлина, но Електрическото табло каза, че ще трябва да изчака до четвъртък, за да бъде свързан.” - Спайк Милиган.
• “Пожелавам ви поносим четвъртък. Не забравяйте, че петък е само на един ден разстояние.” - Неизвестен автор.

Четвъртък и живота на известни личности

Четвъртък (Thursday) е свързан с живота на известни личности по различни начини. Например:

Някои известни личности са родени в четвъртък

като актьорите:

• - Джони Деп,
• - Анджелина Джоли и
• - Леонардо Ди Каприо, 

певицата

• - Адел и 

писателят

• - Харпер Лий.

Някои известни личности са починали в четвъртък

като

• - физика Ейнщайн,
• - художника Пикасо и
• - певеца Фреди Меркюри.

Някои известни личности са свързани с четвъртък по друг начин

• Писателят Дъглас Адамс, е написал култовия роман „Приключенията на Артур Дент и неговите приятели през Галактиката“ (The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy), в който главният герой казва: „Това трябва да е четвъртък. Никога не можах да се закача на четвъртък.“

• Певецът Мориси, който е издал албум с името „Всеки ден е като неделя“ (Everyday Is Like Sunday), в който има песен с името „Четвъртък“ (Thursday), в която пее: „Четвъртък е новият петък.“

• Комиксовият герой Тор, който е скандинавски бог на гръмотевиците и името на четвъртък произлиза от неговото име. Тор е главен герой в серията филми на Marvel Cinematic Universe, в които участва и актьорът Крис Хемсуърт.

Световни събития, случили се във Четвъртък (Thursday)?

Някои известни световни събития, които са се случили в четвъртък, са:

На 4 юли 1776 г. в четвъртък, Декларацията за независимост на САЩ

Приета е от Континенталния конгрес във Филаделфия. Този документ обявява, че 13-те американски колонии са свободни и независими държави, които се отделят от Великобритания. Декларацията за независимост е един от най-важните символи на американската история и демокрация.

На 16 октомври 1964 г. в четвъртък, Китай извършва първия си ядрен опит 

на полигона Лоп Нур в провинция Синцзян. Този опит прави Китай петата ядрена държава след САЩ, СССР, Великобритания и Франция. Китай разработва ядрената си програма като отговор на ядрената заплаха от СССР и САЩ и като начин да повиши своя международен престиж и влияние.

Още нещо важно за Четвъртък ...

Четвъртък (Thursday) е ден, в който много хора от различни култури и религии празнуват различни празници и традиции. Например:

В Китай, Четвъртък е ден, в който се отбелязва Денят на учителя (Teacher’s Day), 

който е национален празник, посветен на почитането и благодарността към учителите и преподавателите. На този ден, учениците и студентите поднасят цветя, подаръци и поздравителни картички на своите учители и им изказват своята уважение и признателност.

В Индонезия, Четвъртък е ден, в който се отбелязва Денят на героите (Heroes’ Day), 

който е национален празник, посветен на почитането и споменаването на хората, които са загинали за независимостта и суверенитета на страната. На този ден, се провеждат официални церемонии, паради и полагане на венци пред паметниците на хероите.

В САЩ, Четвъртък е ден, в който се отбелязва Денят на земята (Earth Day), 

който е глобален празник, посветен на защитата и опазването на околната среда. На този ден, милиони хора по света участват в различни акции и инициативи за почистване, засаждане, рециклиране и образование за екологичните проблеми и решения.

Това са само някои примери за това, как Четвъртък може да бъде важен и специален ден за много хора.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Заповедно наклонение | dLambow

(Injunctive Mood) -

Заповедно наклонение - значение, формиране и използване

Какво е заповедно наклонение?

Заповедното наклонение (Injunctive Mood) е граматическо наклонение, което се използва за изразяване на:

• - заповеди,
• - молби,
• - предупреждание,
• - съвети,
• - препоръки и
• - други форми на настойчивост и волеви действия.

То е често срещано в много езици, включително в българския, английския, френския, немския, испанския, италианския, руски и т.н.

Заповедно наклонение (Injunctive Mood)

Образуване на Injunctive Mood

Заповедното наклонение се образува чрез промяна на реда на думите в изречението. В изречения с глагол в сегашно време, подлогът се поставя пред глагола. В изречения с глагол в минало време, подлогът се поставя след глагола.

Заповедно наклонение в български език

В българския език заповедното наклонение се образува по различни начини: чрез добавяне на въпросителна частица „ли“ или чрез добавяне на окончанието "-й" към основното глаголно словоизменение. В някои случаи е необходимо да се направи и допълнително изменение на глагола. Образуването става чрез премахване на окончанието -м, -ш, -т от глаголните форми в първо, второ и трето лице единствено число и чрез добавяне на окончанията -й, -йте, -йте.

 

Например:

• Лежи!
• Седни!
• Иди!
• Моля те, кажи ми!
• Не говорете!

Примери за заповедно наклонение в български език:

• Иди си!
• Спри!
• Недей!
• Моля те, ела!
• Да се видим утре!
• Влез в стаята.
• Не се страхувай.
• Бъди тих.

Заповедно наклонение в английски език

В английския език заповедното наклонение се образува чрез премахване на окончанието -s от глаголните форми в трето лице единствено число и чрез добавяне на окончанието -s или -es към глаголните форми в първо и второ лице единствено число. Може да се образува по различни начини, в зависимост от лицето и числото на подлога.

 

Например:

• Go! (Иди!)
• Sit down! (Седни!)
• Lie down! (Легни си!)
• Please tell me! (Моля те, кажи ми!)
• Don't talk! (Не говори!)

Примери за заповедно наклонение в английски език:

Second person singular:

• Stop!
• Don't!
• Please, come!
• Let's go!

Second person plural:

• Go!
• Stop!
• Don't!
• Please, come!
• Let's go!

Third person singular:

• Go!
• Stop!
• Don't!
• Please, come!
• Let's go!

Third person plural:

• Go!
• Stop!
• Don't!
• Please, come!
• Let's go!

В някои случаи заповедното наклонение в английския език може да се образува и чрез вмъкване на частицата "let" в изречението. Например:

• Let me go! (Остави ме да си ходя!)

Използване

В английския език заповедното наклонение се използва по-често в неформални ситуации, като например в разговорна реч или в писма до приятели и роднини. В официални ситуации обикновено се използва повелителното наклонение (Imperative Mood).

Примери:

• Please, go to the store and buy some milk. (Моля те, отиди до магазина и купи мляко.)
• Please, don't smoke in here. (Моля те, не пуши тук.)
• Please, come with me. (Моля те, ела с мен.)
• Please, let's go to the movies. (Моля те, да ходим на кино.)

В някои случаи заповедното наклонение се използва и в официални ситуации, като например в заповеди на полицията или в заповеди на военните.

В английския език заповедното наклонение се образува по два начина:

За глаголи в сегашно време:

Подлогът се поставя пред глагола.
Глаголът се използва без окончание.

Примери:

• Go to the room.
• Don't be afraid.
• Be quiet.

За глаголи в минало време:

Подлогът се поставя преди глагола.
Глаголът се използва в инфинитивна форма с частицата "do".

Примери:

• Do go to the room.
• Do not be afraid.
• Do be quiet.

Примери:

• Stop! (Спри!)
• Don't move! (Не се движи!)
• Drop your weapons! (Броси оръжията си!)

В официални документи

В английския език заповедното наклонение се използва в официални документи, в инструкции, в молби и в заповеди.

Ето още някои примери за използване на заповедното наклонение в английския език:

• Open the door, please.
• Stand up.
• Stop talking.
• Be careful.
• Do your homework.

В някои езици, като например в българския, заповедното наклонение се използва и в разговорен език. В други езици, като например в английския, заповедното наклонение се използва по-рядко в разговорен език.

Заповедното наклонение е важен инструмент за изразяване на заповеди, молби, съвети, забрани, препоръки и други форми на настойчивост. То се използва в много езици по света и се среща в различни контексти и ситуации.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Литературно наклонение | dLambow

(Literary mood) -

За какво е Литературното наклонение, използвано от писателите?

Какво е Литературно наклонение?

Литературното наклонение  (Literary mood) създава атмосферата за читателя. То е литературно средство, което изразява емоционалното качество на едно произведение, създадено чрез цялостна употреба на езика от страна на писателя (за разлика от граматичното наклонение (grammatical mood), което е само една от осемте категории на глагола). Literary mood може да се предизвика чрез описание на:

• - събитията в историята,
• - художествената обстановка,
• - реакциите между героите и
• - дори чрез изхода или разрешението на конфликта.

Литературното наклонение позволява на писателя да създаде запомняща се и значима история, с която читателят може да се свърже. Освен това, писателите разкриват своето умение за художествено използване на езика и творчески умения, когато установяват наклонението на литературното произведение.

Литературно наклонение (Literary mood)

Техники за създаване на литературно наклонение

За да определят наклонението, писателите могат да разчитат на четири техники:

Обстановка

Обстановката се отнася до „физическото“ място и времевия период, в които се развива историята. Обстановката може да има значително влияние върху наклонението на историята.

Образи

Образите са подобни на обстановката по това, че помагат за установяване на наклонение чрез описания на физически неща в света на историята.

Избор на думи

Изборът на думи е начинът, по който писателят избира и комбинира думите в изреченията. Изборът на думи може да повлияе на наклонението чрез предаване на определена атмосфера или емоция.

Тон

Тонът е отношението на писателя или разказвача към предмета, а не това, което чувства читателят, както при наклонението. Тонът може да бъде сериозен, жовиален, саркастичен, гневен и т.н. Тонът може да подчертае или контрастира с наклонението в зависимост от целта на писателя.

Пример за литературно наклонение

В романа си за отношенията между майки и дъщери „Клуб Джой Лък“ Ейми Тан използва наклонението като литературно средство, за да предизвика емоции у читателя като паралел за начина, по който майките се опитват да се свържат емоционално с дъщерите си.

Например:

"Не е така, че не бяхме имали сърце или очи за болката. Всички бяхме страхливи. Всички имахме своята мизерия. Но да се отчайваш, означаваше да желаеш нещо вече загубено. А да продължаваш, е нещо вече непоносимо…Кое беше по-лошо, да седим и да чакаме своята смърт с подобаващи мрачни лица? Или да изберем своето щастие?"

В този откъс, въпреки че темата се центрира около болка, отчаяние и загуба, наклонението на разказа е обнадеждяващо. Тан установява това наклонение, за да предизвика надежда у читателите по същия начин, по който майките в романа искат да вдъхновят и предизвикат надежда у дъщерите си.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Нереално-хипотетично наклонение | dLambow

(Subjunctive II Mood) -

Как се образува нереално-хипотетично наклонение и в кои случаи се използва?

Какво е нереално-хипотетично наклонение?

Нереално-хипотетично наклонение (Subjunctive II Mood) е форма на глагола, която се използва за изразяване на действия или ситуации, които са противоположни на действителността или при хипотетични ситуации, които биха били вярни, ако условията бяха други. Subjunctive II е от групата на косвените (непреките) английски наклонения и се използва за изказване за:

• - хипотетични ситуации,
• - изразяване на съмнение относно идея или
• - казване за неща,

които не са сигурни. Subjunctive II е далеч по-често използваният от двата варианта (Subjunctive I и Subjunctive II) и след като го разберете, наистина ще можете да задълбочите уменията си за разговор.

Нереално-хипотетично наклонение (Subjunctive II Mood)

Примери за subjunctive II mood

• - Ако бях по-висок, щях да играя баскетбол. (If I were taller, I would play basketball.)
• Бих искал да мога да летя. (I wish I could fly.)
• - Какво бихте направили, ако спечелите лотарията? (What would you do if you won the lottery?)

Past subjunctive обикновено се използва за обозначаване на минали или настоящи действия или ситуации.

Такива изречения също се състоят от две части:

• - основната - обикновено конструкция с думата "wish" (желая) и
• - подчинена, която обикновено започва с думите that (това), if (ако), as if (сякаш).

Образуване нереално-хипотетично наклонение

За да образуваме нереално-хипотетично наклонение в английския език, обикновено използваме вспомогателните глаголи would, could или might и инфинитива на основния глагол без частицата to. 

Например:

• - I would go to the beach. (Аз бих отишъл на плажа.)
• - She could speak five languages. (Тя би могла да говори пет езика.)
• - He might be late. (Той може би ще закъснее.)

Subjunctive II с "to be"

Past Subjunctive се образува с помощта на глагола в минало време, а глаголът "to be" има само една форма – "were" за всички лица и числа. С помощта на тази форма съобщаваме за нереално действие както в миналото, така и в сегашно и бъдеще време.

Например

• - I wish I lived in Sofia — Иска ми се да живея в София.
• - Our mother wished we were closer to each other — Майка ни искаше да сме по-близо един до друг.
• - If I were taller, I would have been able to reach the top shelf — Ако бях по-висок, щях да мога да стигна до горния рафт.
• - She spoke as if she had seen a ghost — Тя говореше така, сякаш е видяла призрак.
• - If I had more time, I would have finished the project earlier — Ако имах повече време, щях да завърша проекта по-рано.
• - It was suggested that he take a different approach to the problem — Беше му предложено да приеме различен подход към проблема.

Имайте предвид, че когато past subjunctive се използва в изречение с "If" (Ако), основната част обикновено съдържа модален глагол, най-вече "would" (би), а понякога и "should" (би трябвало), "might" (може) или "could" (би могло).

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Въпросително наклонение | dLambow

(Interrogative Mood) -

Как се образува и използва въпросително наклонение в английски език?

Какво е въпросително наклонение?

Въпросителното наклонение е от групата на преките наклонения и се използва в английски език за задаване на въпроси за чийто отговор не сме сигурни. То показва, че говорещият иска да получи информация или потвърждение от слушателя. Повечето езици нямат специално наклонение за задаване на въпроси, но има и някои изключения.

Въпросително наклонение (Interrogative Mood)

Образуване на въпросително наклонение

За да образуваме въпросително наклонение в английския език, обикновено променяме реда на думите в изречението, така че помощният глагол да стои преди подлога, а основният глагол - след него.

Например:

• You are happy. -> Are you happy?
• You have a dog. -> Do you have a dog?
• You can swim. -> Can you swim?

Ако в изречението няма помощен глагол, използваме do, does или did в зависимост от времето и числото на глагола. 

Например:

• You like pizza. -> Do you like pizza?
• He plays soccer. -> Does he play soccer?
• She studied hard. -> Did she study hard?

Примери за въпросително наклонение:

• - Are you coming to the varsity? - Идваш ли в университета?
• - Is Jack interested in the project? - Джак интересува ли се от проекта?
• - What are you wearing? - Какво носиш?
• - Aren't you going there? - Няма ли да ходиш там?
• - Would you like to have tea or coffee? - Искате ли чай или кафе?
• - Did John buy a present for the birthday party? - Джон купи ли подарък за рождения ден?

Каква е разликата между изявителните, въпросителните и повелителните наклонения?

Трите Преки наклонения (Direct Moods) показват състояния на битие или реалност, както следва:

• - indicative (изявително) - служи за изразяване на чисти факти;
• - interrogative (въпросително) – служи за задаване въпроси, в чийто отговор не сме съвсем сигурни;
• - imperative (повелително) - служи за отдаване на разпореждания (заповеди) или отправяне на настоятелни молби.

Още примери за въпросително наклонение

• Как си? (How are you?)
• Какво правиш? (What are you doing?)
• Къде отиваш? (Where are you going?)

Английски

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Инфинитивно наклонение | dLambow

(Infinitive Mood) -

Какво е значението на английското Инфинитивно наклонение - как се образува и за какво се използва?

Какво е Инфинитивно наклонение?

Инфинитивно наклонение  (Infinitive Mood) е вид пряко наклонение, което произлиза от неопределената форма на глагола в английски език, която изразява само смисъла на действието, без да показва лице, число, време или наклонение. Инфинитивът се употребява за обозначаване на цел, намерение, желание, възможност, необходимост и други отношения между действията.

Инфинитивното наклонение в английския език е независимо наклонение, което се използва за означаване на действие или състояние без конкретен субект или време, което се случва или трябва да се случи, но не е ограничено от време, число или лице.

Инфинитивно наклонение (Infinitive Mood)

Използват се два вида инфинитиви:

Прост инфинитив

Образува се от глаголната основа, към която се добавя частицата "to". Например: "to go", "to eat", "to be".

Сложен (съставен) инфинитив

Образува се от глаголната основа, към която се добавят частиците "to have" или "to be". Например: "to have gone", "to be going", "to be eaten".

Образуване на Infinitive Mood

Инфинитивното наклонение се образува от основната форма на глагола, като към нея се прибави частицата "to".

• to go - да ходя
• to eat - да ям
• to run - да бягам

Използване на инфинитивното наклонение

Инфинитивното наклонение може да се използва в различни функции на английския език.

Като независима глаголна форма:

• I want to go home. (Искам да си ходя у дома.)
• He is too tired to work. (Той е твърде уморен, за да работи.)

Като подлог на инфинитивно изречение:

• To err is human. (Да грешиш е човешко.)
• To be or not to be, that is the question. (Да бъдеш или да не бъдеш, това е въпросът.)





Като допълнение към глагола:

• I learned to swim when I was a child. (Научих се да плувам, когато бях дете.)
• I want you to help me. (Искам да ми помогнеш.)
• I want to go to the cinema.
• I need to eat something.
• I hope to run a marathon one day.




Като допълнение към прилагателно:

• It is important to be honest. (Важно е да бъдеш честен.)
• She is too lazy to study. (Тя е твърде мързелива, за да учи.)




Като допълнение към наречие:

• I am too tired to go out. (Толкова съм уморен, че няма да излизам.)
• I am happy to help you. (Щастлив съм да ти помогна.)




Като модално допълнение:

• I have to go now. (Трябва да си ходя сега.)
• We should help others. (Трябва да помагаме на другите.)




Като част от модални глаголи и фрази:

• I have to go to work.
• You might want to try this cake.
• I should have to study more.




Като част от перфектни времена:

• I have to go to the cinema.
• I have eaten something.
• I have run a marathon.




Като част от инфинитивни конструкции:

• I want you to go to the cinema.
• I need you to eat something.
• I hope you to run a marathon one day.




Като инфинитивно изразяване:

• I want you to go to the store. (Искам да отидеш в магазина.)
• I am too tired to work. (Толкова съм уморен, че няма да работя.)




Отношения на инфинитивно наклонение с други наклонения

 

Каква е връзката: повелително (imperative) и инфинитивно наклонение (infinitive mood)?

Глаголите в повелително наклонение приемат инфинитивна форма (напр. "wash the dishes" - измий чиниите). Пъдлогът при използването на повелителен глагол се предполага, че е местоимението от второ лице "you" - ти, но местоимението обикновено не се включва.



Каква е връзката: подчинително наклонение (subjunctive mood) и инфинитивно наклонение (infinitive mood)?

Подчинителното наклонение се използва за обозначаване на хипотетична ситуация или за изразяване на желание, предложение или разпореждане. При това, има два вида подчинителни глаголни форми: Именно глаголите в subjunctive mood приемат инфинитивна форма (напр. "I suggest he be fired" - Предлагам да бъде уволнен).



Ето някои примери за употребата на инфинитивното наклонение в английския език:

• I want to go to the cinema.
• I need to eat something.
• I hope to run a marathon one day.
• I have to go to work.
• You might want to try this cake.
• I should have to study more.
• I have to go to the cinema.
• I have eaten something.
• I have run a marathon.
• I want you to go to the cinema.
• I need you to eat something.
• I hope you to run a marathon one day.

Инфинитивното наклонение е важна част от английския език и се използва в много различни контексти, изброени подробно по-горе.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------