Литературно наклонение | dLambow

(Literary mood) -

За какво е Литературното наклонение, използвано от писателите?

Какво е Литературно наклонение?

Литературното наклонение  (Literary mood) създава атмосферата за читателя. То е литературно средство, което изразява емоционалното качество на едно произведение, създадено чрез цялостна употреба на езика от страна на писателя (за разлика от граматичното наклонение (grammatical mood), което е само една от осемте категории на глагола). Literary mood може да се предизвика чрез описание на:

• - събитията в историята,
• - художествената обстановка,
• - реакциите между героите и
• - дори чрез изхода или разрешението на конфликта.

Литературното наклонение позволява на писателя да създаде запомняща се и значима история, с която читателят може да се свърже. Освен това, писателите разкриват своето умение за художествено използване на езика и творчески умения, когато установяват наклонението на литературното произведение.

Литературно наклонение (Literary mood)

Техники за създаване на литературно наклонение

За да определят наклонението, писателите могат да разчитат на четири техники:

Обстановка

Обстановката се отнася до „физическото“ място и времевия период, в които се развива историята. Обстановката може да има значително влияние върху наклонението на историята.

Образи

Образите са подобни на обстановката по това, че помагат за установяване на наклонение чрез описания на физически неща в света на историята.

Избор на думи

Изборът на думи е начинът, по който писателят избира и комбинира думите в изреченията. Изборът на думи може да повлияе на наклонението чрез предаване на определена атмосфера или емоция.

Тон

Тонът е отношението на писателя или разказвача към предмета, а не това, което чувства читателят, както при наклонението. Тонът може да бъде сериозен, жовиален, саркастичен, гневен и т.н. Тонът може да подчертае или контрастира с наклонението в зависимост от целта на писателя.

Пример за литературно наклонение

В романа си за отношенията между майки и дъщери „Клуб Джой Лък“ Ейми Тан използва наклонението като литературно средство, за да предизвика емоции у читателя като паралел за начина, по който майките се опитват да се свържат емоционално с дъщерите си.

Например:

"Не е така, че не бяхме имали сърце или очи за болката. Всички бяхме страхливи. Всички имахме своята мизерия. Но да се отчайваш, означаваше да желаеш нещо вече загубено. А да продължаваш, е нещо вече непоносимо…Кое беше по-лошо, да седим и да чакаме своята смърт с подобаващи мрачни лица? Или да изберем своето щастие?"

В този откъс, въпреки че темата се центрира около болка, отчаяние и загуба, наклонението на разказа е обнадеждяващо. Тан установява това наклонение, за да предизвика надежда у читателите по същия начин, по който майките в романа искат да вдъхновят и предизвикат надежда у дъщерите си.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------