Вземане-Даване | dLambow

(Take-Give) -

За да вземаш, трябва да даваш

Притча за трите хляба - вземането и даването

"Един човек всеки ден отивал до фурната и винаги купувал три самуна хляб.
Веднъж хлебарят му казал:

• - Слушайте, никога не купувате четири, никога не купувате два, всеки път точно три самуна. Моля, кажете защо?

• - Един самун давам назаем. С другия си плащам борча. А един самун е за семейството ни.

• - Обяснете, моля, нима все-е-еки ден давате на някого назаем? Колко години може да се дава?

• - Ето този самун е за родителите, връщам им дълга си към тях. Този хляб е за децата, давам им го назаем. А този самун го ядем заедно с жена ми.

В природата няма „само да взимаш“, там съществува поле на взаимовръзки. Иначе казано, колкото повече внимание и уважение проявяваш към родителите си, колкото по-силна е любовта ти към тях, толкова повече благословение и благодат ще получиш през живота си"....

Вземане-Даване (Take-Give)

Един ден всичко се промени за Иванка

Иванка беше млада и амбициозна журналистка, която работеше за едно от най-популярните списания в страната. Тя обичаше да пише за интересни и актуални теми, които привличаха вниманието на читателите. Тя си мислеше, че е успешна и щастлива, защото имаше всичко, което искаше - добра заплата, луксозен апартамент, скъпи дрехи и аксесоари, много приятели и колеги.

Но един ден всичко се промени. Иванка получи задание да направи репортаж за една благотворителна организация, която помагаше на бедни и нуждаещи се хора. Тя трябваше да посети един от проектите на организацията - дом за бездомни животни. Иванка не беше особено развълнувана от тази тема, защото не обичаше животните и не ги смяташе за важни. Тя си мислеше, че това е загуба на време и ресурси, които можеха да бъдат използвани за по-сериозни проблеми.

Когато Иванка пристигна на мястото, тя беше шокирана от това, което видя. Домът за бездомни животни беше една стара и разрушена сграда, която изглеждаше като руина. В нея имаше десетки кучета и котки, които бяха измъчвани, изоставени или ранени от хората. Тези животни нямаха никого да ги обича и грижи за тях, освен няколко доброволци от организацията. Тези доброволци работеха безплатно и с много любов, за да осигурят на животните храна, вода, лечение и уют.

Иванка срещна един от доброволците - Иван.

Той беше млад и усмихнат мъж, който имаше голяма страст към животните. Той я посрещна любезно и я заведе на обиколка из дома. Той й разказа за историята на всяко животно, което срещнаха по пътя. Иванкая слушаше с недоверие и скептицизъм. Тя не можеше да разбере как Иван можеше да се радва на тази работа и да не търси нещо по-добро за себе си.

Тя го попита: Защо правиш това?

Защо не работиш за пари или не си намираш друго занимание?
Иван я погледна с удивление и отговори:

Защото обичам животните и искам да им помогна. Защото те ме правят щастлив и дават смисъл на живота ми. Защото това е моят начин да давам нещо на света, а не само да вземам от него.

Иванка се замисли за думите на Иван.

Тя осъзна, че тя само вземаше от живота, а не даваше нищо. Тя имаше всичко, но не беше щастлива. Тя нямаше смисъл и цел. Тя беше празна и самотна.

Тя реши да промени нещо в себе си.

Тя реши да започне да дава, а не само да взема. Тя реши да се включи в работата на организацията и да стане доброволец. Тя реши да си осинови едно от животните, което й хареса - едно сладко котенце, което беше останало без майка.

Иванка се превърна в друг човек.

Тя стана по-добра, по-щедра, по-състрадателна. Тя стана по-щастлива, по-изпълнена, по-жива. Тя научи, че всичко в живота трябва да е балансирано. Не може само да вземаш, трябва и да даваш. И ако даваш, непременно и ще получаваш…

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------