Translate

---------------------------------------------------------------------------------

18 януари 2024

Плащеница на император Андроник II Палеолог | dLambow

(Shroud of Emperor Andronicus II Palaeologus) -

Прочутата плащеница от император Андроник II Палеолог за охридския архиепископ


Каква е историята на Императорската плащеница от Охрид?

Прочутата Императорска плащеница е великолепен пример за византийския дворцов текстил, който има и голяма историческа стойност. Тя е изработена от червена коприна със златни и сребърни нишки и изобразява тялото на Христос в гроба. Плащаницата е подарена от император Андроник II Палеолог (1282-1328) на охридския архиепископ Гавриил I (1289-1296), който е наречен “пастир на българите” във втъкания със златни нишки надписа под изображението.

Плащеница на император Андроник II Палеолог
Плащеница на император Андроник II Палеолог (Shroud of Emperor Andronicus II Palaeologus)

Плащаницата е била част от богослужението в църквата “Света София” в Охрид, докато не е пренесена в друга църква след османското завоевание. През 1900 г. тя е открита от руския археолог Никодим Кондаков, а през 1915 г. е пренесена в София от български учени. След Първата световна война плащаницата е скрита в мазетата на Съдебната палата, за да не бъде върната на Югославия по Ньойския договор.

През 1984 г. тя е изложена в Националния исторически музей, където се намира и до днес. Плащаницата е един от символите на българската история и култура, както и на връзката между България и Византия. И освен че е сред най-прекрасните в света образци на византийския дворцов текстил, плащаницата има безценна историческа стойност. Защо? Един от отговорите се съдържа в надписа под изображението на ложето с тялото Христово.

Императорската плащаница е използвана в богослуженията в „Света София“ в Охрид, но след като храмът е преобърнат в джамия през ХV век, е пренесена в друга охридска църква - "Света Богородица Перивлепта". С избухването на Първата световна война директорът на Народния музей в София Богдан Филов праща писмо до командващия българската армия ген. Никола Жеков с молба да бъде сформиран секретен отряд, който да издирва, събира и спасява от погромите на войната ценно историческо наследство. В тази група е самият Филов и още двама бележити български учени - професорите Анастас Иширков и Йордан Иванов.

Отрядът стига до църквата “Света Богородица Перивлепта”, където намира плащаницата и я пренася в София, заедно с други ценности, принадлежали на 750-годишната Охридска архиепископия. Най-дълго съществувалата българска църковна институция, както обичаше да уточнява покойния проф. Божидар Димитров. Бог да го прости, когато го видях за последен път, той ми разказа именно тази история.

“Плащаницата, митрата и всички останали ценности са занесени в Народния музей, в старата Буюк джамия, където сега е Археологическият музей. За съжаление, малко след това идва Ньойският договор, съгласно който, клауза 126, ние трябва да ги върнем на страните, които са завзели нашата Македония”, разказваше Божидар Димитров.


Затова съкровището е скрито.

От 1925 г. то става законна българска собственост, но въпреки това никой не дръзва да го извади на показ и като че ли е забравено. Едва през 80-те години на ХХ век пренасят сандъците от Археологическия музей в мазетата на Съдебната палата, където по това време се помещава Националният исторически музей. И отново настъпва забвение. В наши дни плащаницата на император Андроник II Палеолог е изложена в НИМ.

Макар и до днес в Скопие да се чуват възгласи, че им е открадната и трябва да им бъде върната, мястото на тази реликва е в България. Защо? Отговорът се крие в надписа. Щеше ли да оцелее през всичките тези години, ако беше останала там? Най-вероятно не. И защо? Отговорът пак е в надписа.

На императорския дар за Охридския архиепископ под тялото Господне със златни нишки е извезано: “Пастирю на българите, спомни си при служенията за владетеля Андроник Палеолог”. "Пастирю на българите"... Такъв надпис трудно би оцелял през последния половин век. Седем века преди това се е съхранил непокътнат, но най-новата история не би била благосклонна към него. Такива тъжни примери има хиляди.

Но, за да разведря разказа, ще се върна пак към спомена от последната ми среща с Божидар Димитров. Разказвайки за плащаницата, с голям кеф професора ми описа как, всеки път като ходел в Охрид, тамошният владика все го питал: Божидаре, кога ке ми вратиш плащаницата?

А той му отвръщал: “Дядо владика, на тая плащаница пише, че императорът я е дал на българския пастир. А волята на дарителя е свещена! Когато Охридската архиепископия се върне в Българската православна църква, ще ти я върна барабар с витрината, в която съм я сложил.”

Волята на дарителя е свещена!


Какво означава надписът под изображението?

Надписът под изображението на плащаницата е на старогръцки език и гласи: “Пастирю на българите, спомни си при служенията за владетеля Андроник Палеолог”. Това е посвещение на император Андроник II Палеолог към охридския архиепископ Гавриил I, който е получил плащаницата като подарък. Надписът свидетелства за връзката между Византия и България, както и за ролята на Охридската архиепископия като духовен център на българите.

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.


Последни публикации в Самоучител:

Абонати: