Анита Мурджани

(Anita Murjani) -

Анита Мурджани умря, за да се върне към живота

Анита Мурджани умря, за да се върне към живота с това невероятно послание за човечеството ...

Анита Мурджани (Anita Murjani)

Посланието на Анита Мурджани

- Толкова се радвам да ви видя всички! И знаете ли, една от основните причини, поради които съм толкова щастлива, че съм тук, е, че днес не трябваше да съм жива. Трябваше да умра на 2 февруари 2006 г. Това трябваше да е последният ми ден във физическия свят, защото онзи ден лекарите информираха съпруга ми и семейството ми, че ми остават само няколко часа.

Умирах от n-каскаден лимфом, форма на рак на лимфните възли. До този ден се борих с рак в продължение на 4 години. В рамките на четири години тази болест унищожи тялото ми. Мина през цялата ми лимфна система, започвайки от лимфните възли на врата ми. В продължение на четири години развих тумори с размер на лимони на врата, ръцете, гърдите и корема.

По това време, дори преди кома, белите ми дробове бяха пълни с течност и всеки път, когато легнах, се задавях с тази течност. Мускулите ми напълно се сринаха, тежах около 38 кг. Просто приличах на скелет, покрит с кожа. Имах открити метастази по кожата, от които изтичаха вискозни токсини.

Не можех да смилам храна. Имах постоянна треска. Не можех да ходя, тъй като мускулите не работеха, така че постоянно лежах или бях изведен на инвалидна количка. През цялото време бях привързан към кислородна маска, без нейната помощ просто не можех да дишам.

И онази сутрин на 2 февруари 2006 г. изпаднах в кома. Лекарите казаха, че това са последните ми часове, защото органите ми вече не работят. На семейството ми е казано, че ако някой иска да се сбогува, сега е моментът.

Без да знам за всички, които ме заобикаляха, дори да изглеждаше така, сякаш съм в кома и очите ми бяха затворени, аз бях наясно с всичко, което се случваше наоколо. Разбрах съпруга си: той беше уморен, но беше там и ме хвана за ръката. Бях наясно с всичко, което лекарите правеха: как минаваха тръби през мен, извеждаха течност от дробовете ми, за да мога да дишам.

Бях наясно с всяко малко нещо, което се случи, сякаш имах 360-градусово периферно зрение. Можех да видя всичко, което се случваше около тялото ми, и не само в стаята, но и извън нея. Сякаш станах повече от тялото си. Разбрах, че това е моето тяло, виждах го да лежи на болнично легло, но вече не бях привързан към него. Сякаш мога да бъда навсякъде едновременно.

Накъдето и да насочих съзнанието си - там се озовах. Бях наясно с брат ми, който беше в Индия. Тялото ми беше в Хонг Конг. Той побърза към самолета да ме види. Искаше да се сбогува с мен и аз бях наясно с това. Сякаш бях до него, видях го в самолета. Тогава разбрах баща си и най-добрия си приятел, когото бях загубил. И двамата умряха. Но сега бях наясно с присъствието им до мен, те насочваха и общуваха с мен.

Друго нещо, което почувствах в това невероятно разширено състояние е, че съм свят на яснота, в който разбирам всичко. Разбрах защо имам рак. Разбрах, че съм много повече и всички сме много по-големи и по-силни, отколкото си представяме, когато сме във физическо тяло.

Също така чувствах, че съм свързана с всички: лекари, медицински сестри, съпругът ми, брат ми, майка ми. Сякаш имахме едно съзнание за всички. Сякаш усещах какво чувстват те. Усетих страданието, което изпитваха. Чувствах, че лекарите ме отхвърлят. Но в същото време не бях емоционално замесен в тази трагедия, въпреки че разбирах през какво преминават. Сякаш споделяме едно съзнание, когато не сме изразени във физическо тяло, всички сме изразени в едно съзнание. Ето как беше

Чувствах, че баща ми се опитва да ми каже, че времето ми още не е дошло, че трябва да се върна в тялото си. Отначало не исках да се връщам, струваше ми се, че имам избор да се върна или не. Абсолютно не исках да се връщам, защото не можах да намеря причина защо да се върна при болно умиращо тяло. Бях в тежест за семейството си, страдах, тоест наистина нямаше основателна причина.

Но тогава разбрах, че ако разбирам напълно това, което ми се разкри сега, и разбера защо получих рак и реша да се върна в тялото си, то то ще се възстанови много бързо. И в този момент реших да се върна. И чух най-добрия ми приятел и баща ми да ми казват: „Сега, когато знаеш истината кой си всъщност, върни се и изживей живота си без страх“. В този момент се събудих от кома.

Семейството ми беше толкова щастливо да ме види. Лекарите не можаха да го обяснят, бяха много изненадани, но останаха бдителни. Никой не можеше да знае последствията, аз все още бях много слаб. Никой не знаеше дали ще остана буден, ще се излекувам или ще изпадна отново в кома. Но знаех, че ще се оправя. Казах на семейството си: „Ще се оправя, знам, че ще се оправя, времето ми още не е дошло“.

След 5 дни метастазите в тялото ми намаляха със 70%. След 5 седмици ме изписаха от болницата. Бях напълно свободен от рак. Сега трябваше да се върна към живота и животът ми беше съвсем различен.

Възприятието ми за света, физическото ни тяло, болестите се промени. За мен беше много трудно да свържа това ново разбиране с живота си. Може би най-добрият начин, по който мога да обясня през какво съм преминал, е да използвам метафората „склад“. Сякаш се намираме в напълно тъмен склад, където има просто тъмен мрак.
.
Представете си точно сега, че сте в склад в магазин за търговия на едро, където е абсолютно тъмно. И не виждате нищо, защото дори пред вас е тъмно. Имате малко фенерче в ръката си, включвате го и си осветявате пътя. Можете да видите само лъча на това малко фенерче. И всичко, което можете да видите, е само част от стаята, осветена от лъча на това малко фенерче.

Когато насочите лъча към едно място, всичко останало остава на тъмно. И така, в един момент се включва голяма светлина и целият склад вече свети. И разбирате, че този склад е огромно място. Той е по-голям, отколкото бихте могли да си представите. Пълно е с рафтове с голямо разнообразие от неща: всичко, което можете да си представите, и дори това, което не сте могли, всичко е на тези рафтове един до друг. Нещо красиво, нещо не много голямо, малко, нещо от цвят, който никога досега не сте виждали и дори не сте си представяли, че такива цветове изобщо съществуват; нещо смешно, изглежда нелепо - всичко съществува едно до друго.
.
Виждали сте някои от тези неща и преди с фенерче, но много от тях никога не сте виждали, защото лъчът на фенерчето не ги е ударил. И тогава светлината отново се изключва и вие оставате с едно фенерче. И дори ако отново видите само това, което е осветено от малък лъч фенерче, сега знаете, че всъщност има много повече от това, което можете да видите едновременно. Сега знаете, че то съществува, въпреки че не можете да го видите и да го изпитате. Сега знаете, защото имате този опит. Ето как се чувствах. Сякаш има много повече, отколкото можем да повярваме, отколкото сме преживели. То е извън нашето фенерче.

За да ви разбера по-добре това, бих искал да изиграете една игра сега. Огледайте се около себе си и намерете всичко, което прилича на червено, всички нюанси от червено до бордо. Вижте и запомнете. Запомнете колкото можете, защото ще ви помоля да възпроизведете това. Сега затворете очи, поставете главата си изправена и кажете колко елемента си спомняте са сини. Почти нищо, помислете. Отворете очи и се огледайте. Вижте колко сини обекта съществуват до червените, но дори не сте ги забелязали. Защо? Не сте били наясно с тях!

Лъчът на това фенерче е вашето съзнание. Когато осветявате съзнанието си върху нещо, то се превръща във вашата реалност, това, което преживявате. Може да има нещо друго точно пред носа ви, но ако фенерчето ви не е насочено към него, дори няма да го забележите. Помисли за това.

Помислете колко милиарди долара харчим за изследване на рака. Колко струват кампаниите за изследване на рака. Представете си, ако вложим същото количество пари и енергия в изследване на благосъстоянието. Колко различен свят ще имаме. Представете си, че ние влагаме същото количество енергия в света, вместо да воюваме и воюваме. Щяхме да имаме съвсем различен свят, ако променим лъча си на осъзнаване.
На по-лично ниво искам да споделя с вас пет страхотни урока, които взех от този опит.

1. Най-важното нещо, най-важното, към което трябва да насочим осъзнаването си, е любовта. Много е лесно да се каже „Трябва да обичаш хората“, но една от причините, поради които се разболях от рак, е, че не се обичах. Това е изключително важно. Ако обичаме себе си, ценим себе си. Ако ценим себе си, показваме на хората как да се държат с нас. Ако обичаме себе си, не е нужно да контролираме или сплашваме другите или да оставяме другите да ни контролират и сплашват. Да обичаш себе си е също толкова важно, колкото да обичаш другите. И колкото повече обичате себе си, толкова повече любов трябва да давате на другите.

2. Следващият урок, който научих, е да живея без страх. Много от нас израснаха на тази диета от страх. Бяхме научени да се страхуваме от всичко. Страхувах се от всичко: рак, лоша храна, да не угаждам на хората - всичко. Страхувах се от провал. И повечето от нас израснаха в страх. Хората смятат, че страхът предпазва от опасност, но в действителност не е така. Любовта ви защитава. Ако обичате себе си и другите, вие сте убедени, че сте в безопасност и че близките ви няма да поемат по опасен път. Любовта ви защитава много по-сигурно от страха.

3. Третото нещо, което научих и което е много важно, е хумор, смях и радост. Ние знаем от раждането какво е това. От самото си раждане знаем колко е важно да се смеем, защото децата го правят постоянно. От раждането си знаем какво са любов и безстрашие. Но това става обусловено, когато пораснем. Смехът е много важен, хуморът, способността да намираш радост в живота. По-важно от всяка друга дейност, която можем да си представим. Ако имаше повече забавление в живота ни, ако политиците ни се научиха да се смеят, щяхме да имаме съвсем различен свят. Ако се смеехме повече, щеше да има по-малко болни хора, по-малко болници и затвори.

4. Четвъртият урок, който научих, е, че животът е дар. Мнозина живеят живота така, сякаш е изтощителна ежедневна работа, но не е задължително. За съжаление, едва когато загубим нещо ценно, осъзнаваме пълната му стойност. Отне ми да загубя живота си, за да разбера стойността му. Не бих искал други хора да правят същата грешка, поради което съм тук, за да споделя с вас. Не искам хората да разбират стойността на живота си, когато е твърде късно. Животът ти е подарък. Дори тестовете, които идват, са подарък.

Когато се разболях от рак, това беше най-голямото предизвикателство за мен. Но днес, поглеждайки назад, разбирам, че това беше най-големият подарък. Хората мислят и аз си мислех, че ракът ме убива, но всъщност се самоубивах, преди да се разболея. Ракът ми спаси живота. Всичките ви изпитания са подарък. В самия край винаги ще го намерите. И ако изпитвате трудности и не чувствате, че това е подарък, тогава просто още не сте стигнали до края.

5. Петият и последен урок е най-важното за вас, той е да бъдете себе си. Бъдете себе си, доколкото е възможно. Засияйте възможно най-ярко. Използвайте своята уникалност. Разберете кой сте, разберете кой сте. Обичайте се, независимо от всичко, просто бъдете себе си. И с тези пет неща ви каня в безстрашен живот ...

(с) Анита Мурджани