Translate

---------------------------------------------------------------------------------

30 януари 2015

Произношение | dLambow

(English Pronunciation) -

Английско произношение


Какво е произношение?

Произношение (изговаряне) е възпроизвеждането на звуците на дадена реч - това е звуковата система на езика, изговарянето на думите. Ние често съдим за хората по начина, по който говорят, и сме склонни да считаме хората, които са с лошо произношение, за некомпетентни, необразовани или лишени от достатъчно знания, въпреки че слушателите отговарят само на собственото си произношение. Много хора, учещи чужд език намират, че произношението е един от най-трудните аспекти при изучаването на английски език.

Произход на понятието "произношение"

Като понятие, думата произношение (прононс) има френски произход "prononcer" - произнасям и означава:
  • - особености на артикулацията на речеви звуци на всеки конкретен език. Правилното произношение е набор от ортоепични норми, присъщи на една или друга разновидност на езика;
  • - начин, маниер на изговаряне, усвоени от народи, племена, местни жители, различни слоеве на обществото. Думата може да се произнася различно от различни хора или от различни социални, териториални, професионални, възрастови и други групи.
Английско произношение
Английско произношение (English Pronunciation)

Произношение и акцент

Особен практически интерес представлява феноменът на чуждия акцент, който не е физиологична патология, но при ярка изразеност (т.нар. „силен акцент“) може да доведе до затруднения в устната комуникация. Често такива трудности се наблюдават както при разбирането на говорещ със силен акцент от носителите на езика, така и при намалените умения за слушане (тоест възприемането на истинска плавна реч на носителите на роден език чрез ухо) на самия говорещия.

Аспекти на произношението

Произношението се отнася до изговарянето на звуци, които използваме, за да създадем смисъл. То включва:
  • - внимание към специфичните звуци на езика (сегменти),
  • - аспекти на речта извън нивото на индивидуалния звук, като:
    = интонация,
    = фразиране,
    = ударения,
    = време,
    = ритъм,
  • - как се проектира гласът (качество на гласа)
  • - вниманието към жестовете и изразите, които са тясно свързани с начина, по който говорим езика.
Всеки от тези аспекти на произношението е обобщен по-долу и са предоставени връзки за по-нататъшно проучване.

Особености на свързаната реч

В английския език ние свързваме и смесваме звуци между думите по начин, различен от езика на другите езици, и тези функции ни помагат да управляваме моделите на
  • - ударение,
  •  -напрежение и
  •  - промяна на височината.
Показателно е, че учещи, чийто завършващи съгласни в родният им език са редки или неизразени (например, много азиатски езици), може да се затрудняват да произнасят завършващи съгласни в думата и следователно да свързват думите по начин, който е типичен за английски език.

Органи на речта

Всички хора на земята имат еднакъв артикулационен апарат (органи на речта), който играе основна роля в произношението, но всеки език избира определени позиции на органите на речта за производство на своите си звуци. Органите на речта се намират в устната кухина:
  • език,
  • небце (твърдо и меко), което разделя устната кухина от носната кухина,
  • зъби и
  • устни.
Зад горните зъби има туберкули, наречени алвеоли. Най-голям брой говорни звуци се образуват в устната кухина поради голямата подвижност на езика и устните и способността за комбиниране на движенията им. Непосредствено зад алвеолите е твърдото небце, а срещу корена на езика е мекото небце.

Към активните органи на речта спадат и гласните струни. При произнасяне на глухи съгласни гласните струни не са напрегнати и са разделени. Когато гласните струни са напрегнати и близо една до друга, а въздушният поток ги кара да вибрират, възниква глас, който чуваме при произнасяне на звучни съгласни и гласни.

Произношение в обучението по чужд език

Важен аспект от изучаването на всеки чужд език е усвояването на съответното произношение на звуци и букви по характерния за съответния език начин. Още по-важно е изучаването на английското произношение, тъй като то има някои съществени различия от българското.

Ако слушате български език от устата на чужденец, ще установите, че на моменти трудно го разбирате, основно заради неправилното произнасяне на някои от нашите характерни звуци. Същото важи и за нас, когато се опитваме да кажем нещо на чужденец на родния му език. Произношенията са важни, за да ни разбират и за да не даваме акцент или поне да не е толкова забележим.



Английско произношение (English Pronunciation).

Английското произношение си има определените трудности. За разлика от нашия език, където думите звучат така, както са написани, в английски език използват 48 звука, а латинската азбука има само 26 букви. Поради това е необходимо специално внимание да се обърне в правилното заучаване на тези звуци и съответно за техния правопис, като буквосъчетания.

Почти винаги произнасянето на английска дума се различава от това, което е написано. Освен това, има английски думи, които се пишат по един и същ начин, но се произнасят различно в зависимост от контекста. А има и думи, които се произнасят по абсолютно един и същ начин, но има съвършено различно значение и се пишат по различен начин.

Правила за английско произношение (English Pronunciation).

Съществуват редица правила за английско произношение, четене и писане, които трябва да се знаят, макар че има и огромен брой изключения от тези правила. И изобщо, за правилно английско произношение, е необходимо да се започне с работа с всеки отделен английски звук до пълното му усвояване.

При това, обърнете внимание, че има значение и интонацията при оформянето на английско изречение. Кои части на изречението са под ударение, кои не са, а също и други фонетични особености. В добавка, с времето е добре да се научите да разпознавате британското и американското произношение (Pronunciation).

Транскрипция на думите в английските речници.

Във всеки английски речник се дава и произношението на съответните думи, като транскрипцията се изписва в квадратни скоби [хххх]. Така, всеки който изучава английски език и срещне непозната дума, е длъжен най-напред да се справи както с нейния правопис, така и с правилното й произношение в съответствие с изписаните транскрипционни знаци (тях също трябва да ги познавате, понеже в голямата си част те са различни от буквите в азбуката им). Без това е невъзможно обучението по английски. Много често, просто трябва да запомняте как се пише и как се чете една дума по метода на многократното повторение и изписване.

Особености на английското произношение

Органите на речта са устроени у всички народи по един и същи начин. Всеки език има свои особености в:
  • -  звуковата си структура, свои начини за произнасяне на звуци и фрази;
  • - определен начин на използване на речеви органите;
  • - свои собствени характеристики в интонацията на изречението.
Същото важи и за английското произношение.

Звучните съгласни в английския език, в края на думите и преди беззвучните съгласни, не се оглушават. Звънкостт и глухотата  са смислоразличителни черти, т.е. водят до различаването една дума от друга:
  • bad (лош) - bat (прилеп)

Беззвучните (глухите) съгласни в края на думите се произнасят много енергично. Звучните съгласни се произнасят по-малко енергично, особено в края на думите. Повечето английски съгласни
  • [t],
  • [d],
  • [n],
  • [l],
  • [s],
  • [z],
  • [tʃ],
  • [dʒ]
се образуват, когато върхът на езика докосне алвеолите. Пробвайте:
  • tin [ tin ] - калай
  • day [ dei ] - ден
  • late [leit] - късно
  • name [ neim ] - име

В английското произношение ясно се разграничават напрегнатата и удължената артикулация на някои гласни и отпуснато и кратко произношение на други. Например:
  • [ nib ] - [ ni:d ] / nib - need / острие - нужда
  • [ luk ] - [ lu:p ] / look - loop / изглед - примка
  • [kʌm] - [ kɒ:m ] / come - calm / идвам - спокоен

В английски език има дълги звукове, които се произнасят напрегнати и удължено, докато кратките гласни са отпуснати и кратки:
  • [ ʌ ] - [ a: ]
  • [ i ] - [ i: ]

Удълженото произнасяне на гласни в транскрипцията се обозначава с двоеточие след гласната. Удължаването и краткостта различава една дума от друга. Например:
  • [ ful ] - [ fu: l ] / full - fool / пълен - глупак
  • [ liv ] - [ li: v ] / live - leave / живей - напускай
  • [kʌt] - [ka:t] / cut - cart / режа - количка

В английското произношение съгласните не се смекчават.

  • Има дифтонги (ди - два, фтонг - звук), които са неделими звуци. Първата част на "ядрото" на дифтонга се произнася доста ясно, втората част е приплъзване по посока на звуците 
[ i ], [ ə ] или [ ai ] - [ eə ]
  • [ aʊ ] - [ ʊə ]
  • [ ɔi ] - [ əʊ ]
  • [ ei ] - [ iə ]

Произношението на повечето английски гласни се извършва отпуснато, т.е. ъглите на устните са леко изтеглени встрани, а устните не са закръглени или изпъкнали. Например:
  • pen [ pen ] - писалка
  • sieve [ siv ] - сито
  • coat [ kəʊt ] - палто

Междузъбни звуци  [ð ], [ θ ]. Например:

  • thick [ θik ] - дебел
  • thin [ θin ] - тънък
  • they [ ðei ] - те
  • this [ ðis ] - е

Устно-устен звук [ w ]. Например:

  • wait [ weit ] - чакай
  • we [ wi: ] - ние
  • why [ wai ] - защо

Носов звук [ŋ]. Например:

  • sing [ siŋ ] - да пея
  • song [ sɒŋ ] - песен
  • writing [ `raitiŋ ] - писмо

Звук [ r ]. Например:

  • write [ rait ] - пиша
  • wrote [ rəʊt ] - написал
  • river [ `rivə ] - река


Звукът [ ɜ: ]. 

Например:

  • early [ `ɜ:li ] - ранен
  • girl [ gɜ:l ] - момиче
  • turn [ tɜ:n ] - завъртане


На английски език артикулация, т.е. произношението на гласните почти не се влияе от съгласните. Гласната е водещият звук в артикулацията. В тази връзка се препоръчва при изучаването на английското произношение да се комбинира всяка гласна с възможно най-много различни съгласни.

----------------

16 коментара:

iliana каза...

В английското произношение (English Pronunciation) съчетанието от съгласни букви "ph" - [f] се среща предимно в думи, които са образувани от древно гръцки корени, като например:
photograph - фотография
physics - физика
telephone - телефон
prophet ['profit] - пророк

Джери-23 каза...

Pronunciation или Произношение на буквата "w" пред буквосъчетанието "ho" - не се произнася. Също не се произнася и пред съгласната "r".
who [hu:] - кой
whom [hu:m] - кого
whose [hu:z] - чий
whole [houl] - цял
wreck [rek] - крушение
write [rait] - пиша
wrist [rist] - китка (на ръка)
wrong [ro?] - неправилен

Огнянов-7 каза...

Съчетаването на гласните "ow" дава като правило двоен звук (дифтонг), който се произнася [au].
how [hau] - как
town [taun] - град
now [nau] - сега
cow [kau] - крава.

Микото каза...

С английското произношение не е лесно. Да вземем думите "bowl" и "snow", в които се произнася [ou] и разлика може да се направи. Но също има "row" [rau] със значение на "Шум" и пак "row" [rou] - със значение на "ред". Същото е положението и с "bow". Има едно "bow" [bau] със значение на "поклон" или на "покланям се" като глагол. Има друго "bow" [bou] със значение на "лък, но и друга разновидност като "лък за цигулка". Затова учете внимателно и проучвайте смисъла в речника.

Dachin_86 каза...

Органите на речта у всички народи са устроени еднакво, но във всеки език си има свои особености в звуковия строеж и свои си начини на произнасянето на звуците и фразите. Според езика има специфичен начин на използване на органите на речта и специфични особености в интонацията при произнасяне на изреченията.

Ru4no_89 каза...

За разлика от български език, при произнасяне на звучните съгласни в английски език в края на думите и пред глухи съгласни, те не бива да се заглушават, затъмняват и обеззвучават. Звучността и глухостта в тези случаи са смислоразличителна черта. С други думи, ако не произнесете даден звук правилно, това може да промени смисъла на думата и на казаното от Вас (да не говорим за по-малкото зло - диалекта). Например:
bad (лош) - bat (прилеп)

Досьо-2 каза...

В допълнение на горното правило: Английските глухи съгласни в края на думите се произнасят много енергично. Звучните съгласни се произнасят по-малко енергично, особено в края на думите. Тези правила за произнасяне са различни от българските и затова трябва да им обръщаме достатъчно внимание, особено ако искаме да се научим да говорим без акцент.

Досьо-2 каза...

Повечето английски процепни и процепно-устни съгласни [ t, d, n, l, s, z] се образуват при докосване на края на езика с алвеолите: Например:
[ tin ] tin - тенекия,
[ dei ] day - ден,
[ leit ] late - късно,
[ neim ] name - име.

Fingy_67 каза...

В произношението на английски език може отчетливо да се различи напрегната артикулация на едни гласни звуци и ненапрегната и кратка на други. Например:
[ nit - ni:t ]
[ luk - lu:z ]
[ kam - ka:m ]

MetiKa4 каза...

В български език, може да се каже, че няма разлика между дълги и кратки гласни звуци, докато в английски език такава разлика има и тя е съществена за английското произношение. Дългите гласни се произнасят напрегнато и провлачено, докато късите - ненапрегнато и кратко:
[ u - u: ]
[ i: - i ]

silondreta каза...

Дължината на произношение на английските гласни се обозначава в транскрипцията с двоеточие след съответната гласна. Това е важно, защото фактора дължина-краткост води до това да се различават една от друга дума в английски език. Например:
[ ful ] пълен - [ fu:l ] глупак,
[ liv ] живея - [ li:v ] напускам,
[ kat ] режа - [ ka:t ] талига.

iliana каза...

В български език може да се каже, че дължината и краткостта при произнасянето на гласни звуци не носи смислово различително значение. Иначе, в английски език, различните звуци могат да се противопоставят по:
- дължина-краткост,
- глухота-звънкост,
- твърдост-мекост и др. признаци.
Тези особености на английското произношение трябва добре да се заучават най-малкото за да се намали акцента при говорене, но често от тях зависи и смисъла на отделните думи.

iliana каза...

За английски език са характерни в произношението някои дифтонги (ди - два, фтонг - звук), които са неделими звуци, т.е. произнасят се като един звук, а не на съставните им звуци и в това се състои разликата им от останалите звукосъчетания (т.е. не всеки два съседни звука са дифтонг). Първата част на дифтонга е неговото "ядро" и се произнася ясно, а втората част представлява приплъзване в посока към втория звук и е нещо като опашка.

4ani_123 каза...

Освен останалите, съществуват и гласни звуци + дифтонги, а също и трифтонги - тройни звуци, които се произнасят като един цялостен и неразделен звук. Такива са, например:
- [aiə],
- [auə].
В български език няма подобни звуци. Звукосъчетанията ой, ай, ей и др. подобни са съчетания от два звука и се произнасят като такива, за разлика от дифтонгите и трифтонгите, където имаме слято и цялостно произнасяне на звука.

DAn4i_675 каза...

Повечето английски гласни звуци се произнасят с плоско положение на устните, т.е. устните са леко изтеглени встрани, не се окръглят и не изпъкват. Например:
[ pen ] pen
[ si:v ] sieve
[ kout ] coat

юри.гергиев каза...

В английски език се срещат звуци, които ги няма в български език и затова на тях трябва да се обърне по-специално внимание, за да се избегне силния акцент при говорене. Такива са [ θ, ð ]. Например:
[ θik ] thick - гъст
[ θin ] thin - тънък
[ ðei ] they - те
[ ðis ] this - това

Популярни публикации

Абонати:

Последни публикации в Самоучител: