Условни изречения | dLambow

 (English Conditionals) -

Условни изречения в английски език

 

Кои са условни изречения (Conditional Sentences)?

За да няма объркване, отначало трябва да уточним терминологията и да изясним кои са условни изречения (Conditional Sentences) и кои са Обстоятелствени подчинени изречения за условие - Adverbial Clauses of Condition?

Условни изречения (English Conditionals)

Какъв вид изречия са условните?

Условно изречение (Conditional Sentence) е вид сложно подчинено изречение (Complex Sentences) - третия вид английско изречение, като другите два вида са просто и сложно съставно. От своя страна сложно подчиненото изречение се състои от две изречения, наричани Clauses в английски език (а ако са отделни, самостоятелни прости изречения, те се наричат Sentences). Едното от двете изречения е

• Главно изречение - Main Clause, а другото е 
• Подчинено изречение - Dependent Clause.

Така, и сега, като уточнихме терминологията, можем да кажем, че английските условни изречения са вид сложни подчинени изречения, в които имаме обстоятелствено подчинено изречение за условие от типа "ако ..., то ...", като подчиненото изречение, започващо с условието "ако" - "If" обикновено е на първо място, а главното изречение, в което е изразено следствието, настъпило от дадените условия, е второ.

• If I had a lot of money, I would buy a whole library. - Ако имах много пари, бих купил цялата библиотека.

Използване на условно наклонение

Условните изречения имат много общо с английското условно наклонение и неговите разновидности. Условията и следствията в условното изречение, могат да имат отношение към всички английски времена - минало, настояще, бъдеще. По-голямата част от условните изречения свързват двете си части със съюза "Ако" – "If" и се разделят със запетая само ако подчиненото изречение е преди главното.

Видове условни изречения (Types of English Conditionals)

Както стана вече ясно, условните изречения се използват, за да изразят действие, което би се случило при изпълнението на някакво условие. Съотнесени към условното наклонение, тук могат да възникнат пет различни ситуации, от които се пораждат пет вида английски условни изречения:

• Нулево условие (Zero Conditional)
• Първо условие (First Conditional)
• Второ условие (Second Conditional)
• Трето условие (Third Conditional)
• Смесени условия (Mixed Conditional), 

като последното може да се подраздели на два вида (кликнете върху табличката за увеличение):

Видове английски условни изречения

Нулево условие (Zero Conditional) - граматика

При нулево условно изречение имаме неизбежни събития в настоящето, по следната схема (present simple + present simple).

• If you heat ice, it melts. - Ако нагряваш лед, той се топи.

Първо условие (First Conditional) - граматика

При първо условно изречение имаме реално събитие в бъдещето, по следната схема (present simple + future simple).

• If you study hard, you will pass the exam. - Ако учиш здраво, ти ще вземеш изпита.

Второ условие (Second Conditional) - граматика

Това е малко вероятно събитие в бъдещето, по следната схема (past simple + would do).

• If I knew his address, I would write to him. - Ако знаех неговия адрес, аз бих му писал.

Трето условие (Third Conditional) - граматика

Това е нереално събитие в миналото, по следната схема (past perfect + would have done).

• If you had driven slowly, the police wouldn’t have stopped you. - Ако ти беше карал бавно, то полицията нямаше да те спре.

 

Смесени условия (Mixed Conditional) - граматика

Това е смес от изброените вече видове условни изречения, които се съчетават в рамките на едно изречение, по следната схема (главно изречение – would + Infinitive / Infinitive Perfect; подчинено изречение – Past / Past Perfect Subjunctive).

• If Maria had had a dog last spring, she would spend many hours in the open air now. – Ако Мария беше имала куче миналата пролет, то тя би прекарвала много часове на чист въздух сега.

В този случай, условието има отношение към миналото, а следствието е привързано към настоящето.

• If Maria had a dog, she would have spent many hours in the open air. – Ако Мария имаше куче, тто тя щеше да прекарва много часове на свеж въздух.

Тук условието не се отнася към точно определено време, а следствието намира своите корени в миналото.

Според вида на условието се прави и следната класификация:

Подчинени изречения с реално условие

Едни от условните подчинени изречения са тези с реално условие, които могат да описват ситуацията в сегашно, минало и бъдеще време. Те изискват условно наклонение.

• If it gets dark we put on the lights. - Ако се стъмни, ние включваме светлините. - сегашно време.
• If she read the book she must know what it is about. - Ако тя е чела книгата, тя трябва да знае за какво е. - минало време.
• If it rains we shall not go to the country. - Ако вали, ние няма да пътуваме на село (извън града). - бъдеще време.

Подчинено изречение с открито условие

Други условни подчинени изречение са с открито условие, като описват предполагаеми условия или ситуации, които мога или не могат да се осъществят в сегашно или бъдеще време. В главното и в подчиненото изречение се използва условно наклонение, като сказуемото се поставя във форма за  Past Indefinite (глаголът "to be" - винаги "were"), а в главното изречение сказуемото е - would/ should/ could/ might + неперфектен инфинитив.

• If it were warm tomorrow we should take off our coats. - Ако утре е топло (да бе топло утре), ние бихме свалили палтата си.
• If I were you I should tell him the truth. - Ако аз бях на твоето място, бих му казал истината.
• If I saw him tomorrow I might speak to him. - Ако утре го видя, бих могъл да поговоря с него.
• You wouldn't be talking like that unless you were hurt. - Ти не би говорил така, ако не те бяха обидили.

Среща се и друг вид конструкция, при която в главното изречение се използва повелително наклонение, а в подчиненото - should + неперфектен инфинитив (най-често с обратен словоред или инверсия).

• Should he ask for references, tell him to apply to me. - Ако той поиска препоръки, кажи му да се обърне към мен.

Подчинено изречение с нереално условие

Трети вид от условните подчинени изречения са с нереално, неосъществило се условие, доколкото описваното действие или състояние се отнасят към миналото и времето за тяхната реализация е изтекло. В главното изречение се използва should/would/might/ could + перфектен инфинитив. В подчиненото изречение е Past Perfect.

• He would have helped you if you have asked him. - Той би ти помогнал, ако го беше помолил. (но ти не си го помолил и той не ти е помогнал).
• I might have persuaded him to come with us if he hadn't been so obstinate. - Аз бих могъл да го убедя да тръгне с нас, ако той не беше толкова упорит (но не успях да го убедя).

Вместо израз с "if" може да се използва инверсия (обратен словоред).

• Had I liked the dress, I should have bought it. - Ако бях харесала роклята, бих я купила. )Но не я купих).

Смесено условно изречение

Случва се така, че главното изречение се отнася към сегашно или бъдеще време, а подчиненото към миналото или обратното. В тези случаи се получава този смесен вид изречения.

• If we hadn't been such fools, we would still be together. - Ако ние не бяхме такива глупаци (по-рано, преди), то до сега щяхме да сме заедно.
• If you were more attentive, you wouldn't have made so many mistakes. - Ако ти беше по-внимателен (винаги, и сега), ти не би направил толкова много грешки.

Заключение

В условните изречения, оформени в условно наклонение, се използват в подчинените изречения синтетични (прости) форми на Subjunctive I, а в главните изречения се използват аналитични (сложни) форми на Subjunctive II, характеризиращи се с непременното присъствие на спомагателен глагол. Изключение са само случаите, в които вероятността за събитията се преценява от говорещия като малка. 

 

Това е основната информация по темата с условните изречение (Comditional Sentences) и случаите на тяхното използване в английски език, придружени с показателни примери за всеки вид.

----------------