Translate

---------------------------------------------------------------------------------

07 януари 2015

Съгласуване по лице и число на глагола в английски език | dLambow

Съгласуване по лице и число на глагола в английски език (Coordination of the verb in person and number)


Лице на глагола

Използването на лице в английски език е начин да се организират местоименията, използвани като подлог на глагола, като лицата могат да бъдат в единствено число или множествено число.

Coordination of the verb in person and number
Съгласуване по лице и число на глагола в английски език

Това е глаголна категория, изразяваща отношение на действието и неговия субект към говорещото лице. Субект на действието може да бъде
  • самия говорещ (1-во лице), 
  • неговия събеседник (2-ро лице) или 
  • лице (предмет), неучастващи в речта (3-то лице).

Първо лице (first person): I, We

Тези местоимения се използват когато подлога е говорещото лице или група от тях.

Второ лице (second person): You

Използва се когато става дума за лице или лица, за които се говори. В английски език няма разлика единствено число и множествено число на второ лице, затова се изпозва една и съща форма и в двата случая.

Трето лице (third person): He, She, It, They

Използва се когато става дума за индивид или нещо, което е извън разговора. В единствено число различаваме мъжки (male), женски (female) род и обектен (objects) род, докато в множествено число такова разделение няма.


Личните форми на глагола.

Тези различия в отношенията се изразяват с личните форми на глагола в различните времена, а също и чрез местоименията. Формите за 1-во и 2-ро лице се отличават от формите за 3-то лице по това, че посочват определен субект на действието, докато формата за 3-то лице такова посочване не съдържа, поради което субекта на действието в този случай може да бъде изразен с което и да е съществително.

Използване на личните форми на глагола.

Формата за второ лице единствено число може да се използва в обобщаващо значение. Второ лице може да се използва вместо първо, за да се укаже за повтарящо се действие. Трето лице може да се използва вместо второ, когато говорещия, обръщайки се към събеседника си, някакси го игнорира и изключва от беседата, като по този начин придава на изказването си пренебрежителен оттенък.

Формата за първо лице множествено число може да се използва в обобщаващо значение, а също може да се използва вместо второ лице (единствено и множествено число) за изразяване на съчувствие и съпреживяване. Формата за трето лице множествено число може да се използва в обобщаващ смисъл или да се използва вместо 1-во лице единствено число за преднамерено отстраняване на говорещия и неговата замяна с обобщено действащо лице.

Категорията за лице, заедно с категориите за време и наклонение създават синтактическа предикативност - съществен признак на всяко изречение.

Съгласуване по лице и число на глагола с подлога (Coordination of the verb in person and number).

Говорейки за съгласуване на глагола-сказуемо по лице и число с подлога в изречението, трябва да се отбележи, че в английски език формите за лице и число са се съхранили само в някои от случаите и много често на различни лица и числа съответства една и съща форма на глагола. Например:
  • I see — аз виждам,  
  • you see — ти виждаш,  
  • we see — ние виждаме и т.н.
Затова в английското изречение лицето и числото, които следва да превеждат глагола, се определят по подлога, който в първо и второ лице се изразява с лични местоимения, а в трето лице - както с местоимения, така и със съществително.

Личните местоимения като подлог не се пропускат.

Трябва да се помни, че в английски език личните местоимения, изпълняващи функцията на подлог, никога не се изпускат, тъй като тяхното отсъствие не позволява да се определи лицето и числото на глагола-сказумо в изречението.
  • What will they do tonight?  — Те какво ще правят тази вечер?
  • They  will go to the cinema. — Те ще ходят на кино. Или Ще ходят на кино.

Ако на английски кажем "Will go to the cinema" (без "They"),  то пропуснатия подлог е невъзможно да бъде определен по сказуемото "will go", тъй като с тази форма на глагола по лице и число се съгласуват и други лични местоимения:
  • he will go — той ще отива; 
  • you will go — ти ще отиваш; 
  • we will go — ние ще отиваме и т.н.

----------------

4 коментара:

Офелия-1 каза...

Съгласуването на времената е характерна особеност на английски език - времето на глагола в подчиненото изречение зависи от времето в главното изречение. Трудността в спазването на това правило идва когато сказуемото в главното изречение е изразено с глагол в една от формите за минало време. В този случай, във второстепенното изречение не могат да се използват форми на глагола за сегашно или бъдеще време, макар да става дума за действия които се извършват в настоящето или ще се извършват в бъдещето.

Канита каза...

Ако глагола в главното изречение е в едно от миналите времена, то и глагола в помощното (второстепенното) изречение трябва да е в едно от миналите времена. В този случай са възможни три различни варианта за съгласуване:
- при едновременно протичане на действията,
- ако действието от помощното изречение предшества главното,
- ако главното предшества помощното.

robin каза...

Ако действието в подчиненото изречение протича едновременно с действието в главното изречение, то е нужно да се използва Past Simple или Past Continuous:
They told us, “We are going to the library.” - Те ни казаха: "Ние отиваме в библиотеката."
They told us they were going to the library. - Те ни казаха, че те са се отправили към библиотеката.

Канита каза...

Ако действието в подчиненото изречение предшества действието в главното изречение, то глагола в подчиненото се използва в минало перфектно време (Past Perfect) или в минало перфектно продължително време (Past Perfect Continuous):
We were told, “It was raining a lot.” - Беше ни казано: "Много е валяло".
We were told that it had been raining a lot. - Беше ни казано, че е валяло много.

Популярни публикации

Абонати:

Последни публикации в Самоучител: