(Charles de Gaulle) -
Шарл де Гол и любимата му дъщеря Ана (Ан дьо Гол).
Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол (Charles de Gaulle) е френски генерал и политик, президент на Франция в периода 1959 – 1969 г.
 |
| Шарл-Андре-Жозеф-Мари дьо Гол (Charles de Gaulle) |
Дата на раждане:
- - 22 ноември 1890 г., Лил, Франция
Починал на:
- - 9 ноември 1970 г., Colombey-les-Deux-Églises, Франция
Семейство
Родители на Шарл дьо Гол (Charles de Gaulle)
Баща: Хенри дьо Гол (Henri de Gaulle)
Хенри дьо Гол (Henri de Gaulle) е учител по история и литература в частно училище. Той е патриотичен и националистичен човек, който е възпитал своите деца в духа на традициите и ценностите на Франция. Той е и роднина по бащина линия с Жак Вандру (Jacques Vendroux), политик и спортен деец, който е бил и баща на Ивон дьо Гол (Yvonne de Gaulle), съпругата на Шарл дьо Гол.Майка: Жан Майо (Jeanne Maillot)
Жан Майо (Jeanne Maillot) е домакиня, която се е грижила за своето семейство. Тя е религиозна и милостива жена, която е подкрепя своя съпруг и деца в трудни времена. Тя е и роднина по майчина линия с Фердинанд Фош (Ferdinand Foch), генерал и маршал на Франция, който е бил главнокомандващ на съюзническите сили през Първата световна война.Братя и сестри на Шарл дьо Гол (Charles de Gaulle)
Брат: Жак дьо Гол (Jacques de Gaulle)
Жак дьо Гол (Jacques de Gaulle) е по-големият брат на Шарл дьо Гол. Той е офицер в армията, но е останал инвалид през 1926 г. след тежка автомобилна катастрофа. Умира през 1946 г.Брат: Пиер дьо Гол (Pierre de Gaulle)
Сестра: Мари-Анес дьо Гол (Marie-Agnès de Gaulle)
Мари-Анес дьо Гол (Marie-Agnès de Gaulle) е по-малката сестра на Шарл дьо Гол. Тя не се е омъжвала и не е имала деца. Умира през 1982 г.Шарл де Гол - деца:
- Син: Филип дьо Гол (Philippe de Gaulle)
Филип Анри Ксавие Антоан дьо Гол (Philippe Henri Xavier Antoine de Gaulle) е роден на 28 декември 1921 г. в Париж, Франция. Той е френски пенсиониран адмирал и сенатор. Филип дьо Гол е най-голямото дете и единствен син на генерал Шарл дьо Гол, първият президент на Петата френска република, и съпругата му Ивон. Той е единственото живо дете на Де Гол. От 1986 г. до 2004 г. (преизбран през 1995 г.) де Гол служи като сенатор от Париж.
Получава образованието си в Колежа Станислас де Париж (Collège Stanislas de Paris), където е учил и баща му, и впоследствие се присъединява към френския флот. Според Шарл дьо Гол, Филип е кръстен на семейния си предшественик Жан-Батист дьо Гол, въпреки че се твърди, че е кръстен на генерал Филип Петен, на когото баща му е бил голям почитател.
 |
| Филип дьо Гол (Philippe de Gaulle) |
На 30 декември 1947 г. Филип дьо Гол се жени за Хенриет дьо Монталамбер Сер (Henriette de Montalembert Cers, родена на 1 януари 1929 г. и починала на 22 юни 2014 г.). Тя е потомка на семейството на маркиз дьо Монталамбер. Бракът е благословен от адмирал Жорж Тиери д'Арженлио (Georges Thierry d'Argenlieu), един от командирите на Свободните френски военноморски сили по време на войната. Двойката има четирима сина:
- Шарл дьо Гол II (Charles de Gaulle II)
- Ив дьо Гол (Yves de Gaulle)
- - Жан дьо Гол (Jean de Gaulle)
- Пиер дьо Гол (Pierre de Gaulle)
Де Гол навършва 100 години през декември 2021 г.
- Дъщеря: Елизабет дьо Гол (Elizabeth de Gaulle)
 |
| Елизабет дьо Гол (Elizabeth de Gaulle) |
Елизабет дьо Гол е родена на 15 май 1924 г. През януари 1946 г. тя се жени за генерал Алън дьо Боасие. Съпругът й почива през 2006 г., а Елизабет има от него дъщеря Анна.
През 1980-те години Елизабет de Gaulle ръководи благотворителната фондация Anna de Gaulle. Тя е основана от нейните родители за момичета с увреждания, в памет на най-малката им дъщеря Ан дьо Гол, която е починала на 20-годишна възраст от синдром на Даун.
Съпруга на Шарл де Гол:
- Ивон дьо Гол (Yvon de Gaulle - ж. 1921 г.–1970 г.)
Ивон дьо Гол (фр. Yvonne de Gaulle) е съпруга на Шарл дьо Гол, френски генерал и политик. Първа дама на Франция от 1959 до 1969 г.
 |
| Ивон дьо Гол (Yvonne de Gaulle) |
- Дъщеря: Ан дьо Гол (Anne de Gaulle)
Любимата дъщеря на Де Гол е Ана (Ан дьо Гол). Тя е родена през 1928 година със синдром на Даун. Семейството не е крило този факт, но и не го е афиширало. За детето се е грижила майката и гувернантка. Въобще не е ставало дума да я дадат в специализирано заведение.
 |
| Ан дьо Гол (Anne de Gaulle) |
Ана не е могла да произнася думи, трудно се е движела, заради лошо зрение. Генералът се е отнасял с изключителна нежност към специалното си момиче: носил я на ръце, целувал я, избирал и рокли, пеел песни, играел с нея, пълзейки на четири крака. Към никое от другите си деца не се е отнасял с такава нежност.
Казват, че единствената дума, която Ан дьо Гол произнасяла ясно, била "папа/татко/". Де Гол се обръщал към нея с "Моята радост". На 20 години Ана починалала от грип. На погребението генералът казал с горест: "Сега вече стана като другите." Самият Де Гол винаги носел в себе си снимка на Ана, дори след нейната смърт.
|
|
Генералът споделил със свещеника си: "За един баща това беше голямо изпитание, но за мен беше и благословия! Това дете беше моята радост! Ана ми помогна да се издигна над славата, над неуспехите, тя ме научи да бъда над обстоятелствата!"
Още през 1945 г. семейството основава фонд за лечение на деца с ментални увреждания. Фондът все още работи и се ръководи от внучката на генерала, също с името Ана.
На снимката Де Гол е с Ана на плажа през 1933 г. Тя го гледа внимателно, а неговите устни са полуотворени, може би, пеейки френската детска песен "Вие сте прекрасна, мадмоазел", която генералът обичал да пее на дъщеря си.
Известният френски генерал, държавник Шарл дьо Гол по време на Втората световна война става символ на френската съпротива. Той е основател и президент на Петата френска република (1959-1969).
Образование и ранна кариера на Шарл Дьо Гол
Ето някои факти за неговото образование и ранна кариера:
- - Шарл показва страст към военните въпроси още от детството си. Той посещава Военната академия Сен-Сир (Military Academy of Saint-Cyr), където е завършва 13-ти в класа си през 1912 г.
- - През 1913 г. той се присъединява като млад подпоручик към пехотен полк, командван от полковник Филип Петен (Philippe Pétain), който ще стане негов наставник и приятел.
- - През Първата световна война той се бие при Верден, е три пъти ранен и три пъти споменат в донесенията, и прекарва две години и осем месеца като военнопленник (през което време прави пет неуспешни опита за бягство).
- - След кратко посещение в Полша като член на военна мисия, година преподаване в Сен-Сир и двегодишен курс за специално обучение по стратегия и тактика в Училището за висше войнско образование (War College), той е повишен от маршал Петен през 1925 г. до щаба на Върховния военен съвет.
- - От 1927 до 1929 г. той служи като майор в армията, заета с окупацията на Рейнланд и може да види сам каква е потенциалната опасност от германската агресия и недостатъчността на френската отбрана.
- - Той прекарва и две години на Близкия изток, а след това, след като е повишен до подполковник, прекарва четири години като член на секретариата на Националния съвет за отбрана.
Ранна политическа кариера на Шарл Дьо Гол
Първата световна война
Ранната политическа кариера на Дьо Гол започва след Първата световна война, когато той служи като майор в армията, заета с окупацията на Рейнланд. Там той може да види сам каква е потенциалната опасност от германската агресия и недостатъчността на френската отбрана. Той се занимава с изучаването на новите военни технологии, като танкове и авиация, и пише книги за тях, като например:
- - Ръбът на меча и
- - Армията на бъдещето.
Той предлага нова концепция за механизирана и мобилна армия, която да може да пробива вражеските линии и да извършва бързи маневри. Тези идеи не са добре приети от традиционните военни кръгове, които предпочитат да се основават на статичната отбрана, като линията Мажино.
Втората световна война
През Втората световна война Дьо Гол командва танкова дивизия, която се бие смело срещу немските войски, но не може да спаси Франция от поражението. Той отказва да признае капитулацията на Франция пред Германия през 1940 г. и лети за Лондон, където се среща с премиера Уинстън Чърчил. Там той излъчва по радио Би Би Си обръщение към френския народ, в което призовава за продължаване на борбата срещу Германия и за създаване на френска съпротива.
Това обръщение е известно като „Призив от 18 юни“ (Appel du 18 juin) и е станало исторически документ за френската съпротива. Дьо Гол основава Комитета за свободна Франция (Comité français de la Libération nationale), който е орган на свободните френски сили и временно правителство в изгнание. Той се опитва да обедини различните групи на френската съпротива в страната и в колониите, както и да получи признание от Съюзниците като законния представител на Франция.
Освобождаване на Франция
След като Съюзниците извършват десант в Нормандия и Прованс, Дьо Гол лети за Франция, за да посрещне освободителите. Той пристига в Париж на 25 август, след като градът е освободен от френската съпротива и американските и френските войски. Той посещава Парижката община, където е посрещнат с овации от тълпата.
Той изнася реч, в която заявява: „Париж! Париж осквернен! Париж освободен!“ (Paris! Paris outragé! Paris brisé! Paris martyrisé! Mais Paris libéré!). Той става председател на Временното правителство на Френската република (Gouvernement provisoire de la République française), което организира администрацията, армията и политиката на освободената Франция. Той участва в Ялтенската и Потсдамската конференции, където се определят условията за края на войната и следвоенното разпределение на силите.
Четвърта френска република
През 1946 г. Дьо Гол подава оставка като временен президент, защото е недоволен от влиянието на различните политически партии, които са формирали нова Четвърта френска република. Той се оттегля от политиката, след като собственото му движение не успява да спечели мнозинство. Той се посвещава на писането на своите мемоари, които са издадени в три тома. В тях той описва своята роля като лидер на свободната Франция и основател на Петата република.
Ролята на Шарл дьо Гол (Charles de Gaulle) във френската съпротива през Втората световна война
Шарл дьо Гол е един от най-видните лидери на френската съпротива през Втората световна война. Той е генерал във френската армия, който е отказал да признае капитулацията на Франция пред Германия през 1940 г. и е организирал свободни френски сили, които са продължили да се борят срещу нацистите и техните съюзници. Той е бил и символ на надеждата и достойнството на френския народ, който е страдал от окупацията и режима от Виши. Ето някои от основните моменти от ролята на дьо Гол във френската съпротива:
- На 16 юни 1940 г., след като премиерът Пол Рейно предава властта на маршал Петен, който е склонен да подпише примирие с Германия, дьо Гол напуска Франция и лети за Лондон. Там той се среща с премиера Уинстън Чърчил, който му предоставя политическо убежище и подкрепа за формиране на Свободна френска армия.
- На 18 юни 1940 г., дьо Гол излъчва по радио Би Би Си обръщение към френския народ, в което призовава за продължаване на борбата срещу Германия и за създаване на френска съпротива. Това обръщение е известно като „Призив от 18 юни“ (Appel du 18 juin) и е станало исторически документ за френската резистенция.
- През юли 1940 г., дьо Гол основава Комитета за свободна Франция (Comité français de la Libération nationale), който е орган на свободните френски сили и временно правителство в изгнание. Той се опитва да обедини различните групи на френската съпротива в страната и в колониите, както и да получи признание от Съюзниците като законния представител на Франция.
- През август 1940 г., дьо Гол посещава Африка, за да мобилизира подкрепата на френските колонии, които все още са под контрола на режима от Виши. Той успява да убеди някои от тях да се присъединят към свободна Франция, като Чад, Камерун, Конго и Габон. Той организира и военни операции срещу войските от Виши в Западна Африка, Северна Африка и Мадагаскар.
- През юни 1941 г., след нападението на Германия срещу СССР, дьо Гол изпраща френски пилоти да помогнат на съветските войски. Това е началото на Нормандската ескадрила (Normandie-Niemen), която е боен авиационен полк, съставен от френски доброволци, които се бият на източния фронт до края на войната.
- През юли 1942 г., дьо Гол се среща с президента на САЩ Франклин Рузвелт в Нюфаундленд, за да обсъдят положението във Франция и ролята на свободната Франция. Рузвелт не е склонен да признае дьо Гол като лидер на френската съпротива и предпочита да подкрепя Петен и режима от Виши. Дьо Гол е разочарован от отношението на американския президент и продължава да търси подкрепа от Чърчил и други Съюзници.
- През ноември 1942 г., след като Съюзниците извършват десант в Северна Африка, дьо Гол изпраща свои представители да участват в преговорите за прекратяване на огъня между войските на Виши и Съюзниците. Той се опитва да спечели подкрепата на френските генерали, които командват в Северна Африка, но те са под влиянието на американския генерал Дуайт Айзенхауър, който не се доверява на дьо Гол. Това води до конфликт между дьо Гол и Айзенхауър, който ще продължи до края на войната.
- През юни 1943 г., дьо Гол става съпредседател на Френския комитет за национално освобождение (Comité français de la Libération nationale), който е обединил Комитета за свободна Франция и Комитета за национално освобождение, двата органа на френската съпротива. Той се установява в Алжир, където организира администрацията, армията и политиката на свободната Франция. Той се бори за признание от Съюзниците и за участие в планирането на освобождението на Европа.
- През август 1944 г., след като Съюзниците извършват десант в Нормандия и Прованс, дьо Гол лети за Франция, за да посрещне освободителите. Той пристига в Париж на 25 август, след като градът е освободен от френската съпротива и американските и френските войски. Той посещава Парижката община, където е посрещнат с овации от тълпата. Той изнася реч, в която заявява: „Париж! Париж осквернен! Париж освободен!“ ([Paris! Paris outragé! Paris brisé! Paris martyrisé! Mais Paris libéré!]).
Влияние на Шарл дьо Гол върху френската политика след Втората световна война?
Шарл дьо Гол е един от най-влиятелните френски политици след Втората световна война. Той е бил основател и първи президент на Петата френска република, която е в сила и до днес. Той е архитект на новата конституция, която е дала по-голяма власт на президента и по-малка на парламента. Той е и защитник на суверенитета и независимостта на Франция, както и на идеята за обединена Европа. Ето някои от основните аспекти на неговото влияние върху френската политика:
- Де Гол е променил политическата система на Франция, като е преодолял нестабилността и слабостта на Четвъртата република, която е била разклатена от кризата в Алжир и други колониални конфликти. Той е създал Петата република, която е била по-централизирана и по-ефективна. Той е въвел президентска форма на управление, която е давала на президента правото да разпуска парламента, да назначава премиера, да ръководи външната политика и да има извънредни правомощия в случай на криза. Той е бил избран за президент два пъти, през 1958 и 1965 г., с голямо мнозинство от гласовете.
- Де Гол е повишил международния престиж и авторитет на Франция, като е отстоявал нейните интереси и ценности. Той е извел Франция от интегрираната военна команда на НАТО, като е твърдял, че Франция трябва да има своя собствена ядрена отбрана и да не зависи от САЩ. Той е признал Комунистическа Китай, като е подкрепял неговото членство в ООН. Той е осъдил американското участие във Виетнамската война, като е предложил посредничество за мирно решение. Той е подкрепял процеса на обединение на Европа, но се е противил на превръщането й в супердържава или федерация. Той се е застъпвал за правата на малките и слабите държави, като например Канада, Израел и Алжир.
- Де Гол е провел редица социални и икономически реформи, които са подобрили живота на френския народ. Той е стимулирал индустриалния растеж, инфраструктурните проекти, земеделското развитие и технологичния напредък. Той се е занимавал с проблемите на образованието, здравеопазването, пенсионирането и социалната сигурност. Той е давал по-голяма свобода на регионите, културите и езиците във Франция. Той се е справил със социалните протести и стачките, които са избухнали през 1968 г., като е провел референдум за реформиране на сената и местното самоуправление.
- Де Гол е един от най-великите френски лидери, който е оставил траен след себе си следа във френската политика. Той е и човек с високи морални принципи, патриотизъм и визия и е написал няколко книги за своята жизненополитическа дейност, като например:
- - „Призивът на съвестта“ (L’Appel de la conscience) и
- - „Спомени за надеждата“ (Mémoires d’espoir).
Той е бил и художник, който е рисувал пейзажи и портрети.
Кои са най-известните книги на Шарл дьо Гол?
Най-известните книги на Шарл дьо Гол са неговите мемоари, които са издадени в три тома:
- - Мемоари за войната: Призивът, 1940-1942 (Mémoires de guerre: L’appel, 1940-1942),
- - Мемоари за войната: Единството, 1942-1944 (Mémoires de guerre: L’unité, 1942-1944) и
- - Мемоари за войната: Спасението, 1944-1946 (Mémoires de guerre: Le salut, 1944-1946).
В тях той описва своята роля като лидер на свободната Франция и основател на Петата република. Той разкрива своята визия за Франция и Европа, своите отношения с другите Съюзници и своите стратегически и политически решения. Тези книги са считани за класика на френската литература и история.
Други известни книги на дьо Гол са:
- - Ръбът на меча (The Edge of the Sword), в която той анализира ролята на водача и офицера във военното изкуство;
- - Враговата къща разделена (The Enemy’s House Divided), в която той прогнозира разпадането на Третия райх;
- - Армията на бъдещето (The Army of the Future), в която той предлага нова концепция за механизирана и мобилна армия;
- - Мемоари за надеждата (Mémoires d’espoir), в които той описва своята дейност като президент на Петата република. Тези книги показват неговия интелект, харизма и стил на писане.
Как и кога Шарл Дьо Гол губи властта?
Шарл Дьо Гол е губил властта два пъти.
- - Първият път той е подал оставка като временен президент през 1946 г., защото е бил недоволен от влиянието на различните политически партии, които са формирали нова Четвърта френска република. Той се е оттеглил от политиката, след като собственото му движение не е успяло да спечели мнозинство.
- - Вторият път той е подал оставка като президент през 1969 г., след като избирателите са отхвърлили неговите предложени реформи, които са целили по-голяма децентрализация
----------------
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Моля, само сериозни коментари - публикуват се след одобрение на редактор.