Тодор Колев | dLambow

 

Тодор Петров Колев Todor Kolevе български актьор, комик, певец и телевизионен водещ.

 

Дата на раждане:

• - 26 август 1939 г., в гр. Шумен

 

Починал:

• - 15 февруари 2013 г., в гр. София

 

Съпруга:

- Адриана Палюшева
 

Деца:

- Албена Колева,
- Александър Колев

Тодор Петров Колев (Todor Kolev)

Фалшив герой

.
Там, дето поисках бях,
взех колкото пожелах.
Днес питаш ме ти
аз не съм ли бил
фалшив герой.
.
Видях красиви и умни жени,
чух толкова много лъжи -
и ти, питаш ме ти
какъв, какъв съм бил -
е как - фалшив герой.
.
Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, и си оставам, такъв оставам -
твърде късно е вече за нещо по-друго -
какъв - фалшив герой.
.
Знам - всичко си има край,
ад ли чака ни или рай?
Назад не обръщам глава -
така, по-добре така -
фалшив герой.
.
Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, така оставам, такъв оставам -
ха ха ха ооо -
фалшив герой.
.
Но мойте стъпки стоят по пясъка
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе - не свършва празника
и аз оставам, и си оставам, такъв оставам -
твърде късно е за друго -
фалшив герой,
ха ха ха ха - фалшив герой.

 

Мисли от Тодор Колев

1. 
   

- Икономията е майка на мизерията. ("Опасен чар")

- Ако се опиташ да се бориш, защитеният винаги е простакът, тъпият, идиотът без задръжки, животното с мускулите – не интелектуалецът, интелигентният, ученият, челият. Не-е-е, каква борба – с кого, с мечките?

- Нещата, за съжаление, не отиват на добре. Не можеш с индивиди, чиито мисли са на етажи под земята, да решаваш проблемите на хората.

- Имам мечта, която обаче е неосъществима - да бъда рентиер. Не желая да правя нищо повече, всичко ме е обезкуражило до болка...

- Ако си кажете „О, Господи, колко жалко, че свършва“, тогава сте направили нещо.

- „Ало чичо, защо кашляш?" - телефонна реплика от сцена, в която Тодор Колев играеше ролята на наивен наркотрафикант, изпратен да мине границата от тайнствения си чичо.

- Знаете ли за какво трябваше да ми дадат награда? За това, че издържах да живея в тази държава - с моите възможности, с моя талант, с моето мислене, с моя мироглед. Дълбоко се упреквам, че не съм намерил мъжество и характер навремето да емигрирам.

- Факт е, че имах едно предаване с такова заглавие – то се казваше “Как ще ги стигнем… с Тодор Колев”. Многоточието точно това значи – че никога няма да ги стигнем. (Отговор на въпрос "Ще ги стигнем ли някога американците?") 

2. 
   

----------------