Хосѐ Мухѝка - народният президент | dLambow

Хосѐ Албѐрто Мухѝка Корда̀но - народния президент

Хосѐ Албѐрто Мухѝка Корда̀но, накратко Хосе Мухика, е уругвайски политик и президент на южноамерианската държава от 2010 до 2015 г.
---
José Alberto Muhka Cordagno, briefly José Muhika, is a Uruguayan politician and president of the South American state from 2010 to 2015.

 

Хосе Алберто „Пепе“ Мухика Кордано

Хосе Алберто „Пепе“ Мухика Кордано (на испански: [xoˈse muˈxika]) е роден на 20 май 1935 г. Той е уругвайски политик, бивш революционер и фермер, който е бил 40-ият президент на Уругвай от 2010 до 2015 г.  

Бивш партизанин от Тупамарос, той е бил измъчван и хвърлен в затвора в продължение на 14 години по време на военната диктатура през 70-те и 80-те години на миналия век. Член на коалицията на широкия фронт от леви партии, Мухика е бил министър на животновъдството, земеделието и рибарството от 2005 до 2008 г. и сенатор след това.

Като кандидат на Широкия фронт той печели президентските избори през 2009 г. и встъпва в длъжност като президент на 1 март 2010 г. 

Описван е като „най-скромният държавен глава в света“ поради суровия си начин на живот и даренията му от около 90 процента от месечната му заплата от $12 000 на благотворителни организации, които са в полза на бедни хора и дребни предприемачи.

Отявлен критик на фокуса на капитализма върху трупането на материални блага, които не допринасят за човешкото щастие, Мухика често е виждан да кара своя 60-годишен автомобил. Times Higher Education го нарича „президент философ“ през 2015 г., игра на думи на концепцията на Платон за царя философ.

---

Пепе го няма. Светът е загубил съвестта си.

Почина бившият президент на Уругвай Жозе Мухика. Тихо, без мотори, без президентски самолет, в къщата си в покрайнините на Монтевидео. Днес той е изпратен в последния му път.

Човек, който е бил президент на страната, но продължил да живее в скромна колиба, кара "Бръмбар" през 87 и дава 90% от заплатата си, за да помага на бедните. Той беше антиподът на всичко, което сме свикнали да виждаме в политиката: не е крал, не е лъгал, не се е крил зад бодигардове. Той беше до болка честен и свободен наистина.

 

Когато следсовските диктатори живеят в златни дворци и докато живеят строят мавзолеи, Мухика сам мие чиниите. Когато затвориха устата на народа си, той откровено призна слабостите си. Когато проведоха "избори" с 95% подкрепа, Мухика просто си тръгна след мандата: без истерики, без сценарии за "национален лидер", без култ.

 

И сега него го няма. А с него си отива епохата, в която беше възможно да се повярва, че силата е служба, а не грабеж. Че човек с пушка в миналото може да избере пътя на помирението пред отмъщението. Че в бедна страна може да бъде лидер богат по дух. Не "майстор", не "елбаси", не "баща на нацията", а просто Пепе. Един старец с добри очи, оцелял в затвора, мъченията и все пак останал хуманист.

 

Днешният свят, управляван от дигитални кукловоди, петролни крале и криминализираните елити, стана по-беден Защото остави човека, който не беше купен, който не скри богатството си зад офшорите, който не се направи бог.

 

Бившият президент на Уругвай беше беден, бездетен, шест пъти раняван и прекара 15 години в затвора

Почина Хосе Мухика, който оглавяваше републиката от 2010 до 2015 г.

Уругвайците нежно го наричаха Пепе. Това е умалително-галено от името Хосе. Мухика беше не само национален лидер на Уругвай, но и морален ориентир за цяла Латинска Америка. Рак, открит миналата година, доведе до смъртта му на 89-годишна възраст. Хосе Мухика не доживя съвсем малко до юбилея си. Как го запомни светът и защо го нарекоха „най-бедния президент“?

Мухика е роден на 20 май 1935 г. в предградие на уругвайската столица Монтевидео в семейство на дребни фермери с баско-испански и италиански корени. След като завършва лицей, постъпва в подготвителни курсове на юридическия факултет на Института „Алфредо Васкес Асеведо“ в Монтевидео, но не ги завършва. През 1956 г. се присъединява към една от фракциите на либералната Национална партия, а през 1962 г. я напуска поради симпатии към идеите на социализма. В средата на 60-те години на XX век става участник в ляворадикалното „Движение за национално освобождение – Тупамарос“ (наречено в чест на водача на индианската съпротива срещу испанските колонизатори през XVI в. Тупак Амару), което води нелегална борба срещу авторитарното правителство. То е вдъхновено от идеите на кубинската революция и използва партизански методи за борба с властите.

Шест пъти е бил раняван и е прекарал 15 години в затвора. През по-голямата част от присъдата си Мухика е държан в единична килия.

Два пъти бяга от затвора, веднъж – през тунел заедно със 105 други затворници, което се превръща в едно от най-големите бягства в историята на уругвайските затвори. Но отново го залавят и го държат като заложник на режима, в случай че „Тупамарос“ възобновят активната си дейност.

Излиза на свобода през 1985 г. по амнистия, когато в Уругвай отново се възцарява демокрацията. Денят на освобождението се превръща за Хосе Мухика в най-щастливия му спомен. „Да стана президент беше нищожно малко в сравнение с това“, казва той по-късно. В затвора Мухика претърпява такива издевателства, че страда от халюцинации и повече не може да има деца.

Разбира се, подвиг за него е това, че излизайки от затвора, той тръгва по пътя на легалната политическа дейност. Няколко години след възстановяването на демокрацията Мухика става един от основателите на Движението за народно участие, което влиза в коалицията на левите и лявоцентристките сили „Широк фронт“. През 1994 г. е избран за депутат в парламента, а през 1999 г. – за сенатор.

През 2004 г. президентът Табаре Васкес го назначава за министър на животновъдството, селското стопанство и риболова. Въпреки липсата на висше образование и опит в административната работа, на поста министър Хосе Мухика успява да постигне забележителни успехи. Той успява да осигури достъп на азиатския пазар за уругвайската месна продукция, която е основа на селскостопанския износ, и постига намаляване на цените на месото на вътрешния пазар.

През 2008 г. напуска министерския пост и отново заема място в сената.

През юни 2009 г. печели вътрешнопартийните избори и става официален кандидат за президент от „Широк фронт“, а през ноември печели изборите, получавайки на втория тур 52,4% от гласовете.

Встъпвайки в длъжност на 1 март 2010 г., Мухика продължава курса на своя предшественик Табаре Васкес, ориентиран към засилване на социалната политика и прагматично сътрудничество с различни партньори на международната арена. Той успява да поддържа по-нататъшен растеж на уругвайската икономика и намаляване на нивото на бедност. По данни на Световната банка, през 2010-2013 г. БВП на страната се увеличава от 38,9 млрд. долара на 55,7 млрд. долара. За същия период нивото на бедност намалява от 18,5% на 11,5%. При него са легализирани марихуаната и еднополовите бракове, приет е първият в региона закон за правото на жените на аборт. През 2014 г. Мухика дори е номиниран за Нобелова награда за мир за подписването на закона, легализиращ употребата на марихуана в Уругвай.

Широка известност получава речта му, произнесена на 20 юни 2012 г. на Конференцията на ООН за устойчиво развитие („Рио+20“) в Рио де Жанейро (Бразилия). Тогава той заявява, че населението на планетата се сблъсква не с екологична, а с политическа криза. Според него екологичните проблеми са следствие от развитието на капитализма: всепроникващите пазарни механизми и обществото на потреблението.

Според проучване, проведено през ноември 2014 г. от уругвайския център за социални изследвания Equipos consultadores, дейността му като президент е одобрявана от 65% от жителите на страната.

Авторитетът му е такъв, че често той действа като общоконтинентален арбитър. Именно след думите на Мухика приключват споровете дали Николас Мадуро да се счита за президент на Венецуела, който всъщност е избран за вицепрезидент с Уго Чавес, починал преди встъпването в длъжност. При Мухика са идвали за благословия преди избори. Дори в гигантска Бразилия Лула се е опирал на него. Това не означава, че Мухика е бил автоматично „за“ всички леви. От него са си изпатили и боливийският Ево Моралес, и аржентинската Кристина Киршнер (през 2013 г. по време на своя пресконференция Мухика, без да забележи, че микрофоните вече са включени, казва на свой подчинен: „Тази стара жена е още по-лоша от онзи кривогледия“, имайки предвид президентшата на Аржентина и покойния ѝ съпруг. Този случай предизвиква дипломатически скандал между Уругвай и Аржентина). А какво да кажем за фразата му за перонизма (буквално – „хустисиализъм“ – аржентинска политическа идеология, основана на възгледите на Хуан Перон, президент от 1946 до 1955 г. и от 1973 до 1974 г., и представляваща смесица от икономически национализъм и християнски социализъм) като за национална болест на аржентинците?!

Бидейки президент, Мухика продължава да живее в малка ферма в околностите на Монтевидео, да кара евтин автомобил и да води скромен начин на живот, за което започват да го наричат „най-бедния президент в света“. Водата за домакинството президентът носел сам от кладенец в двора. Мухика нямал сметки в банки и дългове. Най-голямо удоволствие му доставяло общуването с кучето му на име Мануела. В свободното си от работа време се занимавал с отглеждане на цветя. Мухика дарявал за благотворителност почти цялата си президентска заплата, което го правело не най-бедния, а по-скоро най-щедрия президент в света. От месечната си заплата, еквивалентна на 12 500 долара, той оставял за себе си само 1250 долара. „Тези пари ми стигат напълно – казвал Мухика, – трябва да стигат, защото доходите на много уругвайци са много по-ниски.“ През 2014 г. му предлагат да продаде стария си „Форд“ за 1 милион долара, но той отказва.

През октомври 2014 г. Мухика отново е избран за сенатор. През октомври 2020 г. обявява оттеглянето си от политиката. След като напуска сената, той се отказва и от сенаторската си пенсия. Мухика е женен за председателката на уругвайския сенат, 80-годишната Лусия Тополански. И част от нейната заплата също отивала за благотворителност.

През януари 2025 г. бившият президент съобщава, че диагностицираният му рак не се поддава на лечение, и се сбогува със сънародниците си, казвайки, че неговото време „отдавна е изтекло“. Обявявайки кончината на Хосе Мухика, настоящият лидер на Уругвай Яманду Орси каза: „Благодаря ти за всичко, което ни даде, и за твоята дълбока любов към своя народ.“

 

Хосе Мухика е казал:

"Аз не съм беден. Бедни са тези, които имат нужда от безкрайни количества неща. Живея с малкото, за да имам време да живея. "

Благодаря ти, Пепе. Нека душата ти почива в мир. Нека съвестта ви се движи при тези, които все още могат да чуват.

----------------