Христо Проданов | dLambow

(Hristo Prodanov)

 

Подвигът на Христо Проданов

Христо Проданов - първият българин изкачил Еверест през 1984 и загинал при спускането от върха на 22 април. 

 

Христо Проданов (Hristo Prodanov)

Посмъртно награден с орден "Герой на Народна Република България". Да си спомним за него с добро!

 На 20 април в 18,15 ч. по станцията в базовия лагер се чува глас:
"Аз съм на върха, на върха съм аз, Христо!"
Христо Проданов е постигнал заветната си мечта - да стъпи на покрива на света и става първият българин, покорил най-високия връх и първият алпинист в света, направил го по най-трудният западен склон, известен като "Жестокия път".
Според негови близки, той е носел със себе си снимка на Васил Левски и шепа пръст от гроба на най-добрия си приятел - Йордан Зашев, загинал, затрупан от лавина под връх Ловница (Рила планина ) два месеца по-рано. Загубата разтърсва Ицо, който на погребението му казва:
"Ти даде живота си за, Еверест, обещавам ти, че ние ще бъдем на него, а с нас ще бъдеш и ти!"
И той изпълнява обета си, без да знае, че това ще коства и неговия живот.
"Тук на върха няма нищо. Има само изградена малка пирамида от четири кислородни съветски бутилки и съветското знаме. Опитвам се да снимам, но не знам дали камерата работи и затова преустановявам. Мъча се да отвържа знамето и да го взема със себе си, но не мога. Има тук едно малко парченце, ще взема него."- казва още по станцията Ицо.
Престоят му на върха трае 33 минути. Фатално време за тази височина и този час. Оставя си камерата, (открита на 9 май)  и слиза по тъмно, по пътя, по който се е качил.
Но температурите рязко спадат и се разразява снежна буря. Налага се Христо да бивакува на открито, на височина 8700 метра. В "Зоната на смъртта", както алпинистите наричат височината над 8000 метра.
Цяла България със затаен дъх слуша последният разговор между Христо Проданов и радиста Стефан Калоянов:
"- Не съм далече, не съм далече...
- Ице, ти си голям мъж! Мъж си ти! Не заспивай, ти си българин! Не заспивай, всичко е ОК! Към тебе тичат хора! Хора тичат към теб! Моля те, не заспивай! Не зас-пи-вай! И не говори! Не го-во-ри!"
Към него с максимална скорост вървят Людмил Янков, Трифон Джамбазов и шерпът Ринджи. Людмил Янков катери "Жълтия пояс", но нощта го настига и е принуден да спре до там. Преодолял е 1400 метра денивелация с невероятна скорост, но губи четири от пръстите на ръцете си.
В 19.45 ч. на 21 април радиостанцията на Христо Проданов се чува за последен път.
Той остава завинаги там, под върха...
Светла му памет и поклон!
От Роден Край

----------------