Местоимения | dLambow

(English Pronouns) -

Местоименията в английски език

 

Какво е местоимение?

Местоимението е самостоятелна част на речта, която се използва като и действа вместо

• - съществително,
• - прилагателно,
• - числително,
• - наречие 

или техни характеристики, и която указва тях, техните отношения, връзката им с други предмети, явления и др. без да ги назовава. Това е дума, която сама по себе си не означава определен предмет, лице или признак, а придобиваща такова значение в зависимост от дадената реч. 

Така, местоименията се различават от другите части на речта по това, че нямат собствено лексикално, реално, материално значение, тоест не назовават или не обозначават предмети и техните атрибути. Позицията на местоименията като части на речта исторически не е била толкова силна..

 

Дали местоимението е част на речта?

Включването на местоименията като на части на речта става от европейската граматична традиция, датираща още от древността. Но в редица граматически теории на 20-ти век се появяват доста силни възражения срещу този подход. Те подчертават граматическата разнородност на местоименията, като се дават различни квалификации за тях:

• - описателни думи
• - индекси или индикатори
• - думи с непостоянно значение
• - подвижни детерминанти или превключватели
•  - актуализатори или средства за преход от език към реч
• - думи със субективно-обективно лексикално значение
• - словозаместители
• - представители
• - остатъци от особена част на речта и т.н.

Все пак, официалната версия остава, че местоимението е включено в частите на речта.

Местоимения (Pronouns)

Какво е английско местоимение?

Английското местоимение обикновено е кратка дума, която се използва вместо името на обект или лице. Тоест с негова помощ можем да посочим човек (той, тя, то ...), без да го наричаме по име. От една страна, местоимението действа като синоним, от друга страна е удобно съкращение. Например:

• - Alex visited London yesterday. He said that it was a great trip. - Алекс посети Лондон вчера. Той каза, че това е страхотно пътуване. 

Най-често срещаните местоимения са личните местоимения, които се отнасят до:

• - лица или хора, които говорят или пишат (първо лице),
• - лица или хора, с които се говори (второ лице), или
• - други хора или неща, за които се говори (трето лице).

Подобно на съществителните, личните местоимения могат да функционират като подлог на глагол или допълнение на глагол или предлог:

• - She likes him, but he loves her. - Тя го харесва, но той я обича.

На английски език местоименията се обозначават като pronouns  ['prounauns], съкратено - pron.

 

Използване на местоимения

Английските местоимения (English Pronouns) се използват в изречението обикновено като съществително или прилагателно. Местоимения, които се използват като

• подлог,
• именна част на съставно сказуемо или
• допълнение

се наричат местоимения-съществителни. А тези, които се използват като определения, са местимения-прилагателни, тъй като изпълняват синтактически функции на прилагателното.

Видове местоимения в английски език

Английските местоимения се делят на редица групи, като всяка от тях има свои собствени граматически особености. Те биват:

• -    Лични местоимения

 Личните местоимения в английския език обозначават лице, предмет или явление. Те са една от основните теми и е една от първите, с нея започва изучаването на чужд език. Ето защо е важно добре да бъде усвоена – без да знаете личните местоименията, трудно ще продължите напред.

• -    Притежателни местоимения

Притежателните местоимения отразяват принадлежността или връзката на обектите. Те могат да бъдат в присъединяема (cojoint) или абсолютна (absolute) форма. Присъединяемите притежателни местоимения (my, your, his, her, our, their) се използват винаги със съответното съществително, а абсолютните (mine, yours, his, hers, ours, yours, theirs) ги заменят със себе си.

• -    Възвратни местоимения

 Възвратните местоимения се използват, когато лице или обект извършва действие, насочено към себе си. Те могат да служат за емоционално подсилване, като в този случай те могат да бъдат наричани "усилителни местоимения" (emphatic pronouns).

• -    Усилителни местоимения (emphatic pronouns или intensive pronouns)
  

  Емфатичните или усилителните местоимения (intensive pronouns или emphatic pronouns) са специален случай на употребата на възвратните местоимения (виж по-горе), използвани за придаване на специално значение, подчертаване на субекта или обекта в изявлението. За укрепване и подчертаване на отделно действие може да се използва възвратното местоимение с предхождащи го думи "(all) by".

• -    Взаимни местоимения

 Взаимните местоимения описват връзката между две или повече лица или, по-рядко, обекти. Според правилата на традиционната граматика, местоимението "each other" е приложимо само за две лица, а "one another" се използва по отношение на повече от две лица. На практика обаче това правило често се пренебрегва. И двете местоимения се променят само по падеж (each other's, one another's).

• -    Указателни местоимения

 Указателните местоимения се използват за обозначаване на обекти, които са наблизо (this, these) или на известно разстояние (that, those) от говорещия. Те имат форми за единствено и множествено число. Имайте предвид, че се счита за неучтиво да се използва указателно (демонстративно) местоимение, за  директно посочване на човек, освен в ситуация, че го познавате.

• -    Универсални местоимения

Универсалните местоимения обхващат всички обекти, които могат да бъдат одушевени и неодушевени като едно цяло. Само две от тях, "everyone" и "everybody", се променят по падеж (everyone's, everybody's). Две от универсалните местоимения, "both" и "either", се отнасят до група от две лица или неща. Both ги обозначава като едно цяло.

• -    Въпросителни местоимения-

 Въпросителните местоимения (WH-words) се използват за конструиране на специални въпроси. Те обозначават лица или предмети, неизвестни на питащия, които трябва да бъдат посочени в отговора на въпроса. От всички тези местоимения само "who" се променя по падеж и има форма за обектен падеж "whom", но използването му в разговорната реч не е задължително.

• -    Абсолютни местоимения  -

Много притежателни местоимения стават абсолютни чрез окончанието -s (освен тези, които вече го имат). Притежателните местоимения са получени от съответните лични местоимения и се поставят пред съществителни. Някои граматици ги наричат ​​притежателни прилагателни за тяхната определителна функция. Структурно, това е група от прилагателни местоимения.

• -    Относителни местоимения

 Относителните местоимения свързват подчиненото изречение с главното, като те се различават от съюзите по това, че са части на подчиненото изречение. Относителното местоимение "who" се отнася до хората. Местоимението "whose" отразява принадлежността към одушевени предмети и т.н.

• -    Съединителни местоимения

 Съединителните местоимения в английски език са: who, what, who, which. Подобно на относителните местоимения, те се отнасят до предходното лице или предмет, но те изпълняват и свързваща функция. В изречението те могат да действат като подлог, сказуемо, допълнение и определение.

• -    Разделителни местоимения

С помощта на разделителните местоимения (other, another) един обект се отделя от други обекти от същия тип. Тези две местоимения се променят по падеж (other's, another's), като "other" също може да бъде и в множествено число "others".

• -    Отрицателни местоимения

Отрицателните местоимения служат за предаване на значението на отрицанието в изречението. Учещите често допускат грешки в такива изречения, защото се опитват да копират структурата на родния си език и правят двойно отрицателно изречение: 

        - I did not tell him nothing bad. (неправилно)
        - I told him nothing bad. (правилно)

• -    Неопределени местоимения

 Неопределените местоимения се използват, когато не знаете или не искате да посочите точно името на човек. Те обозначават неопределен обект или предмети. Английските местоимения, завършващи на -body и -one, са еднакви по своето значение.

• -    Обобщаващи местоимения ("Defining pronouns" или "Resumptive pronouns")
  

 Обобщаващите местоимения съдържат указания за броя на обектите, който надвишава единична стойност. Те указват всеки от предметите, принадлежащи към групата.

• -    Количествени местоимения (quantifiers)

Количествените местоимения на английски са специални думи, които помагат да се посочи колко много или колко малко е нещо, като се използват и с двата вида съществителни: - бройни или небройни.

Класификация на местоименията (Classification of pronouns)

По-пълна представа за местоименията в английски език (English Pronouns) може да Ви даде тяхната класификация.

Лични местоимения (Personal Pronouns)

 

Подложни (subjective personal pronoun)

• I — аз
• you — ти
• he — той
• she — тя
• it — то
• we — ние
• you — вие
• they — те

Обектни (objective personal pronoun)

• me — мен, на мен
• you — теб, на теб
• him — него, на него
• her — нея, на нея
• it — него, на него
• us — нас, на нас
• you — вас, на вас
• them — тях, на тях

Притежателни местоимения (Possessive pronouns)

Основна форма

• my — мой
• your — твой
• his — негов
• her — неин
• its — негов
• our — наш
• your — ваш
• their — техен

Абсолютна форма

• mine — мой
• yours — твой
• his — негов
• hers — неин
• its — негов
• ours — наш
• yours — ваш
• theirs — техен

Възвратно - усилителни местоимения (Reflexive - intensive pronouns)

• myself — себе си, аз самият
• yourself — тебе си, ти самият
• himself — него си, той самият
• herself — нея си, тя самата
• itself — него си, то самото
• ourselves — самите ние
• yourselves — самите вие
• themselves — самите те

Взаимни местоимения (Reciprocal pronouns)

• each other — един друг
• one another — един на друг

Указателни местоимения (Demonstrative pronoun)

• this — този, тази, това
• these — тези
• that — онзи, онази, онова
• those — онези
• such — такъв, такъв вид, подобен
• (the) same — същия, същите
• it — това, туй

Въпросителни местоимения (Interrogative pronoun)

• who — кой, коя, кое
• whom — на кого, на коя, на кое, кому
• what — какъв, каква, какво
• which — кои
• whose — чий, чия, чие, чии

Относителни (съединителни) местоимения (Relative pronoun)

• who — когото, която, което
• whom — на когото, комуто
• what — какъвто, каквато, каквото
• which — които
• whose — чиито, чиято, чието, чиито
• that — който, която, което, които

Отрицателни местоимения (Negative pronouns)

• no — никакъв, никаква, никакво, никакви
• none — никой, нищо, нито
• neither — нито тоз, нито другия
• no–one — нито един, нито една, нито едно, на никого
• nobody — никой, на никого
• nohow — никак, по никакъв начин, няма как
• no end of — безкрайно много
• nowhere — никъде
• nothing — нищо, нула, дреболия

Неопределени местоимения (Indefinite pronoun)

• some / any — някакъв, някаква, някакво, някакви, кой да е, коя да е, кое да е, кои да са, какъвто и да е, каквато и да е, каквото и да е, каквито и да са
• somebody / someone — някой
• somewhat — малко
• somehow — някакси
• somewhere — някъде
• something — нещо
• anybody / anyone — който и да е, всеки, някой
• anyhow — във всеки случай, както и да е, така или иначе
• anything — нещо, каквото и да е, всичко
• anything but — всичко освен
• anyway — във всеки случай
• anywhere — навсякъде, където и да е
• anywise — някак, как да е
• anyone — който и да е, всеки
• every one — всеки
• no one — никой
• oneanother — един друг, едни други
• oneness — еднаквост, единство
• one — един от всички, който и да е, всеки

Обобщаващи местоимения

• all — всеки, всяка, всяко, всичко, всички
• both — и двамата, и двете (от две възможности — и двете, заедно)
• either — един от двамата, и единия и другия (от две възможности - всеки от двамата, и двамата)
• neither —  нито един от двамата, нито единия, нито другия, никой от двамата
• each — всеки, всяка, всяко
• every — всички
• everybody / everyone — всеки
• everything — всичко
• everyway — във всяко отношение
• other — друг, друга, друго, други
• otherwise — иначе, в противен случай

Количествени местоимения

• many — много
• most — повечето
• a good many — доста много
• a great many — твърде много
• much — много, голямо количество, до голяма степен
• few — малко, малцина
• a good few — доста, значително количество
• fewness — малочисленост
• a few / a little — няколко, не много
• little — малък, малко, малка
• several — няколко, различни.... и т.н...

-------
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговора.
----------------