Translate

---------------------------------------------------------------------------------

13 април 2015

Транслитерация | dLambow

 (Transliteration of names from Cyrillic to Latin) -

Транслитерация на имена от кирилица на латиница и обратно

 


Таблица:

Транслитерация
от кирилица
на латиница
аa
бb
вv
гg
дd
еe
жzh
зz
иi
йj
кk
лl
мm
нn
оo
пp
рr
сs
тt
уu
фf
хkh
цts
чch
шsh
щshch
ъ
ь
юyu
яya
Транслитерация
от латиница
към кирилица
AА
BБ
CЦ
DД
EЕ
FФ
GГ
HХ
IИ
KК
LЛ
MМ
NН
OО
PП
QQ
RР
SС
TТ
VВ
XЬ
YЙ
ZЗ
 

Какво е транслитерация?

Транслитерация, в широкия смисъл на думата, е подробното и точно възпроизвеждане писмените знаци от един език към писмеността от друг език, при което всички знаци и тяхната последователност се предават от съответните знаци на другия език. Ключовата задача на тази процедура на преобразуване е да пресъздаде точното и недвусмислено значение на оригиналния текст.

С прости думи, задачата на транслитерацията е да преобразува оригиналния текст в процеса на транслитерацията му на друг език. Казаното означава, че е необходимо да има установена определена система, при която за всеки знак или последователност от знаци в едната писменост има определени и фиксирани точни знаци или последователност от знаци в другата писменост.

Транслитерация
Транслитерация (Transliteration)
 

Как се формират правилата за транслитерация?

За да създадете вършещи работа правила за транслитериране от един на друг език, е необходимо да си отговарите на следните въпроси:
  • - Как да заменим съответните писмени знаци?
  • - В какъв ред да го направите?
  • - В кои случаи знаците трябва да звучат по определен начин?
Например, при романизацията се цели предаването на нелатинска писменост (която не използва латинска азбука) със средствата на разширената латинска азбука с използването на деакретични знаци и буквосъчетания. При това предаване са възможни няколко варианта:
  • - транслитерация на знак към знак,
  • - транслитерация на съчетание от знаци към знак,
  • - транслитерация на знак към съчетание от знаци,
  • - транслитерация на съчетание от знаци към съчетание от знаци.



Възникване на транслитерацията

Необходимостта да се извършва транслитерация възниква през 19-ти век в библиотечното дело и по-конкретно - в пруските научни библиотеки, при изработването на единни каталози на трудовете, които са написани на различни езици - латински, кирилишки, арабски, индийски и др. 

Тези начални форми на транслитерация придобиват през 20-ти век стандартизиран вид. Така се постига конверсия на писмеността, при което на всеки графичен елемент или знак от едната система съответства такъв от другата писменост.

 

За какво е нужна транслитерацията?

По правило, транслитериране се използва за обработка на текстова информация в Интернет или в библиотеките. Когато човек търси или индексира някакви материали, процедурата по транслитерация ще помогне да се намери информацията, която търсите, написана на друг език, чрез съставянето на съответните картотеки.

Освен това има редица причини, поради които транслитерацията е търсена. Когато интернет тепърва започваше да се развива като средство за предаване на информация, той използваше основно латинската азбука (английски вариант). Разбира се, на Запад и в повечето европейски страни тези стандарти не предизвикаха никакви затруднения, но не и в случая с България и други страни със собствени азбуки, които са различни от ратиницата.

Ето защо възниква въпросът какво да се прави, ако не знаете добре английски - как да предадете информация на другоезични потребители, въпреки факта, че може да се използва само латиница? Скоро потребителите намериха решение и то се нарича транслитерация. Разбира се, във връзка с по-нататъшното развитие на World Wide Web стана възможно използването и на други знаци в допълнение към латински. Напоследък даже е възможно и използване на букви от кирилицата.

 

Транскрипция или транслитерация

За разлика от транскрипцията, която има за цел да предаде звуците на езика възможно най-точно, транслитерацията, както показва самият термин (лат. litera - буква), се отнася до писмената форма на езика: текст, написан на една или друга азбука се предава по азбуката на друга система. В този случай обикновено се взема предвид само съответствието на буквите от двете азбуки и не се вземат предвид звуците, които се крият зад тях. Транслитерацията се използва главно във връзка с мъртви езици, като:
  • - санскрит,
  • - акадски,
  • - финикийски,
  • - пруски,
  • - шумерски,
  • - хазарски,
  • - староперсийски и др.
Освен това често се срещат текстове на живи езици, които използват малко позната или трудна азбука, като арабски и др. транслитерирано.

Транскрипцията трябва да се различава от транслитерацията, която се състои в прехвърляне на правопис буква по буква от една азбука в друга, например:
  • - от български на латиница
  • - от латиница на кирилица
  • - от гръцки на латиница
  • - от английски на кирилица или обратно и т.н..
 

Транслитерация на имена на латиница

Транслитерацията се използва широко при изписването на имена на места и други собствени имена. Въпреки очевидната простота на задачата за замяна на една буква с друга, транслитерацията често представлява големи трудности. Тези трудности произтичат от факта, че съставът на азбуката на един език често не съвпада със състава на азбуката на друг език.


Транслитерация на лични имена

Едно от най-очевидните практически приложения на транслитерацията е при превръщането на имената на хора и обекти от една писменост към друга. Това намира приложение както в преводите на текстове, така и при изготвянето на задгранични паспорти, при търсенето на родственици в другоезични сайтове, при опитите на чужденци да намерят свои роднини в България и т.н. 

Първоначалните пруски правила намират развитие в създаването на правила от Международната организация по стандартите (ISO). Във всички случаи се търси точност при транслитерацията на имената, за да се избегне допускането на грешки и неточности.

 

Видове транслитерации


Според строгостта на представянето:


Строга траслитерация

Замяна на всеки азбучен знак (буква) от оригиналния текст само с един азбучен знак от друга азбука:
  • а→a,
  • б→b,
  • в→v,
  • ю→û… и т.н.

Отслабена транслитерация

Замяна на някои азбучни знаци (букви) от оригиналния текст с комбинации от два или повече азбучни знака от друга писменост:
  • ж→zh,
  • ч→ch,
  • ю→yu,
  • я→ya…

Разширена транслитерация

Представяне на някои комбинации от знаци в изходния текст по специален начин:
й→y.

Според вида на изискванията


Еднозначност на  транслитерацията

Осигурява стабилност на представянето на писмени елементи от оригиналната писменост (букви, думи; изрази) чрез друга (конвентираща / преобразуваща) писменост.

Простота на  транслитерацията

Осигуряване на автоматично изпълнение на процедурата за транслитерация от изходния текст към конвертирания (преобразувания) текст на базата на прости алгоритми, сведени главно до използването на таблици за замяна на знаци от една система за писане със знаци от друга писмена система. Желателно е тази трансформация да бъде обратима, за да може да бъде възстановен оригиналният правопис, защото на практика това не винаги се спазва.

Спазване на правила за транслитериране

При прилагането на правилата за транслитериране изискванията за доброто съответствие на знаците на конвертируемите писмени системи, естетическите съображения и традиционните норми може да не се спазват навсякъде, въпреки че във всеки отделен случай е желателно да се разработят такива правила. 
 
Нарушаването на традиционните, фонетичните и естетическите норми трябва да е минимално. Въпреки това, всеки, който знае изходния език и правилата за транслитериране, ще е в състояние да възстанови оригиналния текст и да го прочете според правилата на изходния език. 

Транслитерация на българските букви с латински по ISO-R9-1968

 

Как се пише български текст на английски (с латински букви)?

Има международен стандарт за транслитерация на кирилицата към латиница - ISO-R9-1968, според който се прави следното транслитериране на всички български букви от кирилицата с букви на латиница:
  • а – a,
  • б – b,
  • в – v,
  • г – g,
  • д – d,
  • е – e,
  • ж – zh,
  • з – z,
  • и – i,
  • й – j,
  • к – k,
  • л – l,
  • м – m,
  • н – n,
  • о – o,
  • п – p,
  • р – r,
  • с – s,
  • т – t,
  • у – u,
  • ф – f,
  • х – kh,
  • ц – ts,
  • ч – ch,
  • ш – sh,
  • щ – shch,
  • ъ – “,
  • ь – ‘,
  • ю – yu,
  • я – ya.
 

Транслитерация от латиница към кирилица

или преобразуване на текст с латински букви на български (Transliteration from Latin to Cyrillic)
  • A → А
  • B → Б
  • C → Ц
  • D → Д
  • E → Е
  • F → Ф
  • G → Г
  • H → Х
  • I → И
  • K → К
  • L → Л
  • M → М
  • N → Н
  • O → О
  • P → П
  • Q → Q
  • R → Р
  • S → С
  • T → Т
  • V → В
  • X → Ь
  • Y → Й
  • Z → З 

Имена на латиница по лична карта

Днес има едно практическо правило, което гласи, че ако трябва да изписвате името си на латиница за официални случаи, трябва да го правите в точно съответствие с личната си карта или задграничния си паспорт. Трябва да имаме предвид също, че в старите паспорти се ползваше друг вид транслитерация по правилата на френски език. Освен това има и такава по правилата на немски език.

Как се прави транслитерация на имена от кирилица на латиница (Transliteration of names from Cyrillic to Latin)?

Освен това има всевъзможни транслитерации на кирилица към латиница, използвани в интернет на принципа - на който както му е удобно или както си го знае. Всичко това води до значителни трудности и объркване. Затова правилото е винаги, когато може да използваме кирилица, а когато се налага транслитерация, да прибягваме до официално утвърдената транслитерация според
 

Закон за транслитерацията

В закона за транслитерацията се уреждат правилата за транслитерация, които са в съответствие с графичната система на съвременния български книжовен език и с българските традиции. Чрез правилата за транслитерация се осигурява еднозначно предаване на
  • - български географски имена,
  • - имена на исторически личности,
  • - културни реалии,
  • - термини с български произход в съответната научна област
със средствата на специално конструирана версия на латинската азбука. Така, транслитерацията е предаване на буквите от българската кирилска азбука чрез латински букви или съчетания от латински букви. 

Системата за транслитерацията на българските букви с латински букви

От кирилица на латиница:
А, а → A, a
Б, б → B, b
В, в → V, v
Г, г → G, g
Д, д → D, d
Е, е → E, e
Ж, ж → Zh, zh
З, з → Z, z
И, и → I, i
Й, й → Y, y
К, к → K, k
Л, л → L, l
М, м → M, m
Н, н → N, n
О, о → O, o
П, п → P, p
Р, р → R, r
С, с → S, s
Т, т → T, t
У, у → U, u
Ф, ф → F, f
Х, х → H, h
Ц, ц → Ts, ts
Ч, ч → Ch, ch
Ш, ш → Sh, sh
Щ, щ → Sht, sht
Ъ, ъ → A, a
Ь, ь → Y, y
Ю, ю → Yu, yu
Я, я → Ya, ya
 

Транслитерацията на българските буквени съчетания с латински буквени съчетания

  • буквеното съчетание "дж" се изписва и предава на латиница като "dzh";
  • буквеното съчетание "дз" се изписва и предава на латиница като "dz";
  • буквеното съчетание "ьо" се изписва и предава на латиница като "yo";
  • буквеното съчетание "йо" се изписва и предава на латиница като "yo".
  • буквеното съчетание "ия", когато е в края на думата, се изписва и предава чрез "ia".
 

Заключение

Сега вече вие знаете какво точно е транслитерация на текст и какво означава. Ако все още имате въпроси относно темата, която четете, пишете в коментарите и със сигурност ще получите отговор. 

----------------

15 коментара:

ProgaMen каза...

Проблемът с транслитерацията на имената (в т.ч. и на фамилиите) за първи път мащабно се разглежда при създаването на каталозите на пруските библиотеки. Подредбата на книгите под единен азбучен ред наложила записите на названията и имената на авторите да се записват с помощта на единна орфографична система. За целта били съставени специални инструкции (от 10 май 1899 г., а след това и от 10 август 1908 г.) и препоръките в тях били приети за ползване.

Веска Станева каза...

Използването на транслитерация в библиографиите е за предпочитане, защото дава еднозначни съответствия и осигурява точност на справките. Но при предаването на български имена със средствата на друго езични графики, често се прибягва до транслитерация на основата на славянска латиница, на която започват да пишат чехите, когато се обръщат към католицизма. Във всички случаи, към момента няма единен и общо признат стандарт за еднозначна замяна на букви от кирилицата с букви от латиницата и обратно. Това води до доста широки, а често и произволни тълкувания.

Ru4no_89 каза...

Транслитерация – Предаване на буквения състав на думите от една графична система в друга. Ето как се изписват българските букви с латиница според Официален правописен речник на българския език, БАН, 2012 г.:
А – A; Б – B; В – V; Г – G; Д – D; Е – E; Ж – Zh; З – Z; И – I; Й – Y; К – K; Л – L; М – M; Н – N; О – O; П – P; Р – R; С – S; Т – T; У – U; Ф – F; Х – H; Ц – Ts; Ч – Ch; Ш – Sh; Щ – Sht; Ъ – A; Ь – Y; Ю – Yu; Я – Ya.

Канди каза...

Има различни видове транслитерация, които са в употреба в България, което създава значителни проблеми - официална (като в паспортите),
- традиционна (като в библиотечното дело),
- свободна (като в интернет)...
По този начин се губи възможността за еднозначно съответствие на съответните текстове и когато това е свободно общуване, не е толкова важно. Но ако е официална кореспонденция или юридически текст, може да се превърне в критично важно.

Marko_In каза...

При предаването на български имена с помощта на чужди букви (най-често - латиница), често за това се използва т.н. славянска латиница, която започват да използват чехите, когато приемат католицизма. Но тава се разминава със съвременните схващания за транслитерация и създава значителни проблеми.

Бено каза...

В България все още са в обръщение старите паспорти, в по-възрастното население на страната. В тях транслитерацията на имената е направена на основата на френски език. В новите лични карти, за основа са ползва английски език.

Bobi_Ton каза...

Все още в България могат да се срещнат паспорти от стария вид, в който транслитерацията е съгласно френските правила за замяна на буквите. Ето ги:
А – a,
б - b,
в - v,
г – g,
д – d,
е – e,
ж – j,
з – z,
и (й) – i,
к – k,
л – l,
м – m,
н – n,
о – o,
п – p,
р – r,
с – s,
т – t,
у – ou,
ф – f,
х – kh,
ц – ts,
ч – tch,
ш – ch,
щ – chtch,
ю – iou,
я – ia.

Бено каза...

Транслитерацията дава възможност българските имена на кирилица да се изписват правилно и еднообразно с латиница на английски език, което не е просто процес на заместване на едните букви с другите, а това трябва да се прави съгласно установения стандарт ISO и закон.

Mani_Danchov каза...

Замяната (транслитерацията) на буквите от името по френски маниер намира все още приложение у нас. "G, g" пред "e", "i", "y" се пише с "u" (gue, gui, guy) - Guirev. "C" - между две гласни се изразява с двойно "ss" - Goussev. Фамилии завършващи на "ин" се пишат с "e" на края - Vassine - Васин. Ако във името, след "ь" има "о", то се пише "io" Vassiliov - Васильов. Съчетанието "кс" във френски текстове се пише като "x" - Максимов - Maximov, Александър - Alexandr.

Pepy_6 каза...

Интересно, ако някой е примерно наследствен немец и трябва да си извади чуждестранен паспорт, с който да замине за Германия - каква транслитерация ще се приложи за името му (ако е немско) ако се изписва на латиница по един начин за немски език и по друг начин със сега действащата в България английска транслитерация?

Fingy_67 каза...

Преселниците от Германия, чийто имена е трудно да се транслитерират по сегашните правила, може да се наложи да променят имената си по няколко начина: - отказ да ползват част от името; за жените да използват фамилията на съпруга си - не германец; замяна на името с немски еквивалент, но по-лесен за изписване на латиница или избор на ново име или поправка на трудните части от имената.

Досьо-2 каза...

Ако имаме потомък на преселници от Германия, с името Андрей Валентинов Гофман, то транслитерацията ще се извърши съгласно германските правила за правопис и ще стане - Andreas Hoffmann, а ако жена му е Мария и е запазила моминската си фамилия Иванова, то нейното име ще се получи според сегашната нова транслитерация - Maria Ivanova.

Неси-90Дан каза...

Често, когато хората емигрират, техните имена и фамилии се трансформират по много неочакван за тях начин на новото им местожителство. Това зависи от страната, в която са пристигнали и кой записва имената и с каква транслитерация. А също и дали им харесва изписано по определен начин. Например, Иван, в някоя от англоезичните държави може да стане Айвън.

Danu_87 каза...

Особени проблеми възникват с транслитерацията на немски фамилии, които имат друга транскрипция, различна от официално приетата за нашите лични карти и паспорти. Например, името Muller няма как да стане Мутафов, а по сегашните правила записано, няма да отговаря на точния оригинал в немски език.

studio FUN каза...

Източниците с правила за традиционна транслитерация и транскрипция са много и колкото повече от тях четете, толкова повече ще се обърквате. Ако пристигате в една страна еднократно - няма проблем с четенето и писането на Вашето име. Но ако я посещавате многократно и във времето сте имали паспорт с френска , а след това паспорт с английска транслитерация - може да се окаже че фигурирате там с две различни изписвания на имената Ви и това е проблем.

Популярни публикации

Абонати:

Последни публикации в Самоучител: