Преображенски манастир | dLambow

(Preobrazhensky Monastery) -

Преображенски манастир "Преображение Господне"

Преображенският манастир се намира на 7 км от Велико Търново, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на р. Янтра, близо до село Самоводене. Намира се под пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.

Преображенски манастир (Preobrazhensky Monastery)

Той е най-големият от манастирите във Великотърновска област. Счита се, че е основан по времето на Втората българска държава - около 1360 г., от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман (XIV в.). Затова манастирът е наричан още „Сарин“ или „Шишманов“. Той играе важна роля в духовния живот на българската столица през XIV в.

През Средновековието манастирът се намирал на около 400 - 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. изследвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа и от търновската трапезна керамика.

Първоначалното място на манастира е било изоставено след разрушаването му по време на завладяването на Търново в края на XIV в. от османците.

По време на османското владичество манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии (разбойници, действащи на групи в Османската империя), след което е изоставен и разрушен.

През 1825 г. с разрешение от султан Махмуд хан един известен родолюбив монах - отец Зотик - се заема с възстановяването на манастира на сегашното му място.

Сградите на манастира са строени една по една и образуват правоъгълник с двор, застлан с калдъръм.

Строежът на главната църква „Преображение Господне“ е започнат през 1834 г. от майстор Димитър Софиялията и довършен от майстор Колю Фичето, един от най-известните майстори строители през XIX в. През 1837 г. той завършва югоизточното крило с малката гостна и оформя главния вход и колоната.

Интериорът и външните стени на храма са украсени със стенописи в периода 1849-1851 г. от големия български художник Захарий Зограф от Самоков.

През 1861 г. Колю Фичето изгражда камбанарията с часовника. Две години по-късно построява малката църква „Благовещение“ върху подземния параклис „Св. Андрей“, строен през 1834 г. от Димитър Софиялията.

През годините на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) манастирът е превърнат в болница. За благодарност след Освобождението (1878 г.) руските воини подаряват на манастира камбаните, полилеите и богослужебни книги за църквата.

Понастоящем манастирът е действащ и отворен за посетители.

----------------