Сричково ударение | dLambow

Сричково ударение в английския език (syllable stress)

Какво е ударение на сричка?

Словесното (лексикално) ударение е тясно свързано със сричкивото ударение. Всяка дума се произнася при издишване и говорещият изразходва въздуха постепенно, освобождавайки го на малки порции от устата си. При произнасяне, думите се разделят на къси звукови сегменти - срички.

В центъра на всяка сричка е определен гласен звук, който е най-звучен в сричката. Към него се присъединяват една или повече съгласни. Така се образува сричка. Сричката е съставена от гласна или комбинация от гласна със съгласни, която се произнася с едно издишване на въздуха.

Сричково ударение

Гласният звук е определящ за сричката

В една дума има толкова срички, колкото гласни звукове има в нея. Думите могат да бъдат съставени от една, две, три или повече срички. Ако думата има една гласна, тя е едносрична дума със съгласни. В сричката може да има само една гласна. Когато произнасяте английска дума, гласният звук на една от сричките звучи по-напрегнато, с по-голяма сила и дължина на гласните в сравнение с други гласни. Говорещият сякаш го удря с невидим чук, като по струна на музикален инструмент. Това е ударената гласна в тази дума.

Сричково ударение

Сричковото ударение е гласово наблягане върху гласна в сричката. Това става с един гласен звук във всяка дума, който произнасяме по-силно и по-дълго, което го отличава интонационно от другите гласни. При наличието на ударение, гласните звуци звучат различно и няма да създават трудности при писането. Гласният звук на ударена сричка е ударена гласна. Останалите гласни звуци в думата се наричат ​​неударени.

Обозначаване на ударение в сричките

Ударението се обозначава със специален знак под формата на коса черта, която се поставя над гласната буква на ударената сричка или пред и над ударената сричка (с фонетичното изписване на думите в транкрипция).

Когато една дума има повече от една срички, върху една сричка от думата се поставя по-голямо ударение, отколкото на която и да е от другите срички. Тази сричка се счита за ударена сричка.

Какво е ядрено ударение?

Английските думи са съставени от срички. Някои срички са ударени. Произнасянето на ударена сричка изисква повече мускулна енергия. Разпознаването на ударена (ядрена) сричка изисква от нас да възприемаме нейното акцентиране.

Какво прави една сричка изпъкваща?

Нейното произнасяне:

• - louder - по-силно,
• - higher - по-високо,
• - longer - по-дълго.

Такава сричка, по отношение на всички останали срички (в една дума) ще се чува като ударена, а останалите са неударени.

Три нива на сричкови ударения

В английски език има три нива на сричкови ударения (three levels of syllable stress), защото не всички срички в английските думи имат еднакво ниво на силата на звучене. Някои са по-силни, други са по-кратки и тихи, някои са между тях, а други са неударени.

• - Първично ударение (primary stress - Главно или Основно)

Първичното ударение се поставя върху най-силната сричка в думата, в която има две или повече срички.

• - Вторично ударение (secondary stress)

Вторичното ударение се поставя върху срички, които не са напълно неударени, но не са и толкова силно ударени, колкото е при носещите основното ударение.

• - Неударени срички (unstressed syllables)

Сричките, които изобщо не носят ударение.

Кои са тогава  4-те степени на ударение в английския език?

Някои автори разглеждат английският език като притежаващ четири нива на ударение:

• - първично (primary),
• - вторично (secondary),
• - третично (tertiary),
• - четворно (quaternary),

но обясненията им често си противоречат едно с друго. Общоприето е да се говори за трите нива на словесно ударение, обяснени по-горе.

Какво е основно ударение (primary stress) в английския език?

Основното ударение се носи от тази сричка в думата, която най-акцентирана:

• - по-дълго,
• - по-силно,
• - по-шумно,
• - по-виско на тон.

Сричката е най-малката единица на думата, която обикновено има една гласна и една или повече съгласни.  В едносричните думи тази сричка носи основното ударение (с изключение на някои кратки функционални думи като членът "the", които може да нямат никакво ударение. Основното ударение се маркира в IPA чрез поставяне на издигната (над реда) вертикална линия [ ˈ ] в началото на сричката.

Какво е вторично ударение (secondary stress) в английския език?

Вторичното ударение попада върху сричките, които не са напълно неударени, но не са толкова силни, като основното ударение. Вторичното ударение се маркира със спусната (под реда)вертикална линия [ ˌ ] в началото на сричката.

Какво са неударените срички (unstressed syllables) в английския език?

Неударените срички изобщо нямат (не носят) ударение. В английски език (особено в разговорната реч) почти всички те се изразяват с schwa [ ə ] за тяхна гласна, въпреки че [ i ] също често ще бъде без ударение, като [ i ] в happy [ ˈhæpi ]. Много рядко друга гласна, която не е шва, може да не е ударена, като например [ o ] в potato - [pəˈteto].

Добър пример за разликата между вторичното ударение и пълното отсъствие на ударение е крайната сричка на думата "delegate", използвана като глагол и използвана като съществително.

• - delegate (глагол) - [ˈdɛləˌɡet] - You have to delegate your responsibilities. - Трябва да делегирате своите отговорности
• - delegate (съществително) - [ˈdɛləɡət] - We elected a delegate to the national committee. - Избрахме делегат в националния комитет.

Заключение

Да се надяваме, че вече стана ясно какво е сричково ударение. Сричката е част от изговаряната дума. Всяка дума е с дължина поне една сричка, а много думи имат няколко срички. В по-дългите думи, освен първичното ударение, което е по-дълго, по-силно и по-виско на тон от другите срички в думата, има и вторично ударение, което е с по-ниски фонетични характеристики.

----------------

Графема | dLambow

Какво е графема и за какво се използва в английски език?

Предназначение на графемите

Понятие за графема

Понятието графема (англ. Grapheme; нем. Graphem)  произхожда от древногръцки: γράφω (grapho), „пиша“ + суфикс „-ема“. Произнася се в ед. ч. [ɡrɐˈfʲemə] и в мн. ч. [ɡrɐˈfʲemɨ]. Терминът "графема" (а също и "фонема"), е въведен в лексиката от Бодуен дьо Куртене.  Понятието е съставено от:

• - корен: "-граф-";
• - суфикс: "-ем";
• - окончание: -а.

Какво е графема?

Какво е графема?

Графемата е минималната графична единица (знак) в дадена писменост, съответстваща на фонемата, неин вариант или поредица от фонеми в устната реч. В качеството на графема, с характерно графично строене и структура, може да се разглеждат:

• - буква ( а , б , в или h, s, t ), буквосъчетание (gh) - в азбучните системи за писане;
• - сричков знак, йероглиф, идеограма или друго - в неазбучни системи за писане;
• - пунктуационен знак (mark of punctuation).

Графемата е уникално различима от всяка друга графична единица от същата писменост. 

Една и съща графема може да приема различни специфични форми - алографи, глифи (glyphs), стилове, но запазва определена конструктивна схема, „скелета“ на дадената буква или знак, което я отличавайки от другите букви (знаци) на дадена писменост, независимо от шрифта, индивидуалния почерк и други особености.

При приспособяването на готова (вече съществуваща) азбука към даден културно-исторически ареал с определен език,  обикновено се въвеждат допълнителни букви или варианти на техните графични изчертавания. Графемата е най-малката писмена (графична) единица в лингвистиката, която може да доведе до промяна в значението на езика.

Графемика

Графемиката е клон на лингвистиката, който изучава писането и печатането като знакови системи. Графемиката се занимава с обичайните начини за разшифроване на разговорната реч. Графемиката е известна още като графология, въпреки че не трябва да се бърка с изучаването на почерка като средство за анализ на характера. Основните компоненти на системата за писане се наричат ​​графеми.

Алографи (allographs)

Вариантите на една и съща графема се наричат ​​алографи (от гръцкото άλλος, „друг“ и гръцкото γράφω, „пиша“). Начин за изписване, който се различава от стандартното (стандартно за даден сценарий или дадено лице) графично писане. В писмеността терминът алограф се отнася до всеки глиф (glyph), който се счита за вариант на друг глиф и съответства на същата графема. За азбучното писане, това са различни начини за писане на една буква, например малката буква "сигма" на гръцки се пише като "σ" в началото и средата на думите и като "ς" в края.

Въпреки това, в скриптове с разлика в регистрите, двойките от малки и главни букви не се считат за алографи. В йероглифните писамености, това са различните версии на изписването на един и същ йероглиф. Вариантите на писане (алофагите), срещащи се в печатни и ръкописни източници, се наричат ​​стилове (начертания или глифове). Графемата комбинира стилове, които се различават „незначително” в една група, докато стилове със "значителни" разлики се отнасят до различни графеми.

В лингвистиката, записът на една фонема (звук) често се нарича графема, докато алографите се наричат ​​различни начини за запис на една и съща фонема, обикновено в зависимост от позицията им в думата. Главните и малките букви естествено се оказват алографи.

Глиф (glyph)

Глиф е конкретното изображение на писмените (графичните) знаци от дадена писмена система. Глифът е конкретното реално "изображение" на абстрактното понятие "графема". Глифи, които изобразяват една и съща графема, се наричат алографи (виж по-горе). Една и съща буква може да има различни глифове, например изписана с различен шрифт (например: "Times New Roman", "sans-serif", "Helvetica").

Освен това, глиф може да е идеализирана форма от комбинирането на основни букви в специфичен контекст. Така две изображения ще имат еднакъв глиф, ако имат еднаква топология и ще имат различен глиф, когато са изписани по различен начин, например печатно и ръкописно „б“.

Графеми в английски език

Графемата е писмен символ, който представлява звук (фонема). Това може да бъде една буква или може да бъде последователност от букви, като ai, sh, igh, tch и т.н. Когато някой изговаря звукът /t/ това е фонема, а когато някой изписва буквата "t" това е графема. Думата ghost - призрак, съдържа пет букви, но четири графеми („gh“, „o“, „s“ и „t“), представляващи четири фонеми.

В английски език има около 40 различни фонеми, но 70 букви или комбинации от букви, които символизират тези фонеми. Например, графемата "o" в английски език съответства на 8 различни фонеми (звука) в следните думи от всички диалекти:

• - do,
• - show,
• - ogle,
• - one,
• - sword,
• - women,
• - shovel,
• - worse.

Обикновено графемите са затворени в ъглови скоби, за да се покаже техния специален статус: <c>, <b>. Основните графеми в английския език са двадесет и шест единици (букви), които съставляват азбуката. Но освен тях, има и други графеми, които включват различни препинателни знаци: <.>, <;> и т.н., както и специални знаци като <@>, <&> и (£).

В писмения английски език има две различни физически представяния на малката латинска буква "a": "a" и "ɑ". Но тъй като заместването на едното от тях с другото не може да промени значението на думата, те се считат за "алографи" на една и съща графема, която може да бъде написана ⟨a⟩. Курсивът и удебелояването лице също са алографи.

Двубуквена графема има в думата  team - екип, където „еа“ обозначава дълъг звук „ее“. Графема от четири букви може да се намери в думата eight - осем, където „eigh“ обозначава дълъг звук „а“.

----------------

Ударение в изречението | dLambow

Ударение в изречението в английски език (Sentence Stress in English)

Какво е ударение в изречението?

Ударението в изречението (Sentence Stress, Sentence Accent или Prosodic Stress) е музиката на говоримия английски език. Подобно на словесното или лексикалното ударение (ударението в думите), ударението в изречението може да ви помогне да разбирате говоримя английски, дори ако някой говори бързо. 

Начинът, по който лексикалните ударения (Lexical Stress) се разпределят върху сричките на думите, но събрани за цялото изречение, се нарича ударение на изречението и задава този характерен ритъм или музика.

Ударение в изречението

Word Stress и Sentence Stress

По този начин, наблягането на определени думи в изречението  придава на английския неговия характерен ритъм (rhythm или beat). Помнете, че ударението на думата (Word Stress или Lexical Stress) е ударение върху една срички от една дума. Докато ударението в изречението (Sentence Stress или Prosodic Stress) е акцент върху определени цели думи в изречението.

Защо трябва да изучаваме ударението в изреченията?

Има две основни причини за това:

• - Може да помогне на учещите английски език да общуват по-добре, като използват акцентирането, за да подчертаят конкретни части от изречението, предавайки по-ефективно съответното послание.

• - Може да подпомогне по-лесно да разбират бързата устна реч.

Същност на понятието Sentence Stress

Ударението в изречението или изтъкването, наблягането, акцентирането е ударението, което определени думи получават при формулиране на определено изказване (изречение). Има обща тенденция да се поставя ударение върху по-силните срички на съдържателните думи (виж по-долу), например:

• - main verbs - основни глаголи,
• - nouns - съществителни,
• - adjectives - прилагателни,

а не върху функционални (структурни) думи (виж по-долу), например:

• - auxiliary verbs - спомагателни глаголи,
• - предлози - preposition,
• - местоимения - pronouns  и др.).

 

Stress-timed или Syllable-timed езици

Ударението в изречението води до определен ритъм на английския език, при който не всички срички получават едно и също ударение. Ето защо ние сме склонни да се отнасяме към английския език като към език акцентиран по време (Stress-timed), а не акцентиран по срички (Syllable-timed), при което  всички срички имат еднаква тежест. По този начин, за сведение, можем да разделим езиците в две групи:

 

Syllable timing:

• - French,
• - Italian,
• - Spanish,
• - Cantonese,
• - Mandarin

Stress timing:

• - English,
• - Dutch,
• - Farsi,
• - Russian,
• - Arabic,
• - Scandinavian

Типове думи в английското изречение

За да изясним същността на ударенията в изреченията, преди това трябва да уточним, че повечето английски изречения имат два основни типа думи (както бе споменато по-горе):

Съдържателни думи (Content words)

Съдържателните думи са ключовите думи в изречението. Те са важните думи, които носят значението или смисъла – истинското съдържание.

Структурни думи (Structure words)

Структурните думи не са много важни думи по отношение смисъла на казваното. Те са малки, прости думи, които правят изречението граматически правилно. Те придават на изречението правилната му форма – неговата структура.

Значение на съдържателните и структурните думи в изречението

Ако премахнете структурните думи от изречението, вероятно все още ще разберете изречението. Но ако премахнете съдържателните думи от изречение, няма да разберете смисъла му. Изречението остава без съдържание и смисъл.
Представете си, че получавате това съобщение в телеграма:

• - sell car - gone France (продам кола - заминах Франция)

Това изречение не е пълно и не е "граматически правилно". Но вероятно го разбирате. Тези 4 думи предават съдържанието сравнително добре.

• - Somebody wants you to sell their car for them because they have gone to France. (Някой иска да му продадеш колата, защото заминах за Франция.)

Можем да добавим няколко думи:

• - sell my car - I've gone to France (продай колата ми - заминах за Франция)

Така, новите думи всъщност не добавят повече информация. Но те правят посланието по-правилно граматически. Можем да добавим още повече думи, за да направим едно изцяло граматически правилно изречение. Но по принцип информацията е същата:

• - Will you sell my car because I've gone to France (Ще продадеш ли колата ми, защото заминах за Франция)

Защо това е важно за произношението?

Използването на ударение в изречението е важно, защото добавя "музика" към езика. Това е ритъмът на английския език. То променя скоростта, с която говорим (и слушаме) езика. Времето между всяка ударена дума е еднакво.

Ритъм (rhythm) на говорене

В нашето примерно изречение (по-горе) има 1 сричка между SELL и CAR и 3 срички между CAR и GONE. Но времето (t) на изговаряне на структурните думи между SELL и CAR и между CAR и GONE е едно и също. Така поддържаме постоянен ритъм върху акцентираните думи. За да направим това, изричаме „my - моята“ по-бавно и „because I've - защото аз“ по-бързо. Променяме скоростта на структурните думи, така че ритъмът на съдържателните думи да остане същият.

Заключение

Това е основната информация за ударението в английското изречение (Sentence Stress, Sentence Accent или Prosodic Stress), която ако бъде добре разбрана, няма да затруднява учещите езика, а напротив - ще им даде възможност да се изразяват по-правилно и да разбират по-лесно бърза устна английска реч.

----------------

Елементи за HTML структура на страница | dLambow

HTML general page structure elements -

Каква HTML структура на страница е обичайна в един сайт?

Когато строите къща, първо започвате с изграждането на конструкцията (скелета), а след това попълвате по-малките елементи. Същото важи и при изграждането на уеб страница в един сайт. Всеки сайт поддържа HTML по начин, който представя по-нагледно структурата на страниците, поместени в него. Това намалява усилията на потребителите при разглеждане и ползване на сайта и прави различните сайтове да се показват надеждно в браузърите, екранните четци и търсачките.

Колкото и да са различни сайтовете в интернет, всички те използват едни и същи структурни елементи или зони: заглавки, области за навигация, раздели и статии. Например, лентите за навигация са подходящи за съдържанието на всеки сайт, но не са коренно различни помежду си. Освен това уебсайтовете често пренареждат блоковете си със съдържание, когато се гледат на мобилни устройства или таблети. Често ще забележите статии или по-малки части от съдържанието, да са подредени вертикално върху по-малки колони на екрана.

Структура на уебсайт

Основните структурните елементи в HTML

Уеб страниците могат да изглеждат доста различни една от друга, но всички те споделят сходни стандартни структурни елементи, освен ако страницата не е част от някакъв арт проект или е просто зле структурирана.

<header>:

Раздел в горната част на уеб страница, който често включва заглавие на сайта, лого, а понякога и навигация;

<nav>:

Набор от елементи в менюто, които позволяват на потребителя да се придвижва до различни страници в даден сайт. Връзки към основните раздели на сайта, обикновено представени с бутони, линкове или раздели. Подобно на заглавката, това съдържание обикновено остава постоянно за всеки сайт. Непоследователната навигация на вашия уебсайт просто ще доведе до объркани, разочаровани потребители. Много уеб дизайнери смятат, че лентата за навигация е част от заглавката, а не отделен компонент, но това не е всеобщо изискване.

<section/main content>:

Общ раздел със свързано по някакъв начин съдържание. Това е голямата област под главното меню, която съдържа по-голямата част от уникалното съдържание на сайта. Това е частта от уебсайта, която определено ще варира от страница на страница.

<article>:

Част от главното съдържание, което може да бъде споделено независимо, като самостоятелна публикация в блог или статия във вестник (дори ако не показвате пълния текст на статия, като просто показвате визуализация, все още можете да използвате маркер на статия, за да очертаете това съдържание);

<aside/sidebar>:

Съдържание в страничната колона, което се допълва, но не е от решаващо значение за основното съдържание на страницата (това може да бъде информативна странична секция по свързана тема). Тук влизат някои периферни данни, връзки, цитати, реклами и др. Обикновено това е контекстуално спрямо съдържанието в основното съдържание (например, колона с новинарски статии, биографията на автора или връзки към свързани статии), но там също са случаи, в които ще намерите някои повтарящи се елементи, като вторична навигационна система.

<figure>:

Групирано изображение и надпис, които създават някакъв информативен визуален елемент.

<footer>:

Секцията или лента в долната част на страницата, която често има допълнителни връзки и може би икони за споделяне в социалните мрежи. Тя обикновено съдържа по-дребен шрифт, известия за авторски права или информация за контакти. Това е място за поставяне на обща информация, но обикновено тази информация не е критична или вторична спрямо самия уебсайт. Долният колонтитул понякога се използва и за SEO цели, като предоставя връзки за бърз достъп до популярно съдържание в сайта.

Към дефинирането на отделни части от страницата могат да се добавят още:

• - paragraph - "абзац"
• - image - "изображение").

HTML код може да се използва и за създаването на редица елементи на ниво блок, с цел дефиниране на определени области от вашия уебсайт, като:

• - navigation menu - "меню за навигация",
• - main content column - "колоната с главно съдържание".

Структурни HTML тагове

За да създадете HTML елемент (като heading), използвате набор от отварящи - <header> и затварящи - </header> тагове. Например следните маркери ще създадат заглавие ("h1"):

<h1>Пролетно почистване</h1>

Форматът е абсолютно същият за създаване на другите структурни елементи, като секции или долни колонтитули. Ето една поредица от тагове, които  последователно създават структурните елементи в общата структура на един уебсайта, както я описахме по-горе: 

header-nav-section-article-footer.

Ето една примерна структура на малък сайт:

<header><!-съдържание-></header>
<nav><!-съдържание-></nav>
<section1><!-съдържание1-></section1>
    <article><!-съдържание-></article>
    <article><!-съдържание-></article>
<section2><!-съдържание2-></section2>
    <article><!-съдържание-></article>
    <article><!-съдържание-></article>
<section3><!-съдържание3-></section3>
    <article><!-съдържание-></article>
    <article><!-съдържание-></article>....
<footer><!-съдържание-></footer>

Планиране структурата на прост уебсайт

 

Информационна архитектура

След като сте планирали структурата на обикновена уеб страница, следващата логична стъпка е да се опитате да определите какво съдържание искате да поставите  в сайта, от какви страници имате нужда и как те трябва да бъдат подредени и да се свързват помежду си за възможно най-добро потребителско изживяване. Това се нарича информационна архитектура. В голям, сложен уебсайт, това е тежка планова работа, но за обикновен уебсайт от няколко страници това може да бъде доста просто и забавно.

Общи елементи

Имайте предвид, че ще имате няколко общи елемента за повечето (ако не и за всички) страници - като например менюто за навигация и съдържанието на долния колонтитул. Ако вашият сайт е за бизнес, например, добра идея е информацията ви за контакт да е налична в долния колонтитул на всяка страница. Така, че запишете какво искате да имате, така че то да е общо за всяка страница от сайта.

Структура на страниците

След това нарисувайте груба скица на начина, по който бихте искали да изглежда структурата на всяка страница. Обърнете внимание на всеки отделен блок. След това, помислете за всичко друго, което искате да имате на уебсайта ви - съставете списък. Опитайте да сортирате всички тези елементи в групи, за да стане ясно кои части могат да съществуват заедно на различни страници.

Груба скица на сайта

Сега се опитайте да направите груба скица за структурата на сайта - направете балонче за всяка страница и нарисувайте линии, за да покажете типичния работен процес между страниците. Началната страница вероятно ще бъде в центъра и ще има връзка към повечето, ако не и към всички останали. Повечето страници в малък сайт трябва да са достъпни от основната навигация, въпреки че има изключения. Може също така да включите бележки за това как могат да бъдат представени нещата.

Във вашия HTML код може да маркирате раздели за съдържание въз основа на тяхната функционалност - можете да използвате елементи, които представляват недвусмислено описаните по-горе, но също и помощни технологии, за разпознаване тези елементи, които да подпомагат задачи като "намерете основната навигация", или "намери основното съдържание".

Могат да възникнат редица нежелани последици от неизползването на правилната структура на страница с общоприетите елементи и семантика за правилната работа при изграждането на сайт. Но спазвайки основните принципи, могат да се изградят почти всякакви елементи, за да се представят различните секции и да изглеждате така, както искате.

Допълнителни ресурси по темата:

=Page Structure and Site Design
https://webstyleguide.com/wsg3/6-page-structure/3-site-design.html
=Document and website structure
https://developer.mozilla.org/en-US/docs/Learn/HTML/Introduction_to_HTML/Document_and_website_structure
=Create general page structure
https://openclassrooms.com/en/courses/5265446-build-your-first-web-pages-with-html-and-css/5268106-create-general-page-structure

----------------

Безпредложно допълнение | dLambow

Непряко безпредложно допълнение в английски език

Какво е безпредложно допълнение?

Безпредложните допълнения винаги са прикрепени към глагола без помощта на предлог, поради което имат такова име. Те обикновено са разположени в изречението след прякото допълнение, ако има такова и заедно с предложните допълнения са разновидност на косвените или непреките допълнения в английски език.

Безпредложно допълнение

Начини за изразяване на безпредложно допълнение

Както подсказва името му, в този тип допълнение винаги има предлог. Може да се изрази и в различни части на речта:

Съществително + предлог:

• - Please remind me about the appointment. – Моля, напомнете ми за срещата.

Местоимение + предлог:

• - I don’t like talking about him. – Аз не обичам да говоря за него.

Герундий + предлог:

• - I am keen on playing the piano. – Обичам да свиренето на пиано.

Въпроси към безпредложно допълнение

Редица преходни глаголи могат да контролират не само преки допълнения, но и придадени към тях непреки допълнения. Такива допълнения обозначават адресати, тоест лица, на които или за които се извършват определени конкретни действия. Тези допълнения отговарят на въпросите:

• - "what?" -"какво?" (за неодушевени предмети) и
• - "whom?""на кого?" (за одушевени предмети и лица).

Ако английският глагол контролира две допълнения едновременно, тогава след него ще се появи непрякото допълнение, а след това идва прякото допълнение.

Примери на изречения с безпредложно допълнение:

• - Barbara sent them her pictures. – Барбара им изпрати свои снимки. -
• (косвено безпредложно допълнение - местоимението "them" - на тях, обозначаващо лица във формата на обектен падеж)
• - Sarah wanted to give her friend good advice. – Сара искаше да даде добър съвет на приятелката си.
•  (косвено безпредложно допълнение - съществително, обозначаващо лице във формата на общ падеж)

Още примери:

• - I sent him a letter. - Изпратих му писмо.
• - Не showed the teacher his article. - Той показа на учителя своята статия.

Място на непрякото допълнение в изречението

Ако непряко допълнение, обозначаващо лицето, към което е насочено действието, идва след преко допълнение, тогава пред него се използва предлогът "to". В този случай то става непряко предложно допълнение:

• - I have sent a letter to him. - Аз му изпратих писмо.

Непрякото допълнение се разполага след прякото допълнение в изречението, а ако липсва такова - то тогава се разполага след глагола-сказуемо.

• - She lives with her parents. - Тя живее с родителите си.

----------------

Пряко и непряко допълнение | dLambow

(Direct and Indirect Object in English)

Пряко и непряко допълнение в английски език

Граматиката на всеки език се характеризира с използването на главни (подлог, сказуемо) и второстепенни части (допълнение, определение, обстоятелствено пояснение) на изречението. Едни от най-използваните второстепенни части на изречението са допълненията:

- Пряко допълнение (Direct Object)

- Непряко допълнение (Indirect Object) 

Затова ще им посветим серия от теми, за да изясним същността и различните видове английски допълнения.

Какво е допълнение?

Допълнение е второстепенната част от изречението, която обозначава предмет (неодушевен) или лице (одушевен), по отношение на които се осъществява определено действие, като по този начин те остават засегнати от действието. Понятието "допълнение", разглеждано в синтаксиса, е второстепенна част на изречението, обикновено изразена със съществително име или местоимение.

Допълнение (Object in grammar)

Следователно, допълнението обозначава обект или лице, които са обект на действието, изразено от подлога. Традиционните теории за структурата на изречението разделят простите изречения на подлог и сказуемо, като допълнението се използва във връзка със сказуемото. Преходният глагол (за разлика от непреходния) изисква допълнение.

Пример на изречение с английско допълнение:

• - I’m searching for a book. – Аз търся книга.

В този пример "a book" (книга) е допълнението.

Пряко и непряко допълнение (Direct and Indirect Object in English)

Схема за разположение на допълнение в изречението

Допълненията в английското изречение обикновено заемат позиция след глагола-сказуемо или след глаголната конструкция: глагол + прилагателно. Ето схемата за разположението на английското допълнение в състава на едно изречение:

• Subject + Verb + Object (Подлог + Сказуемо + Допълнение)

Прякото допълнение (Direct Object) е съществително или местоимение, което получава действието от сказуемото. Непрякото допълнение (Indirect Object) е съществително или местоимение, заради които се извършва действието. Обикновено, непряко допълнение се открива в изречения, които имат и пряко допълнение.

Как да разграничим преки и непреки допълнения?

Основната разлика между преки и непреки допълнения е следната: преките допълнения са директно засегнати от сказуемото, а непреките допълнения са засегнати от преките допълнения и се поставят след тях.

Въпроси към допълнението

Най-бързо и лесно може да откриете допълнението в изречение, е като зададете подходящите въпроси.

Въпроси към допълнението

Английското допълнение отговаря на следните въпроси:

• - whom — кого
• - what — какво
• - to whom — на кого, кому
• - by whom — от кого
• - about what — за какво и т.н.

Пряко допълнение (Direct Object)

Прякото допълнение в английски език назовава лицето или обекта, към който действието, изразено от преходния глагол, преминава директно. Въпроси, на които отговаря:

• - whom — кого
• - what — какво

Пряко допълнение (Direct Object)

 

Ето схемата за разположението на английското пряко допълнение в състава на едно изречение:

• Subject + Verb + Direct Object (Подлог + Сказуемо + Пряко допълнение)

Пример в изречение с пряко допълнение:

• - I read an article. – Аз чета статия.
• - I love throwing snowballs. - Обичам да хвърлям снежни топки.
• - I read a book. - Аз четох книга.
• - I hate this dish – Аз мразя това ястие.
• - I study chemistry at the university. – Аз уча химия в университета.
• - Pete hit Jack. - Пийт удари Джак.
• - John threw the ball. – Джон хвърли топката.

Непряко допълнение (Indirect Object)

Непрякото допълнение в английски език посочва адресата или лицето, заради което се извършва действието, като често се свързва със сказуемото с помощта на предлог (предложно допълнение). 

Към някои преходни глаголи в английски език, освен пряко допълнение, може да се добави още едно допълнение, което да обозначава адресата (лицето, за което или заради което) се извършва действието - то се нарича се непряко допълнение.

Непряко допълнение (Indirect Object)

Непряко допълнение отговаря на въпросите:

• - to whom — на кого
• - for whom — за кого
• - to what — към какво
• - for what — за какво

Често това второ допълнение се свързва със сказуемото с помощта на предлог, в който случай то се превръща в предложно косвено (непряко) допълнение. Ето схемата за разположението на английското непряко допълнение в състава на едно изречение:

• Subject + Verb + Indirect Object (Подлог + Сказуемо + Косвено/Непряко допълнение)

Примери в изречение с непряко допълнение:

• - Nelly wrote us an e-mail. - Нели ни написа имейл.
• - She gave me a letter. – Тя ми даде писмо.
• - He gave me a good advice. - Той ми даде добър съвет.
• - Mother read us a fairy tale. – Майка ни прочете приказка.

Разлика между пряко и непряко допълнение с примери:

Един глагол може да се използва с пряко допълнение:

• - She is writing a letter. – Тя пише писмо. (в случая - "a letter")

Но често, когато използваме този глагол, ние също така може да посочим и адресата, тоест обекта (лицето), по отношение на който се извършва действието. Така излиза следното:

• - She is writing us a letter. – Тя ни пише писмо.

В този случай "us" (нас) е непряко допълнение, а "a letter" (писмо) (си остава пряко допълнение. Косвено или непряко дополнение не може да се използва в изречение без пряко допълнение. Дори в случаите на липсата му, то се подразбира.

• - He wrote me … -  Той ми писа ...

Непреките допълнения се подразделят на:

• - предложни допълнения,
• - безпредложни допълнения.

Предложно непряко допълнение

В случаите на предложно непряко допълнение, последното се присъединява към глагола-сказуемо с помощта на предлог, но обозначава непосредствения обект, спрямо който се извършва действието.

Примери на изречения с предложни допълнения:

• - Mom is proud of her children. – Мама се гордее с децата си.
• - He is talking to his friend. – Той говори с приятеля си.

Безпредложно непряко допълнение

Безпредложните непряки допълнения отговарят на въпроса:

• - "to whom?" ("на кого?).

Това е вид косвено допълнение, което е прикрепен към глагола без помощта на предлог.

Пример на изречение с безпредложно непряко допълнение:

• - They gave the girl a book. – Дадоха на момичето книга. Дадоха на момичето книга.

В този случай "the girl" е непрякото допълнение, което се свързва с глагола без предлог.

Заключение

Английското допълнение стои в изречението след сказуемото, като първо се появява прякото допълнение, а след него идва и непрякото допълнение, като последното, от своя страна, може да бъде предложно или безпредложно.

----------------

Пряка и непряка реч | dLambow

Пряка и непряка реч в английски език (Direct and Indirect Speech in English)

Пряка и непряка реч в английски език се използват за предаване на информация, получена от друго лице. По този начин английските пряка и косвена реч не се различават от техните аналози на други езици. Те, обаче, имат своите особености и има свои собствени правила и характеристики за превръщане на пряка реч в непряка реч. Нека разгледаме основните от тях.

Какво е пряка и непряка реч?

Чуждата реч (на някой друг) е изказване на автора или на други лица. Има различни видове чуждата реч - устна реч, писмена реч или мисли, които не са записани и не са изразени на глас. Речта на някой друг може да се предава по два начина:

• - пряка реч и
• - непряка реч.

Пряката реч се води от името на лицето, от което я изрича, а непряката - от името на автора, който ни препредава казаното или помисленото от някой друг.

Пряка и непряка реч

Пряката реч  (Direct Speech)

Пряката реч е дословно изказване на друго лице. Тя е чужда реч, възпроизведена без никакви промени, предадена от името на този, който я е казал, написал или помислил. Цитатът, в писмения английски език, винаги се поставя в кавички и се отделя от изречението със запетая или двоеточие. Например:

• - "What a beautiful dress!" Maria thought. — "Каква красива рокля!" помисли Мария.
• - She said, «I am afraid I will not be able to come, I’m sorry». — Тя каза: "Страх ме е, че няма да мога да дойда, съжалявам."  
• - "I won't be able to come," she said. - „Няма да мога да дойда“, каза тя.
• - He replied, "I don't understand." - Той отговори: „Не разбирам“.
• - Ivan told me: "I want to play with you." - Иван ми каза: „Искам да играя с теб“.

 

Пряката реч се състои от две части:

• - самата пряка реч (П) и
• - думите на автора (A).

Пряката реч са думите на говорещия, а думите на автора са думите, придружаващи пряката реч. Думите на автора могат да показват на кого принадлежи пряката реч; кога, как или при какви обстоятелства е произнесена.

• - (A) I said, (П) "Come with me." - (A) Аз казах: (П) „Ела с мен“.

 

Придружаващи глаголи при пряка реч

Думите на автора, придружаващи пряката реч, обикновено съдържат глаголи, обозначаващи процесите на реч или на мисъл, както и глаголи, обозначаващи действия, придружаващи речта, мислите, чувствата:

• - spoke,
• - said,
• - thought,
• - asked,
• - exclaimed,
• - ordered,
• - wrote,
• - sighed,
• - rejoiced,
• - surprised и т.н.

Непряка реч  (Indirect Speech / Reported Speech)

Непряка или докладвана реч в английски език имаме, когато нечии думи не се предават буквално, а чрез подчинено изречение, като не се използват кавички. В случая, препредаването на думите на друго лице е когато ние преразказваме на някого, какво е казал някой друг. Докладвана реч винаги идва след думите на автора, който ни я съобщава. Например:

• - My mum asked whether we were hungry. — Майка ми попита дали сме гладни. Майка ми попита дали сме гладни.
• - She said she could not come. - Тя каза, че не може да дойде.
• - Ivan told me that he wants to play with me. - Иван ми каза, че иска да играе с мен.
• - He said he did not understand. - Той каза, че не е разбрал.

Правила за превръщане на пряка в непряка реч

За да преведете пряката реч в непряка реч, трябва да извършим определени действия в 4 стъпки:

Правило 1. Премахнете кавичките и поставете думата "that". 

Например:

• - She said, “I will buy a dress”. - Тя каза: „Ще купя рокля“.
• - She said that I will buy a dress. - Тя каза, че аз ще купя рокля.

Имайте предвид, че "that" често може да бъде пропуснато, особено в разговорната реч.

Правило 2. Променете действащото лице

В пряката реч човек обикновено говори от свое име. Но в непряка реч не можем да говорим от името на този човек. Така сменяме „аз“ с друго действащо лице. Например:

• - She said, “I will buy a dress”.  - Тя каза: „Ще си купя рокля“.

Тъй като предаваме думите на момичето, поставяме „тя“ вместо „аз“:

• - She said that she will buy a dress. - Тя каза, че ще си купи рокля.

Правило 3. Съгласуватее времената

В английския език не можем да използваме в едно и също изречение и минало време и сегашно или бъдеще време. Следователно, ако кажем „каза“ (тоест използваме минало време), тогава следващата част от изречението трябва да бъде координирана с това минало време. Да вземем нашия пример:

• - She said, “I will buy a dress”.  - Тя каза: „Ще си купя рокля“.

За да съгласувате първата и втората част на изречението, променете "will" с "would".

• - She said that she would buy a dress.  - Тя каза, че ще си купи рокля.

Вижте пълната табличка за съгласуване на времената по-долу, в Правилото "one tense back" - "една крачка назад".

 

Правилото "one tense back" - "една крачка назад"

При предаване на непряка реч се прилага правилото "one tense back", т.е прави се съгласуване на времената по правилото "една стъпка назад". Тоест глаголът в изречението с пряката реч се използвана с едно време назад. Ето схемата за съгласуване на времената:

Време в пряка реч — Време в косвена реч
Present Simple — Past Simple;
Past Simple — Past Perfect;
Future Simple — Future Simple in the Past;
Present Continuous — Past Continuous;
Past Continuous — Past Perfect Continuous;
Future Continuous — Future Continuous in the Past;
Present Perfect — Past Perfect;
Future Perfect — Future Perfect in the Past;
Present Perfect Continuous — Past Perfect Continuous;
Future Perfect Continuous — Future Perfect Continuous in the Past.

НО!
Past Perfect и Past Perfect Continuous не се променят. Past Simple не се променя на Past Perfect, ако е посочена точната дата.

• - Kate said she often went jogging. — Кейт каза, че е родена през 1992 г.
• - Kate said she often went jogging. — Кейт каза, че често ходи на джогинг.
• - She said that she always drank coffee. — Тя каза, че винаги е пила кафе.

 

Правило 4. Променяте някои думи

В някои случаи, трябва да се съгласуваме не само за времената, но и други отделните думи. Какви са тези думи? Нека разгледаме малък пример.

• - She said, “I am driving now”.  - Тя каза: „Аз шофирам сега“.

Тя в момента говоренето шофира. Но когато предаваме думите й, няма да говорим за този момент, а за момент в миналото. Следователно, трябва да промените "now" (сега) на "then" (тогава). И така се получава:

• - She said that she was driving then.  - Тя каза, че е шофирала тогава.

По-подробна табличка с този вид промени вижте по-долу в "Промяна на местоименията и наречията".

Промяна на местоименията и наречията при пряка и непряка реч

Пряка реч — Непряка реч
ago — before
here — there
this week — that week
this — that
these — those
now — then
today — that day
tomorrow — next day
the day after tomorrow — 2 days later
yesterday — the day before
the day before yesterday — 2 days before
last week — the week before
two days ago — two days before
next week — the next week

Английски въпроси при пряка и непряка реч

В косвената реч, при въпросите, словоредът е прав, а вместо въпросителна се поставя точка. Въпросите в непряката реч всъщност не са въпроси, тъй като словоредът в тях е същият като в утвърдителното изречение. Не използваме спомагателни глаголи (do, does, did) в такива изречения. Например:

Пряка реч - Непряка реч

He asked, “Do you like this cafe?” - He asked if I liked that cafe.
Той попита: „Харесва ли ви това кафене?“ - Той ме попита дали харесвам това кафене.

Where is the post office, please? — She asked me where the post office was.
Къде е пощата, моля? — Тя ме попита къде е пощата.

Специални въпроси в непряка реч

Специалните въпроси се задават със следните въпросителни думи:

• - what – какво
• - when – кога
• - how – как
• - why - защо
• - where – къде
• - which – който

Когато превръщате такива въпроси в непряка реч, използвате прав словоред (както в утвърдителните изречения) и използвате въпросителна дума. Например, ако имаме въпрос в пряка реч:

• - She said, “When will you come?”. - Тя каза: "Кога ще дойдеш?".

В непряка реч такъв въпрос би изглеждал така:

• - She said when I would come. - Тя каза кога ще дойда.

Молби и разпореждания при пряка и непряка реч

Ако бъдете учтиво помолени или ви бъде наредено да направите нещо, в непряката реч се използват думите:

• - to say,
• - to tell,
• - to order,
• - to ask,
• - to beg

и глагол в инфинитиве. Например:

Пряка реч – непряка реч
Please help me. — She asked me to help her.
Моля, помогни ми. — Тя ме помоли да й помогна.

Отрицателно изречение при пряка и непряка реч

За да изградим отрицателно изречение, използваме not и глагола в инфинитив.

Пряка реч – непряка реч
Please do not be late. — She asked us not to be late.
Моля, не закъснявайте. — Тя ни помоли да не закъсняваме.

Заключение

И така, да се надяваме, че изяснихме какво е пряка и непряка реч в английски език (Direct and Indirect Speech in English). Речта на говорещия в английски език може да бъде предадена по два различни начина: в пряка реч (Direct Speech) или в непряка реч (Indirect Speech или Reported Speech). Пряката реч предава казаното от говорещия дословно, а непряката реч го предава не буквално, а ни съобщава какво е неговото съдържание.

----------------

Инвентаризация | dLambow

Инвентаризация - същност, организация и провеждане

Какво е инвентаризация?

Определение

Инвентаризация е процесът на подготовка и проверка, чрез различни способи, на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятие или организация към определена дата, с последващо съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуалните разлики с цел осъществяване на вътрешно финансов контрол.

Понятие за инвентаризиране

Понятието инвентаризиране (в англ. inventory counts, physical inventory) произхожда от термина “инвентар” (от късно латинското inventarium - със значение на опис на имущество), който означава съвкупност от различни предмети със стопанско, производствено или обществено предназначение, а следователно инвентаризирането е процес на преглед и проверка по опис на документално осчетоводеното имущество във фирма, обществена организация или държавно бюджетна институция.

Инвентаризация (Inventory)

Инвентарни книги

Инвентаризация е всяка периодична финансова проверка и документирано потвърждение за фактическото наличие и състояние на материални и финансови активи и друг инвентар, според дейността (посуда, екипировка, имущество…) на едно дружество, счетоводно заведени в инвентарните книги и приети за съхранение от материално отговорните лица в съответните обекти - складове, магазини, цехове, офиси и т.н.

Инвентарни карти

За наличния инвентар, зачислен в баланса на организацията, се завеждат инвентарни карти и им се прикача инвентарен номер, който трябва да е прикрепен към инвентара даже в случаите, че той се отдава за ползване под наем. Реда за неговото определяне се разработва от ръководството на юридическото лице и се фиксира в метода за счетоводно отчитане на дейността. А чрез инвентаризиране се прави оценка за наличността и състоянието на осчетоводеното имущество, контролира се движението на основни средства и материални запаси и се осъществява финансов контрол върху цялостната дейност.

Участници

Извършването на инвентаризацията е процес, в който са ангажирани не само счетоводителите. В този процес задължително се включват управителите на съответното предприятие, материално-отговорните лица и одиторите, като за всяко едно лице е отредена специфична и незаменима роля.

Проверка на фактическото състояние

В хода на всяко инвентаризиране се съставя инвентаризационен протокол, в който се отразява фактическото състояние на инвентаризираните обекти. В съответствие със законодателството, инвентаризации в предприятия, организации и институции се провеждат поне веднъж годишно около датата на годишния финансов отчет за дейността на юридическото лице, което се проверява. Проверката обхваща всякакви стоково материални ценности, основни средства, оборотни фондове, пари в брой в касата, финансови вземания и задължения и т.н.

Установяване на липси и излишъци

Всяко юридическо лице е длъжно да води отчет за своите основни средства, като отразява документално тяхното постъпване, въвеждане в експлоатация, монтаж, ремонт, условия за съхранение и използване, естествени фири и фира в продукти и суровини, а чрез инвентаризацията да констатира наличието на липси и / или излишъци и начините за тяхното компенсиране и отписване от счетоводната документация. Цялата тази информация се отразява в счетоводния отчет и в годишния финансов отчет за дейността.

Как се прави инвентаризация?

Как се прави инвентаризация? (How is inventory done?)

-Фактическата проверка на активите и пасивите

Фактическата проверка на активите и пасивите на предприятието при тяхното инвентаризиране се осъществява чрез прилагането на различни способи и при изпълнението на определени процедури:

• - преброяване,
• - претегляне,
• - измерване и пр.,

осигуряващи обективна и достоверна информацията за техните количествени и стойностни параметри. По време на практическото осъществяване на инвентаризацията, когато се извършва установяване на фактическите наличности в натура, приемането и отпускането на активи, подлежащи на инвентаризация се прекратява.

-Практическата реализация на инвентаризацията

При практическата реализация на инвентаризацията е необходимо да се спазват както нормативно, така и вътрешно определените (напр. вътрешни инструкции за инвентаризация на активите и пасивите в предприятието) правила и принципи, осигуряващи нейната достоверност и законосъобразност.

-Фактическите проверки на наличностите

Фактическите проверки на наличностите от материални запаси трябва да стават само в присъствието на съответните материалноотговорни лица.

-Документи за приходи и разходи

Преди всяка инвентаризация на отчетен обект, лицата с повереното им за опазване имущество на предприятието декларират дали до началото на съответната инвентаризация всички документи за прихода и разхода на подлежащите на инвентаризиране активи и пасиви са предадени в счетоводството, дали в тях не са останали непредадени или неотчетени такива документи и какви са данните за номера и датата на последните документи по прихода и по разхода за съответните обекти на инвентаризиране.

-Инвентаризация по местонахождение

Инвентаризацията на всички видове реално видими активи (дълготрайни материални и нематериални активи, краткотрайни активи - материални запаси, парични средства и движими ценности) се извършва съобразно местонахождението им и отговорните лица, на които са поверени за съхраняване.

-Инвентаризация по документация

Инвентаризацията на някои видове материални запаси, зачислени срещу разписки на персонала за продължително използване, може да се извършва по документация (разписки и пр.), намираща се при материалноотговорното лице, ако тези разписки са издадени през отчетния период.

-Инвентаризиране с фактическа проверка и преглед на регистрите

Инвентаризирането на разчетните взаимоотношения може да се осъществи чрез фактическа проверка на всяко вземане и задължение съобразно неговата реална възвръщаемост (събираемост).  Практически тя се извършва чрез преглед на съответните счетоводни регистри, изпращане на писма с приложени към тях справки или извлечения от сметките на всички дебитори и кредитори - с искане да потвърдят съответните остатъци.

-Собствен капитал

Собственият капитал на предприятието с неговите съставни части - основен и допълнителен капитал (под формата на акции и дялове), резерви (законови и допълнителни) и финансов резултат, се инвентаризира въз основа на съответните идентифициращи го документи.

-Разходи и приходи за бъдещи периоди

Разходите и приходите за бъдещи периоди се инвентаризират документално.

Годишен план за инвентаризации

Като начален елемент от етапа на подготовка за провеждане на инвентаризации, се започва с разработването на годишен план за инвентаризиране на:

• - активите и пасивите,
• - помощния и оборотен инвентар и
• - стоково материалните ценности на съответното предприятие или организация.

В плана се посочват:

• - отделните обекти, подлежащи на проверка, с техните конкретни особености,
• - броя на инвентаризациите, които ще се извършват през отчетния период,
• - вида на проверките.

като те са съобразени с нормативните изисквания посочени в закона за счетоводството, чл.34 т.1.

Поради спецификата на някои обекти, еднократното им инвентаризиране често не може да осигури необходимата надежност от тяхното управление. За тях ръководството на предприятието може да назначи повече от една инвентаризация. В годишния инвентаризационен план се посочват обектите с повече от една инвентаризации и съответно периодът от време, през който те ще се извършат.

Същност на инвентаризацията

Метод на финансов контрол чрез проверка

Същност на всяка инвентаризация е това, че тя представлява продължение на счетоводния способ за проверка и установяване на действителното състояние на физическите и стойностните параметри на отчетните активи и пасиви на предприятието към определена дата, чрез който се прави съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни по счетоводните документи и регистри и по този начин се установяват на евентуалните излишъци и/или липси. Това е метод на финансов контрол чрез проверка фактическото състояние на активите и пасивите със счетоводните данни - начин за периодично отчитане, който допълва текущото счетоводно отчитане.

Необходимост от проверка

Необходимостта от фактическа проверка чрез инвентаризация възниква поради факта, че формалното счетоводно документиране не може да обхване протичащи в предприятието процеси като

•     -    кражби,
•     -    злоупотреби,
•     -    погиване на активи поради стихийни бедствия,
•     -    естествените промени в количествата на стоково-материалните запаси от изпаряване, съхнене, разпиляване, залежаване на материали, негодност на активите за употреба и др.

Периодични и внезапни инвентаризации

Взависимост от това, че е невъзможно да се обхванат и отразят всички изменения в отчетните единици с документиране състоянието на инвентара и поради непредвидени ситуации се появяват различия в състоянието на активите, пасивите и тяхното счетоводно отчитане, ето заради това са необходими периодични и внезапни инвентаризации. Те са един от елементите на счетоводния метод и представляват способ за периодични проверки на стопанските средстава. Тя се изразява в

• - измерване,
• - преброяване и
• - претегляне.

Някои автори по фирмено счетоводство дори обединяват инвентаризирането и счетоводно документиране в един способ, но разликата е в това, че чрез първото се документират протекли стопански операции, независимо от волята на хората, при което реално се проверяват активите и пасивите, съпоставени с тези по документираните счетоводни данни към определен момент.

Установяване на фактическите разлики

В резултат на горните процеси се появяват различия между действителното състояние на обектите към даден момент и счетоводните данни, които съществуват в документацията за тях. Чрез инвентаризацията се установяват подобни различия, което е продължение на метода на документирането, защото чрез него се установяват и документират фактите, които са дали отражение върху състоянието на активите и пасивите на фирмата, но не са могли да бъдат документирани и отчетени счетоводно по нормалния начин.

 

Нормативна база/основа за инвентаризация

На проверки за фактическата наличност и състоянието на инвентара се подлагат всички:

• - обществени организации (с политически, нестопанска и идеална цел и др.),
• - предприятия, техни обединения (холдинги, консорциуми), стопански организации
• - бюджетни организации, общински и държавни институции, независимо от тяхната юридическа форма, собственост и големина,

е необходимо да инвентаризират имуществото си.

На инвентаризация подлежат:

• - стоково материални ценности;
• - нематериални дълготрайни активи на предприятието;
• - суровини и материални запаси;
• - резервни части;
• - незавършеното производство;
• - оборотен инвентар;
• - паричните средсва на предприятието в касата и по банкови сметки;
• - разчетни взаимоотношения с бюджета, социалното осигоряване, персонала, доставчиците, клиентите и др.;
• - приходи и разходи за бъдещи периоди;
• - условните активи и пасиви на предприятието;
• - финансови вземания и задължения;
• - готова  продукциа.

При всички тези случаи се прави отчитане на естествена фира и фири при тяхното съхранение и транспорт. По този начин се осъществява специфична форма на вътрешно-финансов контрол за установяване фактическото състояние на стоково материалните ценности, активите и пасивите към определена дата. 

 

Нормативни документи за инвентаризация

Нормативните документи за реда по организация и провеждане на инвентаризация са залегнали в:

• - Закон за счетоводството - глава 4,
• - Националните счетоводни стандарти 3 (НСС3) - Инвентаризацията на активите и пасивите на предприятието,
• - Националния сметкоплан - част 1, т. В.
• - Наредба 13а 10403 - за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на материални ценности.

Значение на инвентаризирането

Значението на инвентаризирането в реалната счетоводна отчетна дейност на стопанските и нестопанските организации (бизнес), фирми, корпорации, институции, организации с нестопанска цел и др.) се изразява в:

• - Опазване имуществото на предприятието, организацията или институцията, подложена на инвентаризиране;
• - Откриване на грешки при отчитането и осчетоводяването на имуществото;
• - Точно измерване и установяване на отделните активи и пасиви към даден момент;
• - Установяване на естествените фири;
• - Установяване на щети при злоумишлени действия - кражби, присвоявания, повреда и др. п.
• - Установяване точния размер на щетите при природни бедствия - пожар, наводнение, земетресение и др.
• - Установяване на материалната отговорност на лицата;
• - Установяване размера на незавършеното производство или строителство;
• - Уреждане на взаимоотношенията с контрагенти при продажба на имущество.

Кога се извършва (провежда) инвентаризация?

Проверките за фактическа наличност на инвентара се извършват за различни периоди и случаи. Препоръчителна е инвентаризация към 31 декември (по закон е на 2 г.). Други препоръчителни срокове са периодите от - 1 г., 3 м., 6 м. в зависимост от движението на стоково-материалните запаси.

Периодичност на инвентаризацията

Периодичността на инвентаризациите според Закона за счетоводството е както следва:

• - за материалните и нематериалните дълготрайни активи (ДМА и ДНА) най-малко веднъж на 2 години;
• - за материалните запаси всяка година;
• - за останалите активи и пасиви се извършва преди края на годината, т. е. към 31 декември, във връзка със съставяне на годишния счетоводен отчет и изготвянето на ГФО, което означава че тези проверки обикновено се правят около края или началото на годината;
• - при смяна на материално отговорното лице (МОЛ) за конкретен подотчетен обект;
• - но искане на контролен орган, прокуратурата, съда и Сметната палата в установените от закона случаи;
• - по инициатива на ръководителя, удовлетворяваща искане на собственика на предприятието, за всеки случай налагащ проверка - съмнения за кражби, присвояване, злоупотреби;
• - при действия на трети лица;
• - при възникване на природни стихийни бедствия - пожар, наводнение, земетресения и др.
• - при непреодолима сила и случайно събитие.

Отговорност за провеждане на инвентаризация

Отговорността за провеждане на всяка инвентаризация се носи от ръководителя на организацията или предприятието, който е длъжен със заповед да създаде необходимите условия за нейното провеждане, да определи сроковете и обектите за проверка, състава на инвентаризационната комисия, както и нейния ръководител.

Ред и срокове на проверката

Така, конкретния ред и срокове за провеждане на инвентаризациите се определят от ръководителя на предприятието, с изключение на случаите, когато това е предвидено в закон за определени ситуации. Те се провеждат за потвърждение правилността и достоверността на данните в счетоводния отчет и за осъществяване на финансова отчетност в съответното юридическо лице.

Организация на инвентаризирането

С помощта на Националният счетоводен стандарт се регламентира цялостната организацията и осъществяването процеса на инвентаризиране на активите и пасивите на предприятието или организацията, както и установяването с официален Протокол на резултатите от него.

Това е процеса на подготовка, а след това и на фактическа проверка по различни начини на количествените и стойностните параметри на инвентаризираното имущество към точно определена дата, съпоставено със наличните счетоводни данни, след което се установяват евентуалните разлики, под формата на липси или излишъци.

 

Етапи на инвентаризация

Инвентаризацията е извършването на фактическата проверка за наличностите на инвентара и стоково материалните ценности. Тя се осъществява в описаните в плана за инвентаризации случаи, като това става на няколко етапи и е свързано с протичането на определени инвентаризационни процедури. Етапите на инвентаризация са следните:

1. Подготовка за провеждане.

• - вземане на решение,
• - издаване на заповед,
• - сформиране на комисия,
• - събиране на необходимата документация,
• - проверка и тариране на уредите
• - подготовка на преброителен и измервателен инвентар

2. Провеждане на инвентаризацията

Фактическа проверка на документирания в инвентарните книги инвентар и стоково материални ценности, на отделните елементи на имуществото на предприятието в натурални и стойностни измерители - преброяване, претегляне, премерване -  в натурални и стойностни измерители.

3. Изготвяне на сравнителни ведомости

Съпоставка на установените данните за фактическите наличности на инвентаризираните обекти с данните от счетоводните регистри и инвентаризационни описи по обекти.

4. Обработка и анализ на резултатите

Установяване на евентуални разлики при съпоставяне на данните:

• - евентуални липси и/или излишъци,
• - причините поради които са възникнали:

    = кражби,
    = присвоявания,
    = природни бедствия,
    = естествена фира,
    = фири от естествени процеси на изветряване, разваляне и др. п.

5. Документиране на резултатите от инвентаризацията.

Съставяне на протокол и вземане на решение от ръководителя за компенсиране на установи липси с констатирани излишъци където и когато това е възможно.

6. Документи за инвентаризация

Резултатите от проверката се документират със съставянето на Протокол за инвентаризацията, към който се прилагат:

• - инвентаризационен опис;
• - лист за компенсации (в случаите когато е налице причинно-следствена връзка за един вид стоково-материални запаси СМЗ);
• - акт за проверка на касовата наличност;
• - декларация от МОЛ,
• - инвентаризационен опис,
• - сравнителна ведомост или комбиниран документ,
• - протокол за резултатите от инвентаризацията на разчетите,
• - протокол за компенсиране на липси с излишъци,
• - протокол за одобряване на естествени загуби (фири) и на липси за сметка на предприятието,
• - решение на ръководството за възстановяване на липсите от материалноотговорните лица или акт за начет,
• - протокол за бракуване на активи,
• - протокол за залежали материали,
• - протокол за изписване на вземания с изтекъл давностен срок.
  

7. Протокол за инвентаризация

Инвентаризационната комисия проверява правилността на съставените сравнителни ведомости и съставя Протокол за инвентаризация, в който включва заключения, решения и предложения. В протокола се посочват, с необходимите подробности, причините и виновниците за липсите и загубите, а също и мерките, които са взети срещу виновните лица. Протоколът на инвентаризационната комисия се одобрява от управителя на предприятието.

8. Осчетоводяване на резултатите от проверката

Резултатите от извършената инвентаризация се включват в годишния счетоводен отчет. Резултатите от инвентаризацията се осчетоводяват от отдел счетоводство в рамките на месеца, за който се отнася инвентаризацията. По изключение, при инвентаризиране на големи обекти, когато инвентаризацията продължава дълго време и не е възможно резултатите да бъдат осчетоводени за същия месец, се разрешава по преценка и под лична отговорност на управителя и на главния счетоводител на предприятието това да стане за месеца през който са завършени работите по инвентаризирането.

Резултатите от започналата инвентаризация през годината се осчетоводяват задължително в рамките на годишното приключване. В обяснителната записка към годишния отчет се предвижда задължително раздел “Инвентаризации”, към който се прилага ведомостта за резултатите от инвентаризацията на МДА и НДА, съдържаща данни за резултатите от проведените през годината инвентаризации с цел вътрешен финансов контрол.

На инвентаризиране подлежат както активи, така и пасиви имащи възможности за промени през отчетния период. 

Видове инвентаризации (класификации)

Видовете инвентаризации могат да бъдат доста различни, в зависимост от избрания признак за тяхната класификация. Ето кои са основните видове:

В зависимост от повода и времето за извършване на проверка

- Планови (редовни) - включени в годишния план

Провеждат се според установения и приет план-график, в който съгласно Закона за счетоводството, са определени всички инвентаризации, които задължително се провеждат през определени периоди от време.

- Извънпланови

Провеждат извън определения график, поради бедствие, злоупотреби.

- Извънредни (които не са планирани предварително)

Провеждат се извън установения план-график и във връзка с възникването на определени събития, който налагат проверка на имуществото на предприятието, като:

• - кражби,
• - присвоявания,
• - злоупотреби,
• - смяна на материално отговорното лице (МОЛ)
• - по инициатива на ръководството на предприятието;
• - по искане на контролния съвет, прокуратурата, съда и Сметната палата;
• - стихийни бедствия;
• - при прекратяване на дейността на организацията,
• - при ликвидация и други.

- Повторни

Възможно е да се провеждат и повторни инвентаризации в случаите когато резултатите от вече проведени такива, предизвикват съмнения. Значение имат също и текущите проверки, които се провеждат постоянно или са част от текущата дейност на предприятието. С това не се изчерпват всички видове инвентаризации, нито тяхната класификация, но е достатъчно придобие представа за възможностите и приложението им.

Поради спецификата на някои обекти, еднократното им инвентаризиране често не може да осигури необходимата надежност за тяхното управление. За тях ръководството на предприятието може да назначи повече от една инвентаризация. В годишния инвентаризационен план се посочват обектите с повече от една инвентаризации и съответно периодът от време, през който те ще се извършат.

- Инцидентни,

В зависимост от обхвата

- Пълни (проверяват се всички обекти на отчитане)

Обхващат всички счетоводни обекти на предприятието, подлежащи на проверка и контрол:

•     = финансови задължения,
•     = стоки и имущества на организацията (всички материално отговорни лица)

и се извършва преди съставянето на годишния отчет, като обхващат всички видове активи и пасиви (характеризира се с голяма трудоемкост).

- Частични (проверява се само отделен обект на отчитане) и др.

Обхващат определена стокова група (материали или стоки на склад, касова наличност…), напр. при корекция в цените или за част от обектите или обхваща само определена група от средства подотчетни само на част от материално отговорните лица (МОЛ), като се извършват няколко пъти през годината. Или такива, които обхващат само отделни подразделения или отделна група обекти, като например проверка на паричните средства в касата на предприятието, установяване на естествената фири и фирите при съхранение и транспорт на продукти, материали и суровини и др.

- Тематични

Предизвикани от конкретна потребност- смяна на материално отговорното лице, при залежаване на стоки и др.

- Комплексни

За проверка на взаимно свързани обекти.

Според обстоятелствата, които налагат проверка:

• - кражба,
• - естествено изветряване,
• - разпиляване,
• - износване,
• - похабяване от времето или от употреба,
• - злоупотреби и присвояване

Според вида на проверяваните обекти:

• - на дълготрайните активи,
  - на стоковите наличности,
  - на вземанията и задълженията,
  - на материалните запаси,
  - на паричните средства (касова наличност) и др.
  

----------------