Графема | dLambow

Какво е графема и за какво се използва в английски език?

Предназначение на графемите

Понятие за графема

Понятието графема (англ. Grapheme; нем. Graphem)  произхожда от древногръцки: γράφω (grapho), „пиша“ + суфикс „-ема“. Произнася се в ед. ч. [ɡrɐˈfʲemə] и в мн. ч. [ɡrɐˈfʲemɨ]. Терминът "графема" (а също и "фонема"), е въведен в лексиката от Бодуен дьо Куртене.  Понятието е съставено от:

• - корен: "-граф-";
• - суфикс: "-ем";
• - окончание: -а.

Какво е графема?

Какво е графема?

Графемата е минималната графична единица (знак) в дадена писменост, съответстваща на фонемата, неин вариант или поредица от фонеми в устната реч. В качеството на графема, с характерно графично строене и структура, може да се разглеждат:

• - буква ( а , б , в или h, s, t ), буквосъчетание (gh) - в азбучните системи за писане;
• - сричков знак, йероглиф, идеограма или друго - в неазбучни системи за писане;
• - пунктуационен знак (mark of punctuation).

Графемата е уникално различима от всяка друга графична единица от същата писменост. 

Една и съща графема може да приема различни специфични форми - алографи, глифи (glyphs), стилове, но запазва определена конструктивна схема, „скелета“ на дадената буква или знак, което я отличавайки от другите букви (знаци) на дадена писменост, независимо от шрифта, индивидуалния почерк и други особености.

При приспособяването на готова (вече съществуваща) азбука към даден културно-исторически ареал с определен език,  обикновено се въвеждат допълнителни букви или варианти на техните графични изчертавания. Графемата е най-малката писмена (графична) единица в лингвистиката, която може да доведе до промяна в значението на езика.

Графемика

Графемиката е клон на лингвистиката, който изучава писането и печатането като знакови системи. Графемиката се занимава с обичайните начини за разшифроване на разговорната реч. Графемиката е известна още като графология, въпреки че не трябва да се бърка с изучаването на почерка като средство за анализ на характера. Основните компоненти на системата за писане се наричат ​​графеми.

Алографи (allographs)

Вариантите на една и съща графема се наричат ​​алографи (от гръцкото άλλος, „друг“ и гръцкото γράφω, „пиша“). Начин за изписване, който се различава от стандартното (стандартно за даден сценарий или дадено лице) графично писане. В писмеността терминът алограф се отнася до всеки глиф (glyph), който се счита за вариант на друг глиф и съответства на същата графема. За азбучното писане, това са различни начини за писане на една буква, например малката буква "сигма" на гръцки се пише като "σ" в началото и средата на думите и като "ς" в края.

Въпреки това, в скриптове с разлика в регистрите, двойките от малки и главни букви не се считат за алографи. В йероглифните писамености, това са различните версии на изписването на един и същ йероглиф. Вариантите на писане (алофагите), срещащи се в печатни и ръкописни източници, се наричат ​​стилове (начертания или глифове). Графемата комбинира стилове, които се различават „незначително” в една група, докато стилове със "значителни" разлики се отнасят до различни графеми.

В лингвистиката, записът на една фонема (звук) често се нарича графема, докато алографите се наричат ​​различни начини за запис на една и съща фонема, обикновено в зависимост от позицията им в думата. Главните и малките букви естествено се оказват алографи.

Глиф (glyph)

Глиф е конкретното изображение на писмените (графичните) знаци от дадена писмена система. Глифът е конкретното реално "изображение" на абстрактното понятие "графема". Глифи, които изобразяват една и съща графема, се наричат алографи (виж по-горе). Една и съща буква може да има различни глифове, например изписана с различен шрифт (например: "Times New Roman", "sans-serif", "Helvetica").

Освен това, глиф може да е идеализирана форма от комбинирането на основни букви в специфичен контекст. Така две изображения ще имат еднакъв глиф, ако имат еднаква топология и ще имат различен глиф, когато са изписани по различен начин, например печатно и ръкописно „б“.

Графеми в английски език

Графемата е писмен символ, който представлява звук (фонема). Това може да бъде една буква или може да бъде последователност от букви, като ai, sh, igh, tch и т.н. Когато някой изговаря звукът /t/ това е фонема, а когато някой изписва буквата "t" това е графема. Думата ghost - призрак, съдържа пет букви, но четири графеми („gh“, „o“, „s“ и „t“), представляващи четири фонеми.

В английски език има около 40 различни фонеми, но 70 букви или комбинации от букви, които символизират тези фонеми. Например, графемата "o" в английски език съответства на 8 различни фонеми (звука) в следните думи от всички диалекти:

• - do,
• - show,
• - ogle,
• - one,
• - sword,
• - women,
• - shovel,
• - worse.

Обикновено графемите са затворени в ъглови скоби, за да се покаже техния специален статус: <c>, <b>. Основните графеми в английския език са двадесет и шест единици (букви), които съставляват азбуката. Но освен тях, има и други графеми, които включват различни препинателни знаци: <.>, <;> и т.н., както и специални знаци като <@>, <&> и (£).

В писмения английски език има две различни физически представяния на малката латинска буква "a": "a" и "ɑ". Но тъй като заместването на едното от тях с другото не може да промени значението на думата, те се считат за "алографи" на една и съща графема, която може да бъде написана ⟨a⟩. Курсивът и удебелояването лице също са алографи.

Двубуквена графема има в думата  team - екип, където „еа“ обозначава дълъг звук „ее“. Графема от четири букви може да се намери в думата eight - осем, където „eigh“ обозначава дълъг звук „а“.

----------------