Ню Йорк | dLambow

(New York)

Ню Йорк: престъпност или ред? Как се въвежда ред в голям град?

Престъпността в Ню Йорк

През 80-те години на XX век Ню Йорк е същински ад. Там се извършват повече от 1500 тежки престъпления всеки ден. 6-7 убийства за денонощие. През нощта е опасно да се ходи по улиците, а пътуването в метрото е рисковано дори и през деня. 

Джебчиите и просяците в подземията са обичайна гледка. Мръсните и влажни станции са едва осветени. Във вагоните е студено, мръсно, стените и таваните са изцяло покрити с графити. Градът е в клещите на най-свирепата престъпна епидемия в историята си.

Ню Йорк (New York)

Спад в престъпността

Но после се случва нещо необяснимо. Достигайки пика си към 1990-а година, престъпността рязко започва да спада. В близките години убийствата намаляват с 2/3, а броят на тежките престъпления – наполовина. Към края на десетилетието в метрото се извършват със 75% по-малко престъпления, отколкото в началото му. По някаква причина десетки хиляди психопати и престъпници спират да нарушават закона.

Какво се случва в Ню Йорк?

Нарича се „Теория на счупените прозорци". Теорията за разбитите прозорци е рожба на нюйоркските криминалисти Джордж Келинг и Джеймс Уилсън. Те твърдят, че престъпността е неизбежен резултат от отсъствието на ред. Ако един прозорец е счупен, без стъкло, то минаващите покрай него решават, че на никого не му дреме и чувството за безнаказаност се разпространява по цялата улица, пращайки сигнал към целия район. Сигнал, призоваващ към по-сериозни престъпления.

Но да се върнем в Ню Йорк в епохата на дивата престъпност. 

В средата на 80-те се сменя ръководството на нюйоркското метро. Новият директор Дейвид Хан започва работата си с… борба с графитите. И дава нареждане вагоните да се чистят. Маршрут след маршрут. Влак след влак. Всеки вагон, всеки божи ден.

„За нас това бе като религиозен обред“, казва Дейвид Хан по-късно.

В края на линиите са поставени пунктове за миене. Ако вагоните идват с графити по стените, те се мият по време на обръщането, в противен случай въобще не се пускат по линията. Мръсните вагони, в които графитите все още не са почистени, не се движат заедно с чистите при никакви обстоятелства. Хан изпращал ясно послание на вандалите.

„Имахме депо в Харлем, където вагоните нощуваха, – разказва той. – Още в първата нощ се появиха тийнейджъри и боядисаха стените на вагоните с бяла боя."

Следващата нощ, когато боята изсъхна, дойдоха и направиха контурите, а след 24 часа оцветиха всичко това. Тоест те се трудиха три нощи. Чакахме ги да приключат „работата“ си. След което взехме мечета и боядисахме всичко. Това беше посланието ни към тях: „Искате да изхабите три нощи, за да обезобразите една мотриса? Действайте. Но никой няма да разбере“.

През 1990 година шеф на транспортната полиция става Уилям Братън. 

Вместо да се заеме със сериозни задачи – тежки престъпления, той активно се захваща с… хората без билети. Защо? Новият полицейски шеф вярва, че както с графитите, огромният брой гратисчии е сигнал, показател за отсъствие на ред. И това поощрява извършването на по-тежки престъпления.

В онези години 170 хиляди пътници дневно, проникват в метрото безплатно. Младежите прескачат бариерите или просто ги избутват. И ако двама или трима души лъжат системата, то околните (които при други обстоятелства не биха нарушили закона) се присъединяват към тях. Те решават, че щом някой не плаща, значи и те няма. Проблемът се увеличава лавинообразно.

Какво прави Братън за Ню Йорк?

Братън поставя край контролните автомати по десет цивилни полицая. Те хващат гратисчиите един по един, слагат им белезници и ги строяват във верига в станцията. Гратисчиите стоят там, докато „големият лов“ не приключи. След което ги качват в полицейски автобус, където ги претърсват, взимат им пръстови отпечатъци и ги проверяват в базата данни. Много от тях са въоръжени, а други имат проблеми със закона.

„За полицаите това беше истинско Елдорадо – разказва Братън – Всяко задържане приличаше на пакет със зрънчо, в който има изненада. Каква играчка ще ми се падне сега? Пистолет? Нож? Имаш ли разрешително? Охо, търсят те за убийство!… Доста бързо лошите момчета поумняха и започнаха да оставят оръжието си вкъщи, и да си купуват билетчета“.

През 1994 година кмет на Ню Йорк става Рудолф Джулиани. 

Той назначава Братън за шеф на Нюйоркската полиция. Полицията заема принципно твърда позиция към дребните правонарушения. Арестува всеки, който пиянства и буйства на обществени места, който хвърля празни шишета, рисува по стените, прескача бариери, проси пари от шофьорите за чистене на стъкла. Ако някой уринира на улицата, директно отива в затвора.

Нивото на престъпността в Ню Йорк рязко пада.

Верижната реакция е спряна. Пропитият от престъпност Ню Йорк към края на 90-е години се превръща в най-безопасния мегаполис на Америка.

----------------

Удумбара | dLambow

(Udumbara) -

Цветето Удумбара цъфти и в България. 

Практикуваща Фалун Гонг от България е открила цветове на Удумбара в дома на родителите си, се съобщава от bg.clearharmony.net. Белите цветчета, приличащи на камбанки са били разцъфнали върху листенцата на стайно цвете.

Удумбара (Udumbara)

Думата „Удумбара”, преведена от древноиндийския език санскрит, означава „небесно цвете, вещаещо добро”. Според будистките текстове, Удумбара е свръхестествен феномен. То е божествено цвете, което не съществува в човешкия свят.

Удунбара цъфти на всеки 3000 г. и символизира идването на „Свещения крал, който върти колелото” в човешкия свят, разпространява Великия закон и предлага спасение на хората.

За първи път цветовете на Удумбара са открити в Южна Корея през 1997 г. От тогава насам цветето е забелязвано в различни региони в света като Китай, Тайланд, Тексас и Обединените арабски емирства.

Повече за Какво е Фалун Дафа (Фалунгонг)? може да научите тук.

----------------

Изригването на Кракатау | dLambow

(The eruption of Krakatau)

Изригването на вулкана Кракатау през 1883 г. е чуто на разстояние от 5000 км. 

Пепелта се издига на височина до 55 километра (а според някои съобщения и до 80 км), след което се разстила в радиус от 500 километра, покривайки площ от 800 000 км 2.

Изригването на Кракатау (The eruption of Krakatau)

Експлозията е породила катастрофално цунами. В някои райони височината на вълната е била до 37 метра. В резултат на бедствието на съседните острови, според официални данни, са загинали над 36 000 души, а неофициално - до 120 000. Има съобщения за много човешки скелети, плаващи в Индийския океан върху парчета вулканична пемза. 

Силата на вулканичен взрив се оценява на 200 мегатона тротилов еквивалент. Това е повече от 13 000 пъти мощността на ядрена бомба, хвърлена върху японския град Хирошима през 1945 г. И 4 пъти по-мощна от експлозията Цар-бомба, най-голямата човешка експлозия на Земята.

 

----------------

Франсис Крийк | dLambow

Франсис Крий (Francis Crick)

Британският биолог Франсис Крийк е един от първите, описали спиралната структура на ДНК молекулата

"В светлината на знанието, което ни е достъпно днес, единственият извод, до който може да се стигне непредубеден човек, е признаването на факта, че животът е резултат от някакво прекрасно творение, а иначе как можете да обясните изненадващо точното взаимодействие на огромния брой фактори, необходими за генериране на живот и неговото развитие..."

Франсис Крик (Francis Crick)

Франсис Крик е британски молекулярен биолог и физиолог, носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1962 г. Той е роден на 8 юни 1916 г., в Holmfield Way, Нортхамптън, Великобритания и е починал на 28 юли 2004 г., в Калифорнийски университет, Сан Диего, Калифорния, САЩ.

Личен живот

Съпруги на Франсис Крик:

- Одил Крик / Odile Crick (ж. 1949 г.–2004 г.),

- Рут Дорийн Дод / Ruth Doreen Dodd (ж. 1940 г.–1947 г.)

Родители на Франсис Крик:

- Ани Елизабет Крик (Annie Elizabeth Crick),

- Хари Крик (Harry Crick)

Деца на Франсис Крик:

- Майкъл Франсис Комптън (Michael Francis Compton),

- Габриел Ан (Gabriel Ann),

- Джаклин Мари (Jacqueline Marie)

----------------

Норман Казинс | dLambow

(Norman Cousins)

Норман Казинс - Човекът, който разсмя смъртта

Това се случило преди повече от четиридесет години. Пълен със сила и енергия, журналистът, главен редактор на "Сетърдей Ревю" Норман Казинс изведнъж се почувствал зле. Температурата му рязко се повишила, болки по цялото тяло. Здравето му се влошавало бързо и в рамките на една седмица му било трудно да се движи, да завърти врата си и да вдигне ръце. 

Трябвало да отиде в болницата и скоро му поставили диагноза. Оказа се, че Норман има колагеноза - автоимунно заболяване, което засяга цялото тяло, при което имунната система проявява агресия към собствената си съединителна тъкан.

От ден на ден тялото на Казинс ставало все по-неподвижно, с големи трудности той движел ръцете и краката си, обръщайки се в леглото. Дошъл моментът, в който той не можел да отвори челюсти, за да хапне малко. Обзело го страх, копнеж, негодувание от несправедливостта на съдбата.

Норман Казинс (Norman Cousins)

Казинс спрял да говорят дори с близките си хора и прекарвал цели дни, обръщайки гръб към стената на болничното отделение. Лекуващият лекар, д-р Хициг, подкрепял Норман, доколкото можел, привличайки най-добрите специалисти за консултации, но болестта напредвала. И тогава Норман попитал лекаря за шансовете му за възстановяване. Отговорът го шокирал: от петстотин пациенти с колагеноза само един се възстановява.

Норман не е спал през нощта след този разговор. Досега лекарите се грижеха за мен, мислеше той и се стараеха, но това не помогна. Ако искам да остана жив, трябва да действам сам. И тъй като лекарите и лекарствата са безсилни пред болестта ми, трябва да намеря друг начин за изцеление. Той си припомнил думите на д-р Хициг, че тялото е мобилизирано за борба с всяка болест, ако ендокринната му система работи с пълен капацитет.

А страхът, унинието, продължителната депресия, според наблюденията на учените, напротив, инхибират дейността на ендокринната система. В отговор на тези негативни емоции надбъбречните жлези отделят хормони на стреса - адреналин и норепинефрин - които влизат в кръвта и се разпространяват в тялото. Когато са твърде много, те действат разрушително върху тялото.

Размислите довели Норман Кузинс до очевидната идея: ако отрицателните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активиращи нейната дейност, могат да станат „стимулатори“ за възстановяване. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление - смехът.

„Ведрото сърце е здравословно като лекарство, но скучният дух изсушава костите“ - тази фраза от Библията давала надежда на Казинс.

Той се заел с труда на известни лекари и учени и бързо намерил това, което търсел. Оказало се, че много лекари и мислители отдават приоритет на положителните емоции. Лекарят Р. Бартън, който е живял през 17 век, описал наблюденията си в книгата „Анатомия на меланхолията“: „Смехът пречиства кръвта, подмладява тялото и помага при сърдечни заболявания“. Бартън твърди, че смехът носи лек за всички болести.

Имануел Кант подчертавал в своите трудове, че смехът активира всички жизненоважни процеси в тялото. Зигмунд Фройд наричал хумора уникална проява на човешката психика, а смехът е също толкова уникално лечение.

Съвременният американски учен У. Фрей експериментално доказал, че смехът има благоприятен ефект върху кръвоносните съдове и работата на сърцето, върху процесите на хематопоеза и дишането, както и върху общия мускулен тонус на тялото. Тази приятна мускулна болка, която се появява след пристъп на неконтролируем смях, би била много полезна да се изживява ежедневно.

Учените са открили: под въздействието на смеха в мозъка се отделя вещество, подобно на морфина. Превръща се в своеобразна вътрешна "упойка", помага на тялото да се отпусне и в същото време мобилизира сили за борба с болестта.

След като се запознава с цялата налична литература за ефекта на емоциите върху здравето, Казинс решил, че ако иска да остане жив, той няма право да продължи да бъде в ролята на човек, пасивно очакващ собствената си смърт. Той просто е длъжен да мобилизира всички резерви на духа и тялото си с помощта на смях. Това не било лесно. Когато лежите неподвижно, прикован на легло и всяка става боли, от болка няма смях. Но Казинс вече бил започнал да съставят план за лечение.

Въпреки протестите на лекарите, които го смятаха за "безнадежден пациент", Казинс бил изписан от болницата и преместен в хотелска стая, където нищо не му напомняло за болестта. С него останал само д-р Хициг, който станал негов близък приятел. Той одобрил идеята на Казинс ​​да използва смеха, за да активира всички биохимични реакции в тялото. В хотелската стая бил доставен филмов проектор, заедно с най-добрите комични филми и книги.

Казинс се чувствал невероятно щастлив, когато десет минути принуден смях все още произвеждал анестетичен ефект, което му позволявало да спи два часа без болка.
След като болкоуспокояващите ефекти на смеха свършили, сестрата отново включвала проектора или четяла хумористични истории на Казинс. Това продължи няколко дни. Страшните болки престанали да измъчват Казинс. Доказана е анестетичният ефект на смеха.

След това било необходимо да се разбере дали смехът може да има същия благоприятен ефект върху ендокринната система, поради което автоимунният възпалителен процес можел да намалее. За да установи това, д-р Хициг взел кръвни изследвания от Казинс точно преди и след сеансите на смях. И всеки път, когато резултатите от теста потвърждават, че възпалителният процес в тялото намалява. Казинс се чувстваха въодушевени, старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“, като се вземе на физиологична основа.

Междувременно програмата за „терапия на смеха“ се е развила с пълна сила. Казинс се смеел поне шест часа на ден. Очите му били подути от сълзи, но били сълзи за възстановяване. Дозите противовъзпалителни лекарства намаляват и с течение на времето той напълно спрял да приема лекарства, включително сънотворни и сънят му се връща.

Месец по-късно Казинс успял да задвижи пръстите си за първи път без болка. Не можеел да повярва на очите си: удебеляванията и възлите по тялото започнали да намаляват.

След още един месец той успял да се движи активно в леглото и това било страхотно усещане! Дошъл моментът, когато пациентът станал от леглото. Вярно е, че в продължение на много месеци той не можешел да вдигне ръка достатъчно, за да вземе книга от горния рафт. Коленете му все още треперели, а краката му огъвали, когато ходел. Но той вече се бил възстановил толкова много от болестта си, че можешел да се върне на работа. Само това било чудо за Казинс!

От месец на месец подвижността на всички стави се увеличавала. Болките изчезнали, останал само дискомфорта в коленете и едното рамо. Пръстите му се движели все по-уверено над клавишите на органа - и той отново успявал да изпълнява любимите си фуги на Бах. Започнал да играе тенис. Яздейки кон, не се страхувал да падне. Той свободно въртял врата си във всички посоки - противно на прогнозите на експертите за пълната неподвижност на гръбначния му стълб.

Десет години по-късно Казинс случайно се запознава с един от лекарите, които го осъждат на обездвижване, на бавна смърт. Той бил напълно онемял, като видял Казинс жив и здрав. Докато го поздравявал, Норман стиснал ръката на лекаря с такава сила, че той се извикал от болка. Силата на това ръкостискане беше по-красноречиво от всякакви думи.

През 1976 г. Норман Кузънс публикувал автобиографията си „Анатомия на болестта (от гледна точка на пациента), която буквално произвела взрив. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.

Норман Казънс е роден на 24 юни 1915 г., в Union City, Ню Джърси, САЩ, а е починал на 30 ноември 1990 г., Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

----------------

Мефистофел и Маргарита | dLambow

(The double statue of  Mephistopheles and Margarita)

„Двойната статуя на Мефистофел и Маргарита“ от драмата на Гьоте „Фауст“

Това е може би най-необичайната дървена скулптура, която сте виждали - "Двойната статуя на Мефистофел и Маргарита". Тя е издълбана от цяло парче сикомора – древно дърво с плътна и здрава дървесина, наричано още египетска или библейска смокиня, бял клен, платан. 

---

This is probably the most unusual wooden sculpture you have ever seen - The double statue of  Mephistopheles and Margarita. It is housed in the Salar Jung Museum in Hyderabad, India. It is known as "the Double Statue of Mephistopheles and Margarita." These are two characters from Goethe's famous drama Faust.

 

Двойната статуя на Мефистофел и Маргарита
(The double statue of  Mephistopheles and Margarita)

Какво представлява статуята?

Нейната особеност е, че от една страна е изваян мъж, а от друга - жена. Известна е като „Двойната статуя на Мефистофел и Маргарита“ (double statue of Mephistopheles and Margarita). Това са два персонажа от прочутата драма на Гьоте „Фауст“ - Мефистофел, който е дяволът, и Маргарита, която е любимата на Фауст. Те са изсечени от едно цяло парче дърво и са разположени на противоположни страни на статуята. Това прави статуята двулика и позволява да се видят двата образа едновременно чрез огледало

Къде се намира?

Статуята се намира в музея Салар Джунг (Salar Jung) в Хайдерабад, Индия. Тя е част от колекцията на Салар Джунг III, който е бил последният премиер на Низам от Хайдерабад.

По какъв повод е създадена?

По какъв повод е създадена статуята не е ясно, но се предполага, че тя е била вдъхновена от легендата за Фауст, която е популяризирана от Гьоте. Фауст е учен, който прави сделка с дявола за знания и удоволствия, но загубва душата си и любовта на Маргарита.

Каква е връзката с Гьоте и неговия "Фаус"?

Връзката с Гьоте и неговия “Фауст” е, че статуята изобразява два от най-известните му герои - Мефистофел и Маргарита. Гьоте е написал двучастна трагедия за Фауст, която е считана за едно от най-значимите произведения на немската литература.

Каква е историята за Маргарита (Гретхен) и Мефистофел?

Историята за Маргарита (Гретхен) и Мефистофел е, че Маргарита е младо и невинно момиче, което се влюбва във Фауст. Мефистофел помага на Фауст да я привлече, но след това я изоставят. Маргарита забременява от Фауст и убива своето дете. Тя бива хвърлена в затвор и осъдена на смърт. Фауст и Мефистофел се опитват да я спасят, но тя отказва да ги последва и предпочита да се остави в ръцете на Бог.

Неразделна част от статуята е огледалото.

Огледалото е голямо стъклено тяло, което отразява светлината и позволява да се види образът и от задната страна на статуята. Т.е. огледалото е поставено така, че да се виждат двете страни на статуята едновременно . Това прави статуята още по-завладяваща и интересна.

Огромно огледало е поставено специално зад двойната статуя, за да се видят едновременно двете изображения, което позволява да се оцени безупречното майсторство на автора. Ако застанете директно пред статуята, можете да наблюдавате само мъжката част - надменния и зъл Мефистофел, замръзнал с цинична усмивка на лицето. 

 

Но си струва леко да промените ъгъла на гледане и да направите крачка встрани, тъй като отражението в огледалото ще покаже крехка, грациозна, нежна Маргарита с наведена глава и молитвеник в една ръка. За всички, които се интересуват от тази композиция и биха искали да знаят историята на статуята, трябва да се обърнете към класиката на световната литература.

 

Кой е Мефистофел? (Who is Mephistopheles?)

Мефистофел [ ˌmɛfɪˈstɒfɪˌliːz ] , немско произношение: [ mefɪˈstoːfɛlɛs ] ), известен също като Мефисто, е демон, представен в немския фолклор. Първоначално той се появява в литературата като демона в легендата за Фауст и оттогава се е превърнал в основен герой, появяващ се в други произведения на изкуството и популярната култура.

Кой е Мефистофел? (Who is Mephistopheles?)

Мефистофел се свързва с легендата за Фауст като амбициозен учен, базирана на историческия Йохан Георг Фауст. В легендата Фауст сключва сделка с Дявола на цената на душата си, а Мефистофел действа като агент на Дявола. Името се появява в книгите за Фауст от края на 16-ти век – разкази за живота на Йохан Георг Фауст, написани от анонимен немски автор.

Във версията от 1725 г., която Гьоте е прочел, Мефостофил е дявол под формата на сив фрайар, призован от Фауст в гора извън Витенберг. Много автори са го използвали в творчеството си, от Гьоте до Кристофър Марлоу. Мефистофел, в по-късните обработки на материала за Фауст, често фигурира като главен герой. 

 

Първият поглед на Фауст към Маргарита (Faust's First Look at Margarita)

И така, случайната среща се оказа не случайна.

Нагласената среща се превръща в трагедия, тъй като сводникът бил въплъщение на злото. Картината „Първият поглед на Фауст към Маргарита“ е нарисувана от ирландския художник Фредерик Уилям Бъртън през 1857 г. Творбата препраща зрителя към една от сцените на философската драма на Йохан Волфганг Гьоте „Фауст“.

Първият поглед на Фауст към Маргарита (Faust's First Look at Margarita)

За да направи падането на главния герой възможно най-болезнено за човешката душа, злият дух Мефистофел разпалва плътски страсти. Той умишлено запознава мъжа с момиче, което подтиква към грях. Единствената любовна нощ се превръща в три смъртни случая на невинни хора и лудостта на нещастната жена.

Нищо неподозиращата героиня, скромно гледаща надолу, се обръща към тясната улица. Съдейки по начина, по който се вее подгъва на роклята й, тя върви доста бързо. Момичето е погълнато от себе си и затова не вижда, че двама непознати го следват.

Богато облечен тъмнокос мъж с нескрит интерес се опитва да се вгледа в леко приведеното лице на момичето. В бързината и пълната си концентрация върху съзерцаването на красотата, той изпуска ръкавицата и не забелязва тази загуба.

На заден план се вижда фигурата на втория преследвач. Той се увива в наметало, опитвайки се да скрие лицето си, но дрехите не могат да скрият хищния извит нос и студения огън на злите очи.

Дори в човешка форма демонът остава себе си. Съветите му водят до разруха, а това сводничество е пряко потвърждение за това. Днес акварелът се съхранява в частна колекция.

----------------

Скрупули и калиги | dLambow

(Scrupulus & Caligae)

Как се става безскрупулен?

Една от основните задачи на римските войски била да маршируват на големи разстояния. За целта, всеки един пехотинец в легионите бил снабден със здрав чифт обувки - калиги (caligae - от там и прякора на император Гай Юлий Цезар Август Германик - Калигула - понеже израснал сред войските на баща си и като дете имал чифт малки бойни обувки - Caligula - б.а.)

Скрупули и калиги (Scrupulus & Caligae)

Проблемът на калигите бил, че в тях лесно влизали дребни камъчета по време на марш и войниците трябвало да ги търпят за да не нарушават походната колона. Младите войници имали доста проблеми с тези камъчета, наричани scrupulus.

Колкото повече време един войник марширувал в строя, толкова по-твърди ставали ходилата и толкова по-малко той усещал scrupulum-ите, а в края на службата си, римският легионер можел да марширува без да чувства каквото и да е неудобство - т.е. ставал безскрупулен.

----------------

Ръкописна азбука - Българска кирилица | dLambow

(Handwritten alphabet - Bulgarian Cyrillic)

Ръкописни букви за българската азбука

Ръкописна азбука - Българска кирилица
(Handwritten alphabet - Bulgarian Cyrillic)

Красив ръкопис

Красив ръкопис (Beautiful manuscript)

 

 

Кои са основните правила за краснопис?

Основните правила за краснопис са следните:

Правилна стойка на тялото и ръката

Тялото трябва да е право, а ръката да е свободно опряна върху масата, без да оказва прекомерен натиск върху хартията или пишещото средство.

Правилен захват на химикалката или молива

Захватът трябва да е лек и удобен, без да пречи на движението на пръстите и зъбците. Химикалката или молива трябва да се държат между палеца и средния пръст, а показалецът да ги подпира отгоре.

Правилна посока на писането

Писането трябва да се извършва от ляво надясно и отгоре надолу, като се спазва равномерно разстояние между буквите, думите и редовете. Буквите трябва да имат еднаква височина и ширина, а наклонът им да е около 10 градуса.

Правилна форма на буквите

Буквите трябва да са ясни, четливи и симетрични, без излишни завъртания или изкривявания. Буквите трябва да се пишат според установените правила за ръкописното изписване на българската азбука, като се избягват смесването на печатни и ръкописни букви или използването на чуждестранни символи.

Правилна скорост на писането

Скоростта на писането трябва да бъде средна, без да е твърде бавна или твърде бърза. Скоростта трябва да се адаптира според сложността на текста и целта на писането. Скоростта не трябва да влияе негативно на качеството на почерка.

Правилна организация на текста

Текстът трябва да бъде организиран според правилата за оформление на документи, като се използват заглавия, абзаци, интервали, тирета, точки и други знаци за пунктуация. Текстът трябва да има логична структура и последователност, като се избягва повторението или пропускането на информация.

Правилна проверка и корекция на текста

След приключване на писането, текстът трябва да бъде прочетен и проверен за граматически, правописни или фактически грешки. Ако има такива, те трябва да бъдат коригирани по подходящ начин, като се използват специални знаци за исправление или се преписва текстът.

----------------

Куха ли е Луната? | dLambow

(Is the moon hollow?)

Много е вероятно Луната да е куха отвътре.

Интересен от научна гледна точка случай е този от 1969 г. с пилотирания космически кораб “Аполо 12“ по време на мисията му до Луната, която завършва за пръв път в историята с авария на космически кораб. Астронавтите искали да узнаят повече за геоложката структура на Луната, така че те провеждат експеримент с лунните вибрации.

Пилотът на лунния модул Алън Бийн и командирът на екипажа Чарлз Конрад инсталират на лунната повърхност сеизмограф. Пилотът на командния модул Ричард Гордън остава на окололунна орбита по време на мисията.

“След като лунният модул се отделя от командния, той каца близо до ръба на кратера, разказва Бийн. Беше невероятно, като че ли сме в някакъв научно-фантастичен филм. Решихме да запишем със сеизмометъра вибрациите, които ще причини въздействието на модула върху повърхността на Луната, за да разберем какво се случва в центъра й.”

Куха ли е Луната? (Is the moon hollow?)

Когато Конрад и Бийн се връщат обратно на борда на командния модул, те изхвърлят лунния модул към Луната и той пада на около 50 мили от мястото, където преди това са били астронавтите. Модулът се сблъсква с Луната със скорост от 6.115 km / h, като образува кратер на повърхността й. Ударът провокира изкуствено лунотресение. Вълните от въздействието му върху Луната са записани сеизмометъра.

Това, което показва оборудването, шокира служителите от Центъра за управление на мисията. Колебанията в лунната почва продължават около половин час. Оказва се, че за разлика от Земята, на Луната възникват продължителни колебания, сякаш тя е камбана. Наблюдаваното лунотресение кара някои учени да предположат, че нашият естествен спътник е кух.

След като през далечната 1969 г. човекът стъпи на Луната изведнъж полетите и амбициите на космическите държави към спътника на Земята рязко и нелогично секнаха. При положение, че човекът вече погледна към Космоса с други очи няма нищо по-естествено първите опити за стъпване и обстойно проучване на друго космическо тяло, да е на най-близкото до нас.

----------------

GPS заглушители на дронове | dLambow

(GPS drone jammers)

Съществуват ли GPS заглушители на дронове и ако - да, как действат?

 

Какво е заглушител на сигнал за GPS?

GPS и радиочестотните заглушители на сигнал са устройства, конструирани, адаптирани или предназначени да бъдат използвани за предотвратяване на приемането на GPS и радио сигнали и предавания от приемник, съответстващи на неговата функция:

• - в най-добрия случай радиочестотният заглушител на сигнали може да ви накара да пропуснете повикване;
• - в най-лошия случай може да улесни престъпление или да изложи живота ви на риск.

 

Заглушители на сигнал (Signal jammers)

За да предотвратите GPS наблюдение над вас или над устройства, които ползвате, като:

• - дрон,
• - автомобил,
• - таблет,
• - смарфон,
• - тротонетка и др, 

може да ползвате заглушители на сигнал за GPS, които могат да блокират проследяването на сигналите. Така може да си осигурите поверителност, да се придвижвате дискретно и да избягвате неоторизирано наблюдение, като просто използвате устройство за заглушаване на сигналите.

GPS заглушители на сигнал (GPS signal jammers)

Чрез заглушители на сигнали може да се предотвратяват точното проследяване на дрон или друго превозно средство, времето на пътя и други данни, което означава, че някои оператори или шофьори ги използват, за да скрият факта, че използват служебни превозни средства по начини, които не са одобрени. Някои шофьори може дори да използват заглушители на GPS сигнали за незаконни цели.

GPS заглушители за дронове (GPS drone jammers)

Какво е GPS заглушаване?

GPS заглушаването се постига с помощта на устройство в радиокомуникациите, което осъществява радиопредаване на честотата, която искате да блокирате или да смущавате. 

GPS заглушаване (GPS jamming)

 

Типовете комуникации, които могат да бъдат заглушавани чрез GPS блокер, включват:

• - телефонни обаждания,
• - текстови съобщения,
• - GPS системи (в дронове, автомобили, телефони и др. устройства)
• - Wi-Fi мрежи.

Как работи заглушител за дрон?

Заглушител за дрон (англ. "Drone jammer"; рус. "Глушитель дрона" или "лушилка дронов") сработва като блокира сигналите на GPS устройството му, като умишлено и целенасочено предава сигнали на същите радиочестоти, смущавайки или прекъсвайки комуникацията между устройството на дрона и базовата станция на оператора, като така ефективно дезактивира работата на заглушавания дрон в обхвата на заглушителя, защото предотвратява получаване на сигнали за управление и навигация.

Заглушител за дрон (Drone jammer)

Какъв е обхватът на GPS заглушител на дронове?

Действителният обхват на заглушителя на дронове зависи от неговата мощност и местната среда, която може да включва хълмове или стени на сграда, които блокират сигнала за заглушаване. Заглушителите с ниска мощност блокират повиквания в обхват от около 10 м. Устройствата с по-висока мощност създават зона на заглушаване, голяма колкото футболно игрище.

Напреднали GPS заглушители могат да осигурят покритие на сигналите за военни дронове на разстояния от 10 км до 150 км, а за граждански сигнали в границите между 30 км и 350 км. Обхватът зависи от усилвателя на мощността, от използваните антени и от общия брой ленти, активни едновременно в даден момент.

Можем ли да заобиколим GPS заглушител?

Не, заглушителят на GPS сигнали е генератор на широкоспектърен шум, използван, за да направи заобикалящата радио среда безполезна за използване. Това е радио еквивалентът на димна граната.

Как се блокира GPS заглушител?

Най-лесният метод за деактивиране на GPS заглушител е да го поставите в метален съд или контейнер. Всеки електропроводим метал ще отразява и абсорбира входящи и изходящи сигнали от заглушителя. В резултат на това той ще спре да работи. Може да се използва станиол, мед или сребро за покриване на GPS тракер.

Деактивиране на GPS заглушител (Disable GPS jammer)

Някои нарушители на законите са научили, че опаковането на GPS устройство в алуминиево фолио може да направи точките за GPS проследяване непроследими и така те да изчезнат. Даже училищни учебни демонстрации показват как фолиото може да блокира радиовълните и да заглуши радиостанциите.

Как да открием заглушаване на GPS?

Устройствата за сателитно проследяване могат да открият наличието на заглушител или инхибитор на GPS сигнала, което зависи от вида на информацията, изпращана от GPS устройствата. Това е единственият начин за откриване наличието на заглушител и евентуално определяне на правила за действие при откриването му.

Законни ли са GPS заглушителите?

Използването на телефонно заглушаване, GPS блокиращо устройство или друго устройство за заглушаване на сигнала, предназначено за умишлено блокиране, заглушаване или намеса в разрешени радиокомуникации, е нарушение на законите.

Защо заглушаването на GPS е незаконно?

Устройствата за заглушаване на сигнала могат да попречат на вас и други ползватели да позвънят на спешен телефон 112 и за други спешни повиквания. Те представляват сериозен риск за комуникациите за обществена безопасност, както и пречат на други форми на ежедневна законна комуникация.

----------------

Вярност до гроб!

(Loyalty to the grave!)

Обичат се истински. - Вярност до гроб!

Не, това не е сюжет на някой сълзлив латино сериал. Двамата не са герои на филмова продукция. Те са... щъркели. Мъжкият носи името Родан. Всяка пролет той се връща от южните страни при любимата си Малена, която не може да лети, заради простреляното си преди години крило.

Вярност до гроб! (Loyalty to the grave!)

Героите на тази ...невероятно трогателна история, наподобяваща приказка, са абсолютно истински и живеят в Хърватското село Бродски Варос. Преди 17 години италиански ловец по невнимание прострелял Малена. Раната на щъркелката била сериозна, но въпреки това тя оцеляла, благодарение на усилените грижи на местния ветеринар.

След като обработил раната и превързал крилото на птицата, той я върнал обратно в гнездото и всеки ден й носел там храна и вода, докато се възстанови.
 

Когато дошла есента, Родан отлетял към Африка заедно с другите щъркели. Всички в селото били уверени, че като остане сама през зимата, женската ще умре. Но станало чудо – не само че тя оцеляла, но на пролет и партньорът й се върнал обратно при нея в Хърватия!

От тогава, вече цели 17 години, всяка есен Родан поема на юг и прелита повече от 13 хиляди километра до Южна Африка, където прекарва зимата, а на пролет изминава още толкова път и се връща обратно при своята любима Малена.

Всяка година Малена дава ново потомство, снася яйца и мъти пиленца. Когато поотраснат достатъчно, таткото учи малките щъркелчета да летят, защото майка им не може да движи раненото си преди 17 години крило.

В края на лятото децата вече са достатъчно големи и когато дойде време, те отлитат заедно с татко Родан към топлите страни. А пролетта всички се завръщат обратно при очакващата ги мама Малена... 

/ Превод на български - Melisa /
(Героите на тази невероятно трогателна история, приличаща на приказка, са абсолютно истински и живеят в Хърватското село Бродски Варос.)

Грях и карма | dLambow

(Sin and Karma)

Ще ни спаси ли квадрата на Декар от натрупаните грях и карма?

Втурнали се напоследък да споделят някакъв "Квадрат на Декар за безпогрешно вземане на решения". Какви решения? Каква безгрешност?

Нека да си изясним нещата за греха и кармата: 

Още на времето, Исус го е казал на хората ясно: "Грешни сте!" - това е причината ние, хората, да сме тук, на Земята - защото сме грешни. И целта ни тук е да си платим (чрез страдания) час по-скоро греховете, които сме сторили, за да можем след това да се върнем пречистени там, откъдето сме паднали - от онова, хубавото място (чували сте за ябълката, Адам е Ева).

Грях и карма (Sin and Karma)

На времето (преди мноооого време) сме проявили неблагоразумието да извършим лоши (грешни) неща, мислейки си, че ще ни се размине. Но светът така е устроен, че такова нещо, като "разминаване" не съществува. 

Всеки наш грях (нарушение на Божествения закон - не убивай, не лъжи, не кради, не прелюбодействай...) се маркира върху нас с помощта на карма (вид черна боя, чернилка, мътилка) и подлежи на непременно връщане, чрез страдание.

Белязаният с карма човек тук, на земята, е като мишена, вдигната в ловно поле - всеки има право да го стреля, както намери за добре - бам-болести, бам-страдания, бам-кавги, бам-пътни инциденти... - всичко това е заради кармата, която дължим да изплатим, заради чуждото страдание, което сме причинили. Докато не я изплатим, умиране има, отърване няма.

Затова най-правилния начин за вземане на решения е - да си понесем заплануваните в Съдбата ни страдания. Всякакви други тарикатлъци (квадрати, методи, планове ...) са сметки без кръчмаря. Методът за квадрата на Декар е известен от десетилетия. Огледайте се! Безгрешен ли Ви изглежда света около нас?

Единствения възможен начин е да сме добри хора и да изтърпяваме страданията, заради предишните си грешки. Само така имаме шанс за изкупление и завръщане... 

Кой е Рене Декарт?

Рене Декарт (1596–1650), (на френски: René Descartes, на латински: Renatus Cartesius), известен още като Картезий, е френски философ, математик и физик. Спечелил световна слава най-вече със своите новаторски философски идеи, Декарт е известен и като създателя на декартовата координатна система, която повлиява върху развитието на съвременната аналитична геометрия и математически анализ.

Рене Декарт (René Descartes)

 

Какво е квадрат на Декарт?

Квадратът на Декарт (Descartes square) са четири вида въпроси, поставени два по два, един над друг - вижте картинката. Вземате лист хартия и го разделяте с химикалка на кръст, така че да получите четирите полета (4 квадрата). След това, задължително пишете възможно най-много отговори на съответните въпроси, в съответните квадрати. Накрая, анализирате написаните отговори и така определяте, кои от тях са най-значими за вземане на исканото от Вас решение и действате според тях.

Квадрат на Декарт (Descartes square)

----------------

Вълкът в овча кожа | dLambow

(The Wolf In Sheep's Clothing)

Притча за вълка в овча кожа - как да го познаете?

По делата му ще го познаете...

Един вълк се заселил наблизо до голямо стадо овце. Всеки ден той убивал и изяждал по една овца. Отначало нейните крясъци плашели другите овце, но с времето вълкът се спирал и говорел с всяка овца поотделно:

- Няма от какво да се страхуваш, защото аз убивам и ям само глупавите овце, а ти си единствената ми умна и най-добра приятелка в това стадо.

Притча за вълка в овча кожа (The Wolf In Sheep's Clothing)

След този разговор, "успокоените" овце седяли тихо и не тичали повече.

И когато вълкът убивал следващата овца, всяка от останалите овце си мислела:

- Е, вълкът уби още една глупава овца, но аз съм най-добрата приятелка на вълка и няма от какво да се страхувам.

Така, оставащите овце били щастливи.
На следващият ден вълкът просто се приближавал до поредната от тях и казвал:

- О, най-добра ми приятелко, не сме говорили за глупави овце от дълго време... -  и смъртта ѝ настъпвала моментално. Овцете нямали време да разберат нищо.

С времето, вълкът повдигнал самочувствието на всяка една овца, така те спрели да се тревожат и спокойно пасели тревата, от което месото им ставало още по-вкусно. Повечето овце дори започнали да помагат на вълка - ако някоя твърде умна овца се досещала за истинското състояние на нещата, тогава друга овца, измежду най-добрите приятели на вълка, му разказвала за странното поведение на подозиращата и на следващия ден вълкът изяждал точно нея.

Е, тук е момента да подчертаем, че казаното до тук няма нищо общо със настоящата политическа обстановка в страната. Нищо общо! Съвсем нищо. Но всеки човек трябва да вярва по-малко на думите и да наблюдава повече действията на вълците. От думите на вълка ние чуваме само това, което искаме да чуем и просто не обръщаме внимание на всичко останало.

А трябва. Защото най-важното е да забележите навреме вълка в овча кожа! По делата им ще ги познаете!

----------------

Отвличането на Прозерпина | dLambow

(The Abduction of Proserpina)

Мраморният шедьовър "Отвличането на Прозерпина"

Мраморният шедьовър "Отвличането на Прозерпина" е едно от удивителните творения на Джан Лоренцо Бернини.

Според митологията Прозерпина (богиня на пролетта), дъщерята на боговете Юпитер и Церера (богинята на плодородието и реколтата) спокойно се разхождала по поляната със своите спътници, берейки цветя. Съревновавали се кой ще събере повече цветя и така Прозерпина доста се поотдалечила от придружителите си, за да събере най-много.

Отвличането на Прозерпина (The Abduction of Proserpina)

Тогава Плутон (Богът на ада) я забелязал и решил да я отвлече. Церера се ядосала и спряла да се грижи за реколтата. Настъпил голям глад, от който хората страдали много. Юпитер се намесил и принудил Плутон и Церера да се разберат. Договорката била такава - Прозерпина да живее 6 месеца с Церера и те да продължат да се занимават с добива по нивите, а през останалите 6 месеца тя да живее с Плутон.

Всъщност това е една от най-популярните теми в произведенията на скулпторите и Бернини не прави изключение. Той завършва работата си през годините 1621-1622. И всичко би било наред, но начинът, по който го направил, накарал всички велики съвременници на майстора да потръпнат от удивление, а и до днес творбата изглежда невероятно.

Защо съвременниците на Бернини били толкова изненадани? Е, разбира се, от количеството гола плът на първо място, но тъй като работата била извършена по заповед на много влиятелен човек, това недоволство бързо утихнало. Останали само претенции само към изпълнението, или по-точно към композицията на скулптурата.

В композицията има само трима персонажа - Плутон, Прозерпина и триглавото куче Цербер, пазителят на Ада. Двамата героя са фиксирани в момента на кулминацията на движението, когато Плутон вече здраво е хванал Прозерпина, а тя от своя страна вече призовава за помощ другите.

Тук са учудващи изключително точните детайли на изображението в камъка. Започвайки от главата и лицето на Плутон, короната и инерцията на движението на къдриците и брадата, анатомичните детайли.

И в същото време, красотата на лицето на Прозерпина, анатомичните детайли, до гънките в кожата под пръстите на Плутон и разбира се мраморните сълзи, изненадващо реалистични и в същото време символични поради формата им. Всичко това заедно дава ефекта на присъствие в момента на случващото се и тогава отчасти изглежда, че Прозерпина гледа към зрителя.

Почти веднага след завършването на работата, Сципион Боргезе подарил скулптурата на своя „заядлив приятел“ кардинал Лудовизи, който я поставя във вилата си.

В момента тя е в галерия Боргезе, но там стига едва през 1908 г., след като държавата я откупва.

----------------

Коминочистач | dLambow

(Chimney sweeper)

Знаете ли защо докосването да коминочистач носи късмет?

С какво се занимава коминочистача?

Очевидно, коминочистачът е (така да се каже) експерт в инспекцията и почистването на комини, камини, печки и котли и всичко друго, което гори на дърва и въглища.

По-голямата част от мръсотията в комините е сажди, т.е. въглерод. Ако се натрупа много, той става гориво. Така запалването на саждите в комините е често срещана причина за пожари. А ако на печката се готви, получават се мазни сажди, които са още по-опасни за подпалване и предизвикване на пожар.

Освен това в отпадъчните газове (дима) има оксиди на сяра и азот - особено при горене на въглища и органични отпадъци. Свързвайки се с вода, те се превръщат в киселини, които предизвикват корозия на стоманените и ерозия на тухлените конструкции на комините.

В големите къщи, комините са със сложна конструкция и е трудно се стигне до тях. Първоначално те са били изграждани от малки момчета с много тясно телосложение. Сега, за тази цел се използват видеокамери и съвременни технологии, а върху тръбите се поставят люкове за почистване. Днес даже се строят сгради без комини, което превръща професията на коминочистача в екзотика.

Коминочистач (Chimney sweeper)

Родина на професията коминочистач е Дания.

Първата сграда в Копенхаген, където се почистват комини, е замъкът на крал Кристиан IV. А нает за тази работа през 1639 г. бил литовеца Гудманд Олсен. С течение на времето, все повече хора го правели все по-често. Но след големия пожар през 1728, който е унищожил почти половината от Копенхаген, станало ясно, че проблемът с доброто почистване на комините и печките трябва да бъде решен на държавно ниво.

През 1731 г., майстор Андреас Нишке, роден в Силезия, е назначен за първия професионален коминочистач в Датското кралство. Въпреки това, официално признание професията получила едва половин век по-късно - на 11 февруари 1778 г., излязъл Указ на Кристиан VII за създаването на занаятчийски цех на датските коминочистачи. Тази дата е и професионалния празник на коминочистачите.

През ХVIII век за почистване на кюнците привличали момчета на 4-6 годинки, а след това тези деца развили така наречената "саждна брадавица", както тогава са наричали рака, произтичащ от постоянен контакт на кожата със саждите. Най-често е бил поразяван скротума, тъй като кожата на това място е много тънка и с изобилие от мастните жлези, през които се абсорбират саждите.

В резултат на това се появявала болезнена язва върху кожата на скротума, след това тя се разраствала в тестисите, където набъбвала и се втвърдявала. Туморът бързо давал метастази в слабините и коремната кухина, което водело до мъчителна смърт. Тази болест е описана за пръв път през 1775 г. от известния хирург Персивал Пот, който я нарекъл "рак на коминочистачите.

През 1788 г. това откритие е довело до първия закон за защита на човешките същества от канцерогени на работното място. Британският парламент е забранил коминочистачите да използват труда на момчета под 8-годишна възраст. В бъдеще минималната възраст се е увеличила на 16 години.

Пот обърнал внимание и на факта, че в Шотландия и Германия не заболяват от рак на коминочистача - в тези страни, за почистване на комините използвали дълъг прът с намотани на него парцали. Въпреки това, в Англия в високите сгради, комините представлявали тесни коридори от тухли с огромна дължина, с много завои и ъгли, които само децата можели да почистват. Така, борбата срещу "рака на коминочистачите" продължила през 19-ти век. 

Легенди за коминочистачите.

Считало се е, че коминочистачите били утайката на обществото, затова те гледали да си вършат работата през нощта или рано сутрин, далеч от чистата общественост. Така, тяхната работа се покрила с мистерия, а зацапаното лице приличало на загадъчна маска.

Освен това, саждите символизират животоподдържащия огън и ако той пламти ярко и високо, това означава, че късметът го придружава. Оттук и суеверието: видяхме мръсен коминочистач (който прави някакви магии, за да гори по-ярко огъня), значи - за късмет е. Чистият (без чернилка от сажди) коминочистач няма магическа сила.

Когато цилиндрите излезли на мода, коминочистачите започнали на майтап да носят евтини мушамени цилиндри. Оказало се обаче, че това е доста практична шапка: вътре можело да се помести малък инвентар. Освен това, цилиндъра можело да ви спаси от падащи тухли - макар, че това е малко вероятно. Все пак, в разгара на почистването, коминочистачите заменяли цилиндъра с каскет, който прилепвал по-плътно около главата и бил по-удобен за работа.

----------------

Огънят на св. Елмо | dLambow

Огън на Свети Елмо или светлините на Свети Елмо - какво е това? 

Огънят на св. Елмо (англ. Saint Elmo's fire, Saint Elmo's light) е електрически разряд във формата на искрящи светлини или четки (коронен разряд), който се проявява по острите краища на високи обекти (кули, корабни мачти, самотни дървета, остри върхове на скали и така нататък) при голямо напрежение на електрическото поле в атмосферата.

Огънят на св. Елмо (Saint Elmo's fire, Saint Elmo's light)

Те се формират в моментите, когато електрическата напрегнатост на полето в атмосферата на съответния връх достига стойност от около 500 V / m или по-висока, което често се случва по време на буря или по време на приближаването й, а през зимата по време на сняг бури и виелици.

По физическа природа, огньовете на св. Елмо представляват особена форма на коронен разряд. Името на феномена е получено от името на Св. Елмо (Еразъм) - покровител на моряците в католицизма. За моряците тяхното появяване е обещавало успех по време на опасност - и спасение. Огънят на св. Елмо може да се появи по обшивката на самолет, който е попаднал в облак от вулканична пепел. 

Днес са разработени методи, които позволяват да се получи изкуствено такъв разряд. Някои от тях са достъпни и в домашни условия - например, свалете от себе си синтетична блуза или пуловер и насочете към тях игла. От определено разстояние, на върха на иглата се появява електрически разряд, ясно видим в тъмнината, като се чува и съскане.

Също така е възможно да се причини на върха на игла, като бъде доближена до цветен телевизор с кинескоп, или в непосредствена близост до апарат, подобен на трансформатора на Тесла, на разстояние по-голямо от необходимото за дъгов разряд.

----------------

Десница - Дясна ръка

(Right hand)

Десница - "дясната ръка" на царя...

Дясната ръка е десница

В стари времена наричали ръцете на човека с различни имена.
Най-известната дума за дясната ръка е десница. Но не защото е отдясно, неее - тъкмо обратното. Самата дясна страна идва от названието на тази деятелна ръка. Десница е остатъчна форма на думата деясница (деяс-ница), тоест ръката, която извършва деятелност. С нея обикновено взимаме и обработваме нещо, ползваме взетия с нея уред или инструмент. И всичко, което е от нейната страна, страната на деясницата, се нарича дясно, или е отдясно.

Затова казват за верния на царя човек, че му е “дясната ръка”, този, който му върши важната работа и му е верен.

Десница - Дясна ръка (Right hand)

С лявата ръка е по-различно.

Това е ръката, която помага на дясната в работата. Лявата ръка е наричана "шуйца" или "шуица". В българския език, изразът "Като ти зашия един ще видиш ти!" идва леко преобразуван от "Ще ти зашуя един". В миналото се е смятало за непочтено да се удря с възпитателна цел с дясната ръка. Тя, като по-силна, се е пазела само за враговете. А и се е смятало, че понякога човек "не си знае силата" и затова се е възпитавало с лява ръка - нали целта е била възпитателна, а не поразяваща.

Десница и левица

Много често с лявата държим предмета, който обработваме с дясната. Или свирим на него. Или поднасяме с нея към дясната си ръка предмет за обработка. В нашия език днес е останал изразът "сýе се натам-насам", в смисъла на "чуди се къде да се дене". Оттам идват думите суета, суетня, всуе. Това са все думи, означаващи безполезна деятелност или поне зле организирана.

Съвет

Полезната деятелност се извършва с десницата, а тази дейност с лявата ръка, ако не е в помощ на дясната, е суета или суетня. Смятало се е, че ако нещо се даде на лявата ръка или го вземеш с лявата, няма да я "свършиш никаква". Тя без дясната е безполезна. Затова и изразът всуе (в шуе, от "шуйца") се счита като "напразно". Неслучайно и изразът "С две леви ръце" означава некадърност или зле свършена работа.

От друга страна лявата ръка се явява съветник, консолидатор (използвам тази чуждица на място). Дясната ръка взима нещо и го подава на лявата, а тя го полага и подрежда някъде. С дясната ръка се ръкуваме, а с лявата прегръщаме човека през рамото, консолидираме се с него, влизаме в единение. Дясната ръка започва поздрава, а лявата го завършва, дава му смисъл, обединява го в съвет и покровителство.

Думата съвет също е производна от названието за лявата ръка, породило думите суетня и суета. Оттам и идва представката съ-, използвана в думите съвместно, съвокупляване, съвет, съвест. Всички тези значения олицетворяват СЪдействието, единението, както лявата ръка, която помага на дясната.

Дясната страна на човека наричали мъжка, огнена. А лявата страна - женска, водна. Tова е прилагано както за мъжете, така и за жените.

Считало се е, че докато десницата се труди, действа, гори, то левицата е по-умерена. Както мъдрия човек - не се пали и да прегори бързо, а бавно и разумно подхожда към проблема. Затова лявата ръка се счита за съветница на дясната, за мъдра помощница. Разбира се, това е свързано с дейността на съответните полукълба на мозъка, но това вече го знаем.

Знаем също така, че лъвът е сравнително мързеливо животно. Ловува мъдро и затова успешно, но после дъъълго време мързелува под сенките, особено лъвицата. Затова и тази ръка носи името левица. Старата българска дума за лъв е лев - нали знаем това?

... Много малко хора знаят, че в Османската империя е имало парична единица лев. Вярно - турците са я наричали аслан (лъв по турски), но русите, в своята кореспонденция, са ѝ казвали просто ... лев. Но днес за това не се споменава никъде, вероятно от патриотично чувство...

Ръководител

Водния смисъл на лявата ръка е довел до това, че ние казваме, че водим някого. Водим го, защото правим това с лявата си ръка. Обикновено дясната ни ръка е свободна, за да защитим или за да поздравим с нея, да се хванем за някъде. Тя остава свободна, за да се грижим за себе си и за този с нас, а с лявата сме хванали и водим другия. Чист пример за това е думата ръко-водител. С дясната ръка дава задачи, а лявата определя сроковете.

Десницата държи, а левицата съдържа

По стара традиция десницата държи, а левицата съдържа, тоест съвместно държи с десницата. Оттам е дошла думата съдържание. В този смисъл лявата ръка е наричана и съ-ръка, сарока. На нея обикновено са носели бижутата, тъй като е била по-малко действаща.

На нея е кръстена свраката, птица с бели петна от двете си страни, която се мами от всичко блестящо, наричана по руски сарока (от съ-ръка). Лявата страна условно е определяна като "бялата", а дясната ръка е "черната" (враната).
Имало е и друга символика за двете ни ръце.

Дясната ръка е огнената, слънчевата, златната.

Лявата ръка съответно е водната, лунната, сребърната. Това се е определяло от цвета на силно разгорелият се въглен. "Злато" са наричали ярко оранжевият цвят на горещата жар. Когато жарта изтлее, се превръща в пепел, тоест в "сребро". Дясната ръка е действената, горящата - тя е "златната". “Изтлее” ли силата ѝ, тя се превръща в "сребърна", в лява. Оттам изразът “две леви ръце”. Среброто и то е ценен метал, като златото, но ... не толкова ценен.

В миналото мъжът е носел дрехата си, замятайки дясната си страна над лявата. А жената - обратното. Такава е била традицията.

Така мъжът е можел много лесно да съблече дрехата си, посягайки с дЕясната си ръка и захващайки ръба на дясната половина на дрехата си, я е отмятал и събличал или е вадел оръжие (което е висяло от лявата му страна). Съответно му е било по-неудобно да провре дясна ръка под дрехата на жената (поне символично), тъй като, стоейки пред нея, нейната лява половина на дрехата е била заметната над дясната ѝ половина. Освен това така тя е можела да се защити от посегателството със своята дясна ръка.
Пламен Иванов Кочев