Коминочистач | dLambow

(Chimney sweeper)

Знаете ли защо докосването да коминочистач носи късмет?

С какво се занимава коминочистача?

Очевидно, коминочистачът е (така да се каже) експерт в инспекцията и почистването на комини, камини, печки и котли и всичко друго, което гори на дърва и въглища.

По-голямата част от мръсотията в комините е сажди, т.е. въглерод. Ако се натрупа много, той става гориво. Така запалването на саждите в комините е често срещана причина за пожари. А ако на печката се готви, получават се мазни сажди, които са още по-опасни за подпалване и предизвикване на пожар.

Освен това в отпадъчните газове (дима) има оксиди на сяра и азот - особено при горене на въглища и органични отпадъци. Свързвайки се с вода, те се превръщат в киселини, които предизвикват корозия на стоманените и ерозия на тухлените конструкции на комините.

В големите къщи, комините са със сложна конструкция и е трудно се стигне до тях. Първоначално те са били изграждани от малки момчета с много тясно телосложение. Сега, за тази цел се използват видеокамери и съвременни технологии, а върху тръбите се поставят люкове за почистване. Днес даже се строят сгради без комини, което превръща професията на коминочистача в екзотика.

Коминочистач (Chimney sweeper)

Родина на професията коминочистач е Дания.

Първата сграда в Копенхаген, където се почистват комини, е замъкът на крал Кристиан IV. А нает за тази работа през 1639 г. бил литовеца Гудманд Олсен. С течение на времето, все повече хора го правели все по-често. Но след големия пожар през 1728, който е унищожил почти половината от Копенхаген, станало ясно, че проблемът с доброто почистване на комините и печките трябва да бъде решен на държавно ниво.

През 1731 г., майстор Андреас Нишке, роден в Силезия, е назначен за първия професионален коминочистач в Датското кралство. Въпреки това, официално признание професията получила едва половин век по-късно - на 11 февруари 1778 г., излязъл Указ на Кристиан VII за създаването на занаятчийски цех на датските коминочистачи. Тази дата е и професионалния празник на коминочистачите.

През ХVIII век за почистване на кюнците привличали момчета на 4-6 годинки, а след това тези деца развили така наречената "саждна брадавица", както тогава са наричали рака, произтичащ от постоянен контакт на кожата със саждите. Най-често е бил поразяван скротума, тъй като кожата на това място е много тънка и с изобилие от мастните жлези, през които се абсорбират саждите.

В резултат на това се появявала болезнена язва върху кожата на скротума, след това тя се разраствала в тестисите, където набъбвала и се втвърдявала. Туморът бързо давал метастази в слабините и коремната кухина, което водело до мъчителна смърт. Тази болест е описана за пръв път през 1775 г. от известния хирург Персивал Пот, който я нарекъл "рак на коминочистачите.

През 1788 г. това откритие е довело до първия закон за защита на човешките същества от канцерогени на работното място. Британският парламент е забранил коминочистачите да използват труда на момчета под 8-годишна възраст. В бъдеще минималната възраст се е увеличила на 16 години.

Пот обърнал внимание и на факта, че в Шотландия и Германия не заболяват от рак на коминочистача - в тези страни, за почистване на комините използвали дълъг прът с намотани на него парцали. Въпреки това, в Англия в високите сгради, комините представлявали тесни коридори от тухли с огромна дължина, с много завои и ъгли, които само децата можели да почистват. Така, борбата срещу "рака на коминочистачите" продължила през 19-ти век. 

Легенди за коминочистачите.

Считало се е, че коминочистачите били утайката на обществото, затова те гледали да си вършат работата през нощта или рано сутрин, далеч от чистата общественост. Така, тяхната работа се покрила с мистерия, а зацапаното лице приличало на загадъчна маска.

Освен това, саждите символизират животоподдържащия огън и ако той пламти ярко и високо, това означава, че късметът го придружава. Оттук и суеверието: видяхме мръсен коминочистач (който прави някакви магии, за да гори по-ярко огъня), значи - за късмет е. Чистият (без чернилка от сажди) коминочистач няма магическа сила.

Когато цилиндрите излезли на мода, коминочистачите започнали на майтап да носят евтини мушамени цилиндри. Оказало се обаче, че това е доста практична шапка: вътре можело да се помести малък инвентар. Освен това, цилиндъра можело да ви спаси от падащи тухли - макар, че това е малко вероятно. Все пак, в разгара на почистването, коминочистачите заменяли цилиндъра с каскет, който прилепвал по-плътно около главата и бил по-удобен за работа.

----------------