Природа на човешкия нрав | dLambow

(Nature of human nature)

Природата на човешкия нрав се оформя още в детска възраст ...

През 60-те години на миналия век студентката от Харвард Джийн Бригс направила интересно откритие за природата на човешкия гняв. На 34 години тя пътувала до Арктическия пояс, след като е живяла в тундрата в продължение на 17 месеца. Нямало пътища, нямало парно, нямало хранителни магазини. През зимата температурата падала под -40 градуса по Целзий.

Бригс убедила едно инуитско семейство да я „осинови“ временно, за да опише живота им в естествена среда и бързо разбрала, че в тези семейства се случва нещо невероятно: възрастните имат изключителната способност да контролират гнева си. Инуитите никога не се ядосват.

Природа на човешкия нрав (Nature of human nature)

Например,

• - Веднъж някой съборил врящ чайник в иглуто, повреждайки ледения под. Никой не се разсърдил за това. „Жалко“, казал спокойно виновникът за инцидента и отново отишъл за вода.

• - В друг случай влакното, чието изплитане отнемало няколко дни, се скъсало при първото замятане върху пръта. Никой не показал признаци на гняв. “Хайде пак да тъчем” – казал само някой.

На фона на такова отношение към живота, Бригс изглеждала като диво дете, въпреки че се опитвала да овладее гнева си. Тя действала много по-импулсивно. Така тя решила да разбере как инуитските родители внушават тези способности на децата си? Как превръщат склонните към избухване бебета в хладнокръвни възрастни?

Възпитание на човешкия нрав

Един ден Бригс видяла млада майка да си играе с ядосано малко дете: малко момче на около две години. Мама му давала камъче и казвала: „Удари ме с камък! Удари ме по-силно." И когато момчето хвърляло камък по майка си, а тя закри очите си с ръце и се престорвала, че плаче: „Ууууу. Боли!" Бригс била напълно объркана. Действията й изглеждали, че противоречат на всичко, което Бригс знаела за света. Но се оказало, че това възпитание е мощен инструмент да научите детето да контролира гнева си.

Майките инуити спазват златното правило: никога не крещете на малки деца. Смятат, че да се караш на децата и дори да им говориш с гневен глас е неуместно. Когато са малки, това не помага, а само ги изнервя. Дори ако детето ги удари или ухапе, инуитите вярват, че крещенето на малко дете е унизително за възрастен човек. Това учи детето да не се ядосва, когато е в беда. Родителите, които контролират собствения си гняв, помагат на децата да се научат да правят същото.

Когато детето е ядосано: бие някого или изпада в гняв - няма наказание. Вместо това родителите го изчакват да се успокои и след това разиграват случилото се, включително реалните последици от подобно поведение. В същото време винаги имат закачлив и весел тон. Обикновено такива изпълнения започват с въпрос, който провокира детето да се държи лошо. 

Например, ако удари някого, мама може да попита: „Защо не ме удари?“ Ако детето клъвне на тази стръв и започне да удря майката, тя не започва да крещи или да ругае, а разиграва последиците, демонстрирайки колко много я боли. „Нарани ме и ме разплака – това искаше, нали?“

Такива мини-спектакли имат не само образователен ефект, но и учат децата да не се поддават на провокации, да остават по-силни емоционално. Те дават възможност на децата да контролират гнева си, когато са спокойни. Тази практика е много важна за децата. Защото, когато човек вече е ядосан, не му е лесно да потисне чувствата си. Дори за възрастен човек.

Ако практикувате емоционален контрол, когато не сте ядосани, ще бъде по-вероятно да управлявате гнева си в криза. Децата имат широк спектър от различни емоции. Техният нрав все още не е напълно развит. Следователно това, което правим в отговор на емоциите на нашето дете, оформя физически неговия мозък и поведение.

----------------