Лев Толстой | dLambow

(Leo Tolstoy)

Лев Толстой - житейски прозрения и мъдрости...

 

Кой е Лев Толстой?

Лев Николаевич Толстой (на руски: Лев Никола̀евич Толсто̀й, [ lʲev nʲɪkɐˈlaɪvʲɪtɕ tɐlˈstoj ]) е един от най-известните писатели и философи в света. Неговите възгледи и вярвания са в основата на цяло религиозно и философско движение, което се нарича толстоизъм. Литературното наследство на писателя възлиза на 90 тома художествени и публицистични произведения, дневни бележки и писма, а самият той многократно е номиниран за Нобелова награда за литература и Нобелова награда за мир.

Лев Толстой (Leo Tolstoy)

Години живот:

• 09 септември 1828 - 20 ноември 1910 г

Държава на раждане:

• Ясна поляна, Тулска губерния, Руска империя

Родители на Толстой:

• - Николай Толстой,
• - Мария Толстая

Съпруга на Толстой:

• - София Андреевна (ж. 1862 г.–1910 г.)

Деца на Толстой

1. - Сергей (1863-1947),
2. - Татяна (1864-1950),
3. - Иля (1866-1933),
4. - Лев (1869-1945),
5. - Мария (1871-1906),
6. - Петър (1872-1873),
7. - Никола (1874-1875),
8. - Варвара (1875-1875),
9. - Андрей (1877-1916),
10. - Михаил (1879-1944),
11. - Алексей (1881-1886),
12. - Александра (1884-1979),
13. - Иван (1888-1895).

Внуци на Толстой

• Sophia Andreyevna Tolstaya
• Ilʹi︠a︡ Ilʹich Tolstoĭ
• Михаил Толстой
• Анна Толстая
• Иля Андреевич Толстой
• Татяна Толстой-Паус
• Татяна Сухотина
• Вера Толстая
• Серж Толстой
• Владимир Толстой
• Андрей Толстой
• Сергей Толстой
• Никита Толстой
• Иля Джейар - Толстой

Сфера на дейност:

• Писател, поет, мислител, публицист,
  

Лев Толстой е роден на 9 септември 1828 г. в имението Ясна поляна, Тулска губерния. 

Той бил четвъртото дете в голямо благородническо семейство. Толстой рано остава сирак. Майка му умира, когато той е на две години, а на девет години губи и баща си. Лелята Александра Остен-Сакен става настойник на петте деца на Толстой. Двете по-големи деца се местят при леля си в Москва, а по-малките остават в Ясна поляна. Именно с фамилното имение са свързани най-важните и скъпи спомени от ранното детство на Лев Толстой.

През април 1847 г. студентският живот на Лев Толстой приключва. Той наследява своята част от имението, включително любимата си Ясна поляна, и веднага се прибра у дома, без да завърши висше образование. В семейното имение Толстой се опитва да подобри живота си и да започне да пише. Той състави свой образователен план:

• - да изучава езици,
• - история,
• - медицина,
• - математика,
• - география,
• - право,
• - селско стопанство,
• - природни науки.

 

Толстой става полиглот, като:

владее

• - татарски,
• - английски,
• - турски,

знае

• - латински,
• - украински,
• - гръцки,
• - български,

превежда от

• - сръбски,
• - полски,
• - чешки и
• - италиански.

Скоро обаче стига до извода, че е по-лесно да се правят планове, отколкото да се изпълняват.

Аскетизмът на Толстой често се сменял с веселие и игри на карти. Искайки да започне правилния, според него, живот, той си правел план за деня. Но също и не го спазвал и в дневника си отново отбелязвал недоволството от себе си. Всички тези провали карали Лев Толстой да промени начина си на живот.

Промяната

Възможността му се представила през април 1851 г., когато по-големият му брат - Николай пристига в Ясна поляна. По това време той служел в Кавказ, където се водела войната. Лев Толстой решава да се присъедини към брат си и отива с него в село на брега на река Терек. През есента на 1851 г., след като издържа изпит в Тифлис, Толстой постъпва като юнкер в 4-та батарея на 20-та артилерийска бригада, разположена в казашкото село Старогладовская на брега на Терек, близо до Кизляр.

Така, на 23-годишна възраст, отива на война в Чечня и Дагестан. В покрайнините на империята Лев Толстой служи почти две години и половина. Той прекарва времето си в лов, игра на карти и от време на време участва в нападения над вражеската територия. В началото на 1852 г. Толстой особено се отличава в битката по време на вражеска атака на река Мичика.

В тази битка той почти бил убит от гюле, което удря колелото на оръдието, което насочва. Той имал право на кръста "Свети Георги", но в съответствие с убежденията си го"отстъпва" на свой другар войник, вярвайки, че значително подобряване на условията за служба на колегата му стои по-високо от личната ме суета. За отбраната на Севастопол Толстой е награден с орден:

• - "Св. Анна" 4-та степен с надпис "За храброст",

медали

• - "За отбраната на Севастопол 1854-1855" и
• - "В памет на войната 1853-1856", Севастопол“: сребро като участник в защитата на Севастопол и позлатен бронз като историк.

Толстой харесвал такъв самотен и монотонен живот. Именно в Кавказ се ражда историята "Детство". Докато работи върху нея, писателят намира източник на вдъхновение, който остава важен за него до края на живота му: използва собствените си спомени и преживявания. През юли 1852 г. Толстой изпраща ръкописа на разказа на списание "Современник" и прикачва писмо: "... очаквам с нетърпение вашата присъда. Той или ще ме насърчи да продължа с любимите си занимания, или ще ме накара да изгоря всичко, което съм започнал".

Редакторът Николай Некрасов харесал работата на новия автор и скоро "Детство" било публикувано в списанието. Окуражен от първия успех, писателят скоро прави продължение на "Детство". През 1854 г. той публикува в списание „Съвременник“ втори разказ „Юношество“. В края на 1854 г. Лев Толстой пристига в Севастопол, епицентърът на военните действия. В разгара на кампанията, той създава историята "Севастопол през месец декември".

Първата севастополска история била дълбоко патриотична и възхвалявала храбростта на руските войници. Скоро Толстой започва да работи върху втора история, "Севастопол през май". По това време нищо не е останало от гордостта му към руската армия. Ужасът и шокът, които Толстой преживява на фронтовата линия и по време на обсадата на града, оказват голямо влияние върху творчеството му. Сега той вече пише за безсмислието на смъртта и нехуманността на войната.

Лев Николаевич Толстой (Lev Nikolayevich Tolstoy)

Моята кариера е литература – ​​писане и писане!

През 1855 г. от руините на Севастопол Толстой отива в изящния Петербург. Успехът на първия разказ за Севастопол му дава усещане за цел: „Моята кариера е литература – ​​писане и писане! От утре цял ден ще работя и се отказвам от всичко - правила, религия, благоприличие - всичко.

Така вдъхновен, в столицата, Лев Толстой завършва "Севастопол през май" и пише "Севастопол през август 1855 г." - тези есета завършват трилогията, а през ноември 1856 г. писателят най-накрая напуска военната служба. Благодарение на правдивите си разкази за Кримската война, Толстой влиза в петербургския литературен кръг на списание „Современник“. През този период той пише трилогията от разкази:

• - "Снежна буря",
• - "Двамата хусари",
• - "Младост".

Въпреки това, този весел и наситен живот оставя горчив привкус в душата на Толстой, поради което той започва силен раздор с кръга от писатели, близки до него. След известно време отношенията му с писателите от кръга се влошават: „Тези хора ме отвратиха и аз се отвратих от себе си“. В резултат на това „хората бяха отвратени от него, а той беше отвратен от себе си“ - и в началото на 1857 г. Толстой напуска Петербург без никакво съжаление и тръгва на пътешествие.

В началото на 1857 г. Лев Толстой заминава за чужбина.

През 1857 г. той заминава на пътуване до Европа, което го разочарова. Посещава:

• - Париж,
• - Рим,
• - Берлин,
• - Дрезден,

където се запознава с известни произведения на изкуството, среща се с художници, наблюдава как живеят хората в европейските градове. В резултат на това „хората бяха отвратени от него, а той беше отвратен от себе си“ - и в началото на 1857 г. Толстой напуска Петербург без никакво съжаление и тръгва на пътешествие.

Пътуванията в Западна Европа - Германия, Франция, Англия, Швейцария, Италия (през 1857 г. и 1860-1861 г.) му правят доста негативно впечатление. Разочарованието си от европейския начин на живот той изразява в разказа "Люцерн". Толстой бил разочарован от дълбокия контраст между богатството и бедността, който успял да види през великолепния външен воал на европейската култура.

През лятото на 1857 г. Толстой се завръща в Ясна поляна, където в родното си имение той продължава да работи върху "Казаци", а също така пише "Три смъртни случаи" и романа "Семейно щастие". В дневника си Толстой определя целта си така: „Основното нещо са литературните произведения, след това семейните задължения, след това земеделието ... И така да живееш за себе си е достатъчно за едно добро дело на ден.“

Образователна дейност

През 1859 г. Толстой основава училище за селски деца в Ясна поляна и в околностите на селото. Година след откриването му писателят отново отива в чужбина, за да разбере как е организирано държавното образование в европейските училища и „как да го направите така, че без да знаете нищо, да можете да учите другите“.

След девет месеца пътуване из Европа той се завръща в Русия. Толстой искал да създаде своя собствена система на обучение в училището в Ясна поляна, като премахва всички правила за дисциплината и отменя педагогическите програми. През 1862 г. писателят започва да издава педагогическото списание "Ясна поляна" с книги за четене. По-късно написва "Азбука" и "Нова азбука" - със свои разкази и авторски преписи на приказки и басни.

Женитбата на Толстой

В художественото творчество на Толстой по това време настъпила криза. В дневниците си пишел: „Нерешителност, безделие, меланхолия, мисълта за смъртта. Трябва да се измъкна от това. И лекарството - усилие над себе си, за да работя." През 1862 г. Лев Толстой намира изход от унинието си: „Пиша от село, пиша и чувам горе гласа на жена... Доживях до 34 години и не знаех, че е възможно да обичам и да съм толкова щастлив.”

Съпруга на писателя става 18-годишната София Берс. С нея писателят живее 48 години. По време на брака им се раждат 13 деца. София става секретарка, преписвач и неофициален редактор на Лев Толстой. Именно през този период на духовно равновесие Лев Толстой започва да пише романа "Война и мир" - мащабен епос. Основата за мирните ежедневни сцени бил животът на семейство Толстой. Той създавал бойни и граждански сцени, базирани на събития от руската история.

Основната идея на творбата не бил патриотизмът, а пацифизмът: яростният протест на автора, изразен в Севастополските разкази, го подтикна да опише неприятностите, които води войната. През 1869 г. Толстой завършва „Война и мир“ и книгата има огромен успех. Така до началото на 1870-те години Толстой е признат за един от най-великите руски писатели, но той е в противоречие със себе си.

Болестите и романите

Благородникът и земевладелецът се притесняват от социалното неравенство в руското общество, бедността на селяните и непримиримия царски режим. Освен това Толстой започва да се разболява. През 1871 г. Толстой заминава за Самарска губерния по препоръка на лекар, за да се лекува с кумис. Той бил толкова вдъхновен от степната природа и живота на башкирските номади, че през лятото на 1873 г. води цялото си семейство там.

Самара става убежище и източник на вдъхновение за писателя. След семейно пътуване той отново се захваща с романа „Ана Каренина“, който е започнал през пролетта на 1873 г. Толстой едновременно обичал и мразел тази работа, която става много лична за него: „Моята Анна ме безпокои като горчива ряпа ... " През 1877 г. Толстой завършва „Ана Каренина“ - мрачен роман, който нямал онази идилия, която присъствала във финала на "Война и мир".

Духовен подем

В началото на 1880-те години, на върха на своя успех, Лев Толстой се отказва от литературното си минало и идеала за семеен живот - за него започва период на духовни и морални търсения. Той пише философски трактати, в които говори за живота, изкуството и религията. Сред тях са:

• - „Изповед“,
• - „И какво да правим?“,
• - „За глада“
• - „Какво е изкуство?“,
• - „Каква е моята вяра?“,
• - „Царството Божие е във вас…“.

Писателят изоставя догмите на Руската православна църква и дори създава своя версия на Евангелието. Той комбинира четирите евангелия в едно, премахва всичко, с което не бил съгласен, като всичките истории за чудеса, и оставя само думите на Христос. Това, за което пише Толстой, не се превръща в абстрактна философия, защото оттук нататък той възнамерява да живее в съответствие с тези идеи.

Изповедната публицистика на Толстой дава детайлна представа за неговата емоционална драма: рисувайки картини на социалното неравенство и безделието на образованите слоеве, писателят в остра форма поставя въпросите за смисъла на живота и вярата на обществото, критикува всички държавни институции, достигайки до отричане на науката, изкуството, съда, брака, достиженията на цивилизацията.

Така под влияние на идеите на Лев Толстой в Русия възниква цяло религиозно-етично течение - толстоизъм, а той продължава да пише:

• - "Смъртта на Иван Илич",
• - „След бала“,
• - "Кройцерова соната",
• - „Посмъртни бележки на старейшина Фьодор Кузмич“,
• - историята за праведния отшелник "Отец Сергий",
• - пиесата за безнадеждността "Живият труп",
• - разказът за трагичната смърт на наиб Шамил "Хаджи Мурат",
• - „Плодовете на просветлението”,
• - „Силата на мрака”.

Автобиографични религиозно-философски произведения:

• - „Изповед”,
• - „Каква е моята вяра?”.

Антивоенни произведения:

• - „Царството Божие е в теб”,
• - „Преосмисли!”,
• - „Законът на насилието и законът на любовта” и
• - романът „Възкресение“.

В последната творба писателят критикува съдебната система, армията, правителството. Социалната декларация на Толстой се основава на идеята за християнството като морална доктрина, а етичните идеи на християнството се разбират от него в хуманистичен ключ, като основа на универсалното братство на хората.

Отлъчването на Толстой

Презрението, с което Толстой описва институцията на църквата във "Възкресение", предизвиква ответна реакция. През февруари 1901 г. Светият синод публикува решение за отлъчването на граф Лев Толстой от Църквата в списание „Церковные ведомости“. Но това решение само увеличава популярността на Толстой и привлича общественото внимание към идеалите и вярванията на писателя. Литературната и обществена дейност на Толстой става известна и в чужбина.

Писателят е номиниран за:

• - Нобелова награда за мир през:
• - 1901,
• - 1902 и
• - 1909 г. и за
• - Нобелова награда за литература през:
• - 1902,
• - 1903,
• - 1904,
• - 1905,
• - 1906 г.

Самият Толстой не желае да получава награди и дори уведомява финландския писател Арвид Ярнефелт да се опита да попречи на присъждането на наградата, защото „ако това се случи... би било много неприятно да откажеш“. През този период семейните отношения на Толстой навлизат в дълбока криза - до голяма степен поради приятелството на Лев Толстой с Владимир Чертков, когото София Толстая нарича дявола: 

„Той [Чертков] обвзема нещастния старец по всякакъв възможен начин, той се раздели с нас, той уби художествената искра в Лев Николаевич и разпали осъждане, омраза, отричане, които се усещат в статиите на Лев Николаевич от последните години, към които го подтикна неговият глупав зъл гений".

Деца от брака на Лев Толстой със София Андреевна:

От брака на Лев Николаевич със София Андреевна са родени 9 сина и 4 дъщери, като пет от децата са починали в детството си.

•      Сергей (1863-1947),

композитор, музиколог. Единственото от всички деца на писателя, оцелели след Октомврийската революция, не е емигрирал. Кавалер на Ордена на Червеното знаме на труда.

•      Татяна (1864-1950).

От 1899 г. е омъжена за Михаил Сухотин. През 1917-1923 г. е уредник на музейното имение Ясна поляна. През 1925 г. емигрира с дъщеря си. Дъщеря Татяна Сухотина-Албертини (1905-1996).

•      Иля (1866-1933),

писател, мемоарист. През 1916 г. напуска Русия и заминава за САЩ.

•      Лев (1869-1945),

писател, скулптор. От 1918 г. е в изгнание - във Франция, Италия, след това в Швеция.

•      Мария (1871-1906).

От 1897 г. е омъжена за Николай Леонидович Оболенски (1872-1934). Тя почива от пневмония. Погребана е в селото Кочаки от Крапивенски район (съвременна Тулска област, Шчекински район, село Кочаки).

•      Петър

(1872-1873).

•      Никола

(1874-1875).

•      Варвара

(1875-1875).

•      Андрей

(1877-1916), служител за специални задачи при губернатора на Тула. Участник в Руско-японската война. Умира в Петроград от общо отравяне на кръвта. Дъщеря - София Толстая-Есенин, последната съпруга на поета Сергей Есенин.

•      Михаил

(1879-1944). През 1920 г. емигрира и живее в Турция, Югославия, Франция и Мароко. Умира на 19 октомври 1944 г. в Мароко.

•      Алексей

(1881-1886).

•      Александра

(1884-1979). От 16-годишна става помощник на баща си. Началник на военномедицинския отряд по време на Първата световна война. През 1920 г. е арестувана от ЧК по делото на "Тактическия център", осъдена е на три години, като след освобождаването си тя работи в Ясна поляна. През 1929 г. емигрира от СССР, през 1941 г. получава американско гражданство. Умира на 26 септември 1979 г. в щата Ню Йорк на 95-годишна възраст - тя е последното от всички деца на Лев Толстой.

•      Иван

(1888-1895).

Самият Толстой е обременен от живота на земевладелец и семеен човек.

Той се стреми да приведе живота си в съответствие с убежденията си и в началото на ноември 1910 г. тайно напуска имението Ясна поляна. Пътят се оказва обаче непоносим за възрастен човек и по пътя той се разболя тежко и бива принуден да остане в къщата на пазача на гара Астапово.

Тук писателят прекарва последните дни от живота си. Лев Толстой умира на 20 ноември 1910 г. Писателят е погребан в Ясна поляна, на ръба на дере в гората, където като дете, заедно с брат си, търсел „зелената пръчка“, която пази „тайната“ как да направи всички хора щастливи.

----------------