Отвличането на Прозерпина | dLambow

(The Abduction of Proserpina)

Мраморният шедьовър "Отвличането на Прозерпина"

Мраморният шедьовър "Отвличането на Прозерпина" е едно от удивителните творения на Джан Лоренцо Бернини.

Според митологията Прозерпина (богиня на пролетта), дъщерята на боговете Юпитер и Церера (богинята на плодородието и реколтата) спокойно се разхождала по поляната със своите спътници, берейки цветя. Съревновавали се кой ще събере повече цветя и така Прозерпина доста се поотдалечила от придружителите си, за да събере най-много.

Отвличането на Прозерпина (The Abduction of Proserpina)

Тогава Плутон (Богът на ада) я забелязал и решил да я отвлече. Церера се ядосала и спряла да се грижи за реколтата. Настъпил голям глад, от който хората страдали много. Юпитер се намесил и принудил Плутон и Церера да се разберат. Договорката била такава - Прозерпина да живее 6 месеца с Церера и те да продължат да се занимават с добива по нивите, а през останалите 6 месеца тя да живее с Плутон.

Всъщност това е една от най-популярните теми в произведенията на скулпторите и Бернини не прави изключение. Той завършва работата си през годините 1621-1622. И всичко би било наред, но начинът, по който го направил, накарал всички велики съвременници на майстора да потръпнат от удивление, а и до днес творбата изглежда невероятно.

Защо съвременниците на Бернини били толкова изненадани? Е, разбира се, от количеството гола плът на първо място, но тъй като работата била извършена по заповед на много влиятелен човек, това недоволство бързо утихнало. Останали само претенции само към изпълнението, или по-точно към композицията на скулптурата.

В композицията има само трима персонажа - Плутон, Прозерпина и триглавото куче Цербер, пазителят на Ада. Двамата героя са фиксирани в момента на кулминацията на движението, когато Плутон вече здраво е хванал Прозерпина, а тя от своя страна вече призовава за помощ другите.

Тук са учудващи изключително точните детайли на изображението в камъка. Започвайки от главата и лицето на Плутон, короната и инерцията на движението на къдриците и брадата, анатомичните детайли.

И в същото време, красотата на лицето на Прозерпина, анатомичните детайли, до гънките в кожата под пръстите на Плутон и разбира се мраморните сълзи, изненадващо реалистични и в същото време символични поради формата им. Всичко това заедно дава ефекта на присъствие в момента на случващото се и тогава отчасти изглежда, че Прозерпина гледа към зрителя.

Почти веднага след завършването на работата, Сципион Боргезе подарил скулптурата на своя „заядлив приятел“ кардинал Лудовизи, който я поставя във вилата си.

В момента тя е в галерия Боргезе, но там стига едва през 1908 г., след като държавата я откупва.

----------------