Шарл Д'Артанян | dLambow

(Charles d'Artagnan) -

Истинският Д'Артанян: Отвъд страниците на романа Тримата мускетари

Кой е истинския Д'Артанян?

Прототип на Д'Артанян, героят от романа "Тримата мускетари" (Les trois mousquetaires) на световно известния автор Александър Дюма - баща (Alexandre Dumas - père) се предполага с голяма степен на вероятност Шарл де Бац (Charles de Batz), роден между 1611 и 1615 г. в Лупиак (Lupiac), село в Жер (Gers), който след смъртта на баща си и след много перипетии заминава за Париж и става истински мускетар.

Шарл Д'Артанян (Charles d'Artagnan)

Шарл де Бац е бил истински гасконец с амбиции, който е живял в епоха, изпълнена с интриги, дуели и политически борби. Докато Дюма е добавил много романтични и приключенски елементи към историята, основните контури на живота на Д'Артанян са исторически точни.

Крал Луи XIII (le roi Louis XIII) го забелязва, приема и упълномощява да вземе името д'Артанян, фамилията му по майчина линия, която се радва на отлична репутация във френския двор, превръщайки се в Шарл Д'Артанян (Charles d'Artagnan).

Майсторството на Александър Дюма-баща

Александър Дюма-баща, с майсторството си на разказвач, е превърнал фигурата на реално съществуващия Шарл де Бац (д'Артанян - по майка) в един от най-емблематичните литературни герои. Но колко от историята, която познаваме, е базирана на реални събития?

Какво знаем със сигурност за истинския Д'Артанян?

Шарл де Бац наистина е съществувал и е реална историческа личност. Роден в малкото село Лупиак в Гаскония, той произхожда от благородническо семейство, макар и не от най-богатите. След смъртта на баща си, младият Шарл решава да търси своето щастие в Париж. Там, благодарение на уменията си с шпагата и на амбициите си, успява да влезе в престижната гвардия на мускетарите.

• - Произход: Шарл дьо Бац дьо Кастелмор (Batz de Castelmore), известен като д'Артанян, е френски военен мъж, роден между 1611 и 1615 г. в замъка Кастелмор, близо до Лупиак, в Гаскония (в сегашния департамент Жер). Той е син на Бертран дьо Бац (господар на Кастелмор) и Франсоаз дьо Монтескьо, женени през 1608. Замъкът Кастелмор, обичайната резиденция на семейството му, е в графство Фезенсак, близо до Лупиак. Д'Артанян е четвъртият син от седем деца (четири момчета, три момичета). Чрез майка си известният мускетар Шарл дьо Бац-Кастелмор, известен като граф д'Артанян, е свързан с това семейство. Чрез майка си той също е първи братовчед на Пиер дьо Монтескиу д'Артанян , който по-късно става маршал на Франция.

• - Пристигане в Париж: Подобно на героя от романа, младият Шарл дьо Бац напусна Кастелмор и пристига в Париж около 1630 г., като решава, подобно на двама от братята си, които се занимаваха с оръжейна професия, живее с мечтата да стане мускетар в елитна част от кралската гвардия.

• - Служба като мускетар: Успява да се присъедини към мускетарите и служи вярно на краля.

• - Кариерен растеж: Благодарение на смелостта и лоялността си, Д'Артанян се издига в йерархията на армията и получава благоволението на краля. В края на кариерата си той се нарича "Висш и могъщ господар, месир Шарл дьо Кастелмор, граф д'Артанян".

• - Смърт: Д'Артанян е убит на 25 юни 1673 г. пред Маастрихт, по време на войната, започната от Луи XIV срещу Съединените провинции през 1672 г. Самият крал води армия от 40 000 души. Д'Артанян, извикан като подкрепление, бива ударен (по ирония на съдбата) именно от мускетно топче в главата. Така той загива по време на обсадата на Маастрихт, докато изпълнява дълга си към Франция по време на Холандската война. Кралят изразява скръбта си с думите: "Франция изгуби един прекрасен воин!.."

• - Наследството на Д'Артанян: Днес Д'Артанян е един от най-популярните литературни герои в света. Неговите приключения продължават да вдъхновяват писатели, режисьори и художници.

• - Разлики между литературния и историческия образ: Въпреки че основните факти от живота на Д'Артанян са верни, Дюма си е позволил някои творчески свободи, за да направи историята по-интересна и вълнуваща. Например:

• = Връзката с Тримата мускетари: В действителност, Атос, Портос и Арамис са по-скоро сборни образи, базирани на различни исторически личности, които са служили като мускетари. Дюма ги е обединил в един роман, за да създаде по-завършена история.
• = Приключенията: Много от приключенията на Д'Артанян в романите са измислени или са силно преувеличени. Дюма е добавил интриги, любовни истории и дуели, за да направи сюжета по-динамичен.
• = Характерът: Литературният Д'Артанян е представен като млад, импулсивен и романтичен герой. Истинският Д'Артанян вероятно е бил по-резервиран и дисциплиниран, тъй като е бил професионален военен.

Малко се знае за истинския д'Артанян. Има само един негов портрет, чиято автентичност не е гарантирана, и апокрифни мемоари, публикувани през 1700 г., 27 години след смъртта му. Смесвайки реалното и въображаемото, те са написани от Gatien de Courtilz de Sandras, който открива живота на гасконския герой по време на един от престоите му в Бастилията, докато Baisemeaux (François de Montlezun de Besmaux), бивш спътник на d' Артанян е губернатор.

Военна служба

Според Courtilz de Sandras, д'Артанян е бил взет като кадет в компанията Essarts на френския гвардейски полк, по препоръка на г-н de Tréville, роднина на майка му, капитан-лейтенант от ротата на кралските мускетари. От 1640 до 1642 г. той участва във военните операции при обсадата на Арас, Бапауме, Колиур и Перпинян.

Неговото влизане при кралските мускетари (където по-големият му брат Пол вече е работил), с протекцията на Мазарини, датира от 1644 г. Компанията на мускетарите е разпусната от Мазарини през 1646 г. По време на Фрондата кардиналът натоварва д'Артанян - който е станал един от неговите "обикновени джентълмени" - с определен брой мисии до военни лидери. Луис

По време на изгнанието на Мазарини в Брюл през 1651 г. д'Артанян придружава министъра. Тази лоялност се отплаща: през 1652 г. д'Артанян става лейтенант във френската гвардия, което предизвика смут в тази пехотна част; през 1653 г. Мазарини му дава длъжността „капитан портиер на кралската волиера“.

Кралят го оценява

Крал Луи XIII наистина го забелязва и оценява неговите качества. За да придаде повече тежест на името на своя нов мускетар, кралят му позволява да приеме фамилията на майка си – д'Артанян, която се радва на по-голям престиж в двора. Така Шарл де Бац се превръща в Шарл д'Артанян, име, което ще остане завинаги в историята.

Д'Артанян като мускетар

През 1657 г. първата рота от мускетари, известна като „великите мускетари“ или „сивите мускетари“ (заради козината на конете им), е възстановена от Луи XIV. Д'Артанян става член с ранг втори лейтенант през 1658 г., но поема истинското командване (номиналният лидер, капитан-лейтенантът е херцогът на Невер, племенник на Мазарини).

Д'Артанян има своето частно имение (вече несъществуващо) на улица Rue du Bac, на ъгъла на Quai Voltaire в Париж, в сегашния 7-ми район (бивш Quai des Théatins). Д'Артанян става губернатор на Лил през 1672 г; този голям град с 50 000 жители, с важна стратегическа роля, е спечелен от Франция през 1667 г. Той заменя маршал д'Юмиер , който изпаднал в немилост.

Брак и потомство

Д'Артанян се жени по договор от 5 март 1659 г. за Ан-Шарлот Бойе дьо Шанлеси, дама от Сент-Кроа (в Брес), родена през 1624 г. (дъщеря на Шарл Бойе, господар на Шанлеси и Сент-Кроа и Клод дьо Раймон, дама от Ла Рошет), преди това омъжена за Jean-Léonor de Damas de Thianges-Digoine, владетел на La Clayette .

Но по-скоро двамата съпрузи не живеят заедно: д'Артанян предпочита живота си на бойните полета и службата на краля. Съпругата, изоставена от съпруга си, загрижена да управлява многобройните си имоти възможно най-добре и да предаде прекрасно наследство на синовете си, напуска Париж и се връща в Брес и своята земя Сент Кроа, където умира на 31 декември 1683 г. Тя е погребана в сеньориалния параклис на1 януари 1684 г.

От този брак се раждат две деца: Луис (най-големият), роден през 1660 г., и Луис (по-младият, със същото име), роден на 4 юли 1661 г. в Chalon-sur-Saône.

• - Луи дьо Бац дьо Кастелмор (по-възрастният) приема титлата граф д'Артанян. Той е отгледан като паж в Голямата конюшня, става лейтенант в гвардията, след това се оттегля от службата поради недъзите си и умира в замъка Кастелмор през декември 1709 г.

• - Луи дьо Бац дьо Кастелмор (по-младият), става рицар, по-късно известен като граф д'Артанян, барон дьо Сент-Кроа и лорд на Шанлеси, лорд на Кастелмор. Той е втори лейтенант в гвардията на Менин на монсеньор Дофин и рицар на Сен Луи. Става фелдмаршал, когато се ожени по договор от 21 май 1707 г. за Мари Ан Аме (1670-1714), дъщеря на Жан Батист Аме, съветник на президента на Реймс. Той почива на 7 юни 1714 г. в Château de Sainte-Croix. Той има двама сина: Луи-Габриел и Луи-Жан-Батист.

Факти срещу фикция

Докато основните контури на живота на Д'Артанян са исторически достоверни, много от приключенията му, описани от Дюма, са плод на въображението на писателя. Например, въпреки че Д'Артанян наистина се е сприятелявал с други мускетари, не съществуват исторически доказателства за съществуването на Атос, Портос и Арамис в точно този си вид. Тези герои са литературни образи, създадени от Дюма, за да обогатят сюжета и да придадат по-голяма дълбочина на историята.

Дъщерята на Д'Артанян (D'artagnan's daughter)

Запитване: "А как се появи "Дъщерята на Д,Артанян "като е имал двама сина?"
.
Отговор: Статията "Шарл Д'Артанян" представя реалната историческа личност Шарл Д'Артанян. Той е имал двама синове:

• - Луи дьо Бац дьо Кастелмор (по-възрастният)
• - Луи дьо Бац дьо Кастелмор (по-младият)

А "дъщерята на Д'Артанян" е главната героиня от филма "Отмъщението на мускетарите" (1994 г.), т.е. тя е измислен филмов персонаж и като такава няма общо с реалната историческа личност.

"Отмъщението на мускетарите" (филм от 1994 г.)

Отмъщението на мускетарите (на френски: La fille de d'Artagnan) е френски приключенски филм от 1994 г., режисиран от Бертран Таверние, с участието на Софи Марсо, Филип Ноаре, Клод Рич и Сами Фрей. Действието на филма се развива през XVII век и разказва за дъщерята на прочутия фехтовач д'Артанян, която поддържа духа на мускетарите, като събира застаряващите членове на легендарната група, за да се противопоставят на заговор за сваляне на краля и завземане на властта. Филмът „Отмъщението на мускетарите“ е заснет на място в замъка Бирон в Бирон, Дордон и замъка Мейсон в Мейсон-Лафит във Франция и в Португалия с бюджет от 9,1 млн. долара.

Филмът „Отмъщението на мускетарите“ е пуснат на екран във Франция на 24 август 1994 г. и получава смесени отзиви, като някои рецензенти аплодират продуцентските стойности, кинематографията и игривия, а други рецензенти се оплакват от темпото на филма. Софи Марсо е отличена от един от рецензентите, който смята, че тя е „възхитителна в главната роля, демонстрирайки игриво кокетство и майсторство на острието“. Марсо сама се занимава с фехтовка на екрана. Филмът печели 11,6 милиона долара. През 1995 г. филмът получава номинации за наградата „Сезар“ за най-добра музика, написана за филм (Филип Сард), и за най-добър актьор в поддържаща роля (Клод Рич).

Сюжет

През есента на 1654 г. избягал роб получава убежище в манастир в Южна Франция. Преследвачите му нахлуват в манастира и след като раняват майката настоятелка, се приближават до жертвата си. Елоиза (Софи Марсо) - дъщеря на прочутия фехтовач Д'Артанян (Филип Ноаре) от прочутите Трима мускетари - се противопоставя на натрапниците, но е изтласкана настрана, докато те тръгват след изплашения роб, избягал от злия херцог Красак дьо Мериндол.

Елоиза намира окървавено парче хартия (обикновен списък за пране), което робът е използвал, за да спре кървяща рана, и вярва, че то съдържа някакъв таен код. Когато майката настоятелка умира, Елоиза полага свещена клетва да отмъсти за нея. Преоблечена в мъжки дрехи, Елоиза тръгва за Париж, за да потърси помощта на баща си в издирването на убийците.

В крайпътна кръчма Елоиза се замесва в бой с шпаги и получава помощ от младия поет Куентин ла Мисер (Нилс Таверние), който ѝ написва кратко любовно стихотворение: „Танцувай, пеперуда, танцувай“. Привлечен от Елоиза, той я придружава до Париж, където тя се среща отново с известния си баща, когото не е виждала от детството си. Когато тя му показва окървавената хартия, която според нея съдържа ключа към таен заговор, той ѝ казва, че прилича на списък за пране с кръв.

По-късно д'Артанян посещава гроба на своя бивш мускетар Атос и копнее за дните, когато мускетарите са били заедно, защитавайки своя крал. Междувременно Елоиза се отправя към кралския двор, където се среща с кардинал Мазарини (Джиджи Пройети), който учи младия крал Луи XIV (Стефан Легрос) на тънкостите на измамната дипломация.

Когато Елоиза научава, че Мазарини планира да арестува Куентин, тя бърза да си тръгне. Мазарини, който вярва, че тя има доказателства за неговите заговори, нарежда на едноокия да я последва. Хората на краля я проследяват из тесните улици на Париж, където баща ѝ се притичва на помощ и двамата побеждават няколко мъже в смела схватка с шпаги.

С Елоиза и Куентин на ръце Д'Артанян се среща отново с двама от бившите си мускетари - Портос и Арамис, които привлича, за да му помогнат да осуети все още неидентифициран заговор срещу краля. Убеден, че списъкът съдържа таен код, педантичният Арамис помага за разшифроването му, като използва напреднали лингвистични и библейски познания.

Междувременно херцогът на Красак (Клод Рич) - търговец на роби и контрабандист - наистина заговорничи срещу краля, планирайки да го отрови на предстоящата коронация, да обвини Мазарини и когато по-малкият брат на краля бъде поставен на власт, да влезе в ролята на защитник на могъщия крал. Любовницата на Красак, Еглантин дьо Рошфор - „жената в червено“, която е станала свидетел на убийството в манастира - го моли да убие всички замесени в инцидента в манастира и да не оставя свидетели.

Д'Артанян, Портос, Арамис, Елоиза и Куентин се отправят към манастира, където се надяват да научат повече за заговора. Елоиза намира тялото на мъртва монахиня, преди да се сблъска с Еглантин в процеса на унищожаване на всички доказателства за нейното съществуване от архивите на манастира. Елоиза е заловена от съучастника на Еглантин и отведена в пристанището на замъка Красак, където се присъединява към монахините, които са продадени и изпратени в Америка като робини.

Когато Красак пристига и забелязва Елоиза, той решава да я вземе за себе си в своя замък. Когато Д'Артанян и спътниците му пристигат, застаряващите мускетари бавно се изкачват по стените на замъка, подпомагани от едноокия мъж, който се оказва четвъртият мускетар - Атос, за когото се смята, че е починал преди години. Мускетарите се отправят на помощ на монахините, убиват десетки контрабандисти и освобождават сестрите. След битката мускетарите заминават за Париж, където кралят се подготвя за своята коронация.

В Париж д'Артанян влиза в двореца и предупреждава младия крал за заговора срещу живота му. Междувременно Красак и последователите му се събират и планират убийството на коронацията на следващия ден. Докато Красак споделя плановете си да се ожени за Елоиза, тя внезапно се появява - освободена от ревнивия Еглантин - и в последвалата схватка с шпаги, точно когато Елоиза е на път да бъде убита от трима от хората на Красак, Д'Артанян и хората му се притичват да я спасят.

По време на последвалата битка Елоиза преследва бягащия Красак и се впуска в продължителен бой с шпаги, който ги отвежда на покрива на двореца. Точно когато Красак е на път да убие Елоиза, пристига Д'Артанян и пронизва злия херцог с шпага, слагайки край на заплахата за дъщеря му и за неговия крал. След това Д'Артанян казва на дъщеря си колко се гордее с нея и двамата се прегръщат.

Рецензии

Филмът „Отмъщението на мускетарите“ получава смесени отзиви. Уебсайтът AllMovie дава на филма две от пет звезди. В рецензията си на уебсайта AV Club Кийт Фипс пише: "Сигурната режисура на Таверние и игровото изпълнение на Марсо го правят достоен за гледане." Джеймс Травърс от Le Film Guide смята, че въпреки възхитителните продуцентски стойности и отличната кинематография, „филмът така и не успява да се раздвижи“ Травърс заключава, че „най-доброто във филма е неговият язвителен, самоироничен хумор“. Уебсайтът The Flickering Myth хвали солидните развлекателни качества на филма:

"Дъщерята на Д'Артанян е точно онзи вид забавен и напорист персонаж, с който френското кино се отличава. Таверние вкарва в приключенския филм конспирация, дуели на живот и напрежение между баща и дъщеря и все пак запазва неособено лекия тон. Това е квинтесенцията на съботното развлечение, което по случайност е на френски език."

Сайтът Stumped се фокусира върху изпълнението на Марсо, пишейки: „Марсо е възхитителна в главната роля, демонстрирайки игриво кокетство и майсторство на острието.“

Защо историята на Д'Артанян е толкова популярна?

Историята на Д'Артанян е вечна, защото тя въплъщава универсални човешки ценности като смелост, лоялност, приятелство и любов. Дюма е успял да създаде един незабравим герой, който продължава да вдъхновява читатели от всички възрасти.

Въпреки че истината за живота на Д'Артанян може да се различава от романтичната картина, която ни представя Дюма, легендата за смелия гасконец продължава да живее. Неговият образ на смел, честен и лоялен мъж, готов да рискува всичко за краля и за своите приятели, го превръща в един от най-обичаните литературни герои по света.

-------
Вместо да проклинаш мрака, запали свещ!
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговор.
----------------