Блемии - хората без глави | dLambow

(Blemmyes - Headless men) -

Блемиите - хората без глави: Мит или реалност?

Заинтригуващ въпрос! Темата за Блеммиите е една от най-интригуващите в древната история и митология.

Кои са блемиите?

Акефали (на гръцки: ἀκέφαλοι - без глава) или Blemmyae (на латински: Blemmyae, на гръцки: βλέμμυες) са вероятно измислена раса хуманоидни същества, които нямат глава и чиито очи и уста са разположени на гърдите. Първото известно описание на ацефалиите или блемиите е в „История“ на Херодот през V в. пр.н.е. А 400 години по-късно римският философ Плиний Сташи нарича такива същества blemmiae в своята „Естествена история“ (в книга V, 8).

Блемии - хората без глави (Blemmyes - Headless men)

Историите за блемиите обаче не се ограничават само до древните източници. През XVI в. английският изследовател Анатол Фермес твърди, че лично е срещнал представители на това племе в Етиопия. А през XVII в. сър Уолтър Райли, известен изследовател и пътешественик, допълва този загадъчен мит, като твърди, че също се е срещал с блемми.

За тяхно местообитание в древността и през Средновековието се смята Африка, обикновено - териториите на юг от Египет: Нубия, Куш, Етиопия, по-рядко - страните от Югоизточна Азия. Понякога са описвани като същества с необичайно висок ръст. Но нито Херодот, нито Плиний Старши са пътували до местата, където са живели Блеммиите. Техните описания най-вероятно се базират на разкази на търговци, пътешественици или други източници, които са могли да преувеличат или изкривят видяното.

Произходът на легендата за Блемиите вероятно е свързан с реално съществуващо племе с това име, което е живяло в Нубия и се е сражавало с римските войски. Те често изобразявали големи човешки лица върху доспехите и щитовете си и от разстояние наистина можело да изглежда, че това са собствените им лица на нивото на гърдите или корема.

Какво знаем със сигурност?

• - Древни свидетелства: Както Херодот, така и Плиний Старши описват Блеммиите като народ с изключително необичайни физически характеристики – тела с лица, разположени на гърдите. Това странно описание е породило множество теории и спекулации през вековете.
• - Географско разположение: Смята се, че Блеммиите са обитавали територии в Северна Африка, вероятно в района на днешните Судан и Етиопия.
• - Мит или реалност: Въпреки че тези описания са достигнали до нас, съвременната наука е склонна да ги разглежда като преувеличения, погрешни интерпретации или дори умишлени измислици, целящи да подчертаят екзотичността на далечни земи и народи.

Защо са възникнали тези описания?

• - Липса на точна информация: В древни времена пътуванията са били трудни и опасни, а информацията за далечни земи често се е основавала на слухове и легенди.
• - Желание за сензации: Древните автори често са търсили сензационни истории (както и днешните), които да впечатлят читателите си. Описанията на чудовищни народи са били популярен начин да се постигне това.
• - Неразбиране на културните различия: Може би някои от характеристиките, които са приписвани на Блеммиите, са били просто неправилно интерпретирани обичаи или физически особености. Например, носенето на шалове или други видове покривала за лице може да е било погрешно разтълкувано като липса на глава.
• - Етнически стереотипи: Описанията на Блеммиите може да са отражение на етнически стереотипи и предразсъдъци, съществували в античността.
• - Желание да се подчертае екзотичност: Описанията на Блеммиите са служили и за подчертаване на екзотичността на далечни земи и народи.

Какво ни казват съвременните изследвания?

Съвременните историци и антрополози са склонни да смятат, че описанията на Блеммиите са продукт на фантазията или преувеличение. Няма археологически или други доказателства, които да потвърдят съществуването на хора с подобни физически характеристики. Има няколко теории за това, кои са могли да бъдат в действителност тези хора:

• - Африкански племена: Някои учени смятат, че Блеммиите са били африкански племена, които са живели в отдалечени райони на пустинята. Тяхната различна физиономия и начин на живот може да са били интерпретирани по този странен начин.
• - Митични същества: Друга теория е, че Блеммиите са били митични същества, създадени от гръцката и римската митология, за да символизират различни страхове и тревоги.
• - Деформация на фактите: Възможно е описанията на Блеммиите да са резултат от неправилно интерпретиране на видяното от пътешественици, например хора с необичайни физически особености или местни обичаи.
• - Аллегория: Някои смятат, че описанията на Блеммиите са били използвани като алегория за представяне на абстрактни понятия или философски идеи.
• - Фантастични същества: В някои случаи, описанията на Блеммиите може да са били вплетени в митологични разкази и да са се превърнали в легенди за фантастични същества.

Най-вероятно блемиите са реално племе (ако изключим преувеличенията)

Блемиите (Vlemmiae, на старогръцки: Βλέμμυες; на латински: Blemmyae, Blemmyes) са номадско нубийско племе, говорещо кушитски език, описано от римските историци. Живели са около III в. пр.н.е. - VI в. от н.е. между Нил и Червено море. През 40-те години на VI в. сл. н. е. блемските селища в близост до южните граници на Египет са завладени от нубийския цар Силко. От края на III в. заедно с друг народ - нобатите, те често воюват с римляните.

Периодът на тяхната политическа дейност продължава малко повече от триста години - от 250 до 550 г. Извън този период споменаванията на народа са изключително редки. Тъй като авторите на свидетелства за блемийците са били предимно техни противници, споменаванията за тях имат предимно негативен оттенък. С блемийците се свързват редица важни исторически събития:

• - изоставянето от римляните на укрепленията, държани в Египет,
• - падането на царство Мерое,
• - разпространението на християнството в Нубия.

Те се превръщат в прототип на митичен народ от безглави чудовища, чиито очи и уста са разположени на торса.

От друга страна, гръцкият географ Страбон описва блемийците като мирен народ, живеещ в Източната пустиня близо до Мерое. С течение на времето тяхната културна и военна мощ нараства дотолкова, че през 197 г. Песценний Нигер се обръща към царя на блемийците Феб за помощ в борбата му срещу Септимий Север.

• - През 250 г. император Деций полага значителни усилия, за да спре тяхното нашествие.
• - През 253 г. те се опитват безуспешно да завладеят Долен Египет.
• - През 265 г. те отново са победени от префекта Фирм.
• - Вече друг Фирм през 273 г., след поражението на царица Зенобия от Палмира, се разбунтувал срещу Рим и поискал помощта на блемийците, като дори провъзгласил техния владетел Псилаан за император, август и цезар, а самият той заел длъжността префект на Египет.

Римският пълководец Проб разгромил блемийците и пленил някои от тях, които били изпратени в Рим, за да участват в неговия триумф и гладиаторските игри. В резултат на последвалата война блемийците били победени. По времето на Диоклециан блемийците отново превземат Долен Египет и след поредната победа над тях римляните се оттеглят чак до Фила. Последното нахлуване на блемийците в Египет се свързва със затварянето на храмовете във Фила от Юстиниан между 535 и 538 г.

Блемийците заемат голяма част от територията на днешен Судан, където има голям брой важни градове - Фарас, Калабша, Балана и Аниба. Всички те са били укрепени със стени и кули, съчетаващи египетски, елинистични, римски и нубийски елементи. Културата им е била повлияна и от културата на Мерое. Религиозните центрове на блемийците били в Калабша, където се намирал калабският храм на слънчевия лъв Мандулис, и във Филе.

Заключение

Въпросът за Блеммиите остава отворен и до днес. Въпреки че историята за Блеммиите е завладяваща, тя най-вероятно е плод на древните митове и легенди. И все пак, тези истории ни напомнят за човешкото любопитство към непознатото и за нашето желание да откриваме нови и странни светове.

-------
Вместо да проклинаш мрака, запали свещ!
Ако темата ви харесва, споделете я с приятели. Ако са възникнали въпроси, задайте ги в коментарите по-долу. След седмица проверете за отговор.
----------------