Еволюция на английската азбука | dLambow

(History of the English alphabet) -

Възникване и еволюция на английската азбука

 

Произход на понятието "alphabet"

Английската дума "alphabet" е в основата на понятието за "английската азбука" - то черпи своите корени от латинската - "alphabetum", където пък е дошло от гръцкия език, като се образува от съединяването на първата и втората букви от гръцката азбука - алфа (alpha) и бета (beta). 

А тези две букви на свой ред произхождат от първите две букви на финикийската азбука (алеф и бет), която е възникнала приблизително около 1050 г. преди новата ера, може би и по-рано.

Английската азбука (The English alphabet)

Възникване на английската азбука и писменост

Първи сведения за зараждане на английска писменост се появяват в източници от 4 - 5-ти век от н.е. По това време древните германци се смесили с келтите и измислили древно германските руни. След това, към 11-ти век, в Англия се появила християнската религия и за английската азбука започнала да се възприема познатата ни латиница. Всъщност, днес, англичаните нямат своя собствена азбука, а изцяло са заимствали латинската азбука.

Англо-саксонски руни

Английската писменост започва да се заражда около 5-ти век от н.е. във времената, когато хората по Британските острови използвали англо-саксонските руни. от тези времена до нас са достигнали няколко фрагмента от тази писменост.

Англо-саксонски руни (Anglo-Saxon runes)

Християнски мисионери

От времето на християнските мисионери, започвайки от 7-ми век, в Англия започват да се заменят руните с английски букви (от латинската азбука), като някъде около 1000 година латинската азбука е имала 23 букви от тези, които са в употреба днес. Към 16-ти век са били предложени буквите U и J. А малко по-късно се появила и буквата W от V и I.

Монах Byrhtferð

През 1011 г. монах от бенедиктинското абатство на име Byrhtferð използва английската азбука, състояща се от 23 букви от латинската азбука (без "J", "U" и "W"), допълнена от:

• - амперсанда (&),
• - четири букви на базата на англо-Саксонски руни:
• ="ȝ" (Yoȝ, йог),
• =Wunyo (ƿ),
• =Thorn (þ),
• ="Ð";
• - лигатурата "Æ".

Историческо развитие на английската азбука

Англо-саксонски руни - около V век от н.е.

ᚠ, ᚢ, ᚦ, ᚩ, ᚱ, ᚳ, ᚷ, ᚹ, ᚻ, ᚾ, ᛁ, ᛡ/ᛄ, ᛇ, ᛈ, ᛉ, ᛋ/ᚴ, ᛏ, ᛒ, ᛖ, ᛗ, ᛚ, ᛝ, ᛟ, ᛞ, ᚪ, ᚫ, ᛠ, ᚣ

Английската азбука с 21 латински букви - VII век до н.е.:

A B C D E F Z H I K L M N O P Q R S T V X

Английската азбука с 23 букви - Х век от н.е.:

A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X Y Z

Английската азбука във вариант на Byrhtferð с 29 знака:

A B C D E F G H I K L M N O P Q R S T V X Y Z & Ȝ Ƿ Þ Ð Æ

Английската азбука с 26 букви - съвременен вариант:

A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z

+ 27-ма буква "&"

Днес, най-дългата английска дума е съставена от 45 букви: pneumonoultramicroscopicsilicovolcanoconiosis!

----------------